11003
Щирлиц се промъква към тайна германска установка. Мюлер дебне в тъмното и по някое време се провиква: – Стой, кой там? Щирлиц, това ти ли си? – Мюлер, много добре знаеш че даже и да съм аз, няма да си призная…
Щирлиц се промъква към тайна германска установка. Мюлер дебне в тъмното и по някое време се провиква: – Стой, кой там? Щирлиц, това ти ли си? – Мюлер, много добре знаеш че даже и да съм аз, няма да си призная…
– Иванчо, да не си болен нещо? Защо си толков блед? – Нищо ми няма, мама ме изкъпа сутринта.
Чапай излязъл в отпуск и оставил Петка да го замества. Връща се и пита: – Петка, нещо да се е случило? – Нищо особено, Василий Иванич, само дръжката на лопатата се счупи. – И от какво се счупи, бе Петка? – Ами докато заравях кучето. – А то от какво е умряло? – Яде развалено месо от умрелите коне. – Е, те пък от какво умряха? – Ами, като гръмна склада със снарядите и изгоряха конюшните. – Що гръмна склада? – Ротният си хвърлил фаса и направил пожар. – Абе, Петка, та той нали не пуши? – А, и на теб да ти откраднат знамето – и ти ще пропушиш.
Зрител напуска театъра след първото действие. – Защо така рано? – пита го една разпоредителка. – Ами, доколкото знам, и второто действие е написано от същия автор.
Къде се срещат времето и пространството? – В казармата, когат старшината каже "Сега ще копате от тая ограда до обед!"