Малката Марийка се прибира от училище и казва: – Мамо, днес Иванчо в междучасието ме целуна по устата! Майката, възмутена, но и учудена пита: – И как стана това? – Не беше лесно, но три съученички ми помогнаха да го държим.
Ученици на посещение при Ленин: – Другарю Ленин, ние сме ви много признателни за напътствието: "учете, учете, учете!" – Ех, деца, ама сте и вие… Аз просто си разписвах писалката.
60-те години. Запитване до радио "Ереван": – Вярно ли е, че вчера в Москва са подарили на другаря Гагарин нов мерцедес? Радио "Ереван" отговаря: – По принцип – да. Но събитието не се е случило в Москва, а в Ленинград. Освен това не става въпрос за другаря Гагарин, а за Иван Иванович Петров; и не е бил мерцедес, а велосипед; и не са му го подарили, а са му го откраднали.
– Докторе, докторе, какво ми има? – Успокойте се, това са най-обикновени хемороиди. – Хемороиди? На лицето? – Аааа, това Ви е лицето?!?
Възрастен актьор се обръща към директора на театъра: – Господине, работя в този театър вече двайсет години. Струва ми се, че бихте могли да помислите за подобряването на материалното ми състояние! – Добре. Ще се разпоредя да ви дадат всички роли, в които се налага да се яде на сцената…
В офицеркия театър ролята на Ржевски се заключвала в това, че трябвало да излезе на сцената, да произнесе "Балабуев, ето Ви бастуна" – и да го подаде. Хусарите се хванали на бас с поручика, че от вълнение ще се обърка и вместо фамилията Балабуев ще каже Балахуев. По време на спектакъла Ржевски излиза на сцената: – Балабуев! – казва той и тържествуващо гледа залата – "Ето Ви хуя!
