Малко дете плаче до баща си: – Тате, пък всички деца ми се подиграват в училище, че ми били големи зъбите. – Добре, татевото, не им обръщай внимание – отговаря бащата и продължава да си чете вестника.– Тате, пък всички деца ми се подиграват в училище, че ми били големи зъбите – продължава детето. – Е добре де, стига рева, че издра паркета!
Студент се прибира след изпит. И гаджето му го пита: – Е, как мина? – Ми как, в две части – тържествена и божествена. Първо тържествената – професорът с костюм и аз с костюм, той с вратовръзка и аз с вратовръзка. – Ами божествената? – Той започна да пита, а аз да се кръстя. После аз отговарям, а той се кръсти.
Мъж се връща от командировка и заварва жена си гола в леглото. Мъжът: – Кво става тука, ма? В този момент изпод леглото излиза друг мъж: – Аз съм рецидивист! Парите и всички скъпоценности! Нямало какво да прави човекът и дал всички пари и скъпоценности. Рецидивистът избягал. Точно се успокоил съпругът и изпод леглото излиза още един: – Аз съм следовател по кримирални престъпления. Да сте виждали един рецидивист? – Ами той току що избяга! Мъжът се навежда към леглото и крясва: – Оперативната група, след мен! Бегом след рецидивиста!
Стефчо копае трап. – Отлично, трудовак! – Ще се старая, г-н фелдфебел! – Никакво "ще се старая!". Колко пъти ви е казвано, че на поздрава "добре", "отлично" и пр. се отговаря, не "ще се старая", а "за Вас, г-н командир!" И фелдфебелът с осанка на Наполеон продължава обиколката си. Стефчо продължава да копае. Ротният незабелязано пристига и пита: – Хм, ти защо копаеш този трап? Стефчо е малко смутен, но все пак героически отговаря: – За Вас, г-н командир!
