Чапаев и Петка попадат на самотен остров. Петка води дневник. – Ден първи. Ужас. Сами сме. Ще умрем от глад и жажда. – Ден втори. По-добре е. Намерихме вода. – Ден трети. И палма намерихме. Добре е. – Ден четвърти. Добре. Добре. Но няма жени. Ужас. – Ден пети. Жени няма, но интересно! Чапаев започна да ми харесва. – Ден шести. Чапаев все повече ми харесва. Направо е хубав. – Ден седми. Чапаев ме изпревари.
Мъж и жена се връщат от погребение на тъщата в крематориум. Жената казва: – Нека сложим урната с праха на мама на пианото. Тя толкова обичаше да ме слуша как свиря… Нека ми се порадва още. Мъжът: – По-добре да сложим праха в пясъчния часовник, да свърши малко работа и тя поне след смъртта си.
Един мъж заминава на път и казва на съседа си: -Когато жена ми ми иневерява забивай по един пирон във вратата. Когато мъжът се прибира в къщи вижда,че на вратата има само три пирона.Веднага отива при съседа си и го пита: -Жена ми само три пъти ли ми изневери? -Как само три пъти!?Вече трета врата смених!
Седят Чапай и Петка в землянката и Петка пита: – Чапай, кой номер ти са ботушите? – Четирсе и две. – А-у-у-у, а миришат поне за четирсе и осми!
– Иванчо, ти ходиш ли на училище? – Ходя, вятър! Пращат ме насила!
-Докторе, вчера получих киселини! -оплаква се пациент. -Бъди сигурен, че пратката не е от мен.
– Докторе, вярвате ли в… – Телепатията? Не, изобщо!
– Келнер, това кафе ли е или чай? – заяжда се клиент. – Не можете ли да определите по вкуса, сър? – Не, не мога. – Е, щом не ги различавате, тогава какво значение има?
