Учителката иска от децата да кажат дума с буквата "К". Иванчо скача от чина и вика: – Козунак! – Браво, Иванчо – отвръща учителката. – Страхувах се да не изречеш нещо мръсно. Кажи сега какво представлва козунакът? – Той е обратното на кура. Курът го пъхаш корав и го вадиш мек. А козунакът го пъхаш мек и го вадиш корав.
Чапай и Петка бягали от белогвардейците и стигнали до запустяла къща край една гора, пред която имало кладенец. Скочили в кладенеца и решили да се правят на ехо. Дошли белогвардейците, огледали се и казали: – Къде ли са? Може би в гората… – …в гората, в гората – се чуло откъм кладенеца. – А може би са в къщата… – …в къщата, в къщата – пак се чуло от към кладенеца. – А може би са на полето? – …а може би са на полето, на полето… – А може и да са в кладенеца… – …а може би са на полето, на полето…
Малкия Иванчо пита учителката: – Госпожо, децата може ли да имат деца? Учителката отговаря: – Иванчо, това е невъзможно! Иванчо се обърнал към Марийка: – И от какво те е страх, ма глупачко…
Един много стеснителен мъж стоял на бара и цяла вечер наблюдавал една много красива жена. Най-после, събрал кураж, мъжът отишъл при жената: – Ъ… извинете… имате ли нещо против да си поговорим? Жената се обърнала и извикала: – Не, за Бога! Няма да спя с вас тази нощ! Всички хора в бара вперили очи в стеснитилния мъж. След няколко минути красивата жена се приближила и казала: – Извинете ме, че ви притесних така! Но аз съм студентка по психология и имам за задача да наблюдавам поведението на хората в неудобни ситуации. Стеснителният мъж се обрнал и извикал: – За Бога! Как така 200 долара!
Пощаджия стои пред оградата на къща и очевидно се бои от огромния доберман в двора. – Влизайте, не се бойте, той е кастриран! – провиква се стопанката. – Ама аз, да си кажа честно, се страхувам да не ме ухапе! – мърмори пощаджията.
Учението е завършило. Сърдит сержант се отправя към редника: – Какво става с теб? Стърчиш прав като дърво, когато от теб до въображаемия противник има само сто метра! – Да, ама аз стоях зад въображаема скала, висока десет метра!
Любовното обяснение на един счетоводител: С настоящото бордеро декларирам, че целият авоар от надежди и всички вътрешни ресурси от търпение за взаимност от моя страна са изчерпани. Защо сторнираш всички мои платежни искания отправени към теб по ускорената форма? Инкасирай поне това, което е последно от моя страна. Твоят поглед е винаги студен като на ревизор, забелязъл дебитно салдо по разплащателната сметка. Защо е това презрение към мен, като към облигации от фашисткия заем през 1942 година? Твоята студенина е в състояние да докара до банкрут и най-пламенната любов, каквато е моята. Анализирайки досегашният баланс на нашата нещастна и несподелена любов, дойдох до заключението, че не мога да разчитам на никакво любовно авансиране от твоя страна. Но аз ще си отмъстя! Ще настъпи падежа на моето отмъщение и тогава ще си платиш с лихвите на просрочените заеми. Не очаквай милост от моя страна! Разбира се до този момент ще гасна в дълбоко просрочие- нещастен и влюбен! Времето обаче не ще успее да амортизира моите чувства, защото те са свети и силни. Пак те моля, авансирай ме с малко любов и аз ще бъда твой на безсрочен влог! О, нима моите любовни мечти и блянове не ще бъдат никога погасени? По-добре да умра, отколкото да кредитирам сърцето си на някоя друга след твоето сторно. Твоят отказ тегне като блокирана сметка на съзнанието и мислите ми. О, моя бедна любов, лутаща се като отклонени оборотни средства! Изглежда ще бъда принуден да обявя на ликвидация чувствата си по твоята аналитична сметка към синтетичната й, наречена любов! О, само ако би направила справка в главната книга на моето сърце, ти би открила такъв голям фонд любов, който ще може да те премира през целия си живот. Но ти си замразена като заем за нередовни запаси. Превеждам ти моите последни прощални поздрави! На приносящия настоящия любовен ордер се заплаща 3% комисионна за услугата. Прилагам един лимитиран чек за безкасово изплащане на милиони целувки, които ти не ми даваш възможност да ти предам лично в твоя трезор. Твой вечен дебитор?
Активен борец пита Живков дали може от ордена "Златна звезда" да си направи зъби. – Да – отговаря му Живков, – но можеш да носиш зъбите само по държавни празници.
Полицай спира кола, която минава с 80 покрай знак "разрешено до 60 км/час". Водачът спира и стои в колата. Полицаят му казва: – Я излез… – Не мога бе, старши, тука всичко е пълно – едни наркотици, едни истории… Ако отворя вратата ще се разсипят. – Какво? Излизай веднага! – Абе една бомба имам на дясната седалка, ще вземе да гръмне… – Излизай! – Ама на задната седалка карам едни пушки-самоделки, ще гръмня някоя… – Излизай или стрелям! – Недей бе човек, два трупа имам в багажника… Полицаят се шашка и вика подкрепления по радиото. След малко пристигат баретите и изкарват шофьора от колата. – Там са наркотиците! – вика полицаят. Баретите проверяват – няма нищо. – И бомба има на дясната седалка! Проверяват – няма бомба. – И пушки… Гледат – няма пушки. – И трупове в багажника! – Я отваряй багажника! Отваря шофьорът и показва: – Ето, няма трупове… Вие к"во го слушате тоя полицай бе, той още малко ще каже че съм превишил и скоростта.
На изпит по история в руско училище, учителката пита едно от децата: – Кой е бил Чапаев? – Ами, той е бил предводител на негрите. – ??? – Ами да, нали е воювал срещу белите…
Един млад лекар влиза забързан в моргата и спира пред един труп:– Имам чудесна новина за вас! Не ви е спрял пулсът, а моят часовник!
