5925
Майстор бояджия казва на домакинята: – Госпожо, боядисах тавана на хола. Бъдете така добра да не пускане никой да минава по него.
Майстор бояджия казва на домакинята: – Госпожо, боядисах тавана на хола. Бъдете така добра да не пускане никой да минава по него.
На гърдите на пациент докаран в „Бърза помощ“ е поставена бележка: „Докторе, това е обикновена епилепсия, а не апендисит. Апендиситът вече ми е махан три пъти.“
– Дядо, разкажи някоя случка от войната, когато си бил партизанин? – Ами значи, клеча си аз в храстите… – И чакаш да дойдат фашистите ли? – Е да, едното не пречи на другото…
Биолог, физик и математик седят и наблюдават къща. В къщата влизат двама души и след малко излизат трима. Тримата коментират факта. Биологът казва: "Нормално. Това е резултат от естествен процес на размножаване." Физикът: "Нищо необичайно. В рамките на допустимата грешка е." Математикът: "Ако сега в къщата влезе един човек, в нея няма да има никой"
Щирлиц гледаше как професор Плейшнер се хвърля от прозореца на третия етаж вече шести път. – Явно отровата не действа – помисли си той.
По Татово време двама политически затворници излизат от затвора. – Ауу, какъв дъжд вали – казва единият. – Абе, остави ги… да правят каквото искат – отговаря другият.
Вървял си Зайо Байо през гората – и гледа един храст шава. Отишъл по-близо надникнал из зад храста и що да види – двама мечока педали се чукат. В този момент обаче, мечоците го забелязали и тръгнали да го гонят, защото е свидетел. Заека тръгнал да бяга с все сили… Но мечока таман го настигнал и таман да го хване и Зайо – хоп и скочил в някаква дупка. Мечока моментално бърка, хваща нещо, вади го, а то се оказва някакъв енот, който се разкрещява: – Пусни ме бе, педераст нещастен!
Чапаев изпратил Петка да учи. Скоро получава от него писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи." Отива Чапаев: "Какво, бе, Петка?". "Ами погледни навън", отговаря Петка. Гледа Чапаев, в отсрещния прозорец голи жени. Захваща се Чапаев, прави един висок зид на улицата и скрива жените. Прибира се Чапаев и вкъщи го чака ново писмо: "Чапаев, ела веднага, тук не може да се учи." Отива той и Петка му казва: "Качи се на масата и погледни." Качва се Чапаев, поглежда и пак се виждат жените. Пак зида Чапаев, прави зида по-висок и си отива. Вкъщи обаче ново писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи!" Отива той, Петка му казва да се качи на гардероба, вижда Чапаев жените, прави по-висок зида и си отива. И пак: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи". Хваща той влака, пак пита "Какво, бе, Петка?". "Ами качи се на гардероба." Качва се Чапаев – нищо не се вижда. "Наведи се още малко", вика Петка, ама пак нищо. "Още, още малко." Накрая Чапаев толкова се навел, че паднал с трясък от гардероба и Петка рекъл: "Е така може ли да се учи?"