Един мъж от Банско се оженил за момиче от полето и отишъл да живее при нея. Свъкъра му обаче, не можел да му насмогне на вино и ракия. Решил да му налее оцет вместо вино. Налял в две чаши и му казал наздраве. Банскалията ударил чашата на екс и потитал: – Дедо, имаш ли още от това вино? – Имам. – Колко имаш още? – Стотина кила. – Дай да го напнем да го изджокаме, оти май ке фане кисела жилка!
Един дебелак се напил и излезнал от кръчмата да пикае. В същото време една жена минава по улицата и почва да му крещи: – Абе тебе не те ли е срам, пред мене да извадиш това нещо, простак такъв ти срам нямаш ли? Пияният казва: – Щом го виждаш прати му много поздрави, че не съм го виждал отдавна.
Английски лорд излиза от клуба и среща стар, мръсен просяк. Вади банкнота, подава му я и казва: – Господине, ето Ви пет лири, купете си кутия от най-скъпите пури! – Сър, – отговаря просяка – аз не пуша! Лордът вади друга банкнота: – Ето Ви тогава десет лири, купете си бутилка от най-хубавото уиски! – Сър, – отговаря просяка – аз не пия! Лордът вади следваща банкнота: – Ето, вземете тогава сто лири и отидете в най-скъпия бардак, изберете си най-хубавата мръсница и прекарайте една незабравима нощ с нея! – Сър, – отговаря просяка – Вие сигурно се шегувате! Какъв ти секс при моето състояние и възраст?! Тогава лордът казал: – Господине, ще Ви дам хиляда лири, ако отидите на адреса, който ше Ви дам, позвъните на вратата и когато излезе жена ми, й кажете: "Лейди, ето до какво положение изпада човек, когато нито пие, нито пуши, нито по жени ходи!".
По времето, когато властвал Сталин в Съветския съюз, един художник рисувал порно. Хванали го КГБ-ейците и го подбрали: – Как може? Трябва да се рисуват идейно издържани картини! Какви са тези глупости? Дава ти се последен шанс да нарисуваш нещо. Ако до една седмица не си нарисувал картина, която да е идейно издържана – заминаваш в Сибир. Картината обаче трябва да е голяма – ще стои като плакат на една сграда. Затворили човека в ателието и го оставили да работи. След една седмица идват другарите и гледат някакво грамадно платно покрито със завеса. – Казвай сега готов ли си? Какво нарисува? – Нарисувал съм, другари, картината "Ленин в Полша". – Я дай, дай да видим. Свалил нашият човек завесата и какво да видят – Феликс Дзержински чука Надежда Крупская в гъза. Някакъв изненадан другар запитал: – Но какво е това? Къде е Ленин? – Е, как къде? Разбира се че в Полша.
Някакъв КАТ-аджия умрял и попаднал на небето. Свети Петър го попитал: – Сине мой, вършил ли си добри дела на земята? – Да, случвало се е. – А лоши? – И лоши съм вършил. – А кои са били повече – добрите или лошите? – Ами поравно бяха, Свети Петре. – Добре, значи ще ти дам право на избор – ето по този път можеш да влезеш в Рая, а по онзи – в Ада. Къде искаш да отидеш? – А не може ли да остана тук на кръстовището?
Психиатър към пациента: – За първи път ли сте при мен? – Да. – Странно, като ви гледа човек не би повярвал.
– Докторе имам проблем, свършвам много бързо.– Ами да помислим какво ще ви помогне: следващият път, при полов контакт си представете, че е мързелива неделна сутрин, бавно си обличате дрехите, миете си зъбите, излизате на продължителна разходка, отивате да пиете кафе, сервитьора се мотае, бавно си пиете кафето…Пробвайте тази рецепта.На другия ден пациента се връща и разказва:– Направих както ми казахте: представих си, че е неделна сутрин, че бавно се обличам, мия си зъбите и излизам на разходка, но зад ъгъла изкочи сервитьора с кафето!
Пуска се слух,че Брежнев е умрял. Радиото опровергава (гласът на Брежнев): – Някои хора разпространяват неверни слухове, че аз съм бил мъртъв и гласът ми се разнасял от грамофонна плоча… лоча… лоча… лоча…
Един човек се връща от командировка в Африка. Гледат го колегите – един такъв тъжен, унил, току зарее поглед в пространството. Попитали го какво му е. – Ох, – въздъхнал тежко човекът, – един ден така се случи, че се загубих в джунглата. Подгониха ме едни гладни лъвове и аз, като нямаше къде се скрия, хоп – покатерих се на една палма. А там една разгонена горила – три дни и три нощи ме еба… – Е, какво толкова – успокоили го колегите – нали си си спасил живота! – То пък, егати животът – аз тука, той там – нит пише, нит се обажда…
