Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 1803

    – Преди да започна да ви защитавам, ще отбележа, че този път положението ви е много по-сериозно. – казва адвокатът на своя клиент. – Миналия път се отървахте на косъм. – Разчитам на това, че междувременно вие сте повишили квалификацията си…

  • 6007

    – Нашите предшественици са били големи изобретатели. Изобретатели са приспособление, с помощта на което може да се гледа и вижда и през най-дебелата стена! – И какво е това приспособление? – Прозорецът.

  • 5444

    Учителят поздравява учениците в клас. – Добър ден, деца. – Добър ден, господин учителю, – отговарят всички. Само Иванчо гледа през прозореца и мълчи. – Защо не поздравяваш, Иванчо? – Защо да лъжа, че денят е добър, когато вали такъв пороен дъжд.

  • 2289

    – Имате ли книгата "Как се забогатява за един месец?" – Имаме я, обаче ви препоръчвам още една. – Коя? – Наказателният кодекс.

  • 9364

    Бяло момиче се влюбило в много богат негър. Майка й обаче не му разрешавала да се омъжи за него. Отишъл той да й иска ръката: – Вярно ли е че си много богат? – Да аз ужасно богат – Ми добре. Женете се ама има три условия!!! – Аз обича нея. Аз направи всичко. – Първо – тя трябва да живее в супер-луксозна къща на 6 етажа. – Аз обича нея. Аз направи такава. – Второ – да има последния модел лимузина с всички екстри вътре. – Аз обича нея. Аз купи такава. – И трето – най-важното: трябва да ти е 42 см. – Аз обича нея. Аз отреже 10.

  • 7264

    На конгрес на американските илюзионисти: – Какво прави вашата очарователна съпруга, която разрязвахте на две на сцената? – О, разведохме се и сега тя живее в Бостън и Сан Франциско…

  • 11113

    – От какво се страхува най-много Памела Андерсън? – От акупунктура.

  • 5405

    Между съпрузи: – Можеше да подредиш поне малко къщата, след като си се прибрал по-рано! – Нямах никаква възможност, скъпа… – Защо? – Защото през цялото време те чаках с отворени обятия…

  • 2144

    Не трябва непременно да сте луд за да работите при нас, но все пак помага… Кърт Вонегът

  • 9383

    В България има места,кадето има по един душ на квадратен километьр…. Учителка по география

  • 5823

    Разликата между МЕИ-то и лудницата е в това, че в лудницата поне персоналът е нормален… Доцент от МЕИ

  • 10186

    Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)

  • 6054

    Сър Джон към прислужника си: – Питър, вчера те пратих до болницата да се поинтересуваш за здравето на сър Алфред. Отиде ли? – Да, милорд. – Добре, свободен си.

  • 3347

    Жена попитала мъжа си: – Защо мишките не ядат боб? – За да не се издават пред котките, естествено.

  • 2085

    – Ще пийнеш ли по едно? – Не мога, с колата съм. – А защо не дойде пеша? – Ами и аз така мислех да дойда, ама после си помислих – ще се забавя, и вие ще почнете да пиете без мене…

  • 8611

    Цялото семейство се е събрало около смъртното легло на тъщата. Тя вече е затворила очи и не реагира. Но изведнъж през прозореца влита голяма пеперуда. Тъщата поотворила очи и се загледала в пеперудата. В този момент мъжът се надвесил над нея и прошепнал в ухото й: – Мамо, не се разсейвай.