538
Борче разказва на приятел: – Помним, имах едно гадже, дето като се чукаме все викаше: "Не свършвай в мене, не в мене, моля те само не в мене!" Много тъпа беше горката. "Не свършвай в мене!" Ми то друга немаше тогава!
– Стой, кой там! – Баща ти с дамаджаните! – Баща ми на място, дамаджаните при мен!
– Иванчо, защо в бележника ти има само двойки? – Ами, мамо, те вече шестиците ги пишат на три части!
В офицеркия театър ролята на Ржевски се заключвала в това, че трябвало да излезе на сцената, да произнесе "Балабуев, ето Ви бастуна" – и да го подаде. Хусарите се хванали на бас с поручика, че от вълнение ще се обърка и вместо фамилията Балабуев ще каже Балахуев. По време на спектакъла Ржевски излиза на сцената: – Балабуев! – казва той и тържествуващо гледа залата – "Ето Ви хуя!
Един човек спрял на бензиностанция, но докато чакал да се напълни резервоарът, забелязал покрай пътя двама мъже: единият копаел дупка, а другият я запълвал. След като погледал известно време, човекът се приближил и попитал двамата мъже какво правят. Те отговорили: – По принцип трябваше да сме трима: аз копая дупка, Родни засажда в нея едно дръвче и Майк запълва дупката. Ама Родни днес е болен и ние – к`во – да не работим ли?
Учител диктува задача на учениците: – Две групи работници слагат плочи на тротоар, дълъг двеста метра. Групите са една срещу друга. Първата група напредва за час с два метра, а втората – с три. След колко време ще се срещнат двете групи? – След половин час в най-близката кръчма! – отговаря компетентно един от учениците.
Между интернетаджии: – Абе, ти откъде направи такива бицепси? – От интернет. – Как така? – Вградих си мишката в трипудова гира.
Група офицери-хусари скучаят и се чудят какво да правят. Единият става и казва: – Господа! Предлагам да изкъпем конете в шампанско! – Ама капитане, нямаме пари! – Добре де… ако не това, поне да полеем котката с бира?
Василий Иванович отсъства от дивизията, а белите нападат щаба. За да спаси положението, Анка картечарката се преоблича с неговите дрехи, запасва сабята му, яхва коня му и начело на казашка сотня посреща атаката на врага. За лош късмет, снаряд пада близо до нея и Анка губи съзнание. Свестява се в лазарета, а над нея Петка успокоително говори: – Не си в опасност Василий Иванович. Раната ти между краката я зашихме и сега казаците ти търсят ташаците в полето.
Млада двойка прекарва приятна вечер в нощен бар. На излизане жената забелязва, че си е забравила ръкавиците и се връща, за да ги потърси. След като не ги намира, поглежда и под масата. – Извинете, мисля, че господинът, когото търсите, стои там, до вратата – казва учтиво портиерът.