Полицията разбива сборище на наркомани. Разбиват със шут вратата и влизат с викове: – Всички на пода! Никой да не мърда! Дрогираните наркомани се натъркалят на пода, само един остава на стола. – Ти глух ли си бе! Лягай веднага на пода! Никаква реакция. Бутат го полицаите и какво да видят – в гърба му забита брадва. – Убийство! Кой го уби? Ти ли го уби? – питат един от налягалите. – Не съм! – Ти ли беше? – питат друг. – Не съм бе, старши! Никой не го е убивал! Той така умрял си дойде!
– Как си? – Не ме питай! Имам толкова много работа, че ако ми се случи някоя непредвидена неприятност, ще мога да започна да се ядосвам заради нея чак след месец!
Между интернетаджии: – Абе, ти откъде направи такива бицепси? – От интернет. – Как така? – Вградих си мишката в трипудова гира.
Надпис пред салон за разкрасяване: "Не налитайте на момичетата, които излизат от нашия салон – между тях може да е и вашата баба!"
Сталин чете доклад. Изведнъж някой в залата кихва. – Кой кихна? (мълчание…) – Първи ред, стани! Да се разстреля! Бурни аплодисменти. – Кой кихна? (мълчание пак…) – Втори ред, стани! Да се разстреля! Дълго нестихващи аплодисменти. – Кой кихна? (мълчание…) – Трети ред, стани! Да се разстреля! Бурни аплодисменти в цялата зала, всички стават, възгласи "Слава на великия Сталин!" – Кой кихна? – Аз, аз… (ридания…) – Наздраве, другарю!
Майстор бояджия казва на домакинята: – Госпожо, боядисах тавана на хола. Бъдете така добра да не пускане никой да минава по него.
Две бебенца на мутри си играят в пясъка с лопатки и кофички. На едното му се счупила лопатката и почнало да копае със дръжката на мобифона си. Другото му вика: – Абе, недей така, ше ти се счупи мобифона. – И кво от тва? – Ами после няма да си имаш мобифон. – Ти ше кажеш, баща ми ще ми купи нов. – Да де, ама докато намери къде се продават, докато ти го поръча, докато го плати – ти ше обикаляш цял месец, като глупак само с пейджър.
