Чапай и Петка бягали от белите. Двамата решили да се скрият в една кръчма. Сядат на една маса и поръчват 50 гр. ракия. – Келнер, на колко километра са белите? – На 1 километър от заведението. – Дай по още две малки. Изпиват ги. – Келнер, на колко метра са белите? – На 500 метра. – Дай по още две малки. Изпиват ги на екс. – Келнер, на колко метра са белите? – Ами на 100. – Дай по една стограмка. Келнера им дава. – Келнер, на колко метра са белите? – Вече са пред заведението. – Петка, виждаш ли ме? – Не. – И аз не те виждам. Значе добре сме скрили.
Двама електротехници си седят на 110 kV далекопровод. Минава една бабичка и единия казва: – Бабо, я подай оня кабел там. Бабата му го носи и той казва на другия: – Ееееее, видя ли бе, тв`а е Нулата!
Счетоводител на преглед при психиатър: – Докторе, не мога да заспя! – А защо не опитате да броите овце? Много приспивно действа. – Опитах. Обаче – броя, броя, и после като допусна някоя грешка, отиват ми три часа да я намеря и поправя.
Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец… идилия. Наташа:– Ах, поручик, не е ли прекрасно!Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа – сърдита:– Ама поручик, кажете нещо де!Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:– Скъпа Наташа…– Да – трепетно промълвя тя.– Вас някога удряло ли ви е гребло по путката?Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:– Ннне… Защо питате, поручик?– А, нищо – вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. – Аз така, просто се опитвам да завържем разговор.
