Децата отиват на екскурзия да гледат строеж. Ръководителят на строежа им казва: – Деца, сложете си каските! Ако ви падне някоя тухла на главите, направо ще ги размаже! А ако имате каска – няма проблем. Ето, миналата година тук беше един друг клас, една тухла удари едно момиче по каската и нищо му нямаше – само се усмихна и си продължи нататък. Иванчо се обажда: – Знам го това момиче. И досега си ходи с каската и се усмихва.
В очите на радистката Кет пробляснаха пламъци. Щирлиц бързо се намеси с пожарогасител.
Една весела мъжка компания се събирала почти всяка вечер в една кръчма. Един от тях бил пелтек, но много приказлив. Веднъж компанията решили да му скроят номер: – Ако проговориш, плащаш цялата сметка. Цяла вечер приятелите поръчвали и не спирали да го дразнят, за да проговори. По едно време единия от компанията казал: – Знаете ли, че пелтека имал две бенки на оная работа? Компанията прихнала. Минал час, два, а те не спират. Накрая пелтека не издържал и се обърнал към този, който пуснал приказаката за бенките: – Аз ще п-п-п-п-плаааатя сметката, ама да зззззззззнаеш, че жжжжжжжена ти е клю-клю-клю-карка!
Питат радио Ереван: – Русалката риба ли е или жена? Отговор: – Зависи от глада.
Комисията по корупция разпитва депутат: – Уверен ли сте, че къщата, вилата, петте коли и шестте апартамента в центъра, са купени с честно заработени пари? – А с какви други? – На нас ни се струва, че всичко това е купено с парите на народа. – Да бе, че откъде пък народа ще има такива пари?
Конгрес по хирургия. Събрали са се всички светила на науката. Всеки става и разказва за последните постижения на своята страна. Става български професор и казва: – Ние можем да премахваме апандисит… Цялата зала изпада в бурен смях Професорът: – През аналното отверстие… Възгласи на недоверие, крайно учудване… Става възрастен японски професор и казва: – Аз не се съмнявам. Българите могат. Аз живях там дълго, те всичко правят през това място…
Разговарят двама лекари: – Чух, че си напуснал града, в който практикуваше, макар, че си имал много пациенти. – Така бе, бяха много – въздъхва другият. – Но един по един измряха, градът запустя, нямаше какво да правя вече там…
