Катаджия спира кола. На волана е Ники Кънчев. Катаджията се усмихва доволно: – Въпрос за сто лева! Какво нарушение направихте сега? Възможни отговори: А – минахте на червено на светофара B – пресякохте двойна непрекъсната линия C – забравили сте си документите вкъщи D – шофирате в нетрезво състояние Имате три жокера: 1 – Материална помощ от спътници 2 – Обаждане на адвокат 3 – 50/50, само не си мислете, че това е намаление.
Двама търговци на тиранти хвалят стоката си: – Пет катъра теглеха чифт от моите тиранти на една страна и пет – на друга страна, но тъй и не можаха да ги скъсат. – Голямо чудо – отвръща другият. – Вчера бързах за влака от Пен-стейшън за Ню Йорк. Тирантите ми се закачиха за стълб на перона. Успях да се кача, но когато кондукторът във Филаделфия отвори вратата на вагона, дяволските тиранти ме върнаха обратно!
Трима си разговарят: – Аз съм историк. Изследвам индианската култура и затова карам червен джип Grand Cherokee. – Аз пък имам фирма за светещи реклами. Затова колата ми е син Crysler Neon! – Ами аз какво да кажа… Аз работя в една лаборатория за анализ екскременти. Затова колата ми е кафяв Ford Probe!
Четири слона се возят в едно трабанче, кой кара? Който има книжка! Как ще разберем че слонове обядват в "Шератон"? По трабанта отвън!
Три хлапета се хвалят: – Моят татко ходи на работа в Либия, върна се и си купихме кола. Сега мама казва, че имаме всичко. – А моят татко – казва второто – беше на работа в Япония. Върна се и си купихме къща. Сега мама казва, че имаме всичко. – Моят баща, пък – допълва третото – беше на работа в Турция. Върна се и донесе сифилис. Мама каза, че само това сме си нямали… Така, че ние от по-рано сме си имали всичко.
Разговарят Мюлер и Щирлиц: Мюлер: Щирлиц, защо носите червени слипове? Щирлиц трескаво мисли: "За това знаят само двама: Центъра и радистката. Центъра не е, значи ме е предала радистката." Мюлер: Щирлиц, не ме гледай, а си закопчай ципа на панталона!
Прибирайки се в четири часа сутринта съвсем пиян, мъжът се бои да не си навлече гнева на нежната си половинка. Чуди се как да мине незабелязан. Изведнъж лицето му просветва: – Дойде ми на ум!… Ще вляза в кухнята, ще събера всички тенджери, ще ги вържа с връв една за друга… и ще почна да се изкачвам по стълбата, като ги влача подире си… При такъв шум жена ми няма да ме усети!
Възмутен гост на хотел се обръща към управителя: – Това е безобразие! Покривът ви тече и дъждът цяла нощ капа по леглото ми! Мога ли да ви попитам, докога ще продължава това безобразие? – Че аз, откъде да знам? – лениво отвръща управителят. – Случайно да ви приличам на метеоролог….
