Един мъж се прибира у тях и заварва жена си гола, на масата – шампанско, шоколадови бонбони, свещи… – Какво става тука ма! – Ами дойде кумът на гости… – И какво, да не ти налетя? – Ами малко ме целуна… – Така ли? Къде? – По устата… – Още? – После по врата… – Другаде? – По гърдите… – След това? – И по корема… – И после? – По колената… – Не прескачай!
Между писатели: – Какво правиш напоследък? – Опитвам да пиша стихове. – И как е, получава ли се? – Наполовина. С писането нямам проблем, обаче със стиховете…
Мъж получава годишна премия за добра работа. От радост се натряскал до припадък. По пътя към вкъщи, паднал под едно дръво, заспал и се наакал в гащите… Събудил се по едно време, допълзял до вкъщи, съблякал се в коридора и легнал да спи. По едно време се събужда, защото някой го бута и крещи. Гледа – жена му, ядосана, му завира насраните гащи под носа с викове: – Какво е това!? Какво е това!? Мъжът мълчаливо става, отива в банята, разравя коша с мръсното бельо, накрая изважда едни мръсни женски бикини, тиква ги в лицето на жена си и пита: – А това, какво е? – Как какво, това ми е месечният… – А на мен пък ми е годишният! – посочва мъжът своите гащи…
Режисьор коментира сценария на новата пиеса с писателя: – Трябва да го променим, аз съм противник на псувните в театъра! – Какви псувни? В сценария няма никакви псувни! – Там няма, но сред публиката ще има!
В ресторант: – Келнер, клечка за зъби! – Момент, заета е.
Както обикновено, съпругът се връща по-рано от командировка и сварва жена си с любовник в спалнята. Само че, съпругът бил военен и не си поплювал много. Извадил пистолета и им наредил: – Жена, ти в левият ъгъл на стаята. Ти, нещастник, в срещуположния. Ония двамата, треперят от страх и изпълняват. Съпругът продължава: – Сега, клякате и се изсир*те! – Ама скъпи как так… – мъжът я прекъсва със сваляне на предпазителя. Свършили те работата, а съпругът: – Сега си разменяте местата! Ония пак изпълняват. – Ха сега, клякате и всеки да изяде, каквото му е надробил другият! – и опъва петлето назад. Ония се молили, молили накрая… къде ще ходят… изпълнили нареждането…След 3 месеца жената и любовникът се срещат на улицата. Любовникът: – Скъпа, защо не ми се обждаш вече? Вече не ме ли обичаш? Не мога да живея без тебе! А жената: – Да бе! Ти ако ме обичаше поне малко, нямаше такова огромно лай*о да изсе*еш!
