173
На 11 септември посред нощ (вашингтонско време) Путин се обажда на сънения Буш: – Моите съболезнования във връзка с терористичните атаки, г-н Президент! – Какви терористични атаки? – Ой, извинете, ще ви позвъня по-късно.
На 11 септември посред нощ (вашингтонско време) Путин се обажда на сънения Буш: – Моите съболезнования във връзка с терористичните атаки, г-н Президент! – Какви терористични атаки? – Ой, извинете, ще ви позвъня по-късно.
Ученик непрекъснато говори на своя учител на "ти". За да го отвикне, учителят му казва: – Ще напишеш сто пъти изречението: "Възпитаното дете се обръща към по-възрастните с "вие", а не с "ти"!". На другия ден детето носи тетрадка, в която е написало изречението двеста пъти. – Защо си направил това? – пита учителят. – За да ти направя удоволствие!
Лекар към болен на легло поп: – Не се притеснявайте, отче, скоро ще ви изправим пак на колене!
– Нашите предшественици са били големи изобретатели. Изобретатели са приспособление, с помощта на което може да се гледа и вижда и през най-дебелата стена! – И какво е това приспособление? – Прозорецът.
Един юзър към друг: – Сложих си брояч на мишката. Сега знам, че е изминала 1253 метра.
Учителката задава на децата, да напишат съчинение на тема "Какво ще направя, ако имам един милион". "Ще нахраня всички бездомни кучета" – мисли си Марийка. "Ще помогна на пенсионерите" – пише Гошко. "Ще построя голям балон и ще дам на всички да се повозят на него" – мечтае си Танчето. Учителката върви между чиновете и изведнъж вижда Иванчо седи и зяпа през прозореца. – Ти що не пишеш, бе, Иване? – Да не съм луд? Имам един милион и ще седна да работя нещо….
Един скелет излязъл от гроба си. Понеже не знаел кой век и коя година е, отишъл да попита в "Софийския Университет". Видял той една студенка, приближил се към нея, и я потупал по рамото. Обърнала се тя, чул се пронизителен писък: – А-а-а-а-а! И студентката отпрашила на където й очите видят. Отчаян от тази случка, скелетът отишъл да попита в "Медицинския Университет". Пак видял една студенка, приближил се към нея, и я потупал по рамото. Тя се обърнала и с висок глас му извикала: – Абе, я се махай, бе простак такъв! Още по отчаян, скелетът отишъл да попита в "Техническия Университет". Отново видял една студенка, приближил се към нея, и я потупал по рамото. Тя се обърнала, чул се пронизителен писък: – А-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а! И скелетът отпрашил на където му очите видят…
Вали проливен дъжд. Двама приятели се срещат на улицата. Единият – с чадър, а другият – мокър до кости, но носи в ръката си неотворен чадър. – Защо не си отвориш чадъра? – пита го първият. – Абе, остави… Купих си електронен чадър, японски. Отваря се с гласова команда. "Мамка ти" – няма проблем, помня; ама как се казваше "отвори се" на японски, не мога и не мога да се сетя…