1375
БУЛЮН – 0.20лв Надпис от менюто на едно заведение
Шефът на борците им казал: – Утре ще ходим на "Сватбата на Фигаро", така че се пригответе както трябва! На другия ден борците се появили в офиса костюмирани и всички носели кой торта, кой някакво пакетче. Като ги видял шефът им се развикал: – Как може да сте толкова тъпи?! Не отиваме на никаква сватба. "Сватбата на Фигаро" е опера! Къде сте ги помъкнали тия торти и подаръци!? – Хайде, не бъди строг шефе! – помолил счетоводителят. – Миналата година като ходихме на "Лебедово езеро", ти що си беше взел въдицата?
– Как прекара коледните празници? – Чудесно. На Коледа ни гостуваха един адвокат, зет ми, един политик и един банкер. А на обяд мама сервира още един пуяк.
Седят си двама старци в парка и се припичат на слънце. Започват да вият сирени и те тръгват към скривалището. Като го наближават единия се плесва по челото и казва: – Аз се връщам, забравих си ченето на пейката. А другият му казва: – Спокойно бе, американците ще хвърлят бомби, а не сандвичи.
По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера. Изтекли днитe на специализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия. – Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия? – Аз не съм Петка, а по италиански – Петручо, отговорил той, а относно програмата ми в Италия тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата… – Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! – ядосал се Чапаев. Кажи ми ти, Вера! – Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име – Веранда.
– Иванчо, вярно ли е че учителката е викала вчера баща ти за да се оплаква от теб? – Да. Днес пък викна майка ми, за да се оплаче от поведението на баща ми…