7816
един сборник, който е географска рядкост дори и в Русия. Химически факултет на СУ – проф. Борислав Тошев – Физикохимия II ч.
Зима. Студ. Войскова част. – Редник Иванов, какво е времето навън? – Не мога да знам, господин старшина. – Ами вземи термометъра от моята канцелария, изнеси го навън и ще разбереш. – Ама той само над нулата показва… – Абе, мамка ти, обърни го наопаки!
Фанатик на голфа си ляга в леглото до жена си. Като всяка нощ сънува, че се разхожда из игрището и играе на воля. Не следващия ден на закуска жена му, много ядосана, му казва: – Да мислиш постоянно за голф. Бива. Да сънуваш голф. Става. Да му удряш понякога, защото си тренираш удара на сън. Добре. Но няма да ти разреша, дори и с оправданието, че си заспал, да ми късаш косми и да ги хвърляш във въздуха, за да разбереш накъде духа вятъра за да ти е по-точен удара.
Анонимен глас попитал радио Ереван: – Може ли един щастлив народ да живее цяла година без да яде? – Не може, г-н Кастро! – отговорило радиото.
Младоженска двойка пътува в купето на влака с непознати. Младоженецът отваря шапмпанско и предлага на спътника: – Вино, сър. – Не, благодаря. – Тогава колбаси. – Не, благодаря. Тогава младоженката прошепва на ухото на мъжа си: – Скъпи, не сме се запознали! Първо трябваше да ме представиш! Младоженецът отново се обръща към непознатия: – Жена ми, сър. – Не, благодаря.
В светски салон някакъв лорд се хвали с благородническия си произход. Един от присъствуващите го прекъсва: – Скоро ще кажете, че вашите деди са били и в Ноевия ковчег. – Не. По това време те вече са имали собствена яхта.
В генералния щаб се срещат двама генерали. – Изглеждате някак странно тази сутрин – казва единият – Да, наистина, за първи път откакто работим заедно, ви виждам без медали. Другият генерал поглежда към гърдите си и възкликва: – О, забравил съм да ги сваля от пижамата си!
Когато лекарят разбрал със сигурност за фаталния изход на милиардера, извикал жена му: – Госпожо, трябва да бъдете готова на всичко… – Едва ли – развълнувано го прекъснала тя, – като го познавам какъв е, едва ли мога да разчитам на повече от половината.
На 11 септември посред нощ (вашингтонско време) Путин се обажда на сънения Буш: – Моите съболезнования във връзка с терористичните атаки, г-н Президент! – Какви терористични атаки? – Ой, извинете, ще ви позвъня по-късно.