4208
Срещат се фолк-звезди: – Знаеш ли, – казва едната – според проучванията, откакто излезе новият ми клип продажбите на телевизори рязко са нараснали! – Да… И аз продадох моя…
Срещат се фолк-звезди: – Знаеш ли, – казва едната – според проучванията, откакто излезе новият ми клип продажбите на телевизори рязко са нараснали! – Да… И аз продадох моя…
Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява: – Ало, Исаев… давам ви Ставката…, – и в слушалката се чува гласът на Сталин. – Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там… Върни ги, скъпичък… Безпокоят се хората, не е хубаво така…
– Докторе, как правите толкова бързо сутрешния преглед в мъжкото крило на болницата? – Много лесно. Най-напред пускам сестрата да мине с най-късата си пола, а след нея минавам аз. На който пациент му е изпъкнало одеялото – за изписване е. На който не е – пращам го в реанимацията.
В богат дом назначават нова камериерка. – Как се отнасяте към папагалите? – пита я господарката. – Не се безпокойте, госпожо, не съм придирчива, аз ям всичко…
Художник отива при директора на художествена галерия и пита:– Как е? Продават ли се картините ми?Директорът:– Представяте ли си, вчера дойде един мъж и ме помоли, да му покажа вашите картини. След това ме попита, дали ще станат популярни след смъртта на автора, както се случва с великите художници. Аз естествено му казах, че ви познавам много добре и съм сигурен, че след вашата смърт цената им ще се вдигне многократно. И той взе, че купи всичките ви картини.Художникът:– Ама, това е великолепно!Директорът:– Хм, да, но има едно НО! Той каза, че е вашият личен лекар…
Съпругът помага при раждането и държи лампата, за да свети на лекаря. Когато лекарят поема в ръце второто близначе, съпругът изчезва заедно с лампата. – Приятелю! – провиква се лекарят. – Ела и донеси лампата. Струва ми се, че ще дойде още едно бебе… – Не, няма да дойда! – отговаря отчаян съпругът. – Изглежда, че тая проклета светлина ги привлича…
Писател: – Представяш ли си: връщам се вкъщи и виждам моя три годишен син да къса на части новия ми ръкопис. – Ооо, нима вече може да чете!