САЩ изпращат таен агент в хитлеристка Германия. Върви той по улицата и си мисли: "Хм. Защо ли всички ме гледат така странно. Може би са ме познали. Как ли? Може би по високия ми ръст? А може би заради очилата ми? А дали не заради черната ми кожа и парашута, който се влачи на десет метра след мен?"
Между фалшификатори: – Хванаха ме с фалшиви пари. – И как стана това? – Ами, когато правех банкнота от 10 лева всичко беше нормално. Успешни бяха и 50 левовите, и 100 левовите банкноти. Предполагам, че съм сбъркал нещо при банкнотите от 300 лева?!
В нощната тъмница човек със сълзи на очи умолява срещнат: – Ако ми дадете неколкостотин долара, то вие ще спасите живота на един уважаван човек. – Ако имате предвид себе си, то дълбоко грешите! Вие направо имате вид на бандит! – Аз имам предвид вас!
Една от книгите на Оскар Уайлд била издадена от фирмата "Осгуд Макилуей и къмпани". В рекламата за книгите на това издателство се изтъквало, че те винаги излизат в Лондон и Ню Йорк едновременно. Веднъж, като срещнал свой познат, Уайлд му казал: – Предполагам, че вече сте чули за смъртта на Осгуд? Надявам се обаче, че погребението му ще се състои едновременно в Лондон и Ню Йорк!
Млада жена се оплаква на лекар от сърцето си. – Не се тревожете – успокоява я докторът, – сърцето ви ще издържи до края на живота!
Чапай и Петка седят на масата, пият водка и замезват краставички. При тях се примъква Фурманов: – Охо, другари! Хапвате, пийвате двамката… Я аз да стана трети! – А, не, ти ще си седми. – Как така седми? – Ами шестима вече изгонихме.
В тексаско градче пред турист изскочила местна кола и едва не го прегазила. Обаче шофьорът си заминал преспокойно, сякаш нищо не е направил. Туристът отишъл в полицейския участък. Приел го дежурният сержант. – Значи, твърдите, че автомобил с номер NY-012 е нарушил правилата за движение? – Да. – А знаете ли, че това е колата на кмета? – Не. – Познавате ли кмета ни? – Не го познавам. – А познавате ли шерифа? – Също не. – Тогава платете петнадесет долара глоба и повече не се разправяйте!
– Човешко е да се греши… – така командирът на поделението започна издалече разговора със съпругата на сапьора.
Първобитните хора тръгват на лов. Гледат – стадо мамути. Всички се уплашили, само един казал: – Какво се чудите, скачаме с викове към тях, те се разбягват, отделяме един от стадото и го убиваме. Така се появили командирите. Скачат, викат, отделят един мамут от стадото, но той се скрива в гората. Стоят и се чудят. Един казва: – Какво стоите? Дайте да оградим гората, ще стесняваме все повече кръга и ще го намерим. Така се появили началник-щабовете. Намират те мамута, обграждат го, но той беснее – всички ги е страх да се приближат. Само един замахва силно, хвърля копието, улучва звяра в окото и го убива. Така се появили снайперистите. Щастливи, първобитните ловци нарамват мамута и го носят в пещерата. Нарязват го и, уморени от лова, лягат да спят. Стават сутринта и какво да видят – месото липсва… Така се появили старшините.
