3302
Едно малко динозавърче пита майка си: – Мамо, къде ще отида след като умра? На небето ли? – Не, в музея.
Хитлер е събрал висшите си офицери и обсъжда нови инвазии на своите войски. В кабинета наперено влиза Щирлиц, отключва с шперц сейфа в дъното, изважда две секретни папки, заключва го и излиза. Настъпва тишина. – Кой е този? Какво прави? – пита Хитлер – Щирлиц – съветски шпионин. – отвръща Мюлер – А защо не го арестувате? – пита Хитлер – Винаги има алиби. – отвръща Мюлер
– Госпожо, моят баща казва че произхождаме от маймуната. – Млъкни, Иванчо! Историята на вашето семейство не ме интересува.
Имало в гората едно учтиво таралежче, ама толкова учтиво че с всеки се познавало и с всеки било в добри отношения. Та вървяло си учтивото таралежче през гората и видяло четиримата мускетари: – Здравей, Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Как си, Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Чао, Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Арамис. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Арамис. – Чао, учтиво таралежче. И учтивото таралежче продължило да си върви през гората. Вървяло, вървяло и видяло Али Баба и четиридесетте разбойника, яхнали камили…
Тежък изпит. Всичко скъсано, излиза само един усмихнат. Всички го питат: – Колко? – 6. – А стига бе! И какво те пита? – Лесно беше. Първия въпрос: Кой е президентът на Куба? Казвам: Фидел Кастро. Втори въпрос: Кои са комунистическите възстания в България? Казвам: 1923 неупешно, 1944 – успешно. Последен въпрос: Има ли живот на Марс? Казвам: Учените отдавна работят по въпроса, но още не са установили. Е това пита всички, така че запомнете отговорите. И студентът, който тепърва ще влиза, започва да си повтаря: " Фидел Кастро, 1923 неупешно, 1944 – успешно, Учените отдавна работят по въпроса, но още не са установили… Фидел Кастро, 1923… " и така нататък. Влиза той в залата. Доцентът го пита: – Как се казате, колега? Студентът автоматично отговаря: – Фидел Кастро! – Хмм… Добре, колега… Хм.. Както и да е… Кога сте роден? – 1923 неупешно, 1944 – успешно! – Вие да не сте луд?! – Учените отдавна работят по въпроса, но още не са установили!
Приятел на известен банкер се оплакал, че има да взема от свой длъжник 1000 долара, но не може да го осъди, защото няма никакъв документ. – Пиши му – посъветвал го банкерът – веднага да върне тези 1500 долара, които ти дължи. – Но той ми дължи 1000 долара! – Именно. Той ще побърза да ти пише, че е взел от тебе не 1500, а 1000 долара. Това писмо вече ще бъде документ, с който ще можеш да го съдиш.
Сър Джон се прибира късно вечерта от клуба и заварва Милейди в леглото с непознат. Излиза от спалнята смутен, отива до камината, откачва сабята си и се връща обратно в спалнята. Чува се писък. Сър Джон излиза от стаята и се обръща към дотичалия иконом: – Алфред, повикайте линейка за младия господин, и моля ви… донесете тирбушон за Милейди.