11986
– Знаете ли защо блондинките вървят на пръсти покрай аптеката? За да не събудят приспивателните.
– А вие, госпожо, се нуждаете от почивка. – Докторе, погледнете ми езика! – Той също се нуждае от почивка.
Решили да направят статистика на доходите на три професии – полицай, лекар и митничар. Попитали полицая: – За колко време ще си купите "Форд"? – За 7-8 месеца. Попитали лекаря: – За колко време ще си купите "Форд"? – За 3-4 месеца. Попитали митничаря: – За колко време ще си купите "Форд"? Митничарят помислил, помислил и казал: за 18 месеца. – Как за толкова много време? – Ами "Форд" да не е малка компания?
– Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година. Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам – свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре – топло, уютно – в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка. – Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин! – Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: "Може ли да се постопля при вас другарю – изгубих се в бурята, умирам от студ". А той каза само "Вън!" … а очите му добри, добри…
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"
Мутра умряла и попаднала в ада. Дали му нов костюм "Версаче", накичили го целия със злато, дали му солидна пачка банкноти и го пуснали да си върви. Наоколо пълно със страхотни забавления. Влиза той в казиното. – Залагам хилядарка на червено. – Съжалявам, пари не приемаме. Отива на бара: – Мартини с лед. – Съжалявам, пари не приемаме. Влиза в ресторанта: – Гъбена супа, стек с гъби и бутилка уиски. – Съжалявам, пари не приемаме. Мутрата се обръща към дяволите: – Тук може ли да се купи нещо въобще?! – Не. – Но защо?! – Защото това е ад за мутрите.
Майка съветва дъщеря си която се жени: – За да бъдеш винаги желана за мъжа си, никога не се събличай напълно! Известно време след сватбата мъжът я пита: – Слушай, а случайно да сте имали психично болни в семейството? – Не, а защо питаш? – Доста време вече живеем заедно, а ти всеки път с ботушите си лягаш.