Космонавти от Земята най-после кацват на Марс. Срещу тях се задава един марсианец, целият в златни синджири и пръстени, и ги поздравява на разбираем език. Космонавтите учудено го питат: – Вие тука всички ли ходите с толкова много злато по себе си? – Не – отговаря марсианеца, – само арменците сме така!
Стои си слона в апартамента и по едно време се звъни. Отива, гледа през шпионката- никой. След малко пак звъни. "Абе кво стана?". Отива, гледа през шпионката, ама пак никой. Отива сяда си пак и тамън се намества и пак се звъни. "Бе, да му еба мамата, кой пък е това!" Отива отваря, гледа, гледа, никой. Тамън да затвори и чува нещо. Гледа – комара. Комара: – Ей, пич! Тука ли е сестра ти? Кажи й, че един пич я търси.
Върви зайо-байо през гората целия окървавен. Среща го вълка и го пита: – Я? Зайо, какво е станало с тебе, защо си целия в кръв? – Ох, вълчо, вървя си аз, среща ме Баба Меца и като ме видя такъв пухкав и мекичък и ме използва за дамска превръзка. На следващия месец вълка среща орела из гората, целия в кръв и го пита: – На къде така орльо, целия си в кръв? – Абе, мерака ми е да набарам заека! Да вземе да каже на Баба Меца че тия с крилцата били по-добри превръзки!
В едно от кюстендилските села нашенец се облякъл в истинска меча кожа и сложил на раменете си капитански пагони. След това отишъл да сурвака кмета – активен борец. – Кво си се накичил да срамиш военните, бе? – скастрил го кметът. – Айде, стига бе, вие на девети септември за един ден бехте у гората, па станахте полковници и генерали, а мечката, дека цел живот е там, един капитан ли не може да е?
Плува си Ноевият ковчег. Докладват на Ной: – Всичко е нормално, само животните много серат, вонята е ужасна. Може ли да почистим? Ной помислил и казал: – Не трябва, нямам такива нареждания от Бог. След известно време пак му докладват: – Лайната ни стигнаха до коленете, малките животни вече затъват до уши! Какво да правим? Да почистваме ли? – Ще изчакаме още! Няма указаня от Бога! След известно време пак му докладват: – Става нетърпимо, лайната са ни до гърлото. Ще се изушим вече. Ако не почистим сме обречени на гибел! Принудил се Ной и дал съгласие да почистят ковчега. Изхвърлили всички лайна зад борда. Всички си отдъхнали и ковчега заплувал нататък. А лайната си плували по вълните дълго, дълго време, докато на тях се натъкнал Колумб…
