Излизайки в пенсия, стар професор се прощава със студентите си: – Млади хора, трябва да ви призная, че половината от това, което ви преподавах, са празни неща, в които самият аз не съм вярвал никога! За съжаление, забравил съм коя половина…
Професор обяснява на студентите си: – Значи, за по-нагледен пример, представете си едно стъклено кълбо. Е, разбира се, може и да не е стъклено. Всъщност, може да се мине и без кълбо…
Двама професори си говорят: – Колега, гледам, че на твоите лекции идват много студенти. Каква е тайната на това явление? – Ами кой колкото пъти дойде на лекции толкова му пиша на изпита…
– Няма ли да се местите във вилата? – Не можем, докато не научим Еди да лае, когато иска да яде. Провел съм вече стотина тренировки. – И какво? Сега лае ли? – Сега не яде, докато аз не започна да лая…
