1819
Мадама се жалва на приятеля си: – Защо никога не ми купуваш цветя? – Ама защо? Нали още не си умряла?
Учените изобретили 200 градусов спирт. Решили до го изпробват, обаче няма на кого. На животно не им се искало, защото щели да ги подгонят защитниците на животните. Решили да отидат в най-отдалеченото село и да пробват на някой местен човек. Отиват те в селото и гледат някакъв човек кара трактор. Спрели го. Сипали му в една чаша от спирта и го питат: – Ще го пробваш ли? Човекът ги погледнал, ливнал цялата чаша в гърлото си, избърсал се с ръкава на ватенката и подкарал трактора нататък. Учените стоят и гледат ошашавено. Изведнъж трактора спира, човека скача от него, пада на земята и започва да се търкаля. След това става, качва се на трактора и потегля. След 100 метра сцената се повтаря отново… след още 100 пак! Учените догонват трактора, спират го и се извиняват на тракториста, че са го накарали да пие 200 градусов спирт… Човекът ги поглежда и казва: – Ахааа, такава ли била работата… А аз се чудя защо, като се уригна и ми се подпалва ватенката…
Разговор в кафенето: – Ако обичате кафето ми го донесете със сламка! – Потърпете със сламката, сега я жънем, но кафето ви го нося.
Тъщата е на смъртен одър и едва прошепва на зет си: – Ето ти пари, на всяка цена искам да бъда погребана в Централните гробища. Как ще ме уредиш – твоя си работа… Зетя взема парите и излиза. След няколко часа се завръща запъхтян: – Ох, едва се оправих – хайде стягай се, след два часа трябва да сме на гробищата!
Пиян човек спира случаен минувач: – Страшно се извинявам, бихте ли ми направили една услуга? – Каква? – Да преброите колко цицини имам по главата. Човекът преброява старателно и казва: – Три. – Я гледай – радва се пияният. – Че аз съм си почти у дома! Остават ми само два стълба и съм си вкъщи!
Един депутат се връщал късно вечерта към къщи, когато го пресрещнал крадец: – Давай си парите! – заповядал веднага апашът. – Момче, не знаеш с кого си имаш работа – опитал се да се измъкне депутатът, аз съм народен представител в парламента. – Така ли – замислил се за малко крадецът и след това светкавично добавил: – Тогава давай си МИ парите.