3197
В казармата всичко е еднакво. Всички са избръснати, почистени и посипани с пясък…
Човек влиза в ресторант. Вика той келнера вика, вика – никой не идва. Огладнял още повече и по едно време гледа – на съседната маса има супа. Взима човека супата и почва да я яде бързо. По едно време гледа на дъното на купата едно гребенче – мазно, цялото в косми и пърхот. На човека му станало гадно и се издрайфал в купата. Келнера го потупва по рамото и казва: – И вие ли стигнахте до гребенчето?
Един гледа скъсаните си обувки: – Брей, хубавият гьон го правят на пържоли, а какви боклуци слагат за подметки!
Приятел се обръща към пощенски работник: – И ти всеки ден се занимаваш с едно и също. Слагаш печати. Но това е адски монотонна работа. – Не е вярно. Нали всеки ден сменяме печата.
Един мъж все ходел с много тесни обувки и един ден неговите приятели го попитали: – Абе защо не си купиш обувки, които да ти стават? – Как да ви кажа… то е дълга история. Имам грозна жена, която по цял ден ми мърмори. Тъщата живее при нас и тя мърмори. Децата все създават проблеми… – Това какво общо има? – Ами единствената ми радост е като се прибера вечер, да си сваля обувките…
Трима дебели германци излизат от затвора и се заклеват да повторят всичко което чуят.Минават покрай една детска градина и децата започват да им викат: -Трима дебели германци, трима дебели германци. Продължават напред и виждат дете с топка което вика: -Раз-два-три бум в стената, раз-два-три бум в стената. Продължават виждат една жена да вика: -За едно пакетче семки, за едно пакетче семки. Продължават и виждат едно семейство което вика: -Отиваме на пътешествие, отива ме на пътешествие. Тръгват да пресичат и виждат убита жена.Полицай ги вижда и ги пита: -Koй я уби? Те решели, че е удачен момент да повторят всичко. -Трима дебели германци, трима дебели германци. -Как я убихте? -Раз-два-три бум в стената, раз-два-три бум в стената. -Защо я убихте? -За едно пакетче семки, за едно пакетче семки. -О, идвате с мен в затвора! -Отиваме на пътешествие, отиваме на пътешествие.
Разговарят родителите на двама студенти: – Писмата на моя син понякога ме заставят да поглеждам в енциклопедията – казва не без гордост един от бащите. – Провървяло ви е – тъжно забелязва другият. – А пък писмата на моето момче непрекъснато ме карат да поглеждам в джоба си – ту за носната си кърпичка, ту за чековата си книжка…
Съдията съобщава на подсъдимия, че е оправдан. – Какво означава това? – пита подсъдимия. – Това ознчава, че сте свободен, понеже няма достатъчно доказателства, че сте обрали банката. – Слава Богу! Значи мога да задържа парите?