3238
Великден, върви другаря Сталин към кабинета си, пуши лула. Насреща му бюрократ-подмазвач: – Другарю Сталин, Христос воскресе! – Благодаря, вече ми докладваха.
Великден, върви другаря Сталин към кабинета си, пуши лула. Насреща му бюрократ-подмазвач: – Другарю Сталин, Христос воскресе! – Благодаря, вече ми докладваха.
Въпрос към радио Ереван: – Какво правят младоженците първата брачна нощ? – Броят парите.
Някога в дълбока древност хората вярвали, че светът е съграден от четири елемента – земя, въздух, огън и вода. Векове по-късно будният човешки дух се хвърлил в търсене на пети, свързващ елемент /quintessence/. Като резултат от многобройни опити била открита "водата на живота" – дестилираният алкохол. Надпис на кутия от Пещерска ракия.
Катаджия спира автомобил за проверка. От автомобила излиза човек, който едва се държи на краката си. Катаджията: – Оппа! Май нещо си пил, а? Я духни тука в уреда! Шофьорът мълчаливо бърка в джоба си и подава сто лева. – Такааааа… Я духни още веднъж! Шофьорът подава още петдесет лева. – Не толкова слабо, бе! Духни силно, както първия път!
Пощаджия стои пред оградата на къща и очевидно се бои от огромния доберман в двора. – Влизайте, не се бойте, той е кастриран! – провиква се стопанката. – Ама аз, да си кажа честно, се страхувам да не ме ухапе! – мърмори пощаджията.
Петка се жали на Чапаев: – Не ме приеха в университета, Василий Иванич. Скъсаха ме на историята. Попитаха ме кой е Цезар, а аз им казах, че е жребец от пети ескадрон. – Моя е вината, Петка. Докато те нямаше, аз го преместих в седми ескадрон.
Тодор Живков на посещение на село: – Как сте, как сте? – шегувайки се пита той селяните. – Добре сме – шегувайки се му отговарят те.
На автомагистрала, полицай спира кола, в която пътуват пет възрастни жени. Обръща се към жената, която шофира: – Госпожо, движите се с 28 км/час. Това е магистрала и затруднявате движението. – Ами преди малко имаше табела 28. – Вижте, това е номера на пътя. Препоръчително е да карате по-бързо. В същото време полицаят оглежда останалите пътници и изненадано пита: – Какво им е? Защо са пребледнели и се държат за вратите? – Не знам. Сигурно, защото току що излязохме от път № 260 – отговаря водачката.