1962
Руските войници, развели бойни гриви, носещи оптимизъм, непобедим в неговия комунистически морал.
Интернетаджия отива на психиатър: – Докторе, имам раздвоение на личността! Почнах да получавам писма на втория ми e-mail от първия!
В танков полк пристига внезапна проверка. По средата на плаца заварват един старшина. Проверяващият генерал се приближава към него и старшината се представя: – Старшина Петков, командир на танков корпус. Генералът остава като треснат: – Командир на корпус, старшина? Аз съм генерал и съм само командир на дивизия… Старшината наперено отговаря: – Ами то оръдието е на ремонт, двигателя го пропихме, само корпуса на танка остана…
По съветско време викат някакъв руснак на обяснение в КГБ: – Ти защо редовно получаваш колети и писма от Израел? – Ами по време на войната крих един евреин от немците у нас в мазето, и сега ми е много благодарен и ми праща това-онова. – Как може така бе, другарю! Да си кореспондирате с тая гадна капиталистическа страна! Вие за бъдещето си мислите ли? – Да, мисля. Сега крия един китаец.
Учителката пита Иванчо:– Колко е 3+2?– Пет – казва Иванчо.– А 2+3?– Шест – отговаря Иванчо.– Е как шест бе, Иванчо, то е едно и също!– Как ще е едно и също? Едно и също ли е да мина да ви взема и да взема да ви мина.
Иванчо казва на баща си: – Тате, пак те викат в училише, счупих едно стъкло. – Господи! Колко стъкла има?! Това училище ли е, или някаква оранжерия!
На сутринта след бесен купон, собственикът на апартамента стои пред останалите, които са се размазали на дивана и им казва: – Момчета, за това, че ми изхвърлихте телевизора през балкона… е хайде, ще ви го простя! За това, че изкъртихте вратата на хладилника… ще си затворя очите! За това, че ми направихте масата на клечки за зъби и изпочупихте всички чаши, чинии и витрини… е добре, ще го преживея някак си! Обаче за това (вади едно канарче с тирбушон в задника)… за това да ми кажете: "То така си беше"… е извинявайте!
Ако жена ти и адвокатът ти се давят и трябва да избираш…, ще отидеш на обяд или на кино?