1736
В оръжеен магазин:– Каква система предпочитате?– Не знам точно… Нещо за пет, шест човека.
В оръжеен магазин:– Каква система предпочитате?– Не знам точно… Нещо за пет, шест човека.
Млада сервитьорка блондинка отива на работа, а работодателят й забелязал че изглежда зле. Отшъл при нея и я попитал:– Какво се е случило?– Ами току що разбрах от леля ми, ча майка е починала – казала през сълзи тя.Човекът проявил разбиране и й казал, ча може да си вземе почивен ден, но тя отказала:– Не, благодаря ви, работата ме разсейва.И тя останала на работното си място, но след известно време работодателят забелязал, че момичето отново е разстроена и я попитал сега какво е станало. А тя разплакна отвърнала:– Това трябва да е най-ужасният ден в живота ми! Сестра ми току що ми се обади и каза, че нейната майка също е починала…
– Имам сигурен начин да накарам жена си, да не ми крещи? – Казвай, де! – Щом започне да ми вдига скандал, аз я питам: „Извинявай, миличка, как е по-правилно да се каже – рибите нямат зъби, рибът няма зъб или рибоците нямат зъбоци?“. – И какво? – Нищо. Веднага млъква. – А как е правилно да се каже за тези риби?
Две блондинки пътуват с кола в пустинята, и им свършва горивото. Излизат от колата и едната казва на другата -Аз ще взема храната и водата а ти вземи каквото смяташ за най-важно а аз ще вървя пред теб. Тръгват те и по едно време тази която води се обръща и пита. -Защо взе вратата на колата. Втората блондинка-За да може когато ни стане много топло да си отворим прозореца.
Чапаев и Петка попадат на самотен остров. Петка води дневник. – Ден първи. Ужас. Сами сме. Ще умрем от глад и жажда. – Ден втори. По-добре е. Намерихме вода. – Ден трети. И палма намерихме. Добре е. – Ден четвърти. Добре. Добре. Но няма жени. Ужас. – Ден пети. Жени няма, но интересно! Чапаев започна да ми харесва. – Ден шести. Чапаев все повече ми харесва. Направо е хубав. – Ден седми. Чапаев ме изпревари.
– Марийка е истински телефон! – Какво искаш да кажеш, Иванчо? – Ами, когато и да я повикам на среща все дава заето.