На перона стои професор с чадър и куфар в ръце. Влаковете идват и си заминават, а той продължава да стои. По едно време при него идва железничар и го пита: – Кой влак чакате? – Не знам – казва професорът. – И не мога да си спомня, трябва ли да пътувам някъде, пристигнал ли съм от някъде…
Слуга казва на съседа на своя господар: – Мистър Джонс ви поздравява и ви съобщава, че е застрелял кучето си, което със своя лай не ви е давало да спите. – Признателен съм на мистър Джонс. Попитайте го още ще бъде ли така любезен да отрови жена си или поне да подпали пианото й?
Полицай спрял лек автомобил, погледнал към шофьора, който здраво е затегнал обезопасителния колан и казва: – Честито! Вие току що спечелихте 500 лева от асоциацията за безопасно движение по пътищата. Какво мислите да направите с тези пари? – На първо време смятям да изкарам шофьорски курс. Тогава се обадила седящата до шофьора жена: – Полицай, не го слушайте, той винаги говори така, когато е пиян. От задната седалка се поразмърдал един задрямал младеж. Видял полицая и казал: – Знаех си че с тази крадена кола до никъде няма да стигнем. Последвало шумолене в багажника и един глас се обадил: – Минахме ли най-после границата?
Доматът, картофът, бобът и тиквата решили да станат партийни членове. Отишли на изпит. Преди да влезат Доматът казал, че сигурно ще го приемат, защото е червен. Картофът казал, че и неговото приемане е сигурно, защото бил дефицитен. Бобът казал, че бил национално ястие и работата му е сигурна. Само Тиквата нищо не казвала. Дошъл им редът и влязъл Доматът. След малко излязъл и другите го попитали: – Какво стана, защо си оклюмал? – Да им… Не ме приеха. Казаха, че преди да стана червен съм бил "зелен". Влязъл Картофът и той излязъл оклюмал след малко: – Да им… и мен не ме приеха. Казаха, че съм имал връзки с чужбина. След това влиза Бобът и той излиза в същия вид: – Да им… Не ме приеха, казаха, че съм "издавал тайна". Накрая влиза Тиквата и излиза след малко радостна. Другите я попитали: – Какво стана, да не би да те приеха? – Приеха ме! Казаха: една "тиква" повече или по-малко – все тая и ме приеха.
Зима. Студ. Войскова част. – Редник Иванов, какво е времето навън? – Не мога да знам, господин старшина. – Ами вземи термометъра от моята канцелария, изнеси го навън и ще разбереш. – Ама той само над нулата показва… – Абе, мамка ти, обърни го наопаки!
Яко напушен наркоман се движи с кола по пътя. На едно място красива девойка му маха, да я вземе на стоп. Наркоманът набива спирачки, красавицата влиза в колата, сяда на задната седалка и казва: – Ще ме закараш ли до гарата, ще изпусна влака, моля те! Наркоманът: – Немаш проблеми, маце, тръгваме! След половин час, девойката ядосано пита: – Ама ние вече минахме оттук… И въобще ти се въртиш в кръг… Наркоманът стреснато се обръща и тихичко пита: – Кой говори…
Двама българи отиват да свалят чужденки на морето, още първия ден се забиват в една дискотека, виждат две мадами и почват да ги черпят. Черпили ги те, пили, веселили се, накрая се заклатушкали с чужденките към хотела, но още щом влязли в стаята, единият паднал и заспал мъртвешки сън. Става той на сутринта, гледа леко гузно другия, а той му вика: – Брато, добре че бях аз, да отсрамя българската чест! – Ама как… – пита невярващо нашият човек – Как, ти… и двете ли? – Не бе, преди да заспя и аз, им казах, че сме румънци.
От "Позитано" 20 поискали държавата да отпусне пари за поддръжка и подновяане на надписите по рушащите се паметници на септемврийци, партизани и други комунисти, уж паднали за свободата на България. Властите се съгласили при условие на всеки паметник да има надпис: "Те умряха за идеите си. Ние се освободихме от тях."
Алфред Нобел се счита за първия изобретил динамита само по простата причина, че предишните не са успели да ги индентифицират.
