В погребалното бюро: – Какви ковчези предлагате? – Ами ето тук едни много хубави, за 500 лева. – А не, много скъпо е. Нещо по-евтино? – Ами тук едни прилични за 300. – Не, и това е много. – За 50 имаме едни от шперплат… – Скъпо е, няма ли нещо по-евтино? – Ама вие кого погребвате? – Тъщата. – Така да бяхте казали. Донесете я тука да й сложим едни дръжки за два лева.
В почивката между лекциите трима професори разговарят в коридора, но забързан студент неволно блъска един от тях. – Как не ви е срам, млади човече – възмущава се професорът. – Прекъснахте нашия научен спор, прекъснахте моята мисъл! Може би в този момент вие лишихте човечеството от едно велико откритие! Страшно притеснен студентът се извинява и продължава по коридора. А професорът се обръща към своите събеседници и продължава: – И значи разкопчавам й аз сутиена…
Докарали й значи на Кума Лиса въглища. Обаче тя не могла сама да си ги прибере и тръгнала да търси помощ. Първо отишла при Баба Меца и й казала: – Бабо Мецо, ще ми помогнеш ли да си прибера въглищата довечера? А Баба Меца отговорила: – Ми виж сега, мойто момиче, с удоволствие бих ти помогнала, обаче довечера с Дядо ти Мецан такова… нали се сещаш. Отишла си разочарована Кума Лиса, какво да прави. Отишла до Вълчо, обаче и той й се извинил по предлог, че довечера имат работа с вълчицата. И Кума Лиса, вече крайно опечалена, се запътила към убежището на Зайо Байо, който се славел като най-големия мързел в цялата гора. Пристигнала тя, обяснила му каква е ситуацията и той казал: – Кума Лисо, с удоволствие бих ти помогнал, обаче имам една много страшна венерическа болест. И лисицата: – Ееее,няма нищо бе, Зайо, на мене това не ми пречи! А той: – Ама много е страшна бе, кума! Нямаш представа просто. И лисицата вече крайно изнервена, го попитала: – Добре де, каква е тая твойта венерическа болест толкова страшна? – Ми боли ма оная работа за твойте въглища!
Лекар казва на пациент преди операция: – Разбира се, упойката е безплатна… Обаче след операцията събуждаме за пари!
