2190
– Келнер, супата е много гореща! – Изчакайте малко да изстине! – Нямам време да чакам! – Тогава просто духайте! – Ако имах намерение да духам, нямаше да си поръчам супа, а тромбон!
– Келнер, супата е много гореща! – Изчакайте малко да изстине! – Нямам време да чакам! – Тогава просто духайте! – Ако имах намерение да духам, нямаше да си поръчам супа, а тромбон!
Мъж се прибира вкъщи и носи папагал. – Какъв е тоя папагал? – пита жена му. – Купих го от един търг. Платих за него 200 лева. Представяш ли си, искаха да го купят още десет човека. Обаче аз дадох най-добрата цена. А най-интересното е, че дори не знам дали е говорящ или не… – Как не знаеш дали съм говорящ, бе? – обажда се папагалът. – А кой според теб наддаваше на търга?
Влиза един човек в един магазин за брави и пита: – Извинете, може ли една много специална брава, от най-скъпите? – Съжелявам, нямаме такива. – Добре тогава, искам една хубава брава от… не чак толкова скъпите. – Съжалявам, и такива нямаме. – Добре, искам някаква по-обикновена брава. – Съжалявам, господине ама нямаме обикновени брави. – Тогава ми дайте каквато брава имате! – ядосано казал мъжът. – За съжаление, господине, нямаме никакви брави. – А тогава за какво сте го отворили този магазин за брави? – Ами, защото нямаме брава на вратата, да затворим.
Полицията обявила война на падението на морала и заповядала на собственик на нощен клуб да рекламира своя балет със стрийптийз-солистка без да използва думи от рода на "гола", "разсъблечена" и т.н. Собственикът се подчинил и на другия ден рекламата пред заведението му гласяла: "Дванайсет екзотични красавици! Единайсет великолепни костюма!"
Великден, върви другаря Сталин към кабинета си, пуши лула. Насреща му бюрократ-подмазвач: – Другарю Сталин, Христос воскресе! – Благодаря, вече ми докладваха.
Системен администратор отива в казармата. Граничар. Стои на пост и чува стъпки. – Кажи паролата? Тишина. – Кажи паролата? Тишина. – Кажи паролата? Тишина. Автоматен откос. – User Anonymous Access Denied.
Разговор между две бълхи. Едната много дебела и здрава , а другата слаба и болнава. Дебелата пита слабата: – Защо си толкова отслабнала и болна? – Не питай… Ами живея в мустаците на един диригент и е много проветливо място. Постоянно съм на течение. Пък и няма нищо за ядене. Ами ти как го правиш това – да си толкова добре? – Направи като мене. Аз живея между краката на една балерина. Много добро място. Сухо, топло, парфюмирано, изобщо няма никакво притеснение. След седмица двете бълхи пак се срещат и пак е същото положение. Дебелата пак пита слабата бълха: – Какво става сестрице, нали ти дадох съвет? – Остави. Послушах съвета ти и тъкмо отидох и бях много изморена и реших да поспя. Заспах. – И какво? – Ами как какво – сутринта пак се намерих в мустаците на диригента.
По телевизията дават италиански филм. В едър план разгневена жена крещи на мъжа си: – Идиото! Кастрато! Импотенто! Гласът зад кадър превежда: – Иди си, скъпи, аз съм много разочарована от теб!
В час по физческото учителят: – Сега ще бягаме в час, а не от час…
Наемен убиец влиза в магазин за оръжие. – Извинете, бихте ли ми предложили най-хубавата си пушка? – Да, разбира се. – отговорил продавача. Еето вижте тази, това е последния модел който сме получили. Убиецът започва да разглежда пушката но не му харесва и продавачът започва да му предлага други. След дълги обяснения продавачът вади една пушка и му казва: – Ето виж – с оптически мерник и т.н., улучва на два километра, ако не вярваш виж сам: там на хълма живеем аз и жена ми, като погледна през мерника ще я видя. Наемният убиец погледнал и казал: – Абе ти знаеш ли, че жена ти е гола с някакъв мъж? Продавачът погледнал и видял че наистина е така. Споразумели се така: той дава два куршума на убиеца – с единия да улучи жена му в главата и да я отнесе, а с другия да отнесе на мъжа члена. Убиецът дигнал пушката, гръмнал веднъж и казал: – Минах с един куршум.
Из свидетелски показания: – Дамата беше с много къса черна пола. Лицето й не го забелязах.