11025
По времето на Съветския съюз – конгрес на КПСС. Закъснял мъж влиза в залата и побутва хората от последните редове: – Другари, поместете се малко, не мога да видя трибуната. – Да ти услужим с бинокъл? – Не, благодаря, аз съм с оптически мерник.
По времето на Съветския съюз – конгрес на КПСС. Закъснял мъж влиза в залата и побутва хората от последните редове: – Другари, поместете се малко, не мога да видя трибуната. – Да ти услужим с бинокъл? – Не, благодаря, аз съм с оптически мерник.
След мощен купон един мъж отива на работа без една ръка. Колегите му естествено се вълнуват: – Кво стана? Къде ти е ръката? – Абе снощи се натряскахме свински – от полунощ нататък всичко ми се губи – и сутринта се събуждам и гледам – на ръката ми спи едно женище – 100 кила и грозна като смъртта! – И кво? – Кво!? Прегризах си ръката, да не я събудя и чупка!
Двама патрулни полицаи обикалят квартала. По едно време виждат едно лайно на улицата. За майтап единия вика на другия: – Ако изядеш това лайно ще ти дам 20 лева. Позамислил се колегата му, но все пак 20 лева – грабнал една клечка и започнал да си хапва. Другия го гледал па му дожаляло и му казал да спре – демек видяхме колко си смел. Продължили обиколката. Ялият от лайното си мислел: "Абе, то взех 20 лева ама има да си правят ташак с мен в службата… " Другия си мислел: "Абе, ташак ще има , ам аз му дадох 20 лева, и сега ако жена ми ме пита къде са парите…" По едно време пак стигат до лайното. Ялият предлага на другия: – Ако доизядеш лайното ще ти дам 20 лева. Другия с незабавна готовност хваща клечката и доизяжда лайното. Свършват и продължават обиколката на квартала. По едно време единия вика на другия: – Ей, ама го изядохме това лайно… Другия отвръща: – Е, поне беше безплатно…
Програмист е на гости на друг програмист. По едно време котаракът влиза в стаята. – Много сладък котарак! Как се казва? – Rockwell. – Защо? – Гледай. – Взима метлата и побутва котарака с нея. Той започва да съска: – С-с-с-ссс! – Охо, 14 400! – възкликва колегата му.
Срещат се двама приятели. Единият с траурна лентичка на ревера. Другият го пита какво се е случило. – Абе остави, тъщата почина. – Е как бе, вчера я видях жената, жива и здрава, връщаше се от пазар. – Е да де, ама снощи взе да готви и както режеше лук се поряза. – И от това ли умря? – Не, застрелях я, горката, да не се мъчи.
Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец… идилия. Наташа:– Ах, поручик, не е ли прекрасно!Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа – сърдита:– Ама поручик, кажете нещо де!Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:– Скъпа Наташа…– Да – трепетно промълвя тя.– Вас някога удряло ли ви е гребло по путката?Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:– Ннне… Защо питате, поручик?– А, нищо – вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. – Аз така, просто се опитвам да завържем разговор.