9858
Двама пияни се събуждат след як запой. Единият се държи за главата и стене: – Ух, нищо не помня от снощи. Другият (завистливо): – Щастливец…
– Келнер, филийката ми и от двете страни ли е намазана с масло? – Не, само от едната. – Тогава покажете ми от коя, ако обичате!
Героя от войната Майор Митев бил на посещение в класа на Иванчо и учителката по този случай накарала учениците да напишат изречение в което всяка дума да започва с буквата М. Става Марийка и почва: – Москва, май месец, манифестация, майор Митев марширува с много медали. Става Пена: – Манхатън, март месец, мъгла, мафията моли майор Митев за милост. Най-накрая дали думата и на Иванчо: – Мека, мараня, мек миндер, млад манаф мърка и мърмори: Машала майор Митев, машала.
Майор Михов – виден държавен герой, посещава един ден класа на Ванчо. Учителката, страшно поласкана, дава следната задача на дечицата: – Деца, нека всеки да напише кратко съчинение, където да фигурира името на Майор Михов и всички думи в изречението да започват с "м"! Започнали да творят децата и след малко започнали да вдигат ръчички за участие. – Кажи, моето момиче! – казала учителката на най-напористата девойка. Момиченцето се изправило и започнало: – Москва! Манифестации! Майор Михов минава с много медали! Майор Михов бил страшно поласкан, а учителката похвалила детето. Друг напорист ученик бил вдигнат и започнал: – Милано! Мафията моли майор Михов за милост! Милост, майор Михов, милост! Майор Михов направо изпаднал в екстаз! И други дечица казали своите творения, но учителката така и не искала да посочи Ванката, който бил не по-малко напорист от останалите. Накрая майор Михов казал: – Вдигнете го, моля ви, и това момче, нека да го чуем! Станал Ванката и започнал: – Мизия! Мараня! Минарета! Малък миндер, много мухи! Майор Михов млящи мазен минет на Мустафа Манаф, Мустафа Манаф мърмори: Машалла, майор Михов, машалла!
Спи старият генерал с младата си жена и изведнъж, посред нощ, стреснат се събужда и вижда как поручик Ржевски гали и целува съпругата му. Генералът (гневно): "Какво е това, поручик?. Ржевски: "Това е сън, господин генерал!". Генералът: "Ах, сън… Да не повярваш, вече трета седмица все един и същ сън сънувам…"