5857
Дошъл Хан Аспарух, извадил своя меч, забил си го между краката и казал: "Тук ще е България!" Кандидатстудентски
Гарабед и Киркор се срещнали след много години. Оказва се, че Гарабед е лекар, а Киркор – шофьор на камион. Киркор се оплаква: – Знаеш ли, днес возих едно маце. Довечера ще ми дойде на гости, но аз незнам дали ще мога. – Нали ти казвам, че съм лекар. Ще ти изпратя по Агопчо лекарство. Гарабед се прибрал у тях и казва на Агопчо: – Занеси това флаконче на чичо си Киркор и му кажи сега да вземе едно хапче и при подобна ситуация пак по едно. Агопчо се заиграл. По едно време се сетил за лекарството на Киркор, затичал се и от улицата му хвърлил флакончето през прозореца: – Ей, чичо Киркор! Татко ти изпраща това. На сутринта Гарабед се обажда по телефона на Киркор за да провери резултата. – Е, Киркор. Как беше? Отатък се чува тих, измурен, шепнеш гласец: – Мани, мани! – Ти да не си изпил всичките хапчета от флакончето? – Да, да. – Е, и? Колко? Колко пъти? – Седемнадесет. – А тя? Тя оживя ли? – Ами! Тя не дойде.
Класът на Иванчо върви по улицата. По едно време гледат две кучета се оправят. Иванчо: – Госпожо, какво правят тези кучета? Госпожата сконфузена: – Ами Иванчо, едното е болно, а другото го носи на гръб. Иванчо мислил, мислил и казал: – Е тъй е то в живота госпожо, ти го носиш на гръб – то та ебе в гъза…
Една учителка се прибира в къщи и казва на мъжа си: – Днес им обяснявах, обяснявах, обяснявах…урока и накрая даже аз го разбрах.
Решила Кума Лиса да прави бизнес в гората и засадила путчици. По-малките и свежите се продавали много добре, но старите и големите никой не ги купува. Идва заека и нали няма пари: оглежда ли, оглежда… По едно време казва: – Ще взема тази! – Абе Зайо, другите избират младо, свежо, пък ти – най-голямата избра. Заека рекъл: – Да, ама за по-евтинко, и като я пришия на две места – ще си имам три!
Чапаев и Петка хванали един от белите. Мислили си как да го накажат. – Ще го разстреляме! – предложил Петка. – Малко му е, Петка, малко му е. – отвърнал Чапаев. – Ще го обесим! – рекъл Петка. – Малко му е, Петка, малко му е. – Ще го завържем и ще си пием ракията пред него и няма да му дадем! – Ех, Петка, какъв садист си само… – казал Чапаев.
Един човек тича по улиците и раздава на минувачите бели листа. Към него се приближават двама полицаи. – Гражданино, какво раздавате? – Как какво? Не виждате ли – раздавам позиви! – Ти с кой се ебаваш, бе? Т`ва са си чисто бели листа. – Не! Това са позиви. – Е, като са позиви, тогава защо нищо не пише? – К`во да пише – то всичко е ясно!