10461
– Господин полицай, ще ми кажете ли най-после защо сте ме довели в полицията? – За пиене. – Ами така кажете! Ще започваме ли?
– Войнико запомни !!! Когато ти спиш, врагът не мигва. Спи повече, измъчвай врага с безсъние.
Професор по очна хирургия бил известен с мекушавостта си по отношение на студентите. Никога не късал студент. Дори студентът нищо да не знаел, пишел му тройка. Но преди това студентът трябвало с ръка върху библията да произнесе тържествена клетва, че никога в живота си няма да оперира човешко око.
След едно корабокрушение, музикант се добрал с цигулката си на необитаем остров. Излязал от водата изтощен, но едва си поел дъх и го наобиколили диваци, които говорели още членоразделно. Искали да го убият, но той от страх и отчаяние засвирил на цигулката и те се усмирили и със удивление го заслушали! Свирил така цял ден. Привечер се уморил много и спрял да свири, но диваците заръмжали и той пак засвирил. Така до сутринта. По обяд пак направил опит да си почине, но отново го заплашили и той пак засвирил. Така няколко дни, оцелявал благодарение на музиката. По едно време се появил един опърпан дивак и без да се замисля му сцепил главата. – Защо спря музиката бе, какво стана? – запитали по-задните. – Абе мани, глухият му еба мамата!
Седи си доктора в кабинета. Отваря се вратата и влиза човек, на който от носа му стърчи морков, от ухото банан, а от задника една краставица. И стене: – Докторе, какво става с мен? – Пич, мисля, че не се храниш правилно!
Стефчо копае трап. – Отлично, трудовак! – Ще се старая, г-н фелдфебел! – Никакво "ще се старая!". Колко пъти ви е казвано, че на поздрава "добре", "отлично" и пр. се отговаря, не "ще се старая", а "за Вас, г-н командир!" И фелдфебелът с осанка на Наполеон продължава обиколката си. Стефчо продължава да копае. Ротният незабелязано пристига и пита: – Хм, ти защо копаеш този трап? Стефчо е малко смутен, но все пак героически отговаря: – За Вас, г-н командир!