По време на един престой в Женева Чарли Чаплин отседнал в прочутия хотел "Трите корони". На заминаване дал на камериера бакшиш от двадесет франка. – Миналата година ми дадохте четиридесет франка, за да пия за ваше здраве – отбелязал обидено камериерът. – Да, така беше, но тази година здравето ми чувствително се подобри – отговорил Чаплин.
На изпит се явяват трима студенти – единият – с много връзки, другият – с по-малко, третият – без връзки. Комисията пита първия: – През 1945 година над Хирошима и Нагазаки е избухнала атомна… – Бомба! Влиза вторият. Питат го: – През 1945 година над Хирошима и Нагазаки е… – Избухнала атомна бомба! Влиза третият: – Кажете – кога, къде и какво е избухнало?
Лорд звъни на прислугата: – Иконом, бързо донеси в библиотеката чаша коняк, госпожата припадна! – Веднага, сър. А какво да донеса за госпожата?
По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера. Изтекли днитe на специализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия. – Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия? – Аз не съм Петка, а по италиански – Петручо, отговорил той, а относно програмата ми в Италия тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата… – Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! – ядосал се Чапаев. Кажи ми ти, Вера! – Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име – Веранда.
Студент влиза половин час преди края на изпита. Сяда и започва да пише, а изпитващия му казва, че няма да му приеме работата и по добре да си отива и да не си губи времето. Когато изпитното време свършва всички си оставят работите на бюрото на квестора. Идва и нашия човек, а ония му вика: – Нали ви казах да не пишете! Не ви приемам работата. А студента злобно пита: – Вие знаете ли кой съм аз? – Не. Студента мушка листа си между всички други и нагло казва: – Не ви и трябва…
От "Позитано" 20 поискали държавата да отпусне пари за поддръжка и подновяане на надписите по рушащите се паметници на септемврийци, партизани и други комунисти, уж паднали за свободата на България. Властите се съгласили при условие на всеки паметник да има надпис: "Те умряха за идеите си. Ние се освободихме от тях."
Имало едно време една блондинка. Тя имала два коня, но не можела да ги различава. За това един ден блондинката отишла при своята съседка за съвет. – Сложи някакъв белег на ушите им – казала съседката. На следващият ден обаче блондинката отново отишла при съседката си и казала: – Вчера сложих белег и на двата коня и сега пак не мога да ги различа един от друг. – Тогава отрежи опашката на единия кон малко по-къса от опашката на другия. На следващият ден блондинката пак потърсила съвет: – Пак направих това, което ми каза, но днес опашките и на двата коня са еднакво дълги и пак не мога да ги различа един от друг! – Ами, тогава измери ги – може би единият кон е малко по-висок от другия – предположила услужливата съседка. – Ти си права – черният кон е по-висок от белия!
Седят двама и се черпят. Единият взел да откровеничи: – Помниш ли, че тебе в старият квартал те обраха? – Помня. – Аз имах пръст в това. А спомняш ли си, че те съдиха за измама? – Спомням си. – Пак аз се бях намесил. Тогава вторият му казва с досада: – А помниш ли, че ти се роди син преди две години? – Помня. – Е, тогава аз се намесих…
– Доволен ли сте от нашия най-нов компютър? – пита представител на електронна фирма директора на изследователски институт. – Не сме. Много е чувствителен. – Та нали това са неговите най-големи предимства. – Да, обаче след всяка направена грешка неудържимо се разплаква.
Едно габровче загубило един лев. Започнало да плаче. Срещнал го друг габровец и запитал: – Защо плачеш, детенце? – Загубих един лев. Габровецът съжалил детето и му дал един лев. Габровчето пак заплакало. – Какво има сега? – запитал учуден габровецът. – Ако не бях загубил единия лев сега щях да имам два.
