393
В цветарския магазин: – Госпожо, днес купувам за последен път цветя. – Града ли напускате, господине? – Не, ще се женя!
– Келнер! Донесете ми бульон, моля! – Натурален или изкуствен? – Как правите изкуствения? – Разтваряме във вряла вода едно кубче концентрат. – А натуралния? – Разтваряме две кубчета.
– Понякога, – казва мисис Смит на новата прислужница, – ще ви се налага да ми помагате да се кача по стълбите. – Разбирам ви, мадам – аз също обичам да си пийвам понякога.
– Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година. Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам – свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре – топло, уютно – в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка. – Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин! – Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: "Може ли да се постопля при вас другарю – изгубих се в бурята, умирам от студ". А той каза само "Вън!" … а очите му добри, добри…
Питат Радио Ереван: – Защо само 30 процента от жените попадат в рая? – Защото, ако бяха повече, това щеше да е адът.