5528
Двама пацифисти стоят в кафене. При тях идва сервитьорката: – За мен един доматен сок, моля! – поръчал единият. Другият възмутено възкликнал: – Какво?! Ще пиеш кръв от мъртви домати?!
– Понякога, – казва мисис Смит на новата прислужница, – ще ви се налага да ми помагате да се кача по стълбите. – Разбирам ви, мадам – аз също обичам да си пийвам понякога.
Едно малко момченце било обвинено в изнасилване. Всички факти били против него и делото вървяло зле. Тогава майка му решила да поеме нещата в свои ръце. Свалила гащичките на момченцето и започнала да говори: – Вижте, господа съдии, вижте! Може ли моето момченце с едно такова малко нещо да изнасили? Може ли? С такова малко нещо как ще изнасили? С едно такова малко нещо не може да изнасили! Тогава момченцето прошепнало на майка си: – Мамо, не ме пипай толкова, хихихи, защото-о-о… ще загубим делото…
В самолета. Стюардесата казва: – Моля всички да затегнат коланите! Чува се недоволен мъжки глас: – Моля, без политика!
Баща с момченце-дебил се разхожда в зоопарка. Стигат до клетката със слоновете. – Виж, синко, това е семейство слонове. – Къде? – Ето, бе! Татко слон, мама слоница и дете слонче… – Къде? – Добре, ще ти обясня по друг начин. Този големият слон съм аз, по-малкият слон е майка ти, а малкото слонче си ти. Разбра ли? – Разбрах. А къде е баба Пена?
Щирлиц пише с боси крака на пищещата си машина и си мисли: "Нека сега Гестапо намери някой с такива отпечатъци на пръстите…"
– Докторе, помогнете ми, пред очите ми през цялото време се въртят някакви зелени кръгове! – А вие какъв цвят предпочитате?
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"