В едно от кюстендилските села нашенец се облякъл в истинска меча кожа и сложил на раменете си капитански пагони. След това отишъл да сурвака кмета – активен борец. – Кво си се накичил да срамиш военните, бе? – скастрил го кметът. – Айде, стига бе, вие на девети септември за един ден бехте у гората, па станахте полковници и генерали, а мечката, дека цел живот е там, един капитан ли не може да е?
"На приемния изпит в школата по контраразузнаване кандидатът Иванов не отговори на нито един въпрос. Затова беше приет направо в трети курс."
– Пешо вкъщи ли е? – Не. Пешо го няма вече… Той напусна нашия свят… – Какво бе, да не е умрял? – Не, включи се в Интернет.
В обща килия били затворени двама престъпници – единият за кражба на крава, а другият за кражба на часовник. По някое време този, които бил откраднал кравата се помайтапил: – Колко е часът? – Стана време да доиш кравата! – отговорил другият.
Солиден съветски чиновник отишъл във Франция. Влязъл в публичен дом и се запознал с млада проститутка. Решил да я отведе със себе си. – Помисли си – уговаря я той. – Ще станеш съветска студентка, ще учиш в съветски ВУЗ, ще живееш в съветско общежитие… – Ама Вие какво! Майка ми едва ме пусна в публичен дом, а Вие – в общежитие.
Белите обсаждат червените в едно село. По едно време от селото излиза каруца, карана от възрастна селянка. Белите претърсват каруцата, гледат че бабата е безобидна и я пускат. Каруцата продължава нататък и отива до съседното село, където има друга част на червените. Командирът им поглежда бабата и казва: – Я! Ама това бил Петка! Как си се маскирал само… – Е, нищо особено… Вие по-добре вземете да разпрегнете Чапаев, че каталяса.
