– Скъпи, днес е рожденият ти ден. Имам една изненада за теб. Довечера ще имаме гости.Не дочакал обясненията на съпругата си, мъжът става и започва да прибира всички обувки от антрето и да ги крие по чекмеджетата. Жената го гледа учудено и пита:– Ти да не ми мислиш, че моите гости ще вземат да крадат обувките ни? – О-о, не, но могат да си ги познаят…
В офицеркия театър ролята на Ржевски се заключвала в това, че трябвало да излезе на сцената, да произнесе "Балабуев, ето Ви бастуна" – и да го подаде. Хусарите се хванали на бас с поручика, че от вълнение ще се обърка и вместо фамилията Балабуев ще каже Балахуев. По време на спектакъла Ржевски излиза на сцената: – Балабуев! – казва той и тържествуващо гледа залата – "Ето Ви хуя!
Минава немската армия през българска територия. По някое време стигнали до една река. До реката имало село, а малко след него – мост. Добре де, ама трябвало първо да проверят дали може да се мине по моста. И за да не рискуват свои хора, извикали един селянин от селцето и му казали: – Иди сега и виж дали може да минем по моста. Връща се той след десет минути и докладва: – Артилерия може да мине, танкове може, ама пехота не може. – И що? – Има лошо куче.
Между фалшификатори: – Хванаха ме с фалшиви пари. – И как стана това? – Ами, когато правех банкнота от 10 лева всичко беше нормално. Успешни бяха и 50 левовите, и 100 левовите банкноти. Предполагам, че съм сбъркал нещо при банкнотите от 300 лева?!
Полунощ. На вратата на Иван Костов се звъни. – Кой е? – пита Иван Костов. – Стопанска полиция! – Уф, пак сънувам кошмари.
Млад режисьор правил първият си филм. Поискал от директора да му се осигурят 5000 души статисти за една армия и още 7000 за другата, за да направи грандиозно сражение.– Ти луд ли си, бе? – възкликнал директорът. – На 12 000 души кой ще им изплаща хонорарите?– Не се бойте! – отвърнал режисьорът. – Стражението ще бъде с истински патрони.
Чапаев и Петка попадат на самотен остров. Петка води дневник. – Ден първи. Ужас. Сами сме. Ще умрем от глад и жажда. – Ден втори. По-добре е. Намерихме вода. – Ден трети. И палма намерихме. Добре е. – Ден четвърти. Добре. Добре. Но няма жени. Ужас. – Ден пети. Жени няма, но интересно! Чапаев започна да ми харесва. – Ден шести. Чапаев все повече ми харесва. Направо е хубав. – Ден седми. Чапаев ме изпревари.
Студентско парти. В една от стаите се усамотява една двойка. След доста време отвътре се чува истеричен кикот. Останалите отварят вратата и виждат момичето, което не може дъх да си поеме от смях, а момчето се е скрило под одеалото. Момичето обяснява: – Аз го питам кога ще свърши, а той ми отговаря, че е втори курс.
