4206
Болния (с надежда): – Докторе, ще живея ли? Доктора (учтиво): – Интересува ви, дали има живот след смъртта?
Минава един с колата на червено и веднага го спира катаджия. – Излезте от колата! Не видяхте ли, че е червено? – Извинете, ама аз като пийна малко и нещо спирам да различавам цветовете… – оправдава се шофьорът. Катаджията радостно вика началството си по радиото: – Господин капитан, задържахме пиян водач! Капитанът дошъл с апарата, дали на шофьора да духне – резултатът отрицателен. Капитанът се ядосал: – Защо ми губиш времето? Та той не е пил! А шофьорът подличко се обадил: – Не, че искам да ви се бъркам, господин капитан, ама тоя ваш подчинен сега ще започне не само да разправя, че съм пил, ами и че съм бил минал на червено…
Дадена е задача: "До едната страна на физкултурния салон са строени момчетата от класа, а до другата – момичетата. Те тръгват едни към други със скорост такава, че преполовяват разстоянието за половин минута. Кога ще се срещнат?" Математикът: – Никога. Физикът: – Сред безкрайно дълго време. Инженерът: – След две минути ще бъдат достатъчно близо за всякакви практически цели.
Един мъж се прибира посред нощ. Влиза вкъщи и се опитва да обясни на жена си, защо е закъснял: – Жена,… аз… Жената: – Знам, знам, имали сте събрание, после си чакал трамвай, рейс и докато дойдат…. е закъснял си. Голяма работа! На другия ден мъжът пак закъснява: – Жена, аз… Жената: – Знам, знам имали сте банкет, не са работили телефоните и не си могъл да ми се обадиш, после рейс, трамвай… е закъснял си. Голяма работа! На третия ден мъжът пак закъснява. Влиза, целият в червило, от джоба на сакото му висят бикини… Жената: – Скъпи, къде беше? Мъжът: – Ти си умна жена, ще измислиш нещо.
Какво можем да научим за компютрите от филмите? 1. Когато пишете дълги изречения нямате нужда от клавиша интервал. 2. Всички монитори използват букви, високи 5 сантиметра, и приятни за окото цветове. 3. Всички високотехнологични компютри като тези, използвани от NASA, ФБР и др., имат дружелюбен графичен интерфейс. Началният екран показва знакът на организацията и поле за въвеждане на паролата за достъп до секретната мрежа. 4. Тези, които нямат такъв интерфейс, имат невероятен команден шел, който разбира правилно и изпълнява команди, написани на човешки (независимо точно какъв) език. 5. Докато тършувате из PCто не можете да срещнете отговор от вида: "Bad command or file name". 6. Можете да достигнете до всички тайни данни в мрежата като просто напишете от клавиатурата: "Искам достъп до всички секретни файлове". Ако използвате по-мощен модел PC можете просто да го кажете на компютъра – той ще ви разбере. 7. Мощните PC-та бибиткат на всяко натискане на клавиш или промяна в състоянието. Някои показват резултата от операциите на екрана със скоростта, с която чете човек. Най-новите имитират звука от матричен принтер при показването на всеки символ. 8. Хакерите могат да познаят всяка парола от втория опит. Най-добрите – от първия. 9. Проникването в сървъри на организации като ФБР и NASA отнема не повече от 2 минути. Сложните изчисления и зареждането на огромно количесто информация отнема 3 секунди. 10. Модемите предават данни със скорост 2 GB/sec. 11. Едно CD може да побере отоло 10 GB информация, предимно секретни данни. Записът на такова CD отнема не повече от минута, тъй като всяко PC (дори тези, покрити с прах) имат 1000х записвачка. 12. PC с високоскоростна връзка към Интернет (поне 1 Gbits/sec) моиже да бъде намерено дори в мазето на съседа ви. 13. Най-добрите PCта (дори и най-малките) имат real time възможности за 3D фотореалистична анимация. 14. Лаптопите винаги имат страхотни видео телефони, с които можеш да се свържеш с всяка точка от Земята в реално време. 15. Връзката с Интернет се осъществява в момента, в който се отвори лаптопа. 16. Лаптопите имат батерии, с които могат да работят 48 или дори 72 часа. 17. При поставяне на подходящата дискета във флопито всичко се обвива в пушек и пламъци. От монитора започват да хвърчат искри. Електричеството на половин град като Ню Йорк спира поне за 24 часа.
Веднъж Пучини видял на улицата просяк, който свирел на цигулка негова пиеса и го посъветвал: – По-живо, по-живо! На другия ден маестрото забелязал, че на гърдите на просяка с цигулката вече виси табела: "Ученик на Пучини".
Отива бабичка да гласува, но си забравила очилата. До тъмната стаичка стои "наблюдаващ" и бабата му казва: – Сине, помогни ми да си попълня бюлетината. Той й помогнал. – А за кого гласувах? – попитала старицата. – Бабо – строго я скастрил наблюдаващият, – у нас изборите се тайни!