1066
Ако в думата "хляб" са направени четири печатни грешки и се е получило "бира", то може би това не са били грешки?
Зима е. Студент отива в гората за дърва. Не щеш ли, попада на златното дърво. Премерва се с брадвата и замахва да сече. Чува се глас:– Не ме сечи, младежо, ще ти изпълня едно желание.Студентът понеже бил загорял без да се замисли казал. – Искам да ми доведеш веднага една красива студентка от Нов Български Университет.– Сечи, сечи – въздъхнало дървото.
Питали радио Ереван – Кои са от по-древен род – арменците или грузинците? Радио Ереван отговаря : – Арменците, разбира се. Ние произхождаме от рода Орангутян. В това време се намесило радио Тблиси: – Как ли пък не! Ние водим началото си още от рода Шимпандзе.
19 неща, които не трябва да казваш, когато се разделяш с жена: 1. Между другото, тази седмица се женя. Поканена си. 2. Когато си тръгваш се постарай да не тряскаш вратата. 3. Спя с майка ти. 4. Тук мирише сякаш някой е умрял. 5. Време ти е да се занимаеш малко с образованието си. 6. Не изключвам да почнем пак да се виждаме. Но само ако си направиш пластична операция. 7. Забравих да ти кажа: изследването ми за СПИН е положително. 8. По-добър от мен никога няма да имаш. 9. Скъпа, имаш уникалната възможност да ми направиш обяд за последен път. 10. Проблемът е, че обичаме един и същ човек. И този човек съм аз. 11. Прекалено си съвършена за мен. Аз обичам развалените жени. 12. На света няма толкова банкноти, че да ти стигнат. 13. Време е да си ходиш, скоро ще почне „Шампионска лига“. 14. Докато си още тук, дай ми телефона на приятелката ти. 15. Не реви – ще изглеждаш още по-зле. 16. Виаграта можеш да вземеш. Повече няма да ми потрябва. 17. Мама моли да й върна пръстена, който ти подарих. 18. Всички оргазми симулирах. 19. Тази трагедия трябваше отдавна да се прекрати.
Прибира се мъж вечерта вкъщи след като не си е спал вкъщи през нощта. Жената: – Е, къде беше? Мъжа: – Скъпа, уредих се на още една работа, като нощна смяна. Жената: – И какво работиш? Мъжа: – Терорист. Жената: – Какво ще рече това? Мъжа: – Опитвам се да направя демографски взрив в страната.
Едно 4-годишно момченце трябвало да прочете молитвата преди Коледната вечеря. И то започнало да благодари на Господ, че се грижи за мама, татко, малката сестричка, баба, дядо и за всички лели и чичовци. После детето започнало да благодари за храната на масата – за пуйката, за плодовата салата, за ябълковия пай… Но изведнъж детето млъкнало, а всички на масата чакали… След дълга тишина детето погледнало майка си и попитало: – Ако благодаря на Бог за това, че на масата имаме броколи, Той ще разбере ли, че лъжа?
Влиза Щирлиц при Калтенбрунер. – Хер Щирлиц, колко прави две и две? – Три, хер Калтенбрунер. – Не, Щирлиц, не. Две и две прави четири. Глас зад кадър: "Щирлиц отлично знаеше колко прави две и две, но откъде по дяволите Калтенбрунер знаеше това?"
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"