11818
– Тате, как се пише "адрес"? – Ами… Абе, я пиши "URL" и ме остави на мира.
– Тате, как се пише "адрес"? – Ами… Абе, я пиши "URL" и ме остави на мира.
Сръбски наказателен отряд влиза в албанско село. Строяват всички мъже до стената и казват: – Ако някой от вас се чуства сърбин, да се отдели от групата. Десетина мъже излизат напред. – Добре, минете наляво. Други да се чустват сърби? Още десетина излизат. – Добре, вие минете надясно. Вдигат автоматите и гръмват останалите. Мислят малко и казват: – Я вие там, дето сте отдясно – марш до стената. – Ама нали сме сърби? – Истинският сърбин не може да се колебае… Застрелват и тях. Пак мислят малко. – Я и вие там отляво – до стената… – Ама нали сме истински сърби – не се колебахме? – Е да де, ама война е все пак. Трябва да има загуби и от сръбска страна.
Немски хумор 1. Който работи много, прави и много грешки… Избягвайте грешките… 2. Хубавото да си шизофреник е, че никога не се чувстваш самотен… 3. Мъдростта ме преследва, но аз бягам по-бързо… 4. Срещу любов от пръв поглед помага само вторият… 5. Всички искат да се върнат към природата, но никой пеша… 6. Не всичко, което има две бузи е лице… 7. Нямаме шансове, но ги използваме… 8. Не е достатъчно да нямаш собствено мнение… трябва да притежаваш и способността да не можеш да го изразиш… 9. Винаги има две мнения – грешното и моето. 10. Дълговете са единственото нещо, което човек може да прави без пари…
– Значи вие сте парашутист? Знаете ли, аз никога не бих скочил с парашут! – А аз никога не бих скочил без парашут.
Щирлиц решил да погледне през прозореца. Погледнал, обаче в главата му опряли дуло. Щирлиц бързо натиснал ALT+F4 и затворил прозореца…
Две приятелки си говорят: – Знаеш ли какво ми се случи миналата седмица, когато мъжът ми замина в командировка… Отидох на фризьор, направиха ми хубава прическа, маникюр, педикюр… След това си купих хубава рокля, вечерта отидох на ресторант.. с един страхотен мъж. Вечеря на свещи, цветя, романтика, музиката свири само за нас… След това в скъп хотел правихме секс цялата нощ до сутринта… По-красива нощ не съм имала през живота си и… и… и…! – И какво, какво стана после? – И какво, нищо. Прибра се мъжът ми от командировка и ме прееба по своему…
Щирлиц се разхожда с огромна папка под мишница. Мюлер го гледа през прозореца. "Какво ли мъкне Щирлиц в тая папка?" – помисли си Мюлер. "Не е твоя работа, гадино!" – помисли си Щирлиц.
Човек тича след набиращия скорост претъпкан догоре автобус. Крещят му: – Зарежи го бе! Ето идва още един! – С удоволствие, но аз съм шофьорът на този автобус.