8287
Колега, солото ви не е достатъчно звучно, прави ви да изглеждате несигурен. Абе малко по-твърдо го вкарайте, моля! Диригент към оркестрант
Щирлиц се разхождаше из гората, когато забеляза насреща си хора, носещи пръчки в ръце. "Скиори." – помисли си Щирлиц. "Щирлиц." – помислиха си рибарите.
Шофьор на автобус от градския транспорт кара с бясна скорост и возещите се едва успяват да се задържат по местата си. Един от пътниците не издържа, отива при шофьора и ядосано пита: – Извинете, но вие хора ли возите или животни? А шофьорът невъзмутимо отговаря: – А бе, к`вот се качи, туй возим!
Доктор преглежда пациент в безсъзнание и казва на жена му: – Съжалявам, но нищо не мога да направя – вижте как са му посинели ръцете, вече умира… – Докторе, той е бояджия, затова са му сини ръцете. – Значи има късмет, ако не беше бояджия – досега да е умрял.
Блондинка пристига в "Бърза помощ" – показалецът на едната й ръка бил целият в кръв. – Как се случи това? – попитал лекарят. – Бях решила да се самоубия… – Като се простреляте в пръста?! – Не, разбира се! Първо бях решила да се прострелям в гърдите, но тъкмо си направих пластична операция за 6000 долара. После реших да се прострелям в устата, но съвсем скоро платих 4000 долара за зъбни протези. Накрая реших, че ще е най-добре да се прострелям в ухото, но си помислих, че сигурно ще е много шумно, за това си запуших другото ухо с пръста…
Борче си купило хеликоптер. Изкарал човекът набързо един пилотски курс и тръгнал да лети. Не щеш ли, катастрофирал още при първия полет и едва останал жив. Дошли в болницата полицаи да то питат как е паднал. – К"во да ти кажем, брато… Дигнах се аз, както са ме учили и подкарах към вилата, ама по едно време ми стана студено, та изключих големия вентилатор отгоре…
– Деца – изправя се учителката, – кой ще каже какви пари имат американците? Гошко? – Долари, госпожо. – Правилно! А французите какви пари имат, Марийке? – Франкове, госпожо. – Точно така! А ние какви пари имаме, Иванчо? – Ние нямаме пари, госпожо!
Млад писател редовно праща разкази на някакво списание, но оттам редовно му ги връщат. Накрая отива да говори с редактора и го пита: – Има ли изобщо някакъв шанс мой разказ да се появи някога в това списание? – Има, защо да няма. Всички хора са смъртни, и аз не съм вечен…