5211
Двама тайни сътрудници на политическата милиция пътуват заедно във влака и си разказват политически вицове. По някое време единият вика: – Чакай малко, да обърна касетата! – Не се притеснявай, ще ти дам после да запишеш от моята.
Двама тайни сътрудници на политическата милиция пътуват заедно във влака и си разказват политически вицове. По някое време единият вика: – Чакай малко, да обърна касетата! – Не се притеснявай, ще ти дам после да запишеш от моята.
Доматът, картофът, бобът и тиквата решили да станат партийни членове. Отишли на изпит. Преди да влезат Доматът казал, че сигурно ще го приемат, защото е червен. Картофът казал, че и неговото приемане е сигурно, защото бил дефицитен. Бобът казал, че бил национално ястие и работата му е сигурна. Само Тиквата нищо не казвала. Дошъл им редът и влязъл Доматът. След малко излязъл и другите го попитали: – Какво стана, защо си оклюмал? – Да им… Не ме приеха. Казаха, че преди да стана червен съм бил "зелен". Влязъл Картофът и той излязъл оклюмал след малко: – Да им… и мен не ме приеха. Казаха, че съм имал връзки с чужбина. След това влиза Бобът и той излиза в същия вид: – Да им… Не ме приеха, казаха, че съм "издавал тайна". Накрая влиза Тиквата и излиза след малко радостна. Другите я попитали: – Какво стана, да не би да те приеха? – Приеха ме! Казаха: една "тиква" повече или по-малко – все тая и ме приеха.
Учителката на Иванчо изпраща до майка му бележка, в която пише: "Иванчо е много умно и живо момче, но прекарва по-голяма част от времето си в мисли за секс и момичета…" Майката на Иванчо отговорила на бележката още на следващия ден: "Ако намерите някакво разрешение, моля споделете го с мен. Аз имам същия проблем с баща му."
Двама интернет-маниаци си говорят: – Какво става, как си? – Уф, имам мускулна треска на пръстите… – Защо? – Абе снощи се засякохме с едни приятели в един чат, до сутринта пяхме песни…
Конферансие тръби пред входа на цирк: – Не се скъпете, уважаеми граждани! Влезте и ще видите двегодишно детенце, което знае да чете. Всички бащи и майки влизат вътре. На арената малко момченце прелиства някаква книга. – Нищо не чуваме! – обаждат се гласове от публиката. – Няма и да чуете, защото нашето дете знае само да чете, но не и да говори – успокоява ги конферансието.