Пенсиониран полковник бил много щастлив да срещне по улиците на малкото градче своя някогашен адютант. И тъй като търсел прислужник, веднага му предложил работа: – Ти добре се справяше навремето и задълженията ти ще бъдат същите както в армията. Бившият адютант се съгласил и му било наредено да събуди полковника в осем часа на другия ден. Точно в осем той се втурвал в стаята на господаря, разтърсил го няколко пъти, докато го събуди, а след това се обърнал към жена му: – А ти, малката бързо се прибирай в селото…
Детска градина. Следобедният сън е минал и малко момичнеце се опитва половин час да си обуе панталонките. Нищо не се получава, защото ту двата крака попадат в единият крачол, ту го обува наопаки. Към нея се приближава учителката и пита: – Как върви обличането? Момиченцето се изправя, запотено, запъхтяно и със злобен глас казва: – Точно, както казва мама нощем на татко: "Дълго, уморително и безрезултатно!"
Лорд Джон изпраща своя син – младия Тобиас – да учи в Оксфорд със следните наставления: – Синко, на края на всяка учебна година ще изисквам от Вас да ми представяте подробен фининсов отчет за разходите Ви. И тъй като си спомням добре своите студентски години, ще Ви помоля да отчитате разходите си за веселби с леки жени в графата "За лов". На края на първата учебна година Тобиас изпраща на баща си подробен отчет, като в графата "За лов" са отчетени 800 паунда. "Още е млад – мисли си лорд Джон – простено му е." На края на втората година отчетът е почти същият, само в графата "За лов" парите са вече 1500 паунда. "Е – мисли си лорда – множко са, но се надявам малко по малко да започне да му увира главата." На края на третата учебна година Тобиас изпраща отчет като предишните два, като в графата "За лов" освен малко повече от разходите за предната година има още едно перо: "За ремонт на пушката – 2500 паунда."
Ръководството на завода за компютри в Правец решило да направи тест на различни компютри и да ги сравни с родното прозиводство. На компютъра се задава въпроса: "Защо няма месо? Японският отговаря: Какво значи "защо"? Американският отговаря: Какво значи "няма"? Полският: Какво значи "месо"? Българският: А кой пита?
Какво казва мъжът на жена си в поредните години на брака, когато пресичат заедно уличното платно: Първата година: "Почакай, пиленце, нека мине колата!" Втората: "Мила, почакай, идва кола!" Третата: "Чакай, идва кола!" Четвъртата: "Бъди по-внимателна!" Петата: "Не виждаш ли колата?" Шестата: "По дяволите, сляпа ли си?" Седмата (на себе си): "Като си сляпа, нека те сгази!"
По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера. Изтекли днитe на специализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия. – Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия? – Аз не съм Петка, а по италиански – Петручо, отговорил той, а относно програмата ми в Италия тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата… – Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! – ядосал се Чапаев. Кажи ми ти, Вера! – Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име – Веранда.
Иванчо видял как батко му качва приятелката си в колата и се метнал скришом в багажника, да види къде ще ходят. Спрял баткото на една полянка, слезли с приятелката си и той я попитал:– Ще ми дадеш ли? – Не – отговорила тя.– Пак си помисли, ще ми дадеш ли?– Не.– За последен път те питам …– Не – отсякла тя, а баткото на Иванчо казал:– Щом е така, ходи си пеш.На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и – на полянката.– Марийке, ще ми дадеш ли?– Да.– Пак си помисли, ще ми дадеш ли? – Да.– За последен път те питам … – Да – казала тя, а Иванчо въздъхнал:– Щом е така, вземай колелото, аз ще си вървя пеша.
