1693
Вратата на дома се отваря и в дома влиза младеж: – Здрасти, мамо! Здрасти, тате! – Къде ходиш досега бе, сине? – Ами в казармата бях, изкарах две години служба… – Колко пъти сме ти казали като излизаш някъде, да се обаждаш къде отиваш!
– Сервитьора! Яденето ми е изстинало, мирише на вкиснало, изглежда отвратително и е прегоряло! – Нещо друго? – Да, порциите са твърде малки!
– Ден трети, и все още не ми се работи, какво ли трябва да значи това? – Сигурно днес е сряда…
Когато жената казва: "Това място е истинска кочина! Хайде двамата с теб да почистим. Твоите вещи са на пода и няма да имаш никакви дрехи, ако не включим пералнята веднага!" Всъщност мъжът чува: "Дрън, дрън, дрън, ХАЙДЕ, дрън, дрън, дрън, ДВАМАТА С ТЕБ, дрън, дрън, дрън, НА ПОДА, дрън, дрън, дрън, НИКАКВИ ДРЕХИ, дрън, дрън, дрън, ВЕДНАГА."
– Какво толкова не ви харесва в тази наденица? – пита келнерът. – Краищата й – отвръща клиентът. – Но всяка наденица си има краища! – Да, но тези тук са съвсем близко един до друг!
Испания. Гражданската война. Зима, вятър и студ. Петка крещи: – Василий Иванович! Гълфстрийм замръзна! Василий Иванович: – Петка! Колко пъти съм ти казвал евреи в отряда да не вземаш!
В селски хотел над всички кревати са поставени табелки: "Мястото е прекрасно, тишината – абсолютна, въздухът – свеж. Ако не можете да заспите, обвинявайте за това нечистата си съвест!".
Сър Хари има подозрения, че съпругата му – лейди Мейбъл – има връзка с младия сър Лейтън. В тази връзка, преди да замине извън Лондон за няколко дни, той дава съответни разпореждания на иконома си Джеймс. Вечерта, след завръщането си, лордът вика Джеймс на отчет. – Ами, да, сър. Младият сър Лейтън беше тук завчера. – И после, Джеймс? – Двамата с милейди вечеряха в Синята столова, после им поднесох напитки на верандата… – А после, Джеймс? – След това двамата се оттеглиха в спалнята на милейди и аз продължих наблюдението си през ключалката, както ми заповяда Ваша светлост… – А след това, Джеймс? – Двамата се съблякоха и в този момент сър Лейтън изгаси лампата, поради което не успях да видя нищо повече, сър. – По дяволите, Джеймс! Пак тази мъчителна неизвестност!…