6814
Две борчета вървят и си говорят, единия пита: – Абе брато, кой ден сме днеска? – Ми де да знам, те постоянно ги сменят!
Горбачов поканил Рейгън на гости в Москва. Пристигнал той. Всичко имало в изобилие – девойки, хайвер, водка… На сутринта Рейгън казва: – Слушай, приятел, а има ли в Москва река? Да се изкъпем! – Абе, има, ама е забранено да се къпеш в нея. – Стига бе! Нали ти си главният тука? – Ами добре, да вървим тогава… Изкъпали се в реката. Тръгнал да излиза Горбачов от водата, а срещу него пазача. – Ти що се къпеш тука, бе? Нали знаеш, че е забранено? Сега ще платиш глоба! Горбачов: – Ама аз съм Горбачов! Пазачът: – Да бе, как пък не! Сигурно оня дето е в реката, като излезе ще каже, че е Рейгън…
Мравките играят футбол срещу слоновете. Равен резултат до предпоследната минута и изведнъж в 90-тата минута – гол! Слоновете бият с 1:0. Капитанът на слоновете отива при капитана на мравките и му вика: – Е, поне беше спортсменски мач! А мравката му отговаря: – А, не, вие играхте грубо! Няма да си разменяме фланелките с вас!
Щирлиц дълго гледал в една точка. След това в друга… "Двуеточие!" – досетил се Щирлиц.
Щирлиц бил пленен от разузнаването. Искали да измъкнат имформация от него чрез всякакви брутални и нечовешки методи на мъчение. Накрая се принудили на най-строгият и зловещ метод – изпратили му стажанта Курт, който с часове, дори с дни можел да извършва полов акт… Започнал той Щирлиц.След ден яко клатене вече хората започнали да се чудят защо още няма измъкната информация. След два дни изумлението нараствало, а вече на третия ден хората започнали да се присмиват на младия Курт, който се чувствал много засрамен, но продължавал неуморно да извършва своите издевателства над нещастния пленник. На четвъртия ден, Курт вече се видял принуден да се обърне кум Щирлиц с молба:– Щирлиц – казал той – моля те Щирлиц, кажи нещо! Репутацията ми е сломена, хората чакат информация, посрамих се, умолявам те, кажи, кажи НЕЩО! ГОВОРИ!– Курт – проговорил Щирлиц най-накрая – Обичам те!
Двама души вървят един зад друг на улицата с вдигнати ръце. Среща ги минувач и ги пита защо си държат така необикновено ръцете. Тогава единият се оглежда и извиква: Хей, приятелю, гредата сме я забравили на земята.