759
…и слона казал на голия мъж: – Добре де, ти как дишаш с това?
…и слона казал на голия мъж: – Добре де, ти как дишаш с това?
В погребалното бюро: – Какви ковчези предлагате? – Ами ето тук едни много хубави, за 500 лева. – А не, много скъпо е. Нещо по-евтино? – Ами тук едни прилични за 300. – Не, и това е много. – За 50 имаме едни от шперплат… – Скъпо е, няма ли нещо по-евтино? – Ама вие кого погребвате? – Тъщата. – Така да бяхте казали. Донесете я тука да й сложим едни дръжки за два лева.
Генерал се връща от еднодневна отпуска и пита редник Каракочев: – Какво стана докато ме нямаше, редник? – Нищо, генерале… – Сигурен ли си?! – Ами… само едно куче умря… – Какво куче? – Дето яде от червата… – Какви черва? – Тези на коня… – Какъв кон? – Дето умря докато теглеше каруцата… – Каква каруца? – Тази с водата… – Каква вода? – Тази с която гасихме пожара… – Къде пожар? – Ами…полка… – Какво? Как? – Ами от фаса на Любо… – Ама Любо не пуши…? – Е, и вие ще пропушите, ако ви откраднат знамето…
Женско списание обявило конкурс на тема – "Познаваме ли жените?". След като обявили победителя в редакцията се обадил разярен гражданин – 68 годишния бай Иван. – Как можахте да присъдите наградата на 10 год. момче. Аз съм на 68 г. и още от 17 съм започнал да опознавам жените та досега. От списанието отговорили: – Бай Иване, на първия въпрос "На кое място жените са най-къдраво окосмени?", победителят отговори правилно – в централна Африка. Какво отговори ти? Че даже го нарисува. – На втория "Кой е главният орган на жените?" верният отговор е Световната Федерация на Жените. А какво отговори ти? Че даже го нарисува. – На третия въпрос "Кое нещо идва на жената редовно всеки месец?", победителят отговори правилно – нашето списание. А какво отговори ти? Слава богу че не го нарисува.
Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата: – Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли? – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. На другия ден: – Зетко, чешмата капе… – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден: – Зетко, плочките тука са за сменяне… – На теб какво ти дреме? Къщата си е моя…
В очите на радистката Кет пробляснаха пламъци. Щирлиц бързо се намеси с пожарогасител.
Щирлиц се крие в гората, за да се свърже със своите по радиото. Оглежда се, и вижда на едно дърво съмнителна дупка. От дупката веднага се чува чукане. "Аха, кълвач" – мисли Щирлиц. "Хехехе, ти си кълвач!" – мисли си Мюлер.
В трамвая умира човек. Идва полиция. Разпитват пътниците: – Не видяхте ли, че човекът до вас умира? – Не видях – оправдава се един. – Той непрекъснато повтаряше "Лошо ми е! Лошо ми е!", но в тия времена на кого ли му е добре…