3916
Обичам учениците и всичко им позволявам да правят в мойте часове.само семки и свирки не обичам…
По времето на комунизма агитатор обяснява: – Другари, партийната политика днес е: две плюс две е равно на шест! Скача един дисидент и вика: – Не, две и две винаги е било и ще бъде четири. Пращат го на лагер. Идва "демокрацията". Същия агитатор вече е демократ и говори на митинг: – Господа, днес демократичното правителство обяви: две и две е пет. Скача същия дисидент (брадясал, изнемощял) и пак вика: – Не, две и две винаги е било и ще бъде четири. Агитатора го дръпва настрани и му казва: – Недейте така бе, господине. По-добре ли беше вчера когато две и две беше шест?
В казармата старшината казва на войниците: – Нека всички олигофрени да дойдат тук отпред. Никой не идва и старшината повтаря заповедта. Тогава редник Иванов пристъпва напред. – Редник, защо заставаш при мен отпред? – опитва се да го подразни старшината. – Ами, стана ми мъчно, че вие сте единственият олигофрен тук, та дойдох да ви правя компания…
Колата на една жена се разваля на пътя. Тя спира някакъв таксиметров шофьор и го моли да й помогне. Той се навежда над двигателя, а жената наднича през отворения капак и подпитва: – Какво става? Голяма ли е повредата? – Госпожо, как да ви обясня. Ако тази кола, беше кон, щях да ви посъветвам да го застреляте…
Правят моэъчна операция на чалгаджийка. Лекарите отварят черепа и эяпват иэумени – вътре имало само едно опънато въженце. Всички се чудят какво да правят. Най-накрая решават да отрежат въженцето, режат го и… на чалгаджийката й клепнали ушите.
Дежурният офицер пита редника на пост на портала на поделението: – Какъв беше този камион, който излезе пред малко? – Зелен. – Идиот! Питам те за номера му! – Номера беше червен на бял фон.