Решило веднъж зайчето, и се напушило. Тръгнало да обикаля из гората. Не щеш ли – на пътя му застанал Кумчо Вълчо: – Как си, Зайо, какво правиш? – Добре съм Вълчо, ама се напуших. – И какво усещаш? – Ами нищо! – Как така нищо бе, Зайо?! – Нищо! Нищичко не усещам! Нито краката, ни ръцете, ни главата, нито крилата си усещам!
Сър Джон се прибира късно вечерта от клуба и заварва Милейди в леглото с непознат. Излиза от спалнята смутен, отива до камината, откачва сабята си и се връща обратно в спалнята. Чува се писък. Сър Джон излиза от стаята и се обръща към дотичалия иконом: – Алфред, повикайте линейка за младия господин, и моля ви… донесете тирбушон за Милейди.
Върви Вълкът през гората и гледа на една полянка – Заека седи на един дънер и с един голям камък се удря между краката и вика "Оооххх… кеффф… кеффф… ооохххх..". Решил и вълкът да опита, намерил си полянка с голям дънер, взел един гооолям камък и… се ударил с все сила по ташаците – "Ауууууууу…" извил от болка вълка. Като му поолекнало тръгнал да дири Заека… открил го на полянката до дънера. Пита го Вълка: – Абе Зайо, какъв ти е кефа като се удариш по ташаците? – Кефа е като не уцелиш бе, шемет!
На сечището довели нов секач. Гледат го другите секачи – един такъв мъничък, слабичък… Чудят се, какво да го правят. Дали му да събира отсечените клони. Секли те, каквото секли, отсекли три дървета и отишли на обяд. Новия го оставили на сечището. Връщат се след обеда и гледат половината гора изсечена. С изумление го питат: – Ти откъде идваш бе, човек? – От Сахара! – Как така от Сахара? Там няма гори! – И у вас няма да има!
