8389
Internet все ни свързва ала БТК ни дели, ако ще и с модем Motorola да си. [по Васил Найденов]
Internet все ни свързва ала БТК ни дели, ако ще и с модем Motorola да си. [по Васил Найденов]
Шефа на борците решава да прати двама от тях във ВУЗ. След една година отива и гледа единият от тях копае под едно дърво. – Какво прави тоя, аз не мога да го накарам човек да убие, те го накарали да копае. Какво правиш бе келеш? – Остави се, шефе, уча математика – карат ме да търся корен квадратен от четири и на – търся го. – Ами къде е другия? – Ами той май е в задния двор ама да знаеш май и той учи математика. Отива шефа и какво да види – оня си изкарал оная работа на един пън, точи брадва и реве. – К"во пра"иш ти бре? – Остави се шефе – проплакал втория борец – карат ме да деля член на многочлен.
По време на военно учение с цел международно сътрудничество и запазване на световния мир, на борда на руска атомна подводница са се строили руски и американски екипаж в очакване на капитана. Той обаче идва ядосан и разярено пита: – Кой идиот си хвърли куртката върху командното табло? Никой не отговаря, след което капитана пита пак: – Кой идиот си хвърли куртката върху командното табло? При това американски войник решава да се опита да успокои капитана и продумва: – Ние обикновенно в нашата страна… – Няма я вече вашата страна, отвръща троснато капитана, питам пак, кой идиот си хвърли куртката върху командното табло.
В час по биология учителката пита учениците: – Деца, кое е най-малкото животно? Учениците започнали да посочват ту едно животно, ту друго, но накрая Иванчо не се стърпял и казал: – Най-малкото животно, госпожо, е минджипуйчето. – Какво е това животно, Иванчо? – Това е паразит по тестисите на срамната въшка.
Един много залюхан физик след дълги опити успява да си уреди среща с момиче. На сутринта разказва ентусиазирано на колегите: – Каква вечер, какви намеци, какви погледи – без малко да легне с мен. Цяла вечер за секс и квантова физика говорихме… – Как така секс и квантова физика бе? – Е, ние за квантова физика говорихме, но мислехме за секс.
В едно село ще се играе пиеса за живота на хан Крум. В последния момент артистът, играещ хана се разболял и нямало свободен актьор, който да поеме ролята му. Единствено циганина Хасан, който работел като сценичен работник бил без работа. Решили останалите че той ще играе главната роля, навили го казвайки му че той само ще седи и ще повтаря това което му каже суфльора (за тези, които не знаят- това е подсказвача на сцената, да не си помислите, че е нещо друго). Вървяла добре пиесата, вървяла добре, но до едно време (сега трябва да стане нещо смешно, иначе това няма да е виц за първо място). Станало време когато един от подчинените на хана казва: – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! Стои циганина и чака суфльора да му подскаже, но той мълчи. – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! – повторил героя. Отново мълчание от страна на Хасан, а суфльора търси ли търси отговора на тази реплика в сценария, но не може да го намери. Притеснен, за трети път подчиненият решил да опита и потретил: – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! – казал той с повишена интонация (уж така е в сценария). Вдигнал учудено ръцете си суфльора, а Хасан като размислил казал: – Голям дъжд ша ни пере!
Френски войник си спомня за войната в Алжир: – Пустиня, слънце! Беше страхотна жега! А жажда… Можеш да умреш от жажда: нито коняк, нито ракия, нито уиски, нито дори вино, нищичко! – Е, поне вода нямахте ли? – Абе кой ти може да мисли за къпане в такава жажда!
Старшината в армията: – Нека всички, които не се страхуват от жените си, да направят една крачка напред! Всички остават на мястото си, само един дребен, приличащ на мухльо излиза напред. Всички го гледат невярващо. Старшината: – Ти ли, бе, ти ли не се страхуваш от жена си? – Ми да. – И как го правиш, бе? – Ами… слушкам.