Един студент се оплаква на управителя: – Абе човеко в стаята ми има плъхове и мишки! – Е не е възможно! Стаята се чисти всеки ден! – Ела да проверим тогава. Отиват те двамата и влизат в стаята. В единия ъгъл имало 2 плъха в другия 2 мишки, а в средата на стаята се мятал един шаран. Управителя: – Добре де. За мишките и плъховете си прав. Обаче тоя шаран какво прави тука? – Ааа, за влагата още нищо не съм казал!
Седи мъж в операта. Изведнъж се обръща към съседа отдясно: – Вие ли казахте – да ти еба майката? Съседът изненадано: – Не. Мъжът се обръща към съседа отляво със същия въпрос. Съответно получава същият отговор. Отпуска се с въздишка на стола и казва: – Ух, навярно музиката ми го е навяла…
– Е, Червена шапчице, ще те ям! – казал пияният парашутист и загризал червената си барета.
Занятие по политическа подготовка в армията. Лекторът пита войниците: – Каква е главната ви задача по време на война? – Да умрем за родината си! – Неправилно! Задачата ви е да направите така, че враговете да умрат за тяхната родина.
След провала на Правителството се разбира, че Цветанов е червен агент внедрен в приятелския кръг на Бойко Борисов. Бойко Борисов не може да побере това в главата си, но понеже това му е коствало провала вика англичаните да разследват. Идват Шерлок Холмс и д-р Уотсън и почват разследване. След прочита на пресата и преглед на откритите източници Уотсън почва да се вайка: Ооо Хоолмс как е възможнооо. Как е възможно червените така навътре да внедрят Цветанов и толкова добре да го законспирират. Холмс отвърнал: Елементарно Уотсън. Как така елементарно ? Кое е елементарното ? – попитал Уотсън. Холмс отвърнал: Не кое, а кой ?
Между колеги: – Ти си имал по-голям късмет по време на почивката си! – Ами, през цялото време не спря да вали… – Но все пак си почернял! – Това не е никакво почерняване, а ръжда!
Мъж се връща от посещение при лекар. Жена му нетърпеливо го пита какво е станало. – Отначало докторът каза, че с моята болест мога да живея до петдесет години – отговаря съпругът. – Но като му казах, че вече съм на четиридесет и девет, след кратък пазарлък стигнахме до съгласие, че ще умра на седемдесет…
Вървели Петка и Чапай през нощта и стигнали до една река с мост. – Чапай, – казал Петка – ще знаеш, че сто на сто белите пазят моста. Дай да минем през реката. – Петка-а-а, Петка, на теб само бели ти се привиждат. Прави каквото искаш, аз минавам по моста. Минал Чапай по моста и белите естествено го хванали. – Пол? – попитал командира им Чапай. – Женски. – отвърнал Чапай. – Как женски бе, виж какъв голям мъж си. Пол? – Женски. – Абе как така женски бе, виж какви големи мустаци имаш! – Путка съм аз, путка-а-а-а, хубаво ми викаше Петка да минем под моста…
