Инспекторът забелязва, че в класната стая е окачено и копие от картината на Рафаел, изобразяваща ангел с глава в дланите. – Прекрасна картина, нали? – казва инспекторът. – И особено поучителна – допълва учителят. – Закачих я, за да видят децата колко е лошо да подпират главите си с ръце.
Изпит за професионална пригодност в Н-то РПУ. Показват снимка на човек в профил. Задачата е да се отбележат особените белези. Влиза първият: – Човекът е с едно ухо! Влиза втория: – Човекът е с едно ухо! Третият: – Този носи контактни лещи! Проверяващият гледа в досието – вярно: – Браво! Как познахте? – Ами, човекът е с едно ухо, как да сложи очила?
Въпрос: Какво означава двеста адвоката на дъното на морето? Отговор: едно добро начало.
– Това е същият ръкопис, който отхвърлих миналия път, нали? – пита редакторът. – Да – отговаря авторът. – Тогава защо ми го носите пак? Да не би да си мислите, че ми липсва? – Защото сега вече имате опит – отговаря авторът. – А преди три години едва започвахте…
Един студент дълго уговарял своя колежка да му дойде на гости: – Ела у нас, да пийнем чай? – Не искам. След някой-друг ден пак: – Ела у нас да пием чай? – Не искам. Най-накрая един ден колежката се съгласила. Тръгнали към квартирата на студента и минали покрая една аптека. Колежката казала: – Я дай да влезем за малко в аптеката? – Защо? – Ами да купим нещо за чая…
Митничар умира и попада в ада. Дяволите го посрещат, облича му копринен халат, слагат му ланци по врата, дават му куфарче пари и го пускат в ада. Влиза той, гледа навсякъде разкош. Влиза в едно казино: – 1000 долара на червено. – Извинете, господине, не приемаме пари. Отива на бара: – Едно мартини с лед! – Не приемаме пари, господине. Влиза в ресторанта: – Супа от костенурки, стриди и шампанско… – Съжалявам, не приемаме пари… Митничарят отива при дяволите отново и пита: – Абе в тоя ад, въобще нещо може ли да се купи с пари? – Не. – И защо? – Ами защото тука е ада за митничари…
