Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 8786

    Келнерът: – Чашата ви е празна. Искате ли още една? Гостът: – Неее, за какво са ми две празни чаши?

  • 2772

    Къде се срещат времето и пространството? – В казармата, когат старшината каже "Сега ще копате от тая ограда до обед!"

  • 2410

    Ало, мамо, прибирай се по-бързо, защото не мога повече да чакам. Искам да ходя на занималня. Не ме интересува, че е рано. Моля те, прибирай се. Моля те, мамо. Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".

  • 5327

    "Шкенбе" Гадпис на крайпътно заведение по пътя Габрово-Казанлък

  • 8142

    Мутра в магазин за компютри: – Дай един компютър, ама да не е менте. – "Бял" или "жълт"? – Други цветове нямате ли?

  • 7636

    Хайде момчета,хващайте се за топките. Учител по физическо.

  • 7096

    – Госпожице, някой казвал ли Ви е, че сте много красива!– Не!– Я! Ама много честни били…

  • 2561

    Гошо, Петър Иванов е. В В 10:00 часа ще те чакам пред затвора. Излез там да се разберем. Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".

  • 3380

    Младоженец описва на приятелите си жена си: – Тя е великолепна! Просто прелест! Като картинка е! Излиза от кухнята жената- зъбите й криви, кривогледа, косата й като жици. Съпругът забелязва недоумението в очите на приятелите си и казва: – Пикасо е любимият ми художник…

  • 9336

    Обява: "Млада симпатична и ласкава девойка без вредни навици, продава 20 тона цимент."

  • 3067

    – Калояне, какви биват спирачките на дизеловите локомотиви? – Дизелови!

  • 11477

    Срещат се двама мъже: – Кво става, ти ожени ли се? – Да. И жена ми е супер – и в кухнята, и в постелята… – Е как успява? – Ами постлал съм й в кухнята…

  • 11705

    Той живее като цар под микроскопичния поглед на обществото

  • 11318

    Между писатели: – През последната година броят на читателите ми се удвои. – О-о, не знаех, че си се оженил!

  • 9382

    – Тате, спиш ли? – Не. – Дай 10 лева? – Хърр…

  • 8831

    В почивката между лекциите трима професори разговарят в коридора, но забързан студент неволно блъска един от тях. – Как не ви е срам, млади човече – възмущава се професорът. – Прекъснахте нашия научен спор, прекъснахте моята мисъл! Може би в този момент вие лишихте човечеството от едно велико откритие! Страшно притеснен студентът се извинява и продължава по коридора. А професорът се обръща към своите събеседници и продължава: – И значи разкопчавам й аз сутиена…