Влиза заекът в горската кръчма и заявява на висок глас: – Тук някой ще яде бой! Всички се споглеждат, но никой нищо не казал. На другият ден същата история, но този път нервите на лъва не издържали и той го извадил навън и го поотупал малко. След малко заека влиза и изтупвайки си праха казва: – Казах ви аз, че някой ще яде бой.
Един младеж си заключва колелото до входа на Парламента и тамън се отдалечава – пресреща го полицай: – Абе младеж, ти не знаеш ли, че от тука минават депутати… – Ааа, не се безпокойте – здраво съм го заключил.
Стандартна ситуация – съпруг се връща от командировка, съпругата е с любовник. Любовникът е на терасата. Мисли: „Какво да правя – да бях мушица, да не се забелязвам??“ Глас свише: Дръпни си х** и ще станеш. Така и направил младия любовник. И наистина се првърнал в мушица. Не му стига обаче и си казва: „Ех, сега да можех и да излетя оттук!“ Отново гласът свише: „Дръпни си *** още веднъж и ще излетиш!“ Така и станало – излетял от терасата и кацнал на тротоара. И пак мисли: „Сега ако можех да се превърна отново в човек..“ Дръпнал ГО! Гласът свише мълчи! Дръпнал отново! Гласът отново мълчи! Дърпа! Мълчание! Дърпа по-настървено! И тук гласът проговорил: – Млади човече, не стига че спите по време на моята лекция, ами и онанирате…
– Сервитьор! Донесете ми още една бучка захар! – Но господине, тази ще е вече деветата! – Ами какво да правя, като предишните всички потънаха в кафето?
Поручик Ржевски знае, че за да се запознаеш с момиче, трябва да се приближиш, непринудено да поговориш за времето и след това да се представиш. Веднъж докато се разхождал той срещнал момиче, което разхождало болонката си. Приближил се, изритал кучето с всичка сила и казал: – Ниско лети. На дъжд ще да е. Между другото, разрешете да се представя: поручик Ржевски.
– Деца, кажете пословицата за работата? – "Който не работи, не трябва да яде". – Браво! А сега кой ще ми каже пословица за добрия учител? – "И навитата змия може да хапе".
