2336
– Подсъдимият, защо сте удушили тъща си? – Не съм я удушил, аз й оказах първа помощ. – Как да го разбираме? – Ами, протече й кръв от носа и за да я спра, аз й пристегнах шията с едно въженце…
Май живееш през 2004-та година, ако… 1. Без да искаш въвеждаш паролата си в микровълновата печка. 2. Не си играл на белот или пасианс с истински карти от 10 години. 3. Имаш списък от 15 тел. номера за да се свържеш с тричленното си семейство. 4. Пращаш e-mail на човека на съседното бюро защото било по-лесно. 5. Обяснеието ти защо не се виждаш със съучениците си е това, че им нямаш е-mail адресите. 6. Когато се прибереш в къщи след работа все още отвръщаш на телефона в бизнес маниер. 7. Когато се прибереш в къщи след работа се опитваш да излезеш с 0 за телефонна централа. 8. От години работиш на поне две места. 10. Разбираш, че си напълно излишен по новините в 10:30 часа. 11. Шефът ти даже не разбира какво правиш, но продължава да крещи. А истинските клишета са: 12. Докато четеш този списък се усмихваш и кефиш. 13. Докато четеш този списък си мислиш на кой точно да го препратиш. 14. Получаваш това от приятел с когото не си се виждал от година и единствените ви връзки са препращане на такива глупави смешки. 15. Прекалено си бил зает за да забележиш че, не е имало номер 9! 16. Току що скролна и видя, че няма номер 9! И на всичко отгоре се смееш самодоволно на себе си!
Старши командир казал на войниците: – Кой казал на командира че има дървена глава? Войниците: – Ние не сме казали на командира, че има дървена глава. Ние му казахме да си сложи каската, защото прелитаха кълвачи.
Двама пияници си говорят в кръчма: – Дали през 21 век компютъра ще замести вестника? – Не. – Защо? – С компютър муха можеш ли да убиеш?!
Германците обграждат квартирата на Щирлиц. Мюлер се провиква: – Щирлиц, предай се! От вътре се чува глас: – Няма ме вкъщи… – Щирлиц, не лъжи, обувките ти са пред вратата! – Ами, че може да съм тръгнал бос… Мюлер се почесва по главата и казва: – Ей, много е хитър тоя… Оттегляй се!
Срещат се двама приятели – единият много кахърен. – Какво става бе, защо си толкова угрижен? – Абе остави… Оня ден се поскарахме малко с тъщата и… – Е, айде сега, голяма работа! Вземете да се сдобрите и толкова. – Не е там работата… Сега се чудя – да скрия някъде тялото или да ида да се предам?
Поделение войници били на учение. По едно време, минали покрай селото на един и той решил да се обади на баба си и дядо си. – Ооо, дядо, как си? – Здравей, сине, добре съм. Ами каква е таз гьостерица дето си я провесил през рамо? – Това не е гьостерица, бе дядо, гледай сега оградата… Свалил той автомата и та-та-та – направил оградата на трески. – Брей, – казал дядото – ами тия чудесии по колана ти, к"ви са бе, сине? – Това, дядо, са лимонки, гледай сега тоалетната… Взел една лимонка и, тряс, взривил тоалетната. – Брей, – рекъл пак дядото – що ли не беше жива баба ти, да ти види какъв юнак си станал… – А, ами че тя кога умря, бе дядо? – Ами, в тоалетната беше…