9518
Касапин решил да смени професията и станал акушер. Като се родило първото дете в неговите ръце той го сложил на кантара и казал на родителите:– 4 кг… Толкова ли да го оставя?
Касапин решил да смени професията и станал акушер. Като се родило първото дете в неговите ръце той го сложил на кантара и казал на родителите:– 4 кг… Толкова ли да го оставя?
Отива един добричлия на бар за чужденци в Албена, присяда тежко на барплота и заръчва: – Ту колд биирс фур ми! Бармана го хваща за врата и го изхвърля с думите: – Фурми нямаме татарин прост, изчезвай оттука!
Управлението на Костов има ли алтернатива? Да. Опозицията обещава да краде по-малко!
Попитали поручик Ржевски: – Как така се ползвате с успех сред жените? – Чукам ги. – Отговорил поручик Ржевски – А това сближава много!
Студентка-първокурсничка се прибира у дома в четири часа сутринта. Майка й седи и я чака. – Хайде да видим сега, какво ще кажеш за свое оправдание. Къде ми скиториш ти цяла нощ, а? – Ми, на лекции бях… – някак замечтано отговаря студентката. – До четири часа сутринта!!??!! – Ами да, то, щото лектора, такова …. абе оказа се, че заеква….
Политически виц от комунистическо време: Двама са в командировка, спят на хотел. До тях в съседната стая други си разправят шумно политически вицове. На тия им писнало и се наговорили да ги шашнат, та да млъкнат. Единия отива оттатък и вика: – Абе, кви са тия политически вицове бе? Вие не знаете ли, че тука всичко се подслушва и записва? – Айде бе, не може да бъде. – Ей сега ще ви покажа. Навежда е към контакта и вика: – Две чайчета в тази стая, моля. Другия е вече подготвен и след малко влиза с два чая. Ония се сбъркват, млъкват веднага и всичко утихва. На сутринта нашите хора отиват да си плащат сметката. На излизане портиера им казва: – Ей, на майора много му хареса тоя номер с контакта.
– Иванчо, канарчето е изчезнало някъде! – Странно, само преди пет минути го прахосмучих и то си беше на мястото.
Събрали се българските политици и си говорят: – След 50 години България ще е богата страна! – Ех, жалко че нас няма да ни има тогава… – Не "жалко", а "защото".