4838
Човекът се различава от животното поради изкуството! Г-н Мурадян, учител в ТТО-София
– Прочетохте ли стиховете ми? – пита млад поет редактора. – Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише! – О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение? – Онова, за телевизора.
Разпоредителка в кино отива на зъболекар. – Кой зъб ви боли? – пита лекарят. – Балконът, ляво, място номер три.
Двамата с баща ми разговаряхме една вечер за любовта и брака. Той ми разказа, че от самото начало е знаел как ще протече бракът му с мама. Когато свещеникът я попитал "Взимате ли този мъж за свой съпруг?", тя отговорила "Да, взимам го." Сетне свещеникът попитал баща ми "Взимате ли тази жена за своя съпруга?", а мама отговорила "Да, взима ме."
Жирафа и стоножката щели да имат гости.За това жирафа казал на стоножката да иде и купи храна за гостите.Тя стигнала до магазина,стояла пред него три часа , влязла напазарувала,излязла и се сетила че е забравила нещо и стояла още три часа пред магазина и напазарувала.Върнала се при жирафа който я попитал защо се е забавила толкова много. -Еми имаше табелка на вратата „Изтъркай си обувките“а аз с моите сто…
Борец отива на работа с две черни траурни ленти на ръката. Шефът му вика: – Кво става бе, Картоф? – Мани шефе, страшна трагедия. Майка ми умре… – Добре де, ама защо си с две черни ленти!? – Абе нали ти викам, страшна трагедия. Обаждам се на брат ми, да му кажем за майка… то и неговата майка умрела, бе…
Малко хумор с UNIX команди: # who grep -i blonde talk # cd ~ # wine # talk; touch; unzip; strip; gasp # finger; gasp; mount # fsck; more; yes; more; yes # gasp; umount # make clean # sleep
Доктор към пациента: – От какво се оплаквате? – Докторе, не мога да заспивам вечер. – Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай. – Опитах, не става… И… тогава се започна. – Какво се започна? – Да стрелям, докторе. – ??? – Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям. – Гледаш новините, нали? – Да, и вестници чета… Та започвам да стрелям, докторе, ей така – с много стръв и страст. А на мушката – разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и… заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница. – Минавай! И ме запиши в разчета! – Докторе, и ти ли?! – Мамка им!