Мъж се прибира в къщи кьоркютук пиян. Решил да се прикрие от жена си. Чудил се какво да направи и измислил, че ако чете книга тя няма да се досети нищо. Сяда в хола на дивана и почва да чете. Влиза жена му, поглежда го и казва: – Е, кво… пак ли си се насвяткал!? Колко можеш да изпиеш? – Кой това ма? Не виждаш ли, че седя тука и си чета книга. – Абе я затваряй тоя куфар и отивай да си лягаш, пияница такъв!
Една проститутка родила и естествено не знаела от кого е детето и го кръстила Кой Ме Е Ебал. Пораснало момчето, отишло в казарма и на първия ден на проверката командире почва: – Иванов? – Аз! –Петров? – Аз! Накрая стигнал и до въпросното момче и казал: – Момчето с мръсното име! Никой не отговаря. – Момчето с мръсното име! Пак никой. – Кой ме е ебал? – Аз!
Щирлиц нахлу в автомобила на Мюлер и запали. Клечката дълго догаряше в ръцете му.
Адвокат е на смъртно легло. Семейството ми извиква свещеник. – Искате ли да се помирите с Твореца? – пита свещеникът. – Може – отговаря адвокатът. – Само, моля ви, направете предложение. Аз съм засегнатата страна.
Жена се обажда на съпруга си от командировка по телефона и пита как е в къщата. – Ами котката ти пукна – казва съпругът й. – Ау, ама не можа ли по-заобиколно да ми го кажеш, например че се е разхождала по покрива, подхлъзнала се е и е паднала. Ех, как да е. А мама как е? – Ами на покрива е…
Вървял си Зайо Байо през гората – и гледа един храст шава. Отишъл по-близо надникнал из зад храста и що да види – двама мечока педали се чукат. В този момент обаче, мечоците го забелязали и тръгнали да го гонят, защото е свидетел. Заека тръгнал да бяга с все сили… Но мечока таман го настигнал и таман да го хване и Зайо – хоп и скочил в някаква дупка. Мечока моментално бърка, хваща нещо, вади го, а то се оказва някакъв енот, който се разкрещява: – Пусни ме бе, педераст нещастен!
– Ало! Ало да, бърза помощ ли е?! – Не! Сбъркали сте! – А-а-а! Много ви моля да ме извините! – Няма нужда! Случва се! – Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте…
