Киркор и Гарабед отишли на лов за лъвове. На сутринта Гарабед тръгнал да се измие на поточето. Гледа – лъв! Хукнал той към палатката, а лъвът след него. Тъкмо я стигнал, и се спънал във въженцата, които опъват палатката. Паднал, а лъвът от инерцията го прескочил и влетял вътре. Гарабед дръпнал ципа на палатката догоре и викнал: – Киркор, оправяй се с тоя, аз отивам за друг!
Слонът танцува с мухата. – Ох, много се извинявам, май ви настъпих, мадам? След малко: – Ама защо не ми говорите вече? Обидихте ли се?
Млад татко отива при родителите си да се похвали, че му се е родило дете.На вратата го посреща баща му. – Тате, честит ви внук, много хубаво момче ми се роди, твоето име ще носи, само дето жената не е имала кърма в началото и една негърка го е закърмила, та му е потъмняла кожата и сега е чернокожо. А баща му се почесал, погледнал тъжно към сина си и казал: – Еми така е синко, тя и майка ти като те роди нямаше кърма,и една овца те закърми, та сега за това си такъв овен!
– Деца, кажете пословицата за работата? – "Който не работи, не трябва да яде". – Браво! А сега кой ще ми каже пословица за добрия учител? – "И навитата змия може да хапе".
