Един моряк тръгнал на поредния дълъг рейс, обаче на излизане от пристанището корабът се повредил и се върнал обратно за поправка. Морякът се прибира вкъщи, опитва да си отвори – от вътрешната страна има ключ. Звъни. Отваря му някакъв здравеняк. Здравенякът пита: – Ти пък кой си? – Аз ли? Аз съм мъжът… – Абе я се разкарай, нашият мъж замина на дълъг рейс…
Полицай отива на бръснар. Бръснаря го пита: – Господин полицай, какъв се пада на баща ми другия син? Полицаят помисли, помислил и не могъл да се сети. Бръснарят му казал: – Абе господин полицай, брат ми се пада, брат! Излязъл полицаят и срещнал свой колега. Попитал го: – Какъв се пада на баща ми другия син? Помислил, помислил и не можал да се сети. – Абе будала, на бръснаря брат бе!
Отива министър "1" при министър "2", но на вратата го спира охраната на министър "2". – За да влезете трябва да кажете паролата. – А каква е паролата? – Паролата е секретното име на Министтър "2". – А-а-а-а така ли? И какво му е секретното име? – Ш-ш-ш-т… "Неподкупния"! – Тогава предай на "Неподкупния", че го търси "Кльощавия"!
Пияница се събужда със страшен махмурлук в компанията на двама "другари". Опипва се по джобовете и ужасен казва: – Момчета! Вчера взех заплата! А сега нямам и стотинка… Другите пияници му казват: – Ами не помниш ли, снощи ги изпихме. – Уф, слава богу, бях се изплашил да не съм ги изгубил.
– Беше ли на зъболекар? – Бях. Извади ми зъба. – А сега не те ли боли? – Не зная. Той остана при зъболекаря.
Мъж в италиански ресторант иска да му донесът специалитета на заведението. Носят му миди.Мъжът:– Как да ги отварям?Сервитьора:– Отваряте леко и засмуквате.Мъжът смуче, смуче, а нищо не излиза, поглежда в цепнатината, а от там мидата го гледа и му говори:– Ох, колко е хубаво! Моля ти се не спирай!!!
Нощният пазач на гробищата влетява при началника си и виква: – Край! Няма повече! Напускам! Не мога да работя тук. – Защо бе? – Ами ходя наоколо и какво виждам – навсякъде само надписи – "тук почива еди-кой си", "тук намери вечен покой еди-кой си", "спи спокойно, дядо…". И какво – всички спят и си почиват, само аз бачкам!
Лорд Джон изпраща своя син – младия Тобиас – да учи в Оксфорд със следните наставления: – Синко, на края на всяка учебна година ще изисквам от Вас да ми представяте подробен фининсов отчет за разходите Ви. И тъй като си спомням добре своите студентски години, ще Ви помоля да отчитате разходите си за веселби с леки жени в графата "За лов". На края на първата учебна година Тобиас изпраща на баща си подробен отчет, като в графата "За лов" са отчетени 800 паунда. "Още е млад – мисли си лорд Джон – простено му е." На края на втората година отчетът е почти същият, само в графата "За лов" парите са вече 1500 паунда. "Е – мисли си лорда – множко са, но се надявам малко по малко да започне да му увира главата." На края на третата учебна година Тобиас изпраща отчет като предишните два, като в графата "За лов" освен малко повече от разходите за предната година има още едно перо: "За ремонт на пушката – 2500 паунда."
