Един грешник, който умрял от студ на Антарктида попаднал в ада. Дяволът го хвърлил в пеща, затворил вратата и зачакал. Чакал, чакал обаче нищо. Ония нито пищял, нито викал и той решил да отвори, за да види какво става. И тогава какво да види, грешникът се свил в единия ъгъл на пеща и му вика: – Вратата, вратата, затваряй вратата.
Генерал се връща от еднодневна отпуска и пита редник Каракочев: – Какво стана докато ме нямаше, редник? – Нищо, генерале… – Сигурен ли си?! – Ами… само едно куче умря… – Какво куче? – Дето яде от червата… – Какви черва? – Тези на коня… – Какъв кон? – Дето умря докато теглеше каруцата… – Каква каруца? – Тази с водата… – Каква вода? – Тази с която гасихме пожара… – Къде пожар? – Ами…полка… – Какво? Как? – Ами от фаса на Любо… – Ама Любо не пуши…? – Е, и вие ще пропушите, ако ви откраднат знамето…
– Защо се отказа да отглеждаш краставички в градината? – Ами все не мога да ги докарам като тия в магазина. – Как така? – Не растат солени и в буркани.
