Група гестаповци с автомати нахлуват в жилищна кооперация, хукват по стълбите, спират на втория етаж и започват да блъскат по вратата: – Отворете! Гестапо! Отвътре се чуват прокрадващи се стъпки към вратата и един глас предпазливо запитва: – Кого търсите? – Щирлиц, тук ли живее? – Тук не живее никакъв Щирлиц – се чува иззад затворената врата. Гестаповците, разочаровани с тропот се изнасят надолу към улицата и всичко утихва… Така вече втори месец Щирлиц умело избягваше Гестапо…
Шефа на борците строява подчинените си и казва: -Тези сьс средно образование от ляво, тези с основно от дясно. Половината застават от ляво, другите от дясно и един стои на средата. Шефът го пита : -Ти от ляво или от дясно? А той му отговаря: -Аз шефе само до втори клас. А шефът му казва: -Тогава ти зад мене!
– Искам синът ми да свири на духов инструмент. – Има ли талант? – Да, от два метра и половина гаси свещ.
При шивача: – Господине, женен ли сте? – Разбира се. – Тогава трябва да ви направя секретен джоб в подплатата на сакото.
Мюлер се обажда на Щирлиц по телефона: – Щирлиц, в събота,точно в девет бъдете на "Унтер дер линден". Ще се проведе съботник. "Аха" – мисли си Щирлиц – "разкрили са ме. Сега ми прави намеци, опипва почвата, а в събота ще ме арестуват. По-добре да се разбера с Мюлер на четири очи, отколкото с Гестапо". На другия ден отива в кабинета на Мюлер и си признава направо: – Хер Мюлер! Аз съм руски шпионин. – Не на мене тия номера, Щирлиц – отговаря му Мюлер – като чуете за съботник и всички ставате руски шпиони!
Влиза огромен мъжага в кабинета на доктора. – Докторе, помагай! Отдолу съм като бебе! – Глупости! Я се виж каккъв огромен мъж си! Сестра, пригответе пациента за преглед! Сестрата води пациента зад паравана и му казва да се съблече. След няколко секунди излиза пребледняла и казва: – Докторе, вярно е като бебе! – Вие и двамата ли се побъркахте? – Вярно бе докторе! 52 сантиментра му е дълъг и тежи 3.5 кг.
Лъвът събрал всички животни и им казал: – Искам всеки да ми донесе месо. Който не ми донесе ще му бия един чимбер с оная си работа. И почнали животните да му носят месо. Дошъл ред на заека и той донесъл морков. – Защо ми носиш морков, а не месо? – Ами защото не можах да намеря друго. Баам един чимбер. Заека хем реве хем се смее. – Що ревеш бе? – Щото ме боли. – А що се смееш? – Таралежът иде с ябълка.
Питат Радио Ереван: – Може ли да се живее само от заплата? – Не знаем, не сме опитвали.
