Две мутри се качват по стълбите към офиса… Отгоре се чува стрелба и тупурдия, покрай тях се изтъркулва една отрязана глава. И двамата се спират и я проследяват с поглед. Единия казва: – Абе Картоф, тва май беше боса, а? Другия продължава да следи падащата глава и отговаря: – Стига бе Буца, шефа не се ли сещаш колко е по-висок…
Двама министри излизат от сградата на Народното събрание и виждат един просяк на ъгъла. По-младият, вишист от Лондон, е за първи ден на работа и пита по-възрастния: – Колега, имате ли представа защо този човек седи там така с протегната ръка? – пита неразбиращ. – Не знам! – отговорил също неразбиращ другият. – И аз се чудя. От осем години работя в МС и той все тука седи и чака.
– Свидетелю, познавате ли подсъдимия? – Да, ваша светлост. Ние с него работехме в една банка. – Кога беше това? – Датата не помня, но помня, че беше на разсъмване, около три часа…
Черно БМВ 7-ма серия хвърчи с бясна скорост по Червения площад в Москва. Изведнъж от някаде изскача полицай и му махва с палката. Спирачките изпищяват и БМВ-то залепва на място. Непрогледно черното стъкло бавно се спуска а вътре 130 килограмово борче с черен костюм… – Господине, движението на МПС по площада е строго забранено! Борчето вади документ със седем печата и казва: – Това е личното ми разрешение от министъра на вътрешните работи. – Добре тогава, а каква е тази картечница на седалката до вас? Борчето вади друг документ отново със седем печата. – И за нея имам лично разрешение! Полицаят прави изключително тъпа физиономия и казва: – Отворете багажника да видим какво имаме вътре! Отваря борчето, а вътре труп. – Какъв е този труп подяволите? Борчето вади трети документ. – Този документ е от моргата, човекът е починал от сърдечна недостатъчност! – А какво прави този поялник заврян в задника му? Борчето вади лист хартия с нещо написано на него и подпис най-долу. – Това е последното желание на покойника!
Червеноармейците хванали един от белите и почнали да го разпитват. След няколко часа Петка докладва на Чапаев: – Нищо не казва, гада! – А вие бихте ли го? – Бихме го. – А в бъчва с вода давихте ли го? – Давихме го. – Хм… Я му дайте да помирише партенките ми. – Е, Василий Иванич, ние да не сме някакви зверове!
В клуба на писателите красива дама се запознава с млад поет: – Неотдавна купих книгата ви… – О! Много ми е приятно! Значи това сте били вие!
Горбачов поканил Рейгън на гости в Москва. Пристигнал той. Всичко имало в изобилие – девойки, хайвер, водка… На сутринта Рейгън казва: – Слушай, приятел, а има ли в Москва река? Да се изкъпем! – Абе, има, ама е забранено да се къпеш в нея. – Стига бе! Нали ти си главният тука? – Ами добре, да вървим тогава… Изкъпали се в реката. Тръгнал да излиза Горбачов от водата, а срещу него пазача. – Ти що се къпеш тука, бе? Нали знаеш, че е забранено? Сега ще платиш глоба! Горбачов: – Ама аз съм Горбачов! Пазачът: – Да бе, как пък не! Сигурно оня дето е в реката, като излезе ще каже, че е Рейгън…
-Докторе, през цялото време виждам пред очите си светещи точици – оплаква се пациент на очен лекар. Докторът му предписал очила. След няколко дни болният дошъл отново. – Е, как е? – пита докторът – По-добре ли се чувствате? – Разбира се, докторе. Сега виждам светещите точици доста по-ясно.
Войниците са си все същите хлапета, които си играят на война – само дето пишките им са по-големи и автоматите са истински.
