9158
Дзержински звъни на Ленин: – Владимир Илич, кога да разстрелваме – преди обяд или след обяд? – Непременно преди обяд! А обяда дайте на гладните деца!
Дзержински звъни на Ленин: – Владимир Илич, кога да разстрелваме – преди обяд или след обяд? – Непременно преди обяд! А обяда дайте на гладните деца!
Отива един пафкач на трева за риба. Напушва се прилично, седи на брега, чака да клъвне и по едно време от водата се подава една крава и му казва: – Може ли една цигара, пич? Гледа той шашнат и какво да прави – дава й една цигара. Кравата се потапя, а нашият човек продължава с риболова. След малко оная пак се показва и вика: – Забравих огънче да ти искам, извинявай. Оня седи като треснат, дава й запалката и тя пак се потапя. Нашият се оглежда да види дали има и други свидетели, но вижда само едно куче на десетина метра встрани. Изведнъж кучето се обажда: – Не ме гледай, и аз съм учуден!
Влиза Щирлиц при Калтенбрунер. – Хер Щирлиц, колко прави две и две? – Три, хер Калтенбрунер. – Не, Щирлиц, не. Две и две прави четири. Глас зад кадър: "Щирлиц отлично знаеше колко прави две и две, но откъде по дяволите Калтенбрунер знаеше това?"
Пощаджия стои пред оградата на къща и очевидно се бои от огромния доберман в двора. – Влизайте, не се бойте, той е кастриран! – провиква се стопанката. – Ама аз, да си кажа честно, се страхувам да не ме ухапе! – мърмори пощаджията.
Милионер търсел шофьор. Събрал всички кандидати и ги завел до една пропаст. Попитал кой на какво разстояние може да мине от пропастта. Първият отговорил: – На двадесет сантиметра. Вторият казал: – Мога и на 5 сантиметра. Третият казал: – Що се отнася до мен, не бих минал оттук за нищо на света. Той станал личен шофьор на милионера.
Животните в гората направили засада и убили слона – ще го ядат. Обаче вече било мръкнало и оставили мишката да го пази до сутринта. На сутринта пристигат и какво да видят – от слона останали само кокали, а мишката лежи с подут корем. – Какво става бе, къде е слона? – Абе майната му на слона, какво ме занимавате с глупости… Мене ме боли корем та две не виждам, те за някакъв слон ми приказват.
Влиза заекът в горската кръчма и заявява на висок глас: – Тук някой ще яде бой! Всички се споглеждат, но никой нищо не казал. На другият ден същата история, но този път нервите на лъва не издържали и той го извадил навън и го поотупал малко. След малко заека влиза и изтупвайки си праха казва: – Казах ви аз, че някой ще яде бой.