Тревога! В камиона на бегом се мятат шофьорът и старшината на ротата. Шофьорът започва да върти ключа и да блъска по педалите и лостовете, но нищо не става. – Тръгвай! – крещи старшината. – Не ще да запали, господин старшина. – оправдава се шофьорът. – Абе тръгвай бе, твойта мама! После ще палиш!
– Доволен ли сте от нашия най-нов компютър? – пита представител на електронна фирма директора на изследователски институт. – Не сме. Много е чувствителен. – Та нали това са неговите най-големи предимства. – Да, обаче след всяка направена грешка неудържимо се разплаква.
Английски лорд разсъждава: – Вие, французите, нямате никакво чувство за такт. Влизате случайно в баня, в която се къпе жена, казвате: "Извинете!" и затваряте вратата! – А какво според вас трябва да се направи? – Преди да затворите вратата трябва да кажете: "Извинете, господине!".
Щирлиц никак не обичаше масовите разстрели, но му беше някак неудобно да откаже…
Диригентът на оркестъра получава анонимна бележка: "Господин диригент, не че съм доносник, ама тоя тип на ударните удря барабана само ако гледате към него."
Военен се прибира у дома си и заварва жена си с любовник. Вдига скандал, хваща любовника за врата и го помъква навън: – Идвай с мен навън, ще те убия! Като излизат обаче му предлага: – Виж какво, дай да се разберем нещо… Ще гръмна два пъти във въздуха, после двамата ще паднем на земята и ще се направим на умрели. Към който най-напред се хвърли жената – значи него обича, той ще остане с нея. Чуват се два изстрела, жената се показва от вратата и гледа двата "трупа". Обръща се към гардероба и вика: – Излизай, Пешо, тия двамата бунаци се застреляха един друг!
Щирлиц се крие в гората, за да се свърже със своите по радиото. Оглежда се, и вижда на едно дърво съмнителна дупка. От дупката веднага се чува чукане. "Аха, кълвач" – мисли Щирлиц. "Хехехе, ти си кълвач!" – мисли си Мюлер.
Срещат се фолк-звезди: – Знаеш ли, – казва едната – според проучванията, откакто излезе новият ми клип продажбите на телевизори рязко са нараснали! – Да… И аз продадох моя…
Петка докладва на Чапаев, че Анка се опитва да мине на страната на белогвардейците и пита дали да я застреля. – Недей, – отговаря Чапаев – тя е нашето бактериологично оръжие.
