8974
Чиновник пита колегата си в канцеларията: – Вече обяд ли е? – Не, едва единадесет часа. – Значи стомахът ми избързва…
Чиновник пита колегата си в канцеларията: – Вече обяд ли е? – Не, едва единадесет часа. – Значи стомахът ми избързва…
"Най-важното качество на чиновника е неговата неподкупност. То се измерва в долари."
Иванчо се връща от училище и пита баща си: – Тате, вярно ли е, че човекът е произлязъл от маймуната? – Ти да, но аз не.
Пред вас – обяснява екскурзоводът – е леглото, на което е умрял Людовик ХVI. – Но – пита един от екскурзиантите – нали на Людовик XVI са му отрязали главата? – Това легло – продължил екскурзоводът без да обърне внимание на забележката – е направено от дървото, от което е била направена гилотината, на която той е загинал.
Писател: – Представяш ли си: връщам се вкъщи и виждам моя три годишен син да къса на части новия ми ръкопис. – Ооо, нима вече може да чете!
Психиатър към пациента: – И така, всяка вечер вие сънувате едно кошмарно същество, което се нахвърля върху вас, крещи и ви бие по главата с точилка. Разбира се, когато се събудите видението изчезва нали? – Там е работата, че не. На сутринта то обикновено крещи: "Стига си хъркал, безделник, заведи децата на детска градина".
На един студент-композитор му предстои изпит по специалността. – Не разбирам защо се мъчиш – казва му негов приятел. – Просто вземи прелюдията на твоя професор и я препиши от края до началото, отзад напред… – Опитах – тежко въздъхва студентът. – Получава се валс от Шуберт…
Телефонът звъни. – Вдигни слушалката – казва съпругът, – ако търсят мен кажи: много съжалявам, но мъжът ми не си е в къщи. Жената вдига слушалката и след малко казва: – Много съжалявам, но мъжът ми си е в къщи! – Дявол да те вземе! Не чу ли какво ти казах! – Не се притеснявай, мили, не търсеха теб.
Танцуват Наташа Ростова и поручик Ржевски. Поручикът започва трескаво да мачка гърба на Наташа. – Поручик, какво търсите там? – Гърдите Ви, Наташа. – Гърдите ми са отпред, поручик. – А-а, там вече търсих.