54
"Моето семейство и други животни" Джеръл Даръл…
– Калко адвокати са нужни, за да се завие една електрическа крушка? – Зависи… колко можеш да си позволиш.
Взимаш релса, круша, далекоглед, пинсета и кибритена кутия. Отиваш на брега на Нил. Излиза един крокодил и почва да те гони. Бягаш, бягаш, бягаш, той почва да те настига. Хвърляш релсата и ти олеква и набираш преднина. Той обаче пак те настига. Хвърляш крушата и тъй като крушата не пада по-далече от дървото, се качваш на дървото. Взимаш далекогледа, обръщаш го и като погледнеш крокодила, той ти се вижда мъничък. Взимаш го с пинсетата и го слагаш в кибритената кутия.
Психиатър към пациента: – За първи път ли сте при мен? – Да. – Странно, като ви гледа човек не би повярвал.
Учителката казала на децата: – Ученици, напишете ми за утре съчинение, в което ключовата дума да бъде "очевидно". На следващия ден всички вдигат ръце. Учителката казва: – Кажи ти, Иванке. Иванка започва: – Мама свири на цигулка, татко свири на китара, аз свиря на флейта. Очевидно ние сме музикално семейство. – Седни Иванке, отличен. Кажи ти Марийке. Марийка започва: – Мама има анорак, татко има палатка, аз имам спален чувал. Очевидно ние сме туристическо семейство. – Отлично, Марийке, седни си. Иванчо нетърпеливо вдига ръка и най-накрая учителката му дава думата. Иванчо започва: – Дядо гони прасето из двора. Отсреща иде баба и носи в ръка вестник "Financial times". Но баба не знае английски. Очевидно е срала.
След корабокрушение две малки момчета попадат на пустинен остров в океана. Едното от тях, много уплашено, започва да се моли: – Господи, ако се върна някога вкъщи, обещавам ти, че ще стана отличник, че няма да бия брат си, няма да слагам попови лъжички в супата на сестра си, няма да запушвам с памук лулата на дядо, няма да… – На твое място веднага бих прекъснал молитвата – казва второто момче. – Насам идва параход!
Шофьори на автобус седят в гаража и пият в памет на загинал колега: – Да, добър човек беше, когато го помолиш винаги взимаше нощна смяна. – И ако се наложеше и допълнителни часове взимаше. – Да, бе, и пари на заем даваше винаги. – Да, и хубаво умря, докато спеше, а не като останалите 42-ма пътници.
Баба при лекар: – Е, ся докторе кажи… вече може ли да се качвам по стълбите? – Да, но много, много, много бавно! – Ииии, мама му стара най-накрая, че вече ми писна да се качвам по водосточната тръба до вкъщи!
Пациент отива на зъболекар и му се оплаква: – От дълги години пуша, зъбите ми пожълтяха, жена ми казва, че съм грозен, и започна да се дърпа от мен. Можете ли да ми помогнете, докторе? – Ами трябва да откажете цигарите – друго средство няма. – Изключено! – Тогава носете кафява вратовръзка – да е в тон със зъбите!