Един професор късал всички студенти наред. Отиват на поредния изпит – пак всички скъсани, само студентката, която останала последна, излиза доволна. Всички я питат: – Колко ти писа? – Отличен! – И какво, много ли те разпитва? – Не, само един въпрос ми зададе. – И какъв беше? – "Госпожице, какво ще правите довечера?"
При психиатъра. – Докторе, цялото ми тяло е в пера! – Спокойно, легнете… Повтаряйте сега след мене: нямам пера, нямам пера, нямам пера… А сега вече можете да станете! – Докторе, благодаря ви! Перата наистина изчезнаха! Пациентът излиза, а психиатърът вика чистачката: – Бихте ли премели, че целият под стана в пера…
Лиса и Мечо били женени. Един ден Лиса изчезнала. Мечо се разтревожил ужасно. Звънял в "Пирогов", в полицията, дори в моргата да я търси, но… нищо! След 48 часа Лиса се прибрала цялата раздърпана, с особен поглед и изкаляно кожухче. – К`во стана бе, мила – пита Мечо. – Абе, остави се! Като ме хванаха едни пет вълка, па ме замъкнаха в гората, а там едно кално и … да не ти разправям, цяла седмица ме държат! – Бре, как седмица, минали са само два дена? – Ама аз идвам само да си изпера кожухчето и пак се връщам в гората – опровергала го Лиса.
Извикал хан Кубрат най-големия си син. – Слушай сега, синко, я вземи от оня куп сега една съчка и я счупи. Взел я той, и с лекота я натрошил на няколко места даже. – А сега, вземи 3-4 клонки и се опитай да ги счупиш наведнъж. Хваща нашия, понапънал мишци, но успял да ги строши. – А сега, сине, пробвай да счупиш наведнъж всичките 20-тина клона от купчината… Вдигнал ги нашият човек, напъвал, напъвал, пот му избила от челото, но накрая успял да ги скърши на коляното си. – Еееей да ти се не види, абе тебе човек на нищо не може да те научи бе!!!
Голяма фирма. В разгара на работния ден в офиса нахълтват група маскирани и въоръжени мъже: – Всички на земята! Това е обир! – Пу, че ме уплашиха – мърмори си главният счетоводител от пода – а аз помислих, че са данъчните.
Старшината Гърдю съветва войниците: – Който е тъп и не помни – да си записва като мен!
В гарнизонно градче, капитанът слага сина си да спи. – Не ми се спи, татко – капризничи синчето, – искам слончетата да потичат! – Късно е вече, синко, лягай да спиш. – Не, не е късно, искам слончетата да потичат, искааааам! – Ох, какво да правя с теб! – въздиша капитанът, скача, излиза от блока, пресича казармения двор и влиза в спалното помещение: – Рота, стани! Тревога! Въздушно нападение! Сложи противогазите!
