Иванчо излязъл на терасата да учи. Отдолу минала Марийка с късата пола, Иванчо не издържал, влязъл вътре и си фраснал една чикия. Пак излязъл на терасата, след малко Марийка пак минала и Иванчо пак влязъл и си фраснал една чикия. За трети път излязъл и Марийка пак минала. Иванчо се провикнал: – Мамка ти ненаситна!
Щирлиц сяда пред компютъра и пише: – dir – Command not found – Аха, UNIX – досеща се Щирлиц. – Аха, Щирлиц – досеща се UNIX-а.
Иванчо към майка си: – Мамо, днес ме вика директорът на училището и ме пита имам ли по-малки братя и сестри. Казах му че нямам. – Правилно си отговорил. А той какво каза? – Нищо, само че много се зарадва…
Председателят на съда: – Можете ли да докажете своята невинност? – Да, но дайте ми време да помисля. – Давам ви пет години.
Едно момче се прибира вкъщи и баба му го попитала: – Каде беше, баба? – Ами ходих в Интернет. – отговорило момчето – И си ходил там така облечен! – казала очудено бабата
Учителката предлага на децата да играят на букви: тя казва буква, а децата казват дума, която започва с тази буква и я обясняват. Започнали… А, Б и т.н. Децата се поуморили. Стигнали до буква "П". Само Иванчо вдигал ръка. Учителката го посочила със свито сърце: – Кажи, Иванчо. – "Подсъзнание", госпожо. – Браво, Иванчо – отдъхнала си тя – И какво значи "подсъзнание"? – Ами, госпожо, представете си, че по улицата вървят две жени и ядат сладолед. Едната го ближе, а другата го смуче. Коя от двете е омъжена? – Ами – позачервила се учителката – тази, която го смуче… – Не, госпожо. Омъжена е тази, която носи халка, а това дето вие си го мислите – то е подсъзнание.
– Иванчо, вярно ли е че учителката е викала вчера баща ти за да се оплаква от теб? – Да. Днес пък викна майка ми, за да се оплаче от поведението на баща ми…
