6174
– Сестро – моли болният, – дайте ми някакви приспивателни хапчета! – За съжаление свършиха, но ако искате, мога да ви дам моето плюшено мече…
– Сестро – моли болният, – дайте ми някакви приспивателни хапчета! – За съжаление свършиха, но ако искате, мога да ви дам моето плюшено мече…
Един старшина се ядосал на един редник и се опитва да го действа: – Редник, тичай до ония храсти и докладвай дали съм там! Тича редника до храстите и се връща задъхан: – Господин старшина, разрешете да доложа – там сте, покрит с хартия!
Една кинозвезда разказва на своя приятелка как е обядвала с известен кинорежисьор: – Той ми показа сценария на филма, който иска да снима. Там ролята на главната героиня все едно, че е написана за мене. След това отидохме при него, той искаше да обсъдим сюжета на филма. И точно в разгара на нашата дискусия той ми каза, че ме вижда в ролята на камериерката, където и реплики почти няма. Нещастник! Изсмях му се направо в топките.
Две студентки от Софийския се разхождат вечер по улицата, едната от приложна математика, другата специалност логика. По едно ереме чули някой да върви след тях. Математичката направила някакви изчисления и казала: – С това темпо ще ни настигне след 30 секунди. Ако се разделим вероятността да хване едната от нас намалява с 50%. На другата й прозвучало логично и се съгласила. Срещат се на другия ден и математичката пита: – Какво стана снощи? – Ти се оказа права, мъжът ме настигна след 30 секунди. – И ти какво направи? – Ами вдигнах си полата. – А той какво направи?! – Той си свали панталините. – И после какво стана? – Е, по пътя на логиката с вдигната пола се бяга по-бързо, от колкото със свален панталон.
През лятната ваканция на собственик на птицеферма идват на гости племенничетата. Един ден една от кокошките избягва от курника в гората и лисиците я излапват. – Виждате ли, деца? – поучава ги вуйчото. – Кокошката беше непослушна и затова лисицата я изяде. – А ако беше послушна, – отвръща единият племенник, – щяхме да я изядем ние!
На цигулков концерт звучи мазурка от Шопен. Изпълнителят забелязва, че лицето на един от зрителите на първия ред е обляно в сълзи. След концерта той го намира във фоайето и го пита: – Навярно сте поляк? – Не, цигулар съм – отговаря човекът.