6154
В Лондон. Двама мъже разговарят. – Как е фамилното ви име? – Шекспир. – О, това име е много известно! – Че как иначе! Вече двайсет години разнасям мляко в района.
В Лондон. Двама мъже разговарят. – Как е фамилното ви име? – Шекспир. – О, това име е много известно! – Че как иначе! Вече двайсет години разнасям мляко в района.
Щирлиц ходеше из гората когато дочу съскане от един храст. Щирлиц си помисли: "змия"и веднага стреля. От храста изпадна тялото на радиста Плейшнер. "Бедни ми Плейшнер ти така и не се научи да свириш с уста." – помисли си Щирлиц.
Посред нощ в дома на главния лекар на една болница звъни телефона. Обажда се дежурният лекар: – Шефе, гори пети корпус. Пожарната е тук и гаси. Главният лекар става бързо и паникьосан звъни в пожарната, за да разбере ситуацията. Обажда се дежурният офицер: – Лоша работа докторе! Пожара го изгасихме, обаче в помещението е имало десет човека, шест от тях успяхме да спасим, обаче останалите четири не можахме.Главният лекар: – А стига бе!? Пети корпус е моргата!
Щирлиц бързаше към кафе "Елефант" за среща с жена си. Нея пет пъти я прекарваха през линията на фронта и всеки път се оказваше че не е неговата жена.
Председателят на стар английски клуб съобщава на членовете: – Вчера заловихме един от новите членове на клуба да мами на карти! Всички джентълмени са възмутени: – Сега какво, ще го изключите ли? – Не, ще го накараме да ни научи на всичките си номера.
Вървят двама полицаи и гледат на едно дърво – някакъв се обесил. Единият казал: – Абе, какво ще се занимаваме с тоя – само проблеми! Я да го вдигнем и да го окачим на някое дърво на съседната улица, там е друг участък, да му мислят колегите от другия участък. Така и направили. След малко по съседната улица минават двама полицаи от другия участък: – Я! Тоя пак си виси тука!
На един студент-композитор му предстои изпит по специалността. – Не разбирам защо се мъчиш – казва му негов приятел. – Просто вземи прелюдията на твоя професор и я препиши от края до началото, отзад напред… – Опитах – тежко въздъхва студентът. – Получава се валс от Шуберт…
– Тази пиеса щастлив край ли имаше? – Да, цялата зала беше щастлива когато свърши.