Пътник пристига късно през нощта в евтин хотел и пита има ли свободна стая. – Имаме една на първия етаж. В коридора няма осветление, но ще я намерите лесно. Като стигнете до една греда, завийте на ляво и ще я намерите. Човекът тръгва по коридора, блъска си главата в нещо и изкрещява от болка. – На прав път сте! – вика окуражително портиерът. – Това беше гредата, а сега – веднага в ляво…
Въпрос към радио Ереван: – Защо булчинските рокли са бели? Отговор: – Защото стандартният цвят за кухненско оборудване е белият.
В нощната тъмница човек със сълзи на очи умолява срещнат: – Ако ми дадете неколкостотин долара, то вие ще спасите живота на един уважаван човек. – Ако имате предвид себе си, то дълбоко грешите! Вие направо имате вид на бандит! – Аз имам предвид вас!
Киркор и Гарабед попаднали на самотен остров. Киркор си води дневник: Ден 1: скука Ден 2: голяма скука Ден 3: ужасна скука Ден 4: космическа скука Ден 5: Гарабед взе да ми харесва Ден 6: Гарабед все повече ми харесва Ден 7: Гарабед ме изпревари
Двама бизнесмени се срещат на коктейл. Започват да водят разговор за живота, за бизнеса, когато стигат до въпроса за данъците, единият казва: – Ох, заради тези данъци, напоследък спя като младенец. – Що, бе? Всичко ли ти е чисто? – Не, бе! На всеки час се будя и плача…
Крадец бяга от полицията и малко преди да го заловят успява да се скрие в една детска градина. Децата тъкмо обядвали, той седнал при тях и започнал да се храни. В това време един от полицаите влязъл в детската градина застанал до престъпника и му казал: – Айде папай, моето момче, че след малко отиваме на бу-то!
Брат на известна чалга-певица й звъни по мобифона:– Како, намерих ти два великолепни текста.– Къде ги намери?– На вратата на градската тоалетна…
По случай Деня на Победа в едно руско училище дошъл дядото на Вовочка и започнал да разказва за Втората световна война: – Много страшно беше! Веднъж, на "Курската дъга" беше голяма битка, танкове, самолети, всички викат, стрелят. Аз със своите приятели в гора пия водка. Идват политическя командир и вика: "Стига пиене, хайе в атака!", а аз му казвам: "Еби си майката!". Или един друг път: през 1943 година – Отбраната на Москва – самолети, бомби, танкове, хиляди немци стрелят, викат, ужас! Аз в медицинската част пия водка. Идва ротния командир и почва да вика: "Стига пиене и девойки! Хайде "ура" и в атака!", а аз му казвам: "Еби си майката!". Учителката: – Извинявайте, можете ли да спреде да псувате? Дядото: – Еби си майката! – Но тука има малки деца! – Майката им да еба!
Доктор към пациента: – От какво се оплаквате? – Докторе, не мога да заспивам вечер. – Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай. – Опитах, не става… И… тогава се започна. – Какво се започна? – Да стрелям, докторе. – ??? – Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям. – Гледаш новините, нали? – Да, и вестници чета… Та започвам да стрелям, докторе, ей така – с много стръв и страст. А на мушката – разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и… заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница. – Минавай! И ме запиши в разчета! – Докторе, и ти ли?! – Мамка им!
По времето на училищните бригади три учителки се прибират от полето по безлюден междуселски път. Настига ги шофьор и спира за да ги качи на стоп до селото. Първата отказва. Отказва и втората. Третата решително се качва. Шофьорът потегля и пита учителката защо другите две учителки са отказали да ги повози. – Първата е историчка. Тя живее още в миналия век и има остарял мироглед. Втората е географичка. Тя ще се ориентира в пресечената местност и ще се прибере пеша. А аз се качих, защото съм математичка и предпочитам двайсет сантиметра пред два километра.
