Младеж, от малко село, вдигнал сватба. След сватбата младоженците легнали да спят в една стая с брата на момчето. Младоженците тихичко си вършат работата, а брата по едно време се обажда: – Брат ми! Дай и на мен да ям нещо, бе. – Какво ядене бе, Пешо? Посреднощ е! – Абе дай от тва дето го ядете вие… – Ама ние не ядем нищо… – Искаш да кажеш, че не ядете нищо? – Да! – А що мляскате така?
Доктор преглежда болен, чеше се по главата, чуди се нещо… Болният: – Докторе! Какво ми е? – Да-а, братче, ее-е-х да-а-а…. – Ама, лекува ли се? – Ам-и-и, какво да ти кажа… Трябва да правим операция. Но веднага ти казвам, много, много сложна операция… – Ще оживея ли след тази операция? – Ще живееш ли? След тази операция? Да. Ще живееш, навярно. Но, честно казано, аз не бих те съветвал…
Учителката разказва на децата за наклоненията на глаголите. – Иванчо, как ще е повелителното наклонение на глагола "мълча"? – Шшшш!
– Защо хвалиш толкова много този мост? – Как защо? Този мост ние сме го строили. – Тогава, защо те е страх да минеш по него? – По същата причина.
