2274
– Скъпи, все си мисля че ме обичаш само защото чичо ми остави толкова голямо наследство. – Няма нищо такова. Щях да те обичам и ако някой друг ти беше оставил наследство.
– Вие сте толкова щастлив човек – имате всичко: апартамент, вила, кола, пари в банката… – Да, но ми липсва алиби.
Юбилей. Жената става на 50 години. Мъжът държи реч: – Когато беше на 20, ти беше роза, когато беше на 30 – шампанско, на 40 – коняк, а сега на 50 си топла супа. Жената отговорила също със слово: – Да, на 20 аз бях роза, но не ти я откъсна. Да, на 30 бях шампанско, но за теб останаха само мехурчетата. Да, на 40 бях коняк, но ти пиеше за трима. Да, на 50 съм топла супа, но ти няма с какво да я ядеш.
Две групи от Американски специалисти се събрали да разяснят темата „компютърът от мъжки или женски род е“ Първата група състояща се от жени стигнала до заключение че е от мъжки род, поради следните причини: А) За да ти обръща внимание трябва да го докосваш Б) Съдържа много имформация, но няма въображение В) Предполага се, че ти е в полза, но в голяма част от случаите е източника на проблемите Г) Когато най-накрая си имаш такъв, се оказва, че ако беше изчакал малко би могъл да имаш по-добър Втората група състояща се от мъже стигнала до заключение, че е от женски пол поради следните причини: А) Никои с изключение на неговия създател не може да разбере логиката му. Б) Езикът с който комуникира с другите компютри е неразбираем. В) И най-малката грешка се запаметява (се съхранява в паметта) и излиза наяве в най-неподходящия момент Г) Когато най-накрая си вземеш един, разбираш, че трябва да си даваш половината заплата за аксесоари
Влиза един човек при бръснаря и пита: – Колко ще трябва да изчакам за да се подстрижа? – Около два часа – отвръща бръснарят. Човекът си тръгнал. Същото се повтаря и на следващия ден – същият човек влиза, пита колко трябва да изчака и си тръгва. На третия ден се повторило същото и бръснарят казал на помощника си да проследи човека и да му каже къде отива. След около 10 минути помощникът се връща и се смее. Бръснарят попитал: – Какво се смееш бе? Видя ли къде отиде? Помощникът отвърнал смеейки се: – У вас.
Баба Ганка пита Симеон: – Тва, новото време, вие ли го измислихте, чедо, или учените? – Ние, бабо Ганке, ние – отговаря Симеон. – И аз така им разправям, зер – ако бяха учените, щяха да го пробват първо на кучета.