544
"Не съм го казал, но ще повторя!"к-н Данов (Парчето) под. 28860
Войник обикаля бойното поле след кърваво сражение. Навсякъде трупове, стонове. Внезапно към него се примъква смъртно ранен и го моли: – Моля те, приятел, застреляй ме! Без да се замисля войникът изпразва един пълнител в ранения и бързо продължава напред, а зад гърба му глас: – Мерси, братче…
Човек влиза в аптеката и пита: – Имате ли презервативи? – Да. – Дайте един. Абе ще може ли още един, защото и сестра й е много хубава. Направо ми дайте три, защото и майка й е много хубава. Вечерта мъжът отива в дома на приятелката си и по време на вечерята седи мълчаливо и нищо не яде. Приятелката го пита: – Какво ти има скъпи? Храната ли не ти харесва? – Защо не ми каза, че баща ти е аптекар?
Двама убийци чакат жертвата си да се прибере от работа в обичайния си час. Човекът обаче закъснява.Единият от убийците се тревожи:– Ей, какво става бе? Да не му се е случило нещо?
В ресторанта. Д-р Уотсън казва: – Холмс, вие ме изумявате! Как можахте да разберете, че готвачът има къса черна коса и навик да си гризе ноктите?
Една компания наркомани решили да отказват дрогата. Разбрали се да си направят купон в един от тях, но без наркотици. Домакинът приготвил всичко за купона, но не се стърпял и решил да се боцне за последно. За да не се издаде пред приятелите си написал на едно листче: "Кой е?" за да знае какво да говори когато се звънне на вратата. Надрусал се яко и по едно време се звъни. Той отива до вратата и казва: – Кой е, въпросителен. Отговарят му: – Ние сме запетайка твоите приятели точка.
Политик се прибира вкъщи уморен. Жена му загрижено пита: – Защо работиш толкова много? Почини си малко… Политикът: – Не мога, знаеш, че се трудя за благото на народа… Съпругата: – Стига бе, нали оня преди теб също се трудеше за благото на народа и после кво? Насраха го! Оня преди него, също се трудеше за благото на народа… и него го насраха… Политикът: – А пък аз, ще се трудя до тогава, докато няма какво да серат…
Иванчо среща бременна жена на улицата. – Какво има в корема ти? – пита Иванчо. – Дете. – Обичаш ли го? – Да, разбира се! – Ами тогава защо си го изяла???