Иванчо решил да се научи да сваля мацки като брат си. Качил се в колата и зачакал… Брат му отива до площада, взима една мацка, кара я в гората и й казва: – Да или не? Тя отговаря: – Емиии – едва се познаваме – не. Брата казва: – Тогава слизай от колата и ще си ходиш пеша. Иванчо грабва колелото отива на катерушките, взима Марийка и я води в гората: – Марийке, да или не? – Еми да, Иванчо. – Добре, на ти колелото, аз ще си хода пеша.
По татово време един министър вика секретарката си и казва: „Тотке, пиши съвещание във вторник 18 часа!“. След малко тя се връща и пита: Чичо, вторник как се пише бе, с Ф или с В? „Хайде, пиши го за сряда и да научиш този пръвопис защото шъ тъ изволня!“
В една фирма имало един възрастен и плешив служител. Над него постоянно един млад се майтапел с неговата плешивина. Един път младия отишъл при него и го погладил по кубето и казал: – На пипане е точно като дупето на жена ми. Тогава плешивия също се погладил по главата и казал: – Да бе, прав си! Много прилича!
Вървял си Зайо Байо през гората – и гледа един храст шава. Отишъл по-близо надникнал из зад храста и що да види – двама мечока педали се чукат. В този момент обаче, мечоците го забелязали и тръгнали да го гонят, защото е свидетел. Заека тръгнал да бяга с все сили… Но мечока таман го настигнал и таман да го хване и Зайо – хоп и скочил в някаква дупка. Мечока моментално бърка, хваща нещо, вади го, а то се оказва някакъв енот, който се разкрещява: – Пусни ме бе, педераст нещастен!
Разговор между двама приятели-старшини: – Защо те уволниха от армията? – По болест. – Каква болест? – Не знам каква, но на целия полк му се повръщаше от мен.
Иванчо и Марийка били брат и сестра и решили да се ебат. Наебали се най-накрая и кат свършили Марийка въздъхнала: – Ех, Иванчо, по-добре го правиш от татко. Иванчо я погледнал и казал: – Ами то и майка така казва…
В кафенето: – Келнер, може ли още две бучки захар? – Ама вече ви дадох осем! – Да, ама всичките потънаха.
Разговор между две бълхи. Едната много дебела и здрава , а другата слаба и болнава. Дебелата пита слабата: – Защо си толкова отслабнала и болна? – Не питай… Ами живея в мустаците на един диригент и е много проветливо място. Постоянно съм на течение. Пък и няма нищо за ядене. Ами ти как го правиш това – да си толкова добре? – Направи като мене. Аз живея между краката на една балерина. Много добро място. Сухо, топло, парфюмирано, изобщо няма никакво притеснение. След седмица двете бълхи пак се срещат и пак е същото положение. Дебелата пак пита слабата бълха: – Какво става сестрице, нали ти дадох съвет? – Остави. Послушах съвета ти и тъкмо отидох и бях много изморена и реших да поспя. Заспах. – И какво? – Ами как какво – сутринта пак се намерих в мустаците на диригента.
