Момичетата от целия клас се уговорят, ако Иванчо пак каже нещо неприлично, всички да станат и да си излязат. И точно в този момент влетява Иванчо с думите: – А в нашия град откриха публичен дом! Момичетата веднага стават и излизат от класната стая. – Къде хукнахте? – подгонва ги в коридора той. – Щатните бройки отдавна са заети!
Оптимист и песимист си говорят за положението в страната. Оптимистът, явно вече разочарован, казва: – Както е тръгнало, май всички ще стигнем до просия. Песимистът: – Да просим? А от кого?
Поручик Ржевски прочел книга за това как трябва да се разговаря с жените. Там имало и примерни теми за разговор: за животните, за времето, за музика, за любов. Решил той да опита, отишъл при една дама и казал: – Какво хубаво кученце имате, мадам! – и го сритал с ботуша си – Лети ниско, сигурно ще вали. У дома имам един барабан, не искате ли да ходим да се чукаме?
Из новинарска емисия: – Имаме две новини: една добра и една лоша. Катастрофирал е автобус с адвокати и всички до един са загинали. Лошата новина е, че в автобуса имало три свободни места.
Студент пресякъл улица на червено. Спира го полицаят за глоба. Студентът му се примолва: – Моля ви, г-н полицай, аз съм беден студент, завършвам тази година… Дожаляло му на полицая и го пуснал. След една година друг студент пресича на червено. Спира го полицаят за глоба. Студентът му се примолва: – Моля ви, г-н полицай, аз съм беден студент, завършвам тази година… – А-а-а! – казал полицаят. – няма да ме излъжеш! Студентите завършиха миналата година…
