9554
№8, демонстративно напуска час по география пред самия учител, тоест аз и ругае в час на майка. Учител по география във ФЕГ Пловдив
Пътува си Арнолд Шварценегер в чирпанския градски транспорт, и минава контрольор. – Билети и карти за проверка моля! – Абе ти не знаеш ли кой съм аз? – Не, вашето билетче моля! Арни вади един железен лев, перфорира го вместо билет и го подава на контрольора. Той невъзмутимо го взима, къса го на две, подава едната половинка на Арни и си продължава.
Клавирен концерт. Дама пита съседката си: – Това Шопен ли е? – Не съм сигурна – отговаря тя. – Да изчакаме да се обърне към нас…
Съдия пита следствен лекар: – Докторе, сигурен ли сте, че направихте аутопсия на напълно мъртъв труп? – Да, защото мозъкът му беше в буркан на масата ми! – И сте сигурен, че не бе жив? – Е, може да е бил жив и да е съдийствал някъде…
Дядо разправя на внуците си подвизи от войната: – Нося се аз на коня, и гледам срещу мен – куп врагове! Че като ги подхванах със сабята – сеч, сеч! Това ръце, крака – всичко наред сека! – А защо не им сече и главите? – Ами главите им вече бяха отсечени…
Американец, пътешестващ по Италия, нарушил правилата за движение. Полицаите го спряли и му казали да напише обяснение. – Та аз едва говоря италиански, а да пиша въобще не мога. – В такъв случай ще бъдем принудени да ви арестуваме – свил рамене полицаят. – О, боже! – възкликнал американецът. – Е, добре, дайте ми лист хартия ще опитам. Американецът взел листа, сложил в него десет долара и го върнал на полицая. – Ето, виждате ли – казал полицаят – казвате, че не умеете да пишете на италиански, а половината вече го написахте…
Срещат се двама бивши колеги от ВИТИЗ и споделят, кой до кьде е стигнал в развитието си. Единият бил вече станал известен артист, докато другият едва сега получил малка роля: – Е, не е нещо особено: в един момент излизам на сцената и казвам "Белгуев! Дрьж ми шпагата!" – Малее, като те помня, какъв смотаняк беше, ти няма начин да не се обьркаш! Ще вземеш да кажеш "Белхуев" и ще станеш за резил! Разделили се, ама на нашият човек му се свило сьрцето. Почнал да си повтаря наум "Белгуев,дрьж ми шпагата… Белгуев,дрьж ми шпагата… Белгуев, дрьж ми шпагата…", та белким не се заплете. Дошьл денят на премиерата. Долу на първия ред в очакване го гледал бившият му колега. Завесата се вдигнала и нашият излязъл на сцената: – Белгуев! – доволен от успеха си, той погледнал право в колегата, – Дръж ми хуя!…
В една гора в Канада пристига нов дървар. Другите го гледат – дребен, хилав, чудели се какво да го правят, накрая му казали да събира клонките. Те секли, секли, отсекли две дълвета и отишли да обядват, а новия го оставили да пази трупите. Връщат се след час и гледат – половината гора изсечена, новият седи запъхтян над последното дърво. Паднали им ченетата от учудване. – Егати!!! Откъде се появи ти бе, човек?!! – Ми от гората Сахара. – ??? Искаш да кажеш от пустинята Сахара? – Е да, сега вече е пустиня…