В детската градина пристига комисия на проверка. Навсякъде – чистота, тишина, спокойствие… – Как сте го постигнали? – питат шашнати хората от комисията. – Ами разделихме децата на групи. – обясняват учителките и повеждат комисията по коридора. На вратите – надписи: "Много добри деца". "Добри деца". "Не особено добри деца". "Лоши деца". "Много лоши деца". "Ужасни деца". "Безнадеждни деца". "Иванчо".
Младоженката е много нервна, когато влиза в хотела, придружена от съпруга си. – Мили – шепне тя, – имам впечатление, че всички ни гледат, толкова имаме вид на младоженци на сватбено пътешествие! Няма ли начин да ги накараме да помислят, че сме женени отдавна? – Има – отговаря съпругът. – Вземи да носиш куфарите.
Лорд звъни на прислугата: – Иконом, бързо донеси в библиотеката чаша коняк, госпожата припадна! – Веднага, сър. А какво да донеса за госпожата?
– Слушай, кажи ми откровено, кой написа последния ти разказ? – А на теб кой ти го прочете?
Между колеги: – Ти си имал по-голям късмет по време на почивката си! – Ами, през цялото време не спря да вали… – Но все пак си почернял! – Това не е никакво почерняване, а ръжда!
Чапаев се показа на терасата, вгледа се в звездното небе и се провикна: – Каква красота! – Майката, майката, майката… – отговори ехото по навик.
Един си купил мишка с инфрачервен порт. Прочел ръководството и там пишело, че работи върху всякаква повърхност. Потъркалял я върху масата – работела! … върху хартия – също! … по балатума – пак! Какво ли още да опита? По огледалото? "Открито е ново устройство…"
– Новата певица в операта няма нито глас, нито слух. – Ти да не си ходил на опера? – Не, снощи жена ми ходи и като се върна ми изпя всичко…
