Срещат се две приятелки. Едната пита: – Кво става с твоя мъж? Още ли скита по цели нощи из игралните домове и пръска пари на вятъра… – Скъпа, това е минало! Аз проведох с него един сериозен разговор. Сега той е нов човек, не пуши, не пие, по игрални домове и ресторанти не ходи….Само си лежи тихичко в реанимацията.
– Докторе, колко ще ми се увеличи бюстът след пластичната операция? – Ами, поне ще се забелязва.
Секретарката внася кафето и сутрешните вестници в кабинета на кмета. – Нещо много сме намръщени днес – опитва се да се пошегува той, оглеждайки сексапилния й тоалет. – Не бих искала да го сметнете за заплаха, Г-н Кмете, но… – Какво? – Ако не ми повишите заплатата, ще бъда принудена да напиша мемоарите си…
Началникът на затвора към излежал присъдата си затворник: – Извинявайте, но поради грешка излежахте пет дни повече. – А, не се притеснявайте, ще си ги прихвана следващия път.
– Редник Петров! – Аз! – Вчера бяхте ли в отпуска? – Тъй вярно, господин капитан! – Ходихте ли в града? – Тъй вярно, господин капитан! – На гарата срещнахте ли проститутката Мара? – Тъй вярно, господин капитан! – И игнорирахте ли я? – Тъй вярно, господин капитан! Три пъти!
Полицията разбива сборище на наркомани. Разбиват със шут вратата и влизат с викове: – Всички на пода! Никой да не мърда! Дрогираните наркомани се натъркалят на пода, само един остава на стола. – Ти глух ли си бе! Лягай веднага на пода! Никаква реакция. Бутат го полицаите и какво да видят – в гърба му забита брадва. – Убийство! Кой го уби? Ти ли го уби? – питат един от налягалите. – Не съм! – Ти ли беше? – питат друг. – Не съм бе, старши! Никой не го е убивал! Той така умрял си дойде!
