Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 9907

    Тати, обуй си някакви гащи, че идваме с Иванчо. Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".

  • 1050

    Един борец се мери на кантар, а приятелят му разглежда таблицата и му казва: – Жоре, знаеш ли колко трябва да си висок за тия килограми? – Колко? – Седем метра.

  • 6956

    … и консулът пристигнал във файтон сред пушеци и прах …

  • 8508

    Въпрос: Колко наркомани са нужни, за да завият една крушка? Отговор: Николко, ние можем и на тъмно да си пушим!

  • 10440

    Седят трима приятели на бира. Единият се оплаква: – Аз само три дни в месеца успявам да си говоря нормално с тъщата. – А аз само два – жалва се другия. – Пък аз нямам проблеми – казва третия. – Е как така?!?! – питат в един глас другите двама. – Ами нямам тъща…

  • 2211

    Срещат се двама приятели: – Какво става с тебе? – Ами ожених се. – И как е жената? – Много е добра – готви вкъщи, чисти, гледа ме… – А красива ли е? – Всички казват – жива Богородичка. – Как така? – Ами ела ми на гости да видиш. Отиват у младоженеца, звънят, булката отваря вратата. Гостът почва да се кръсти и ужасено да шепне: – Дево Марийо, пресвета Богородичке, Дево Марийо, пресвета Богородичке…

  • 3969

    – Какво е "студентска тройка"? – Двама в стаята го правят, а третия се прави, че спи.

  • 11439

    Януари. Студ, виелица, сняг. На автобусна спирка седи ученик, ръцете му пъхнати в джобовете, целият посинял, трепери от студ. Към него се приближава възрастен мъж и пита: – Какво, замръзна ли, малкият? – Не! Аз замръзнах, а малкият си го грея с ръцете….

  • 8954

    – Приятелката ми е като мобилен телефон.– В смисъл – такава малка?– Не, в смисъл – като свърша парите, не ми говори.

  • 8537

    Майка увещава дъщеричката си: – Трябва да си изяждаш супата! Знаеш ли какво става от момичетата, които не си изяждат супата? – Знам, разбира се! Манекенки!

  • 11099

    Шофьори на автобус седят в гаража и пият в памет на загинал колега: – Да, добър човек беше, когато го помолиш винаги взимаше нощна смяна. – И ако се наложеше и допълнителни часове взимаше. – Да, бе, и пари на заем даваше винаги. – Да, и хубаво умря, докато спеше, а не като останалите 42-ма пътници.

  • 7861

    – Докторе, нещо не ми е наред със сърцето! – Ето такива болни като тебе обичам – сам си си поставил диагнозата! Следващият!

  • 1560

    Говорят си двама кучкари: – Опитах се да науча кучето ми да лае всеки път, когато иска да яде. – И какво стана? – Сега не иска да яде, ако аз не лая преди това…

  • 10186

    Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)

  • 7561

    – Къде е синът ви? – Отиде в града. – Кога ще се върне? – Не зная. Всичко зависи от съдиите.