Вие искате бързо и безболезнено да направите $$$? Има един начин, при който няма нужда да инвестирате, нищо да купувате, няма нужда да харчите парите си. Просто направете следното: 1. С лявата ръка натиснете бутона Shift и задръжте. 2. С дясната ръка бързо натиснете три пъти подред бутона 4.
Пожар в осеметажен блок. Блондинка, брюнетка и червенокоса не могли да се изнесат навреме и останали заклещени на последния етаж. Дошли пожарникарите, опънали едно платнище и им викнали: – Айде скачайте, ама една по една! Червенокосата скочила първа. Пожарникарите я гледали, докато лети, решили, че е грозна, дръпнали платнището в последния момент и мацката естествено се разпльокала. После викнали нагоре: – Айде следващата да скача! Брюнетката се развикала: – Да, бе да, да не съм луда, нали видях какво направихте. Пожарникарите: – Тази беше толкова грозна, че не заслужаваше да я спасим. Ти си по-красива и сега няма да дръпнем платнището. Айде скачай! Подлъгала се и брюнетката, и скочила. Докато летяла пожарникарите решили, че и тя е много грозна и пак дръпнали платнището. След малко викнали на блондинката: – Ти какво, да не смяташ да останеш горе? Айде скачай! – Ще скоча, ама оставете платнището и се дръпнете най-малко на трийсе метра, да не може да го дръпнете.
Една жена кара колата си и спира по едно време и ще паркирва от дясната страна на улицата. Намаля, спира, дава задна и "тряс!" – ударила задната кола. Дава първа и "тряс!", после пак задна "тряс!", после пак първа "тряс!" По едно време един полицай се приближава и с усмивка я пита: – Извинете, госпожо, вие по слух ли паркирате?
Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона: – А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли? – Но, другарю Сталин, – уплашено отвръща маршалът – аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват? – Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня… След разговора Сталин затваря телефона и си мисли: "Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"
В гарнизонно градче, капитанът слага сина си да спи. – Не ми се спи, татко – капризничи синчето, – искам слончетата да потичат! – Късно е вече, синко, лягай да спиш. – Не, не е късно, искам слончетата да потичат, искааааам! – Ох, какво да правя с теб! – въздиша капитанът, скача, излиза от блока, пресича казармения двор и влиза в спалното помещение: – Рота, стани! Тревога! Въздушно нападение! Сложи противогазите!
Между писатели: – Една дама ми сподели, че чела във влака моя най-нов роман и пропуснала 6 спирки! – Интересно… Как е могла да заспи толкова дълбоко по време на движение?!
