4697
– Гражданино, на колко сте години? – На 41 и няколко месеца. – Конкретно на колко месеца? – 496 месеца.
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
-
-
-
9195
– Госпожице, позволете да ви помогна! – Благодаря, но чантата не е тежка. – Аз не за чантата. Аз съм пластичен хирург.
-
2655
Стара мома-австралийка решила най-накрая да се омъжи. За целта се обърнала към агенция за женитби, която да й намери подходящ съпруг. Единственото условие, което поставила, било кандидатът никога преди това да не е имал сексуални отношения с жена. Скоро агенцията намерила подходящ кандидат. Сватбата станала. Преди първата си брачна нощ младоженката влязла в банята, а когато се върнала в спалнята, видяла, че съпругът й е изнесъл всички мебели от стаята. – Защо, скъпи? – недоумява жената. – Разбираш ли, скъпа, аз досега не съм правил секс с жена, но ако е същото като с кенгуро, то на нас ще ни трябва много място…
-
-
-
10646
Една студентка (скромна) щяла да се омъжва за арабин. В деня на сватбата майка й й казва насаме: – Дъще, довечера като си легнете – мъжът ти ще си поиска това, което му се полага. Ти не трябва да се дърпаш, но запомни – арабите обичат да го правят и на другото място, а не само където трябва. Ти не трябва да му позволяваш. – Добре, мамо. Всичко минало както трябва. След година и половина арабинът взел че си поискал и на другото място, а жена му казала: – Не – в никакъв случай – по-скоро ще умра! А арабинът учуден попитал: – Чакай – ама няма ли да правим деца?
-
11790
Двама говорят за политика: – Абе защо ще гласуваш за този измамник? Нали знаеш, че само обещава, а после нищо няма да изпълни? – Да, ама няма да го изпълни чак след четири години, а обещава още сега!
-
-
-
-
9789
При инспекция офицерът пита един от войниците: – Колко време сте в армията? – Много. – отговаря войникът. – Много какво? – Много дълго. – е крайният отговор.
-
1635
В баровски фризьорски салон: – А сега, госпожо, да започнем с рентгенова снимка на главата ви…
-
8831
В почивката между лекциите трима професори разговарят в коридора, но забързан студент неволно блъска един от тях. – Как не ви е срам, млади човече – възмущава се професорът. – Прекъснахте нашия научен спор, прекъснахте моята мисъл! Може би в този момент вие лишихте човечеството от едно велико откритие! Страшно притеснен студентът се извинява и продължава по коридора. А професорът се обръща към своите събеседници и продължава: – И значи разкопчавам й аз сутиена…