Сталин чете доклад. Изведнъж някой в залата кихва. – Кой кихна? (мълчание…) – Първи ред, стани! Да се разстреля! Бурни аплодисменти. – Кой кихна? (мълчание пак…) – Втори ред, стани! Да се разстреля! Дълго нестихващи аплодисменти. – Кой кихна? (мълчание…) – Трети ред, стани! Да се разстреля! Бурни аплодисменти в цялата зала, всички стават, възгласи "Слава на великия Сталин!" – Кой кихна? – Аз, аз… (ридания…) – Наздраве, другарю!
– Вие сте продавали някакво лекарство за коса. Бихте ли ми казали есефикасно ли е? – Много! Преди месец накапахме няколко капки от него на един гребен и само след седмица той стана четка за дрехи.
След обстоен преглед лекарят се обръща към пациента: – Съжалявам, но не мога да направя нищо за вас… При вас това е наследствено… – Тогава изпратете сметката на баща ми!
Минавайки по коридора, Щирлиц блъсна вратата на кабинета на Мюлер – тя не се отвори! Той натисна по-силно – отново нищо. Засили се и удари с рамо – ала вратата все така не се отваряше. – "Заключено е!" – помисли си Щирлиц и се развълнува от своята находчивост.
