7100
Еколозите се занимават, амии… вървят си по улицата и си броят… броят си разни екскременти и други. Учителка по биология
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)
Internet все ни свързва ала БТК ни дели, ако ще и с модем Motorola да си. [по Васил Найденов]
Три момченца седят на пясъчника в парка, пушат цигари и пият биричка. Покрай тях минава жена, вижда какво правят и гневно пита: – Какво правите тука, бе? Защо не сте на училище? Едното хлапе поглежда към другите, прави някаква физиономия, обръща се към жената и казва: – Ти луда ли си, ма? Кой тръгва на училище на пет годинки!?
Един мъж все ходел с много тесни обувки и един ден неговите приятели го попитали: – Абе защо не си купиш обувки, които да ти стават? – Как да ви кажа… то е дълга история. Имам грозна жена, която по цял ден ми мърмори. Тъщата живее при нас и тя мърмори. Децата все създават проблеми… – Това какво общо има? – Ами единствената ми радост е като се прибера вечер, да си сваля обувките…
Една жена дала обява за запознанство: "Търся мъж – непиещ, непушач, да не ходи по жени, с цел – брак". На другия ден се звъни на вратата й. Отваря – а там някакъв тип, пиян като кирка, с цигара в уста. – Какво искате? – Ами дошъл съм за обявата. – Пиете ли? – Редовно. – Пушите ли? – По две кутии на ден. – А по жени ходите ли? – Всяка вечер с различна! – А защо си дошъл при мене тогава, като бях писала точно обратното в обявата? – Дойдох да ти кажа да не разчиташ на мен.