Бях малък и минавах покрай къщата на чичко Ленин. Оттам се носеше апетитна миризма на кюфтета. А аз – гладен, гладен… Срам не срам, звъня на вратата. Излиза чичко Ленин с престилка и вилица в ръката. – Чичко Ленин може ли едно кюфте, много съм гладен? – Да се махаш оттук! А очите му излъчваха ли излъчваха доброта…
Между млади момичета: – Защо реши да станеш стюардеса? – Защото в самолета има много мъже. – Но тях ги има и на земята? – Да, но не са вързани с колани…
– Докторе, не мога да ходя, не мога да седя, не мога и да легна… – Значи, остава ти само да се обесиш.
В часа на класния учителката разказва на децата за Европа и Европейския съюз. Става дума и за Шенгенското споразумение и тя пита: – А най-радостното, деца, е че скоро ние ще отпаднем от "черния списък". Какво ще направите вие тогава? Всички тъпеят, естествено Иванчо вдига ръка: – Как какво, веднага си взимам партакешите и изчезвам от тая държава… – Е, хубава работа, Иванчо, къде е патриотизъма, любовта към родината. Я довечера питай родителите си и си помисли и утре пак ще говорим… На другия ден: – Е, Иванчо, какво измисли? – Ами, госпожо, татко каза че не съм прав. – Видя ли, Иванчо, и какво друго ти каза татко ти? – Ами каза, че като махнат Шенген е по-разумно да се кача на едно дърво… – ?!? – За да не ме смаже тълпата.
– Тате, тате, какъв беше цвета на комунистите? – Остави ме сега… – Ама тате, какъв им беше цвета на комунистите? – Не ме разсейвай бе, работя. – Ама кажи бе, тате, вярно ли били червени? – Какви ти червени бе, в сравнение със сегашните направо златни бяха!
2100-та година. Разговарят майка-робот и син-робот: – Маа-а-мо-о-о-о! – Кажи сине? – Маа-а-мо-о-о-о, имали ли сме в нашия род Cyrix? – Не, сине. – Маа-а-мо-о-о-о, имали ли сме в рода AMD? – Не, сине. Защо питаш? – Не мога да разбера защо мисля толкова ба-а-авно!
