По социалистическо време, един работник искал да напусне завода но все не го освобождавали. Тогава го посъветвали да обвини началника на цеха, че краде и уволнението му е в кърпа вързано. – Мълчи си! Половината от откраднатото ще е за тебе. – казал началника и го оставил на работа. Тогава го посъветвали да каже нещо антипартийно на партийния секретар. Влязъл работникът при секретаря и извикал: – Хайл Хитлер! Партийният секретар скочил иззад бюрото и извикал: – Хайл! Наште ли дойдоха?
Геле вече година работи в завода, един ден той тикал празна количка покрита с вестник към портала. Пазачът го попитал: – Що караш? – Ммм нищо – отговорил Геле. – Вдигни вестника!! И наистина количката била празна. На следващия ден товa ce повторило, а след това и потретило. Спирайки го за пореден път пазачът казал: – Що караш? Пак ли нищо? Вдигни вестника! И този път, когато видял, че е празна пазачът се навел и му казал: – Абе че крадеш, крадеш – ама кажи ми кво крадеш? – Кьорав ли си… колички!
Мюлер се обажда на Щирлиц по телефона: – Щирлиц, в събота,точно в девет бъдете на "Унтер дер линден". Ще се проведе съботник. "Аха" – мисли си Щирлиц – "разкрили са ме. Сега ми прави намеци, опипва почвата, а в събота ще ме арестуват. По-добре да се разбера с Мюлер на четири очи, отколкото с Гестапо". На другия ден отива в кабинета на Мюлер и си признава направо: – Хер Мюлер! Аз съм руски шпионин. – Не на мене тия номера, Щирлиц – отговаря му Мюлер – като чуете за съботник и всички ставате руски шпиони!
Един гражданин отива при шефа на полицията да подава оплакване и му се казва да почака защото има учение. Докато чака във фоаейто чува някой да вика „Карноба-а-а-ат“ и вижда как 10 полицаи с куфари профучават излизайки от едната стая и влизат в другата. След 5 минути същите полицаи тупур-тупур отново профучават от едната стая в другата. Това се повторило още няколко пъти и едва тогава гражданинът бил поканен да влезе при шефа. От любопитство гражданинът попитал какво е било това учение, а шефът отговорил : – А, нищо особено, тези полицаи в понеделник ги пращаме в командировка в Шумен, но в Карнобат ще сменят влака, та тази седмица репетират.
Разговор между две бълхи. Едната много дебела и здрава , а другата слаба и болнава. Дебелата пита слабата: – Защо си толкова отслабнала и болна? – Не питай… Ами живея в мустаците на един диригент и е много проветливо място. Постоянно съм на течение. Пък и няма нищо за ядене. Ами ти как го правиш това – да си толкова добре? – Направи като мене. Аз живея между краката на една балерина. Много добро място. Сухо, топло, парфюмирано, изобщо няма никакво притеснение. След седмица двете бълхи пак се срещат и пак е същото положение. Дебелата пак пита слабата бълха: – Какво става сестрице, нали ти дадох съвет? – Остави. Послушах съвета ти и тъкмо отидох и бях много изморена и реших да поспя. Заспах. – И какво? – Ами как какво – сутринта пак се намерих в мустаците на диригента.
– Тате, тате, какъв беше цвета на комунистите? – Остави ме сега… – Ама тате, какъв им беше цвета на комунистите? – Не ме разсейвай бе, работя. – Ама кажи бе, тате, вярно ли били червени? – Какви ти червени бе, в сравнение със сегашните направо златни бяха!
След като в "Шоуто на Слави" вицепремиерът Николай Василев каза, че за една година сме направили крачка напред, буден гражданин попита попита радио "Ереван" колко ни остава до капитализма на господин Василев. – 18 км – отговори радиото, без да се замисли.
Актьор обсъжда с автора новата пиеса: – Според мен е по-добре да застрелям героя на финала, а не да го отравям! – Защо? – пита авторът. – За да събудя зрителите.
Hа един борец му се родило дете и той отишъл до болницата, за да разбере какво е. Гледа на една черна дъска във фоаето написани имена и срещу тях цифри: Петранка – син – 3400 Иванка – дъщеря – 2800 Пенка – син – 3100 Чете борчето списъка и най-отдолу гледа неговата жена: Бонка – син – 1900. – Е те сега им ебах майката и на доктори и на сестри. Че им счупим главите на сичките, техната мама, точно на мене да пробутат най-евтиното.
