По време на студената война американците се готвят да изпитват нова балистична ракета. Развръщат установката на тайно място в гората, подготвят се за старт. На близкото дърво стоят две гарги и си говорят: – Ще излети. – Няма да излети. – Ще излети бе! – Няма да излети. Изстрелват я, ракетата се издига на стотина метра във въздуха и се взривява. Едната гарга казва: – Ей, вярно бе, не излетя. Другата застава мирно и козирува: – Служа на Съветския Съюз!
Един борец паркирал на забранено място. Когато се върнал, BMW-то го нямало. – Баварецът…! Къде ми е баварецът…? – развикал се той. Един човек, който стоял наблизо, казал: – Паякът го отнесе. Борецът се замислил и казал: – Крокодила го знам, Барона го знам, ама тоя Паяк не съм го чувал – сигурно е някой нов!
Лекар казва на пациент преди операция: – Разбира се, упойката е безплатна… Обаче след операцията събуждаме за пари!
Бащата пита Иванчо: – Иванчо защо телевизорът не работи? – Не съм специалист, тате, но първо мисля, че трябва да включиш телевизора.
Марк Твен получил картичка, изпратена за негова сметка от приятел, когото не бил виждал с години. Вътре пишело: "Скъпи друже, уведомявам те, че съм добре и в отлично здраве". След известно време приятелят получил за своя сметка доста тежък колет. Когато го отворил, открил огромен камък, а под него бележка: "Мили приятелю, този камък падна от сърцето ми, когато разбрах, че си добре! Сърдечни поздрави: Марк Твен"
Лекция по естетика. На катедрата стои статуята на Венера Милоска. – Кажете, какво най-много ви харесва в тази статуя?- пита професорът един от студентите. – На мен най-много ми харесват гърдите. – Вън оттук, перверзник! – А на вас какво най-много ви харесва?- пита професорът друг студент. – Бедрата. – Вън оттук…! Пита трети. Той само става и казва: – Излизам, излизам…
При шивача: – Господине, женен ли сте? – Разбира се. – Тогава трябва да ви направя секретен джоб в подплатата на сакото.
Радио Париж пита: – Какво щеше да стане, ако на проститутките очите им светеха ? Радио Ереван отговаря: – Ами в Париж щеше да има бели нощи. След кратко време се обажда радио Ленинград: – Моля без намеци…
