Отишли самозвани майстори да лепят тапети на възрастна жена. Тапетите били на врабчета. Почерпила ги бабата с отлежала ракия и "майсторите" така се натряскали, че започнали да лепят тапетите обратно. – Абе, сине, тези врабчета са с краката нагоре! – рекла старицата. – Нищо, бабо! Ние нарочно – да не ти нацвъкат килима!
– Чух, че работиш в пощата и слагаш печатите на писмата. – Да, така е. – Не е ли много скучно? Всеки ден – едно и също… – Как така едно и също? Датата всеки ден я сменяме.
Звъни телефона във фирма за ремонт на компютри. – Принтера ми започна да не печата добре. – Най-вероятно е за почистване. Ще ви струва $50, но можете да прочетете ръководството и да си го почистите сам. Клиента е потресен от такава откровеност: – Младежо, вашият началник знае ли, че така му проваляте бизнеса? – Честно казано това е негова идея. Доста повече изкарваме от принтери, които клиентите са опитвали да поправят сами.
В аптека клиент пита тихо и срамежливо: – Извинете, да имате препарат срещу срамни въшки? – Да. Колко? – Не знам, не съм ги броил.
Редник съобщава на главния: – Старшина, има дупка в чаршафа ми. – Обърни го от другата страна и заспивай.
В столовата: – Кой е дежурен? – Аз, господин полковник! – Защо не слагате дафинов лист в супата? – Войниците не щат да го ядат, господин полковник!
