1914
– Страхувам се, че от сега нататък ще трябва да престанете да пиете, да пушите и да се срещате с жени. – Но аз съм мъж, докторе! – Е… можете да продължавате да се бръснете.
– Страхувам се, че от сега нататък ще трябва да престанете да пиете, да пушите и да се срещате с жени. – Но аз съм мъж, докторе! – Е… можете да продължавате да се бръснете.
В един бар влиза един педераст, ама съвсем леко отваря вратата, после съвсем леко я затваря, сяда на бара и казва на бармана, който бил негър, със съвсем тънък глас: – Едно уиски. Бармана се ядосал и казал: – Абе ти къв мъж си, я излез и влез пак обаче тоз път няма да отваряш леко вратата, а със шут, затваряш я по същия начин, идваш, блъскаш на бара и казваш "Я дай едно уиски тука бе!". Педераста се съгласил и излязъл. Но пак влязъл по същия начин – съвсем леко отворил вратата, съвсем леко я затворил и с още по-тънък глас казал: – Едно уиски. Бармана се ядосал още повече и му казал: – Я застани на моето място, аз ще ти покажа как се прави. Барманът излязъл и след малко влязъл като танк. БАМ – шут на вратата, БАМ да я затвори, седнал на бара, блъснал с ръка и казал: – Я дай едно уиски тука бе! А педераста му отвърнал: – На чернилки не сервираме.
Един слепец си седи на бара и по едно време се провиква към бармана: – Ей барман, искаш ли да чуеш един виц за блондинки? В това време тоя дето седял до него тихо му казва: – Глей кво мой човек, нека ти кажа нещо преди това. Бармана е рус, сервитьора и той. Аз съм 1.95м и имам черен колан по карате и също съм блодин. Борчето и ръгбиста до мен и те са руси. Сега все още ли ти се иска да разкажеш вица? – Ха! Не и ако трябва да го обяснявам пет пъти!
В метеорологичната служба звъни телефон: – Ало! Може ли да поръчате хубаво време в неделя? – Може, разбира се. А за колко души?
– От десет години пиша и едва сега разбрах, че нямам талант! – оплаква се един писател на свой познат. – И оставяш писането? – За съжаление вече е много късно. Станах знаменит!
В една солидна одиторска фирма с жестоки правила за работа – всички идвали рано на работа и си тръгвали късно вечерта. Един ден обаче един служител дошъл в 9 часа на работа(всички се удивили) и си тръгнал в 18:00. Така и на следвашщия ден и на по-следващия. Накрая колегите му не издържали и изпратили един колега да пита бунтаря за неговото поведение. А т.нар. бунтар: – Абе хора! Ами аз съм в отпуска все пак…
Май живееш през 2004-та година, ако… 1. Без да искаш въвеждаш паролата си в микровълновата печка. 2. Не си играл на белот или пасианс с истински карти от 10 години. 3. Имаш списък от 15 тел. номера за да се свържеш с тричленното си семейство. 4. Пращаш e-mail на човека на съседното бюро защото било по-лесно. 5. Обяснеието ти защо не се виждаш със съучениците си е това, че им нямаш е-mail адресите. 6. Когато се прибереш в къщи след работа все още отвръщаш на телефона в бизнес маниер. 7. Когато се прибереш в къщи след работа се опитваш да излезеш с 0 за телефонна централа. 8. От години работиш на поне две места. 10. Разбираш, че си напълно излишен по новините в 10:30 часа. 11. Шефът ти даже не разбира какво правиш, но продължава да крещи. А истинските клишета са: 12. Докато четеш този списък се усмихваш и кефиш. 13. Докато четеш този списък си мислиш на кой точно да го препратиш. 14. Получаваш това от приятел с когото не си се виждал от година и единствените ви връзки са препращане на такива глупави смешки. 15. Прекалено си бил зает за да забележиш че, не е имало номер 9! 16. Току що скролна и видя, че няма номер 9! И на всичко отгоре се смееш самодоволно на себе си!
– Това е същият ръкопис, който отхвърлих миналия път, нали? – пита редакторът. – Да – отговаря авторът. – Тогава защо ми го носите пак? Да не би да си мислите, че ми липсва? – Защото сега вече имате опит – отговаря авторът. – А преди три години едва започвахте…