Вървял си слона из гората и изведнъж: – Ох, мама му дееба! – настъпил трън. Извадил го той и продължил. Още една крачка не направил и пак: – Ох, мама му дееба! – втори трън. Извадил го и продължил по пътя. След малко обаче пак изревал: – Мамицата им мръсна мравешка, пак са прокарвали телеграфна линия.
Студент се прибира след изпит. И гаджето му го пита: – Е, как мина? – Ми как, в две части – тържествена и божествена. Първо тържествената – професорът с костюм и аз с костюм, той с вратовръзка и аз с вратовръзка. – Ами божествената? – Той започна да пита, а аз да се кръстя. После аз отговарям, а той се кръсти.
Някакъв зрител влиза в гримьорната на цирка и пита: – Може ли да се видя с джуджето-клон? – Аз съм. – излиза напред як мъжага. – Ама… – смущава се посетителят. – Ти нали… такова.. нали си джудже? – Е, и какво? Човек не може ли да разпусне в извънработно време?
– Иванчо, защо вчера не си бил на училище? – Ами учителката имаше рожден ден и реших да й направя подарък. – Какъв подарък? – Ами не отидох на училище.
Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните и уж водят разговор с кукла с подвижна челюст, седяща върху коленете им), излиза за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано: – Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от средно-статистическите? Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка: – Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо… – Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!
В тясна лондонска уличка спират два автомобила, които са се движили един срещу друг. Нито единият, нито другият шофьор желае да отстъпи. Единият вади вестник "Таймс" и започва да чете. След около час другият вежливо се обръща към него: – Господине, моля ви да ми предоставите вестника, след като го прочетете…
Красива дама се вози с такси. Вече пристигат до местопредназначението и дамата понечва да извади пари за да плати, но уви не намира – просто ги е забравила: – Забравила съм си портфейла! – започва да се вайка тя. – Така ли?! – казва шофьора и подкарва в непозната за нея посока. Стига до една гора, вади чаршаф от багажника и го постила на земята… – Но моля ви се, как така – та аз имам две деца, не може такова нещо! – мънка тя, явно примирена – да става каквото става! – Няма значение – казва шофьора – аз имам в къщи десет заека! Започвай да скубеш трева и слагай в чаршафа!
В ресторант: – Келнер, клечка за зъби! – Момент, заета е.
