– Поканете, моля ви, следващия пациент, – казва лекарят след преглед на болния. – Моля, заповядайте, – казва пациентът на дамата, която чака реда си и след това излиза на улицата. След като изминал половин километър пациентът чул глас зад себе си: – А, къде отиваме?
В час по биология се задава въпрос: – Кажете ми деца, знае ли някой, защо калкана е сплескан? Всички деца мълчат, само Иванчо вдига ръка. – Кажи бе, Иванчо. – Ами госпожо, калкана е сплескан, щото го е ебал синия кит. – Марш веднага навън, а утре да дойдеш с баща си! – изгонила го учителката. Отива на другия ден бащата и учителката го подхваща още от вратата: – Как може, такова безсрамие, знаете ли какво ми каза вчера вашият син? – К"во ма? – Ами аз го питам защо калкана е сплескан, а той ми отговаря: "щото го бил ебал синия кит"! – Ами че не е ли така? Ти като знаеш толкова, я ми кажи защо на рака са му изцъклени очите и върви назад? – Ами не знам. – Щото е бил там и е гледал, затова.
– Иванчо, защо рибите са неми? – Що за въпрос? Може ли някой да каже дори една дума, като си завре главата под водата?
Поручик Ржевски разсказва на хусарите съня си: – Та вървя си аз през гората и виждам… – Задник! – викат хусарите, прекрасно знаейки стила на поручика. – Абе не, виждам малка къща, и приближавайки се към нея виждам… – Задник! – викат хусарите. – Не, не, врата, и влизам аз значи през тази врата и виждам… – Задник! – викат хусарите. – Даа… – объркано промълвил поручик Ржевски – и какво, нима този си сън вече съм ви го разказвал?
Бал. Висше общество. Стоят поручик Ржевски и корнет Оболенски и пият вече трета бутилка шампанско. Омаян от алкохола, корнетът срамежливо пита: – Кажете, Ржевски, оная дама там, духа ли? – И още как! – отговорил поручикът. – А тази, другата? – Дори превъзходно! – А как мислите, поручик, новата до нея, и тя ли духа? – Без съмнение, корнет! – Но поручик – объркано пита корнетът – как знаете това? – Виждате ли, Оболенски – поучително го напътства поручик Ржевски – щом има уста, значи духа!
