277
В театъра една жена прошепва на мъжа си: – Виж, там онзи с брадата на първия ред е Тристан Бернар! – Да не си полудяла! Той умря преди двадесет години! – Сигурен ли си? – Напълно. – О, но това е ужасно! Той току-що се размърда!
В театъра една жена прошепва на мъжа си: – Виж, там онзи с брадата на първия ред е Тристан Бернар! – Да не си полудяла! Той умря преди двадесет години! – Сигурен ли си? – Напълно. – О, но това е ужасно! Той току-що се размърда!
Във влака се возят епископ и посланик. Возят се и спорят, кой от тях има по-висока титла. – На мен ми викат "Ваше преосвещенство" – казва епископът. – А пък мен ме наричат "Ваше превъзходителство" – казва посланикът. След половин час спорове, седящият в купето пътник не издържал и казал: – От нас тримата, аз съм с най-висок ранг. – Какъв си пък ти? – в един глас питат двамата. – Данъчен! – Е защо да си с най-висок ранг? – Защото като ме видят търговците и веднага викат – "О господи, пак ли си ти!
– Хpистос возкpесе! – Fixed.
Как се лови лъв? 1. Математически метод. Взимаме саваната с лъва. Делим на две. Взимаме половината, в която е лъва. Делим на две. После на още две, и още две. Накрая лъвът остава в клетка. 2. Физичен метод. Трябват ни: – лупа – кибритена кутийка – пинсети – релса Отиваме в саваната с лъва. Издебваме го, когато лъвовете си почиват следобяд. Поглеждаме избрания лъв през лупата, той се смалява, ние го взимаме с пинсетите и го слагаме в кибритената кутийка. Другите лъвове ни подгонват, ние тръгваме да бягаме. Когато започнат да ни настигат, хвърляме релсата и започваме да тичаме по-бързо от тях.
Старшина командва взвод войници: – Ходом, марш! Раз, два… раз, два… Покрай него минава петгодишно хлапе и му казва: – Ей, чичо, а пък аз мога да броя до десет!
– Докторе, всичко ли ми е наред? – Да, защо мислите че може да не е? – Ами тогава защо мъжът ми влиза в интернет пет пъти по-често, отколкото в мен?
Дълбоко в черния Космос, в една черна-черна галактика, около една черна-черна звезда обикаляла една черна-черна планета. Там, край една черна-черна река, която минавала през черна-черна долина, се издигала черна-черна планина. Там под един черен-черен връх, в едни черни-черни скали имало черна-черна пещера. Вътре в черния, непрогледен мрак, имало двама черни-черни хора, които стоели до огън с черен-черен пушек. Двамата мълчали дълго, докато накрая единия проговорил: – Абе, баджанак, май тези гуми не трябваше да ги палим, а?
Критикът: – Каква прекрасна картина, какво видение, каква експресия! Художникът: – Да? А, това е мястото, където си избърсвам ръцете от боята.