2590
– Човешко е да се греши… – така командирът на поделението започна издалече разговора със съпругата на сапьора.
– Човешко е да се греши… – така командирът на поделението започна издалече разговора със съпругата на сапьора.
– Докторе, нещо не ми е наред със сърцето! – Ето такива болни като тебе обичам – сам си си поставил диагнозата! Следващият!
1988-ма година. Тодор Живков изнася доклад, половината зала спи. Изведнъж някъде се появява плъх. Будните се развикват: – Хванете го, убийте го! Един заспал, стреснат от виковете се събужда и започва да вика: – И сина му, и сина му!
Доктор към пациента: – Имам за вас две новини, добра и лоша. – Кажи хубавата? – Ами тази болест сигурно ще я нарекат на твое име.