Евгени Бакърджиев отишъл да тегли пари в банката, но си забравил паспорта. Касиерът му казва: – Ами тук веднъж така Васил Найденов беше дошъл без паспорт, изпя ни песента от "Адаптация", и ние му дадохме парите. Мариус Куркински пък ни изгра една пантомима. Може би и вие ще направите нещо да ви идентифицираме? Бакърджиев се почесал по темето: – Ами не се сещам… Все някакви глупости ми идват в главата… – На едри банкноти ли ще ги искате, или на дребни?
Млад поет занесъл на Волтер своя ода, чието заглавие било "Към потомството". Волтер я прочел и казал на автора: – Добре, много добре… Но мисля, че няма да стигне до адреса…
Кaкво е това "един бит"? Един байт минус данъците.
Иванчо видял как батко му качва приятелката си в колата и се метнал скришом в багажника, да види къде ще ходят. Спрял баткото на една полянка, слезли с приятелката си и той я попитал:– Ще ми дадеш ли? – Не – отговорила тя.– Пак си помисли, ще ми дадеш ли?– Не.– За последен път те питам …– Не – отсякла тя, а баткото на Иванчо казал:– Щом е така, ходи си пеш.На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и – на полянката.– Марийке, ще ми дадеш ли?– Да.– Пак си помисли, ще ми дадеш ли? – Да.– За последен път те питам … – Да – казала тя, а Иванчо въздъхнал:– Щом е така, вземай колелото, аз ще си вървя пеша.
Александър Божков влиза в един супермаркет и напазарува много неща – салами, кашкавал, сирене и др. Излиза си през касата без да плаща и касиерката го пита: – Господин Божков, а парите? – Спокойно, ние за това пари не взимаме.
Една вечер след като семейна двойка си легнали, мъжът нежно потупал съпругата си по рамото. Тя се обърнала и му казала: – Съжалявам, скъпи. Утре сутринта имам преглед при гинеколога и сега просто не мога. Мъжът неудовлетворен легнал по гръб и се опитал да заспи. Но не успял. След няколко минути отново потупал жена си по рамото и прошепнал: – А имаш ли преглед при зъболекаря си?
Отишла мутра да си купува компютър. – Накратко, трябва ми грамотен компютър, за всякаква работа. – Пентиум? – А по-готин може ли? – Пентиум-про. – Давай про. – Памет 16 мегабайта? – А по-готин може ли? – Може 128 мегабайта. – Става. – Монитор 15"? – А по-готин може ли? – 25". – О`кей. А между другото тетриса нормално ли ще работи или още нещо трябва?
– Не се ли срамувате да просите милостиня на улицата? – Права сте, госпожо. Откровено казано, и аз бих предпочел да ми я носят в къщи, но нали си нямам жилище…
Оптимист и песимист си говорят за положението в страната. Оптимистът, явно вече разочарован, казва: – Както е тръгнало, май всички ще стигнем до просия. Песимистът: – Да просим? А от кого?
