– Свидетелю! Видяхте ли как загина мистър Блек? – Да, сър. Той вървеше по моста и видя един мъж, който се канеше да скочи. Тогава мистър Блек му каза: "Не бързайте, нека първо да обсъдим, струва ли си да се прощавате с живота". После говориха час, два. – А какво отношение има това към смъртта на господин Блек? – След разговора те станаха и хванати за ръце се хвърлиха от моста.
В болницата: – Добре ли си? – Още не, но вече съм по-добре. – Добре е, че вече си по-добре! – Така е, но би било още по-добре, ако бях съвсем добре!
– Госпожо – обръща се лекарят към съпругата на свой пациент, – длъжен съм да ви предупредя, че вашият мъж никога повече няма да може да работи. Но засега не му казвайте! – Но защо? Това така ще го ободри!
Срещат се трима студенти. Единия от УНСС, другия от ТУ, а третия от УАСГ. Този от ТУ казва: – Да знаете каква готина приятелка си намерих. Този от УНСС отговаря: – А пък да знайте аз каква приятелка имам. Смятаме да се оженим. Тука студента от УАСГ казал: – Аз пък имам две приятелки – Роси и Мария. На Роси казвам, че съм при Мария, на Мария казвам, че съм при Роси, а аз стоя в общежитието и чертая.
Веднъж корабът претърпял корабокрушение и по чудо (що ли?) само фокусникът и папагала се спасили, и продължили да плават на някакви останки от кораба. Фокусникът гледал злобно към папагала, който също не откъсвал поглед от него. Накрая след седмица папагала не издържал: "Е добре де, добре. Предавам се! Къде е корабът?"
Две врачки се срещат и едната пита другата: – Кво става ма? Другата й дава ръка с дланта нагоре: – Познай.
Иванчо отива при баща си: – Тате, тате, откъде съм аз? Бащата се замислил и решил, че няма смисъл да го усуква и трябва да каже истината на детето. Разказал подробно за любовта и как в резултат на любовта се появяват децата. По време на разказа очите на Иванчо се отваряли все повече и повече от изумление. След края на разказа, Иванчо възкликнал: – Да, да!! Много интересно. Твоят разказ е доста по-изчерпателен от този, който ми разказа вчера Пешо. Той само каза, че е от Пловдив…
