9142
В час. Учителката пита:– Деца, искате ли да ви кажa как се е появил първият човек?Отзад Иванчо се обажда:– Госпожо, нас по ни интересува как се е появил третия!
В час. Учителката пита:– Деца, искате ли да ви кажa как се е появил първият човек?Отзад Иванчо се обажда:– Госпожо, нас по ни интересува как се е появил третия!
Двама пияни се прибират късно вечерта. Единият казва: – Аре на бас, че като се прибера, първата дума, която ще каже жена ми ще бъде – "Съкровище" – Ти луд ли си, бе, я се погледни, пиян си като кирка, а очакваш жена ти да ти вика съкровище… – Аре, бе, дай да се хванем на бас! – Няма смисъл, бе, нали я знам жена ти каква е кобра… – Хвани се на бас, бе… – Добре, да вървим… Отиват пред вратата и първият драска по нея и вика: – Съкровищеееее, отвори вратата… Отвътре се чува: – Съкровище!?!! Аз ей сегичка ще те спукам от бой…
Телефонен разговор с адвокатска кантора: – "Голдблум, Голдблум, Голдблум и Голдблум", добър ден. – Добър ден, търся господин Голдблум. – Няма го, в командировка е. – А мога ли тогава да говоря с господин Голдблум? – Излезе на обяд. – А господин Голдблум? – Болен е тази седмица. – Тогава ще мога ли да говоря с господин Голдблум? – На телефона.
– Е, Червена шапчице, ще те ям! – казал пияният парашутист и загризал червената си барета.
Щирлиц видя наклонена кула. – Пиза… – помисли си Щирлиц – По-малко трябва да пиеш… – помисли си кулата.
Поручик Ржевски бил на светски прием и разговарял с Наташа Ростова. Изведнъж той се извинил и хукнал навън. След малко се върнал, целите му крачоли мокри. Наташа го пита: – Какво, дъжд ли? – Не, вятър!
– Келнер, чаша вино! – Бяло или червено? – Няма значение, аз съм далтонист.
От "Позитано" 20 поискали държавата да отпусне пари за поддръжка и подновяане на надписите по рушащите се паметници на септемврийци, партизани и други комунисти, уж паднали за свободата на България. Властите се съгласили при условие на всеки паметник да има надпис: "Те умряха за идеите си. Ние се освободихме от тях."
Мъж и жена се съдят за постоянни скандали и искат развод. Съдията пита поредният свидетел: – Вие бяхте ли там, когато започнаха да спорят? – Разбира се! Аз бях свидетел на сватбата им преди десет години.
– Най-после Иванов си изпълни обещанието да не влиза в Интернет през работно време! – Да, бе! Лъжеш! – Не! Лично го видях, как вчера целия ден се хвалеше докато играеше карти!