Среща на високо равнище СССР-САЩ. По някое време Рейгън и Горбачов остават насаме – няма преводачи наоколо, няма никой… Рейгън се хвърля на рамото на Горби и почва да му плаче: – Миша, не могу я больше так! Горбачов го тупа успокоително по гърба: – Надо, Щирлиц, надо…
– Как в тая криза сте успели да запазите фермата си, без да се разорите? – пита случаен минувач. – Виждате ли онзи мъж там – посочва фермерът. – Той работи при мен, но понеже нямам с какво да му плащам, след две години фермата ще бъде негова. Тогава аз ще започна да работя при него, докато си я върна обратно.
Двама приятели пикаят на една стена. Покрай тях минава едно ченге, вижда ги и заповядва: – Спрете и приберете! – след което отминава. Двамата приятели тръгват, единия поглежа доволно другия и му казва: – Видя ли как го излъгах тъпото ченге,а? – Как бе? – попитал го другия. – Прибрах го, ама не спрях! – гордо отвърнал нашия човек.
В оркестъра двама си говорят: – Този новият барабанист, защо така странно бие барабана? – Преди е бил радист.
Двама са в командировка и са в една стая. На последната вечер имало много къркане. На сутринта единия:– Един на нула!– Какво един на нула?– Снощи като се напи – ти заспа, а аз те опънах…След време пак заминали в командировка. Последния ден, подобно на предишния път, но другия:– Един на един!– Какво един на един?– Ми снощи ти след като се напи, заспа като пън и аз те опънах и сега сме един на един…– Абе идиот, аз предишния път само се пошегувах!!!– Ами тогава: един на нула!
Крикор бил оптимист, а Гарабед песимист. Срещнали се, поговорили се, и на изпращане Гарабед казал: – Сбогом, Крикор. – Ама защо така "сбогом", много черногледо! – Ами знае ли човек… Може например да умреш и повече да не те видя. Или, напротив, да ослепееш и ти мен повече да не ме видиш.
