Седи си руската салата в стомаха на Петров.По едно време пристига една водка: – Здрасти, аз съм първата водка на Петров, а ти коя си? – Аз съм руската салата! След малко пристига втора водка, и казва: – Здрасти, аз съм втората водка на Петров, а ти коя си? – Аз съм руската салата! И така нататък, идва десета водка и казва: – Здрасти, аз съм десетата водка на Петров! – Абе я да изляза аз да го видя кой е тоя Петров бе?
Чапай и Петка ги подгонили белите и нашите тръгнали да преплуват река Дон. Плуват, плуват, ама по едно време Чапаев почва да се дави. Петка го измъква на брега и почва да му прави изкуствено дишане. Един час, два часа – Чапай бълва вода. Петка казва: – Другарю Чапаев, ако ме чуваш помогни някак. – Извади ми гъза от реката, че изпомпахме Дон!
Попитали икономист, каква е тайната на успеха в икономиката. Той казал: – Някои страни намират петрол. А други не…
Някакъв войник избягал от бойното поле и се скрил в едни храсти. Гледа – до него се крие друг военен в офицерска униформа. – Извинете, господин капитан… – Не съм капитан. – Извинете, господин майор… – Не съм майор, полковник съм! – Леле, толкова далече ли съм избягал!
Иванчо се връща мрачен от лов. – Какво, пак ли нищо? – Напротив. – И къде е тогава дивечът? – В болницата.
Събрали се Бай Ганьо, турчина и американеца да се състезават с коли. Турчина си купил BMW, американеца Мерцедес, а Бай Ганьо си взел трабанта и като по-умен си го завързал за техните коли с въже. Започнало състезанието. Набрали турчина и американеца по 200 км. Обърнал се турчина назад – гледа Бай Ганьо зад тях и казал на американеца: – Абе брато, дай да вдигнеме на 400 км, че оня българин е плътно зад нас. – OK. Качили те скоростта. На Бай Ганьо му се запалили гумите. Обръща се турчина гледа – БайГаньо пак зад тях и казал на американеца: – Ооо, приятел, откажи се. Оня българин е пуснал реактивните двигатели и мисли да излита.
Крикор среща Гарабед, заприказват се, и по някое време го пита: – Абе ти защо не ме попита как съм? – Е защо да те питам? – Ами ето, от маса време не сме се виждали, сега се срещаме и ти даже не ме питаш как съм. – Какво да те питам, нали те гледам? – Добре де, все пак от уважение поне… – Ама нали те виждам че си виж и здрав? – И какво сега, няма да ме попиташ, така ли? – Е айде, щом настояваш… Крикор, как си? – Ох, не питай…
1942. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: – Още ли не са ви заточили, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, приготва си багажа, сбогува се със семейството и сяда да чака. Чака ден, два – никой не идва… 1943. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: – Още ли не са ви застреляли, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака… 1944. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: – Още ли не са ви застреляли, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака… 1945. Кремъл. Балът на победата. Сталин държи реч и завършва: – И през цялото време на войната на нас не ни изневеряваше чувството за хумор. Нали така, др. Жуков?
