Сър Джон чете сутрешната преса на чаша чай и изведнъж забелязва, че е поместена негова снимка и кратко съобщение за собствената му смърт! Веднага взима телефона и звъни на най-добрия си приятел: – Джордж, как си? Чете ли сутрешния вестник? – Да, Джон. Всъщност, от къде се обаждаш?
Явяват се две момичета на конкурс за съдии. Комисията е от пет съдии, четири възрастни жени и един млад мъж-председател. Първото момиче е дребно, пълно, грозновато и с очила. Каквото го попитат – всичко отговаря правилно. Второто момиче е висока, дългокрака, хубава блондинка; каквото я попитат – нищо не знае. Събира се комисията да реши коя от двете да избере: – Тая пълничката, тя всички закони знае и много правилно разсъждава – казват съдийките. – Не, ще изберем втората – казва председателят. Закони се учат, но крака не растат!
Доктор към пациента: – От какво се оплаквате? – Докторе, не мога да заспивам вечер. – Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай. – Опитах, не става… И… тогава се започна. – Какво се започна? – Да стрелям, докторе. – ??? – Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям. – Гледаш новините, нали? – Да, и вестници чета… Та започвам да стрелям, докторе, ей така – с много стръв и страст. А на мушката – разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и… заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница. – Минавай! И ме запиши в разчета! – Докторе, и ти ли?! – Мамка им!
Доктор към пациент: – Имам за вас една лоша, една добра и една великолепна новина. С коя да започна? – С лошата. – Вместо десния ви крак сме отрязали левия! – А добрата? – После отрязахме десния, но се оказа, че той е бил здрав! – А великолепната? – Един пациент от съседната стая иска да купи обувките ви!
– Какво толкова не ви харесва в тази наденица? – пита келнерът. – Краищата й – отвръща клиентът. – Но всяка наденица си има краища! – Да, но тези тук са съвсем близко един до друг!
– Може ли утре да не идвам на училище? – пита Иванчо. – Майка ми ще прави пролетно почистване и трябвa да и помогна. – Изключено! – казва учителя. – Много ви благодаря! Знаех си, че мога да разчитам на вас.
В рая седнали трима и търсят още един, за да играят карти. Изведнъж към тях се приближва четвърти. Зарадвали се те, раздали картите. Точно да започнат и четвъртият изчезнал. Прибрали тримата картите, ще си ходят вече. Изведнъж същият човек пак се появява. Пак раздават картите, аха да почнат и тоя пак изчезва. След петото появяване един от тримата пита вбесено: – Абе, ти, искаш ли да играеш карти или си правиш майтап с нас? – Искам, бе, как да не искам, ама тия долу в реанимацията си правят майтап…
