9397
Радио Париж пита: – Какво щеше да стане, ако на проститутките очите им светеха ? Радио Ереван отговаря: – Ами в Париж щеше да има бели нощи. След кратко време се обажда радио Ленинград: – Моля без намеци…
Радио Париж пита: – Какво щеше да стане, ако на проститутките очите им светеха ? Радио Ереван отговаря: – Ами в Париж щеше да има бели нощи. След кратко време се обажда радио Ленинград: – Моля без намеци…
Реплика към заловен шпионин: – Песента ти е изпята! – Нищо – отвръща той – имаме още два кавъра!
Няколко приятели си говорят как биха се отървали от тъщите си. Единият казва: – Ще купя отрова, всеки ден по малко, по малко в кафето… докато умре. Другият: – Аз пък ще й подаря нова кола. Обаче ще й повредя спирачките. Тя ще се качи да се повози, ще настъпи газта, няма да може да спре и ще се разбие някъде. Третият: – Аз пък ще купя десет опаковки аналгин. – Защо? – Ще ги изсипя всичките в тигана и ще ги разбъркам докато се стопят. – Ама за какво? – Ще ги излея в голяма форма и ще направя от тях едно огромно хапче аналгин. – И какво? – Ще влезе тъщата в кухнята, ще го види на масата, ще каже – я, какво голямо хапче аналгин… – Е, и? – А аз в това време отзад с брадвата по главата…
Човек отива на преглед, влиза при доктора и казва: – Докторе, имам амнезия! – Какво имаш? – Какво имам?!!
Мравките играят футбол срещу слоновете. Равен резултат до предпоследната минута и изведнъж в 90-тата минута – гол! Слоновете бият с 1:0. Капитанът на слоновете отива при капитана на мравките и му вика: – Е, поне беше спортсменски мач! А мравката му отговаря: – А, не, вие играхте грубо! Няма да си разменяме фланелките с вас!
Пациент възмутено говори на лекар: – Докторе! Каква е тая огромна сметка, бе? Та ти ме лекува само две седмици…. – Мда, скъпи мой! Само ако знаеше, колко интересен е твоят случай и какво огромно изкушение изпитвах да доведа нещата до аутопсия, мисля, че нямаше да възразяваш изобщо за сметката си.
В самолета. Стюардесата казва: – Моля всички да затегнат коланите! Чува се недоволен мъжки глас: – Моля, без политика!
– Защо прекъснахте изведнъж речта си? – попитали лектор, който неочаквано спрял да говори и слязъл от катедрата. – Свикнал съм с това, слушателите да поглеждат часовниците си, но когато започнат да ги поднасят до ухото си…