Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата: – Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли? – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. На другия ден: – Зетко, чешмата капе… – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден: – Зетко, плочките тука са за сменяне… – На теб какво ти дреме? Къщата си е моя…
Геймър се връща от командировка и вижда апартамента си празен:– Ех! Поне да си го бях сейфнал!
Имам един познат със странен талант. Той умее да намира разни вещи, преди някой да си ги е изгубил.
Заради някакви си 99% от адвокатите, на останалите е излязло лошо име!
– Мамо, вярно ли е че дяволите имали рога? – Не всички, мамо, само женените.
Щирлиц решил да се пошегува с Мюлер: – Мюлер, знаете ли, че аз всъщност съм съветски агент? – Не! – пошегувал се и Мюлер.
