Фотограф се готви да снима възрастен мъж и неговия голям син и предлага следната композиция – бащата седи, а синът стои до него, положил ръка на бащиното рамо. – Извинете, – обръща се възрастният мъж към фотографа, – но композицията ще изглежда по-реалистична, ако синът ми стои до мен, пъхнал ръка в джоба ми…
Мюлер се обажда на Щирлиц по телефона: – Щирлиц, в събота,точно в девет бъдете на "Унтер дер линден". Ще се проведе съботник. "Аха" – мисли си Щирлиц – "разкрили са ме. Сега ми прави намеци, опипва почвата, а в събота ще ме арестуват. По-добре да се разбера с Мюлер на четири очи, отколкото с Гестапо". На другия ден отива в кабинета на Мюлер и си признава направо: – Хер Мюлер! Аз съм руски шпионин. – Не на мене тия номера, Щирлиц – отговаря му Мюлер – като чуете за съботник и всички ставате руски шпиони!
Имало двама полицаи колеги. Единият се казвал Гого, а другия Пешо. Веднъж Пешо помолил Гого да му помогне да пренесат някакъв товар. Започнали да се качват по етажите на блока, останало им да изкачат само един етаж и седнали да си починат. Изведнъж Пешо казал на Гого: – Абе, имам една лоша и една добра новина. Добрата е, че остава още един етаж, обаче лошата е, че сме сбъркали входа.
Между приятелки: – Имам много хубав глас, но за голямо съжаление нямам никакъв слух. – Знам много добре, че нямаш музикален слух. – Откъде знаеш? – Ако имаше слух, нямаше да твърдиш, че имаш глас.
Блондинка се качва в самолет и сяда в първа класа. Стюардесата й казва да се премести, но тя не се съгласява. Скоро идва пилотът и й прошепва нещо, след което тя се премества веднага. Стюардесата пита пилота как е успял да я премести и той отговаря: – Казах й, че първа класа не лети за там където тя отива…
Питат радио Ереван: – Русия ще влезе ли в НАТО? – Ако се налага, ще влезе. Чак до Белгия ще влезе ако трябва.
Седял си Петка на фотьойла и си пушел пурата. По някое време Чапай нахлул с трясък и изкрещял: – Да бягаме, Петка! Германците идат! Петка продължил спокойно да си седи на фотьойла и да си пуши пурата, леко замислен. След малко още по-спокоен рекъл: – Да му мисли Щирлиц. Ние сме от друг виц.
