6218
Момата Гроэданка девет години го вяла и на свекър, и на свекърва. Учител по литература
Редник съобщава на главния: – Старшина, има дупка в чаршафа ми. – Обърни го от другата страна и заспивай.
Полицай спрял лек автомобил, погледнал към шофьора, който здраво е затегнал обезопасителния колан и казва: – Честито! Вие току що спечелихте 500 лева от асоциацията за безопасно движение по пътищата. Какво мислите да направите с тези пари? – На първо време смятям да изкарам шофьорски курс. Тогава се обадила седящата до шофьора жена: – Полицай, не го слушайте, той винаги говори така, когато е пиян. От задната седалка се поразмърдал един задрямал младеж. Видял полицая и казал: – Знаех си че с тази крадена кола до никъде няма да стигнем. Последвало шумолене в багажника и един глас се обадил: – Минахме ли най-после границата?
Стефчо копае трап. – Отлично, трудовак! – Ще се старая, г-н фелдфебел! – Никакво "ще се старая!". Колко пъти ви е казвано, че на поздрава "добре", "отлично" и пр. се отговаря, не "ще се старая", а "за Вас, г-н командир!" И фелдфебелът с осанка на Наполеон продължава обиколката си. Стефчо продължава да копае. Ротният незабелязано пристига и пита: – Хм, ти защо копаеш този трап? Стефчо е малко смутен, но все пак героически отговаря: – За Вас, г-н командир!
Иванчо се връща от училище. Баща му го пита: – Имаш ли с нещо да ме зарадваш днес, сине? – Няма тате, всичкото го изпихме вчера с приятели.
Американски ветеран разказва пред деца спомени от войната с Виетнам. – Нахлухме на тяхна територия и започнахме да унищожаваме всичко наред. Още малко ни оставаше до Ханой… Тогава изведнъж се появиха едни едри руси мъжаги и като ни подпукаха с шутове, та обратно чак до границата. – А защо с ритници, какво са правели с ръцете си? – пита едно хлапе. – Дърпаха си очите настрани, за да приличат на виетнамци…
Пациентка казва на лекаря: – Докторе, имам чувството, че съм наполовина глуха… Докторът: – Много ви моля, да не ме занимавате с глупости. Човек или е глух, или не е глух. – Ама, моля ви, проверете ако искате… Докторът я слага на един стол, отдалечава се в ъгъла на стаята и шепне: – Четиридесет и четири.. Тя повтаря: – Двайсет и две…
Млад режисьор правил първият си филм. Поискал от директора да му се осигурят 5000 души статисти за една армия и още 7000 за другата, за да направи грандиозно сражение.– Ти луд ли си, бе? – възкликнал директорът. – На 12 000 души кой ще им изплаща хонорарите?– Не се бойте! – отвърнал режисьорът. – Стражението ще бъде с истински патрони.