2590
– Човешко е да се греши… – така командирът на поделението започна издалече разговора със съпругата на сапьора.
– Човешко е да се греши… – така командирът на поделението започна издалече разговора със съпругата на сапьора.
В една къща се разнася телефонен звън. Момченце сваля слушалката. Глас:– Пешо, ти ли си?– Да!– Я извикай майка си?– Мама я няма.– Къде е бе?– Тя е във ваната.– Тогава извикай татко си.– Татко също го няма. Той също е във ваната.– М-М-М… А дали скоро ще излязат оттам?– Не-е-е-е!– Защо мислиш така?– Ами защото преди малко татко ми поиска вазелин, а сега виждам, че ми го няма лепилото…
В гората отварят нов магазин за кожи. Всички чакат на опашка за откриването. Както винаги лъвът е най-отпред, но заекът го предредил. Лъвът го хванал за кожата и казал: – Зайо, отивай най-отзад и го метнал на края на опашката. Заекът пак започнал да се муши напред. Лъвът го видя и изревал: – А, Зайо, отивай най-отзад! – и пак го метнал на края на опашката. Зайчето станало, изтупало се и казало: – Е, ми, пък, няма да отворя магазина!
– Случайно да сте намирали портфейла ми? – Заповядайте, ето го – казва келнерът. – Колко е приятно да срещнеш честен човек! В четири ресторанта питах за портфейла си, а тези мошеници ми отговориха, че нищо не са намирали.