5753
На мен да ми стане, не вярвам, ама жени нали са… Бисери и поуки от изпита по литература след 7. клас през 1998г. – Йордан Йовков – "По жицата"
Мъж се обажда на детски лекар: – Докторе, елате у нас да прегледате детето ми! Жена ми замина в командировка и ме остави аз да го гледам. Всичко правя както трябва – слагам го да спи навреме, водя го на разходки, правим сутрешна гимнастика, даже на нагревки го водих… А той все бледнее и слабее. – А с какво го храните? – Бре! Знаех си, че съм забравил нещо!
– Иванчо, защо не идва вчера на училище? – Семейството ни се увеличи с един човек, госпожо. – Братче или сестриче си имаш? – Татенце! Мама се омъжи за пети път.
Дадена е задача: "До едната страна на физкултурния салон са строени момчетата от класа, а до другата – момичетата. Те тръгват едни към други със скорост такава, че преполовяват разстоянието за половин минута. Кога ще се срещнат?" Математикът: – Никога. Физикът: – Сред безкрайно дълго време. Инженерът: – След две минути ще бъдат достатъчно близо за всякакви практически цели.
Учителят по литература помолил децата да опишат някаква необичайна случка от изминалата седмица. Малкият Джони се изправил да прочете съчинението си и започнал: – Миналата седмица татко падна в кладенеца… – Боже господи! – възкликнал учителят. – И сега добре ли е? – Сигурно – отвърнало момчето. – Вчера спря да крещи за помощ.
– Келнер, супата е много гореща! – Изчакайте малко да изстине! – Нямам време да чакам! – Тогава просто духайте! – Ако имах намерение да духам, нямаше да си поръчам супа, а тромбон!
В болницата карат мъж с нож, забит между лопатките. Докторът в приемната съчувствено го пита: – Боли ли ви? – Само когато се смея.