Отдавна некъпан войник се прибира на автостоп към Самоков. Около Пасарел спира кола, управляване от възрастен мъж. – Дядо, закарай ме до Самоков! Вече от трета кола ме изхвърлят защото много съм миришел. – Сядай, моят нос отдавна вече не работи! След 2 – 3 километра дядото спрял колата и рекъл: – Слизай! – Ама нали носът ти не работи! – Да, ама ми се насълзяват очите!
Фокусник вика на сцената случайно дете от публиката. Обявява на залата: – Дами и господа, няма лъжа, няма измама! Ето това тук дете, което ще ми асистира, е избрано случайно от публиката. Кажи на хората, момченце, виждал ли си ме някога преди? – Не, татко.
В час е дошъл инспектор и учениците играят на една игра, в която с първите букви на азбуката казват думи. Идва и буквата Х. Иванчо Вдига ръка, но учителката не иска да го вдигне, защото знае че ще каже някоя простотия. Инспекторът казва: – Вдигнете момчето! Иванчо казва: – Хризантема! След малко идва и буквата Л. Иванчо пак вдига ръка и госпожата този път го вдига, защото няма какво нецензурно да каже. Иванчо казва: – Лилипут ама с еей такъв кур. Ебах ли ти майката с хризантемата!
Музикант в ресторант се приближава до една от масите и пита седящия там мъж: – Извинете, вие ли поръчахте Паганини? – Не, аз чакам свинско със зеле.
Чиновник пита колегата си в канцеларията: – Вече обяд ли е? – Не, едва единадесет часа. – Значи стомахът ми избързва…
Киркор и Гарабед били колеги, ама станал злополука и Гарабед умрял. Шефа казал на Киркор да иде като най-близък при жена му и да й каже за злополуката, ама по възможно най-лекия начин, че да не се разстройва много. Отива Киркор и звъни на вратата. Жената на Гарабед отваря и Киркор: – Амиии, Гарабед се разболя нещо… и… утре че го копаме!
Между художници: – Абе, ти продаде ли нещо? – Да. Колата си.
