4362
Дълго Моканина не сваля поглед от каруцата. Мисли си колко са дълги телеграфните жици. Бисери и поуки от изпита по литература след 7. клас през 1998г. – Йордан Йовков – "По жицата"
Борци отиват на лов. Ловували каквото ловували, простреляли едното борче по погрешка. Единият от апапите се обажда в бърза помощ: – Приятелят ми е прострелян. Помагайте! – Такааа. Успокойте се най-напред. Сега се уверете, че приятелят ви не диша. – Момент само… Чува се изстрел. – Вече не диша. Сега какво…
Само 99 процента от адвокатите развалят лошото име на останалите!
Служителка от Социални грижи към безработния: – Предложиха ли ви някъде работа? – Само на едно място. Навсякъде другаде се държаха с мен много мило…
Лорд Джон попада с един янки на северния полюс. Всеки започва да строи иглу, в което да се подслони. Американецът привършва своето, излиза и вижда, че лорда е построил три!! – За какво, по дяволите са ти три иглута!?! – Това първото е дома, в който ще живея – отвръща лорд Джон. – Това до него е клуба, в който ще ходя всяка вечер. А онова третото там е клуба, в който кракът ми никога няма да стъпи.
Млад писател редовно праща разкази на някакво списание, но оттам редовно му ги връщат. Накрая отива да говори с редактора и го пита: – Има ли изобщо някакъв шанс мой разказ да се появи някога в това списание? – Има, защо да няма. Всички хора са смъртни, и аз не съм вечен…
Петка влетява при Чапаев: – Василий Иванич, изпращат ни за подкрепление женска рота! Чапай става, закопчава си панталона и казва: – Петка, махни веднага тази коза от дивана!