11909
там, вторият член от дясно този член не дава нищо! Химически факултет на СУ – Проф. Димо Платиканов – Физико-химия ч. I
Yesterday ======= Yesterday, All those backups seemed a waste of pay. Now my database has gone away. Oh I believe in yesterday. Suddenly, There"s not half the files there used to be, And there"s a milestone hanging over me The system crashed so suddenly. I pushed something wrong What it was I could not say. Now all my data"s gone and I long for yesterday-ay-ay-ay. Yesterday, The need for back-ups seemed so far away. I knew my data was all here to stay, Now I believe in yesterday.
Един мъж се обръща към служителка на гише "Информация" в пощата: – Извинете, къде е тоалетната? Служителката обаче чува "Къде е колетното?" и отговаря: – Зависи колко тежи. Ако е до 1 кг – в тази зала, ако е по-тежко – в онази зала. Мъжът: – Ама вие мерите ли ги? Служителката: – Да, с електронни везни!
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"
Военен се прибира у дома си и заварва жена си с любовник. Вдига скандал, хваща любовника за врата и го помъква навън: – Идвай с мен навън, ще те убия! Като излизат обаче му предлага: – Виж какво, дай да се разберем нещо… Ще гръмна два пъти във въздуха, после двамата ще паднем на земята и ще се направим на умрели. Към който най-напред се хвърли жената – значи него обича, той ще остане с нея. Чуват се два изстрела, жената се показва от вратата и гледа двата "трупа". Обръща се към гардероба и вика: – Излизай, Пешо, тия двамата бунаци се застреляха един друг!
Наташа пита поручик Ржевски: – Поручик, а Вие някога обичали ли сте? – Ами… ебал съм. – Фи, поручик, аз говоря за човешка любов… – И с хора съм го правил. – Ах не, говоря за чистата любов. – И това е било, особено в банята. – Вижте, все пак имам предвид онази висока любов… – И на задна прашка на камбанарията съм го правил. – Поручик, говоря за любовта за цял живот! – Ааа не, благодаря. Само сифилис ми трябва…
Иванчови живеели в боксониера. Иванчовата майка и татко като искали да се чукат намазвали на Иванчо една филия с лютеница и го изпращали на терасата да не им се пречка. Яде си той филията на балкона и гледа отсреща в съседния блок на балкона Марийка с две филии, и се провикнал: – Марийке, у вас сигурно голямо ебане става?