10200
Разговор в кафенето на театъра: – От мен зависи в каква светлина ще се представи всяка една пиеса в този театър. – Вие какво, да не сте директора? – Не, аз съм осветителя.
Разговор в кафенето на театъра: – От мен зависи в каква светлина ще се представи всяка една пиеса в този театър. – Вие какво, да не сте директора? – Не, аз съм осветителя.
Милионер търсел шофьор. Събрал всички кандидати и ги завел до една пропаст. Попитал кой на какво разстояние може да мине от пропастта. Първият отговорил: – На двадесет сантиметра. Вторият казал: – Мога и на 5 сантиметра. Третият казал: – Що се отнася до мен, не бих минал оттук за нищо на света. Той станал личен шофьор на милионера.
Мравките играят футбол срещу слоновете. Равен резултат до предпоследната минута и изведнъж в 90-тата минута – гол! Слоновете бият с 1:0. Капитанът на слоновете отива при капитана на мравките и му вика: – Е, поне беше спортсменски мач! А мравката му отговаря: – А, не, вие играхте грубо! Няма да си разменяме фланелките с вас!
Откъс от интернет чат: – Искаш ли да правим виртуален секс? – Не, аз съм виртуално импотентен.
Мъж получава годишна премия за добра работа. От радост се натряскал до припадък. По пътя към вкъщи, паднал под едно дръво, заспал и се наакал в гащите… Събудил се по едно време, допълзял до вкъщи, съблякал се в коридора и легнал да спи. По едно време се събужда, защото някой го бута и крещи. Гледа – жена му, ядосана, му завира насраните гащи под носа с викове: – Какво е това!? Какво е това!? Мъжът мълчаливо става, отива в банята, разравя коша с мръсното бельо, накрая изважда едни мръсни женски бикини, тиква ги в лицето на жена си и пита: – А това, какво е? – Как какво, това ми е месечният… – А на мен пък ми е годишният! – посочва мъжът своите гащи…
Отишъл юнакът да се бие със змея… Отсякъл му главата, но на нейно място се появили две. И тях отсякъл, и се появили четири. И тях отсякъл, и израстнали осем… Когато отсякъл 65536-тата глава, змеят издъхнал, защото бил само 16-разреден.
Две блондинки решили да станат репортерки. От редакцията на вестника им дали задача – да вземат интервю от Снежния човек. Тръгнали те да го търсят. Стигнали до едно място, където се говорело, че се е мяркал. Първата блондинка: – Хайде да се разделим! Аз ще тръгна наляво, а ти надясно. Ако не намерим Снежния човек до половин час се връщаме пак тука. Другата се съгласила и се разделили. След половин час първата блондинка се връща, а втората я няма. Решила да тръгна по следите й в снега, и да я намери. Тръгнала тя, вървяла, вървяла и изведнъж гледа – в снега се търкаля диктофонът й. Включила го да чуе последно, какво е записала, а от там се чува гласът на втората блондинка: – Здравей уважаеми Снежни човеко. Мога ли да взема интервю от теб? – На, взимай! – Ама това не е интервю! – Взимай го, казах…
Телефонът в сервиза звъни: – Ало, поправен ли е вече телевизорът ми? – А кога сте го дали на ремонт? – На седемнадесети септември. – По-точно, моля! Коя година?