Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев: – Добрутро, Леонид Илич! Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия. – Това съм аз, Карлсон. – Хмм, хмм, – още повече се чуди Брежнев. – Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги! – Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?
Двама студенти се връщат по нощите от купон. Пътуват в тролея и единият изведнъж започва трескаво да си пребърква джобовете: – Мамка му! Къде ми е билета? Загубил съм си билета. – Карай бе, за какво ти е тоя билет, ние вече почти стигнахме. – Как за какво! Бях си завил закуската в него.
Дъщерята се връща от купон рано сутринта на следващия ден, залита пиянски, стои ухилена и върти гащичките си на пръста си. Майката я подхваща с въпрос: – Къде беше? С кой беше? Какво правихте? – Къде бях не помня. С кого бях не помня. Какво правихме – не знам как се казва, но от днес ми става хоби!
Един мъж започнал работа като таксиметров шофьор. Качил се първият му пътник и потеглили. По някое време пътникът потупал шофьора по рамото, за да спре колата. Шофьорът обаче така се ошашкал, че загубва контрол над колата и едва не се блъснали. Като се посъвзел от уплахата, казал на пътника: – Абе, човек, не ме бутай така отзад! За пръв път съм на смяна, а до вчера бях шофьор на катафалка…
