1264
Майката на Иванчо му се кара: – Целият си мокър! – Да, мамо! Играхме с Петър на кучета! – Ти ли беше кучето? – Не, мамо! Аз бях дървото!
– Слънцето има ли крака?- пита учителката. – Да! – отговаря Иванчо. – Откъде знаеш? – Ами като минавах покрай вашата къща, госпожо, чух някой да казва:"Слънчице, отвори си краката".
Мъж и жена се връщат от погребение на тъщата в крематориум. Жената казва: – Нека сложим урната с праха на мама на пианото. Тя толкова обичаше да ме слуша как свиря… Нека ми се порадва още. Мъжът: – По-добре да сложим праха в пясъчния часовник, да свърши малко работа и тя поне след смъртта си.
Знаете ли какво е вътрешното противоречие на жената – счетоводител? Като счетоводител се радва, когато й излиза, а като жена – когато й влиза.
– Кажете, професоре – пита журналист учен – какъв е смисъла от преминаването към компютри? – Това е много просто. Сега десет хиляди души трябва да работят денонощно в продължение на век, за да направят толкова грешки, колкото прави машината за три секунди.
Войната в Чечня се закучила и руското командване решило да събере доброволци да се бият. Отишли генералите в един затвор и казали на най-опасните рецидивисти: – Вижте какво, момчета, ако се пишете доброволци – за всяка глава, която донесете ви намаляваме 5 години от присъдата! Естествено, всички се съгласили, натоварили ги в самолета и излетяли. По едно време самолета каца, вратата се отваря и затворниците се разпръснали… След два часа се връщат, всеки носи по 5-6 глави, подритва още 2-3… Командира се хваща за главата и казва: – Абе, момчета, какво правите? Та ние сме в Киев за презареждане…
Някакъв отива на лекар. Сяда на стола и казва: – Докторе, ей тук ме боли… Лекарят го преглежда, сбръчва вежди и пита: – Пиеш ли? – Ми … сипи!
Върви си щраусът през пустинята и по едно време гледа в далечината една щрауска. Решил да я прелъсти. Подгонил я, обаче тя го видяла и побягнала. Гонил я той, гонил я и започнал да я настига. Съвсем я наближил, когато щрауската изведнъж спряла и си заровила главата в пясъка. Щраусът също спрял с недоумяващ поглед: – А… къде изчезна тая, бе…?