Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 5537

    Руснаците форсирали Дунава с дървени надуваеми лодки. Из час по история

  • 6155

    Действителни записки на лекари: "Пациентът има две деца, но никакви други аномалии." "На втория ден коляното беше по-добре, а на третия ден беше напълно изчезнало." "Пациентът е тъжен и плаче непрекъснато. Освен това е и депресиран." "Пациентът отказва аутопсия." "Пациентът няма предишен опит със самоубийства." "Пациентката е вкочанена от пръстите надолу." "Пациентът е депресиран, откакто се запознахме през 1993 г."

  • 9203

    Разговор между ясновидци: – Това лято започва чудесно, нали? – Да, също като през 2007 година!

  • 11426

    Гримьорна. Две актриси се гримират преди да излязат на сцената. Едната казва: – Ако знаеш какъв сън сънувах тази нощ: умирам и отивам пред вратите на рая, опитвам се да вляза но ме спира Св. Петър. – Къде отиваш? – пита той. – Ами умрях и идвам в рая! – Не може! Ти си актриса, цял живот заблуждаваш хората. В този момент виждам че ти се разхождаш от другата страна на врата. И го питам: – А тази защо е тук? Нали и тя е актриса? – Каква актриса е пък тази? – отвърна Св.Петър.

  • 9884

    Чапай излязъл в отпуск и оставил Петка да го замества. Връща се и пита: – Петка, нещо да се е случило? – Нищо особено, Василий Иванич, само дръжката на лопатата се счупи. – И от какво се счупи, бе Петка? – Ами докато заравях кучето. – А то от какво е умряло? – Яде развалено месо от умрелите коне. – Е, те пък от какво умряха? – Ами, като гръмна склада със снарядите и изгоряха конюшните. – Що гръмна склада? – Ротният си хвърлил фаса и направил пожар. – Абе, Петка, та той нали не пуши? – А, и на теб да ти откраднат знамето – и ти ще пропушиш.

  • 5210

    – Какво ви накара да ударите тъща си? – пита съдията. – Ами, преценете сам, господин съдия. Тя стоеше с гръб към мен, в ръката ми беше тупалката, а вратата зад мен беше отворена. Как да не се възползвам от такова благоприятно стечение на обстоятелствата!

  • 7426

    Колежките са като цветята – трябва да се късат. Доцент в Икономическия университет във Варна

  • 10867

    Жена притеснява по телефона мъжа си: – В карбуратора на колата има вода! – Айде, взе и от карбуратори да разбираш. Ти не знаеш ни к"во представлява, ни къде е? Къде е колата? – В плувния басейн!

  • 1212

    На път за вкъщи пиян измислял какво да направи, за да не разбере жена му, че е пил. „Ще се прибера вкъщи и ще седна да чета, – накрая измислил той. – Жена ми ще види, че чета и ще си помисли, че съм трезвен“. Така и направил. След малко жена му влезла в кухнята и го попитала: – Какво правиш? – Чета, – отговорил мъжът. – Идиот! – изкрещяла жената. – Веднага затвори куфара и отивай да си лягаш!

  • 5044

    На диапозитива се виждат две кученца-едното е на 2 месеца и половина, а другото е съвсем нормално! Учителка по биология

  • 11537

    Младоженката е много нервна, когато влиза в хотела, придружена от съпруга си. – Мили – шепне тя, – имам впечатление, че всички ни гледат, толкова имаме вид на младоженци на сватбено пътешествие! Няма ли начин да ги накараме да помислят, че сме женени отдавна? – Има – отговаря съпругът. – Вземи да носиш куфарите.

  • 6323

    Преподавател във военно училище: – А сега, курсанти, запишете си – водата кипи при температура от 90 градуса. Курсант: – Господин полковник, а нас в училището ни учеха, че водата кипи при 100 градуса. Преподавателят отваря тетрадка, разглежда нещо дълго и накрая вдига глава: – Съвършенно сте прав, курсант! Аз съм сбъркал, действително водата кипи при 100 градуса. Правият ъгъл кипи при 90 градуса!

  • 6455

    Освен експанзионистични методи на външна политика у Хан Крум се забелязва и друга черта – вътрешна политика. Кандидатстудентски

  • 11216

    Две мишки ядат лентата от филма "Отнесени от вихъра" в мазето на едно кино в София. Едната мишка пита: – Как ти се струва? – Ами, да ти кажа честно, книгата ми хареса повече…

  • 9290

    Основният критерий в човешките взаимоотношения, е взаимността. Учителка по Химия

  • 265

    Творби от събременната българска поетеса – Валентина Атанасова