9701
На червено минават само тези които имат много "зелено"!
Млада семейна двойка претърпяла катастрофа.Лицето на жената било обезобразено.Пластичните хирурзи мислили,мислили и накрая решили да вземат кожа за операцията от задните части на мъжа. След операцията жената станала много по-красива. -Мъжо,толкова ти благодаря!Какво мога да направя за теб? -попитала жената. -0-о-о,нищо не искам-само майка ти като дойде да си те целува по бузите. – отговорил с лукава усмивка мъжът.
Иванчо се прибира вкъщи след училище. Баща му го пита: – Абе, идиот с идиот, кажи как върви училището? – Ами тате, то … – Кажи бе! – Мииии … Имам седем двойки за годината … – КОЛКО ?!?! – Седем … Бащата адски сърдит : – И по какво ти е първата двойка ? – Ами по френски … – Абе, тъпанар с тъпанар, – защо имаш двойка по френски ? – Ми, тате, учителката каза да напишем четири изречения и да си направим извод. И аз пиша : “ 1. Госпожата по френски ходи с господина по български. 2. Г-жата по френски ходи с господина по математика. 3. Г-жата по френски ходи с господина по информатика. 4. Г-жата по френски ходи и с господина по физическо. “ Бащата казал : – Сине, тя е курва ! – Ами и аз такъв извод си направих и тя ми написа двойка. – Айде , прощавам ти за тази двойка.По какво е следващата ? – Амиии по математика … – Що имаш двойка по математика, бе ? – Тате, оная вика:“ Колко е 5 по 6 ?“ и аз викам : “ 30 „.“Ами колко е 6 по 5 ?“ Бащата казал : – Сине, тя си прави ташаци с тебе ! – И аз така и казах и тя ми написа двойка. – И тук си бил прав, прощавам ти. По какво е следващата ? – По география. – Как така бе? – Тате, ти знаеш ли къде се намира Африка, бе ? – Еба ли я? – Ами и аз така й казах и тя ми написа двойка. – Добре – прощавам ти. По какво е следващата ? – По биология. – Идиот !!! Как успя бе ? – Тате, даскалицата ни наредила в две редици – едната момичета, а другата момчета. Момичетата трябва да кажат женски екземпляр, а момчетата – мъжки. И една тъпанарка срещу мене вика :“Муха“ и аз викам:“Мухоебец“ и даскалката ми написа двойка … – Добре, сине, добре. Запазвам хладнокръвие.Казвай за следващата. – По ЗИП-а по география. Оная вика :“Благоевград, град ли е?“ и аз викам :“Не е – село е !“ „Е как ще е село, като завършва на -град ?“ „Ами госпожо, Козлодуй завършва на -уй, ама не е уй, нали?“ и тя ми написа двойка. – Както и да е сине . Нататък? – По физическо. Тати оня вика :“Дигнете си единия крак, дигнете си другия крак …“ „Еее, господине, аз на какво да се крепя?“ и той ми написа двойка. – А последната? – По музика. Бащата : – И по музика ли бе дебил !!!! Иванчо сърдит : – Тате след шест двойки как се пее, бе
В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история. Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия. Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея. Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта. Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".
Двама джентълмени кротко пушат пури, надвесени над перилата на Лондонския мост. Откъм Темза се чува вик: – Помощ! Не мога да плувам! Не мога да плувам! Единият джентълмен се обръща към другия: – Простете, че прекъсвам уединението ви, сър, но Вие можете ли да плувате? – Не. А Вие, сър? – Аз също не мога. Но за разлика от някои хора, ние не крещим за това така, че да ни чуе целият град…