3232
Николов, телефонът звъни и те чувам, но ти не ме чуваш. Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".
Три хилядната година. Правят се разкопки. Археолозите открили полицейска стоп-палка. Никой не могъл да каже какво е това и затова отишли при старейшината. Старейшината взел стоп-палката в ръце повъртял я малко и казал: – Някога, много, много отдавна са живели един вид ченгезаври от племето Кат и те, с тези пръчици са си изкарвали прехраната.
Звън в офиса на интернет доставчик: – Ало! Интернет ли е? – Да, кажете. – Свържете ме с www.yahoo.com!
– Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година. Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам – свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре – топло, уютно – в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка. – Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин! – Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: "Може ли да се постопля при вас другарю – изгубих се в бурята, умирам от студ". А той каза само "Вън!" … а очите му добри, добри…
Щирлиц си вървеше по улицата. Срещу него се зададе много красиво момиче. „Какво красиво момиче!“ – помисли си Щирлиц. „Педераст“ – помисли си момичето.
Накарали Чапай и Петка да напишат съчинение за училище какво са правили цяло лято. Обаче цяло лято те са пили и са ходили за жени, чудили се, чудили се какво да пишат и решили да пишат вместо че са пили че са чели и вместо ходили по жени ходили за риба. "Ставам аз сутринта ама ми се чете ама ми се чете та 2 не виждам. Отивам в домашната библиотека, гледам всичко съм прочел. Намирам едно спотаено малко книжле и го прочитам на един дъх. Излизам и отивам в градската библиотека – там си поръчвам 3те тома на "Война и мир". Прочитам ги набързо и след тях още едно малко книжле. Излизам навън и гледам Петка ама се е начел ама се е начел та не може да ходи. Отивам при него и му викам "Абе Петка какво ще правим сега". "Ами айде да ходим за риба" ми отговаря той. Ама нали се бяхме начели едно хубаво та цял ден не можахме кукичките да изправим.
Рано сутринта преди Бъдни вечер се звъни в дома на собственика на магазина за алкохол. – Извинете, просто се чудех кога ще отваряте? – Предполагам знаете, че днес е Бъдни вечер. Затова днес магазинът ще е затворен! На следващата сутрин пак се звъни: – Ишфинете, само са шудех ккога ша отваряти днеш? – Но днес е Коледа! – бил отговорът на собственика. – Нима очаквате от мен да отворя точно днес?! На сутринта след Коледа телефонът пак иззвънял: – Ъъъъ, мноооогхо ша ишфиняам, ама днешш шъ утваряттти ли? – Вижте какво! По време на празниците не спряхте да ме тормозите! Обещавам ви утре, като отворя, вас лично да ви пусна първи да влезете, само ме оставете на мира!!! – Да ме пушнете да фляса?! Нно аш ишкам да ишляша!!!
– Не сте прав, като твърдите, че не предприемаме никакви мерки срещу закъсненията на влаковете, господине. Нима не сте забелязъл, че в салона за пътници има три нови пейки?