6790
МЛАДЕЖИ за сандвичи Обява във в. "24 часа"
Иванчо се връща мрачен от лов. – Какво, пак ли нищо? – Напротив. – И къде е тогава дивечът? – В болницата.
Щирлиц се прибира от отпуска и отдалече забелязва – Берлин целият е обгърнат в пламъци и пушеци. "Забравил съм да изключа ютията" – мисли си разузнавачът.
Лекар практикувал в отдалечено провинциално градче, където клиентелата била малка. Един ден при него дошъл нов пациент. След прегледа пациентът го попитал:– Какво ви дължа, докторе?– Моите пациенти ми заплащат обикновено с каквото могат. фермерът например ми плаща с някое шиле, друг носи заек, шивачът ми уши нов костюм… Каква е вашата професия?– Гробар…
– Защо се отказа да отглеждаш краставички в градината? – Ами все не мога да ги докарам като тия в магазина. – Как така? – Не растат солени и в буркани.
Студент се прибира след изпит. И гаджето му го пита: – Е, как мина? – Ми как, в две части – тържествена и божествена. Първо тържествената – професорът с костюм и аз с костюм, той с вратовръзка и аз с вратовръзка. – Ами божествената? – Той започна да пита, а аз да се кръстя. После аз отговарям, а той се кръсти.
Рота войници каца на Луната. Старшината ги строява и им обяснява: – Онзи кратер вляво от мен виждате ли го? – Да. – Там ще ни е спалното помещение. А онзи вдясно? – Да. – Там ще ни е консерваторията. А онзи зад мен? – Да. – Там ще ни е обсерваторията. Някакви въпроси? Редник Иванов: – Разрешете да запитам. – Казвай, Иванов! – Спалното помещение е ясно – там ще спим, консерваторията е ясна – там ще си държим консервите, но за какво ни е обсерватория? – Идиоти, вие да не искате цялата Луна да обсерете!
Богата тъща казва на зетя си: – Зетко, ето ти сто хиляди лева. Прави – струвай, само искам да ме погребеш много богато и да ми направиш скъп мраморен паметник. На следващата сутрин зетят отива рано при тъщата си и казва: – Направих всичко както ми нареди. Прави – струвай, погребението е днес в 12 часа.
При визитация лекуващия доктор пита пациента: – Господине, а вие как заспивате? – Нормално докторе, броя до три и заспивам. – Как!? Само до три и заспивате? – Ами-и-и… понякога до три и половина…