Млад талантлив артист дебютира в пиеса на Молиер. След представлението възрастен колега му казва: – Ако Ви беше гледал авторът, щеше да се обърне в гроба си! – И щеше да заеме нормалното си положение, защото миналата вечер вие играхте тази роля.
Между млади момичета: – Защо реши да станеш стюардеса? – Защото в самолета има много мъже. – Но тях ги има и на земята? – Да, но не са вързани с колани…
През 1987, малко преди да излети совалката "Чалинджър" в белия дом звъннал червения телефон. Президентът Рейгън вдигнал слушалката и чул покрусения глас на Горбачов: – Много съжалявам за совалката… – В какъв смисъл? – учудил се Рейгън. – Ами че избухна… – Но тя още не е излетяла! – О, извинявай, ще се обадя след десет минути.
– Нашите предшественици са били големи изобретатели. Изобретатели са приспособление, с помощта на което може да се гледа и вижда и през най-дебелата стена! – И какво е това приспособление? – Прозорецът.
Слонът стъпил в един мравуняк. Мравките се покатерили на него. Слонът разтърсил глава и те изпопадали. Останал само Пешо. Другите мравки започнали да викат: – Удуши го, Пешо! Слонът побягнал. След малко клон съборил Пешо. Той се върнал при другите и те го попитали: – Къде е слона? – Избяга. – Лъжеш, Пешо, още дъвчеш!
Пощальон носи препоръчано писмо на адрес. Звъни на вратата. След малко отваря момченце, на около десет години. В едната ръка държи бутилка уиски, а в другата дими хаванска пура. Пощальонът изумен пита: – Ъъ-ъ-ъ, такова, ваште, вкъщи ли са? Момченцето небрежно изтръсква пурата на килима, почесва се по брадата и казва: – Ти как мислиш?
