2636
Щирлиц се разхождаше из гората, когато забеляза насреща си хора, носещи пръчки в ръце. "Скиори." – помисли си Щирлиц. "Щирлиц." – помислиха си рибарите.
Щирлиц се разхождаше из гората, когато забеляза насреща си хора, носещи пръчки в ръце. "Скиори." – помисли си Щирлиц. "Щирлиц." – помислиха си рибарите.
Чапай и Петка бягали от белите. Двамата решили да се скрият в една кръчма. Сядат на една маса и поръчват 50 гр. ракия. – Келнер, на колко километра са белите? – На 1 километър от заведението. – Дай по още две малки. Изпиват ги. – Келнер, на колко метра са белите? – На 500 метра. – Дай по още две малки. Изпиват ги на екс. – Келнер, на колко метра са белите? – Ами на 100. – Дай по една стограмка. Келнера им дава. – Келнер, на колко метра са белите? – Вече са пред заведението. – Петка, виждаш ли ме? – Не. – И аз не те виждам. Значе добре сме скрили.
Блондинка звъни в службата на мъжа си: – Съкровище, днес ще имаме гости. Какво да сготвя? – Вземи готварската книга и избери нещо вкусно! След пет минути: – Съкровище, пак съм аз. Ще правя патица по китайски! ОК? – Супер! След пет минути: – Скъпи, ама тука в книгата пише, че това е за четири порции, а на нас ще ни идват на гости осем човека. Какво да правя? – Ами просто всичко го умножи по две! Разбра ли? – Разбрах! След пет минути, плачейки: – Нищо няма да излезе! Ето пише: вземете една патица – аз взех две. Пише 1 килограм ябълки – аз взех два, а след това пише да се готви във фурна при температура 300 градуса, а ние имаме само една фурна и при това на нея пише max 500 градуса…
– От какво се оплаквате? – От безсъние. – И по колко часа спите на ден? – По десет. – Че какво безсъние е това? – Абе аз спя, ама сънувам че съм буден…
В поделението за проверка всичко се боядисва. Един редник не можал да стигне до горния край на ракетата. Повъртял се наоколо, но накрая хвърлил кофата с боята. Тя захлупила ракетата и я обляла с боя. В този момент минал старшината: – Какво е това? – Как какво – неутроноуловител. – отговорил боеца. – Знам че е неутроноуловител. Защо не е боядисан?
Попитали радио Ереван: – По какво си приличат учените от XVII-ти век? – Ами… всичките са мъртви.
Иванчо разправя на баща си: – Днес намерих 200 лева на улицата и ги отнесох в полицията. На мое място ти какво щеше да направиш? – И аз като тебе – щях да излъжа.
Учителката по биология разказва: – Къртицата всеки ден изяжда храна, равна на собственото й тегло! Иванчо пита: – А къртицата откъде знае колко точно тежи?