След корабокрушение се спасили само 4-ма души – пияница, студент, невярна съпруга и верен съпруг. Спасили се, защото на пияницата морето винаги му е до колене, студентът ще изплува винаги на всяка сесия, невярната жена ще намери изход от всяко положение, а верният съпруг е тъп като коркова тапа.
Човек пътува през пустинята на камила. Изведнъж камилата си изкълчила крака. "Е, това беше – помислил си човекът – тука си и загинах в тая пустиня". Изведнъж гледа табела "Ремонт на камили". Издърпал той камилата някак си до работилницата. Гледа отвън стои механик. Човекът: – Камилата ми си изкълчи крака! Механикът: – На канала! Замъква човекът камилата и я качва на канала. Механикът се приближава, взема две тухли и трясва с тях камилата по яйцата. Камилата надава вик и изчезва със светлинна скорост. Мъжът: – Кво направи бе? Как ще я стигна сега тая камила… Механикът: – На канала!
Борчага кара с превишена скорост и ченге го спира: – Талона, моля – казало ченгето. – Ела, да ти го дам на прозореца – отвърнал борчагата. Ченгето си подало главата и борчагата я защипал с прозореца. После излязал от колата и му смъкнал гащите и накрая потеглил. Едно дете гледало отстрани и полицаят го питал: – Ей, дете, видя ли му номера? – Аз такъв номер и в цирка не съм виждал! – отвърнало детето.
Щирлиц си вървеше по улицата. Срещу него се зададе много красиво момиче. „Какво красиво момиче!“ – помисли си Щирлиц. „Педераст“ – помисли си момичето.
На маскен бал в училище всички деца се маскирали подобаващо: на животни, зверове, призраци и други. Иванчо си намазал лицето с лютеница и си напълнил устата с прясно мляко. Когато го попитала учителката на какво се е маскирал, Иванчо натиснал с юмруци бузите на лицето си, избълвал прясното мляко върху нея, и казал: – На гнойна пъпка другарко!
Реклама за професионални войници: "Влезте в армията! Няма да губите време да се придвижвате до работното си място!".
Иванчо седял до Мариика и преписал от нея на контролната. Госпожата го пита: – Ти защо преписа от Мариика? – Не съм. – Ами защо тогава грешките ви са еднакви? – Сигурно защото имаме еднаква госпожа…
1980-та година, олимпийските игри в Москва. Завършва състезанието по хвърляне на чук, награждават победителите. Изведнъж от публиката хуква един човек към терена, хваща чука и го изхвърля извън стадиона. Хората го питат: – Чакай бе, как го хвърли чак там? – Аааа, вий ми дайте и сърпа да видите с него какво ще направя!
Приятел се обръща към пощенски работник: – И ти всеки ден се занимаваш с едно и също. Слагаш печати. Но това е адски монотонна работа. – Не е вярно. Нали всеки ден сменяме печата.
