Рекламен агент разказва как почти не е изгубил работата си. – Това се случи в една арабска страна. Реших да напиша сценарий за реклама на една разхладителна напитка, която се състоеше от три части. В първата част сложих снимка на човек в пустинята, който умира от жажда. Във втората – същия този човек пиещ тази напитка и в третата той щастлив и доволен се усмихва. Но забравих едно: арабите четат отдясно наляво.
Поликлиника. Кабинет по вътрешни болести. По средата стои доктор със свален панталон, а млада пациентка му прави свирка. Свършват, пациентката преглъща и тревожно пита: – Е, какво? Доктора със замислено изражение отговаря: – Да мила, наистина страдаш от сливици!
Срещат се двама приятели. Единият с траурна лентичка на ревера. Другият го пита какво се е случило. – Абе остави, тъщата почина. – Е как бе, вчера я видях жената, жива и здрава, връщаше се от пазар. – Е да де, ама снощи взе да готви и както режеше лук се поряза. – И от това ли умря? – Не, застрелях я, горката, да не се мъчи.
Отива един пафкач на трева за риба. Напушва се прилично, седи на брега, чака да клъвне и по едно време от водата се подава една крава и му казва: – Може ли една цигара, пич? Гледа той шашнат и какво да прави – дава й една цигара. Кравата се потапя, а нашият човек продължава с риболова. След малко оная пак се показва и вика: – Забравих огънче да ти искам, извинявай. Оня седи като треснат, дава й запалката и тя пак се потапя. Нашият се оглежда да види дали има и други свидетели, но вижда само едно куче на десетина метра встрани. Изведнъж кучето се обажда: – Не ме гледай, и аз съм учуден!
