Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 3247

    Ученици нека си представим една безкрайно дълга връв, дълга един метър.. Учителка по Физика

  • 5484

    Но един ден дошъл издъхнал конник и съобщил, че…

  • 3680

    Научен факт:Совите могат да си извъртат главата на сто и осемдесет градуса, и само веднъж в живота на триста и шестдесет.

  • 11641

    Едно време корабите бяха дървени, а межете железни.А сега положението е много зле- корабите са железни, а мъжете…………… дървени

  • 8419

    Това, че съм без очила не значи, че не чувам. При това аз ги нося само, за да не ми духа! Г-жа Радушева, 5ЕГ – Варна

  • 6926

    Нашите прадеди са живели в колиби. Те не са имали дрехи, ризи, нищо освен една дупка, за да излиза пушека. За да си създадат семейство те са разполагали само с един съвсем примитивен инструмент.

  • 7311

    Имам уши на най-невероятни места! Учителка МГ Варна

  • 11783

    В родилния дом новичък татко се диви: – Близначета!!! – Не, едно е, – успокоява го медицинската сестра. – И следващия път елате трезвен.

  • 2633

    Колега, бихте ли го вдигнали? И го предайте на колежките отзад! Асистентка от УНСС

  • 5745

    Петка се жали на Чапаев: – Не ме приеха в университета, Василий Иванич. Скъсаха ме на историята. Попитаха ме кой е Цезар, а аз им казах, че е жребец от пети ескадрон. – Моя е вината, Петка. Докато те нямаше, аз го преместих в седми ескадрон.

  • 9742

    Какво става като влезеш в Лесотехническия Университет! Като влезеш си човек сред дървета а като завършиш дърво сред хора!

  • 3081

    Две блондинки седят в кафене и си говорят за тяхна приятелка /също блондинка/. – Чу ли, бе, муцка, Десата се удавила лятото на морето? – Как така, ма? – Ми ходила на пристанището и паднала от кея във водата. – Ми тя нали можеше да плува? – Можеше, ама някой бил сложил табела „Плуването забранено“.

  • 10619

    Мен не ме интересува спортното ви облекло, а какво има под него… Учителка по физическо

  • 8168

    В един хотел се настанили да почиват едновременно арабски шейх и английски лорд. С течение на времето се сприятелили. Един ден, докато били в апартамента на лорда решили да направят състезание между слугите си – кой е по-бърз при изпълнение на личните им поръчки. Първият бил лорда. Той звъннал на звънчето, в отговор на което на врата дискретно се почукало. – Желаете ли нещо, милорд? – Да, Джеймс! С моя приятел сме решили да изпушим по една лула, но ни свърши тютюна. Би ли слязъл до бакалията да купиш един пакет? – Разбира се, милорд! След излизането на слугата, лорда започнал да обяснява на шейха действията му: – Сега Джеймс се намира на площадката пред асансьора, натиска копчето и след минутка ще бъде на първия етаж. Поздравява учтиво администраторката и излиза от сградата. Оглежда се внимателно и пресича улицата. Влиза в бакалията, отново поздравява учтиво бакалина, купува един пакет тютюн, сбогува се, излиза отново на улицата, внимателно пресича и влиза в хотела. Отново поздравява учтиво администраторката и след минута ще е тук. След минута на вратата се почуква и Джеймс влиза. На свой ред шейха плясва два пъти с ръце. Вратата се отваря със замах и се появява босо младо момче. – Търсил си ма ба, челеби? – Асане, тука сас мойту авер сме решили да спушим по една лула, ама ни свърши тютюна. Ша слезиш ли до бакалията да купиш един пакет? – Да ба челеби, как! Шейхът започнал да обяснява действията на слугата си: – Сега, мойто Асан си търси чехлити, мойто Асан продължава да си търси чехлити. Сига вечи си намерил чехлити и са набира надолу по стъпалата, защот ни знай как са работи с асънсьора. Мойто Асан вечи е долу и вижда "Ау, чок гюзел хадминистраторка!" Започва да зарибява, обаче парашута му ни съ отваря, тегли една майна на мумичито и излиза от хотела. Дере кат" магари приз кълчища приз улицата и нахълтва в бакалията. Започва да съ пазари с бакалина за тютюна. "Дай по-ефтино тютюна, ба!" "Няма да го дам"! "Дай по-ефтино тютюна, ба!" Кату вижда, чи няма да смъкни от цината, тегли и на него идна майна, купува тютюна и пак пресича улицата кат" турпеду. Влиза в хотела, тегли един кръвожаден поглед на хадминистаторката и съ набира нагори по стълбите. След пет минути шъй тука. Минават пет, десет, двайсет и пет минути, но от слугата няма и следа. След около час гореспоменатото момче отново нахълтва в стаята: – Ха бе, челеби, да си ми виждал някъде чехлити?

  • 7486

    Питат Радио Ереван: – Може ли да се живее само от заплата? – Не знаем, не сме опитвали.

  • 4328

    – Защо плачеш, момченце? – Изкопах си такава хубава дупка в пясъка, а сега не мога да си я занеса вкъщи…