3275
Катаджия спира BMW и се представя: – Сержант Петров, женен, с три деца…
Обява: "Млад писател търси опитна секретарка." След 20 години: "Опитен писател търси млада секретарка".
Младо девойче, току-що завършило средното си образование, се явява на кандидат-студентски изпит. Излизат резултатите, оценката е положителна, но минава първо, второ, трето класиране – момичето не е прието. И понеже имала огромно желание да бъде студентка, девойката отишла при ректора на университета и това-онова, това-онова – преспала с него и я приели. След време момичето срешнало своя бивша учителка. Щастлива от срещата, учителката я заразпитвала: – Как си? Какво правиш? Приеха ли те? – Да! Вече съм студентка по право! – Браво, браво! С какво те приеха, нали се подготвяше по литература и история? – А не,не. С френски госпожо, с френски ме приеха.
На генерал му се родил внук. За да разбере на кого прилича, той изпратил в родилното своя адютант. Връща се той и радостно казва: – На вас! – Браво! Разказвай подробности! – Ами внучето ви е плешиво, бузесто, от нищо не разбира и през цялото време крещи.
Доктор по пътя към работа вижда едно циганче да рови едно лайно. – Какво правиш с това лайно? – Доктор. Ядосал се доктора и си казал "Ако още веднъж каже че прави доктор ще кажа на полицая". На следващия ден пак същото циганче рови в някакво друго лайно. Доктора питал пак: – Какво правиш с това лайно? – Доктор. Вбесил се доктора и казал на полицая за циганчето. Полицая го успокоил: – Утре ще мина оттам и ако ми каже, че прави полицай ще го пребия. На сутринта същото циганче ровело пак в някакво лайно. – Какво правиш с това лайно? – Доктор. – Как така доктор? Що не каза полицай? – Абе за полицай трябват две редки…
Редник, старшина и полковник пътуват през нощта за извънредна проверка. Редникът кара джипа и по едно време тихо прошепва: – Г-н старшина, наближаваме обекта. Старшината се обръща към полковника също шепнейки: – Г-н полковник, наближаваме обекта. Полковникът шепне: – Добре, но защо шепнем? Нали сме в джипа. Старшината пита редника: – Редник, защо шепнем? – Защото ме боли гърлото!