5816
Мой мъничък сладичък оръженосецо, аз много си мисля за теб и ми се ще да си подготвиш оръжието за войната. Много те обичам, слънчице и те целувам целичкия. Мисля за теб и ми липсваш ужасно. Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".
Неграмотна жена работи като чистачка в малък пансион. Всяка седмица се подписва с кръстче на ведомостта за заплатите. Един ден слага на документите кръгче. Касиерката я поглежда въпросително. – Няма защо да се учудвате, госпожо! Омъжих се и си смених фамилията! – гордо заявява чистачката.
Във връзка с препоръките на Европейския съюз на всеки депутат ще бъдат дадени по 10 000 евро за да бъде приет закона срещу корупцията.
В училище учителката иска децата да й кажат по едно изречение с рима. Марийка: – Паднах в реката и си намокрих краката. Иванчо: – Паднах в саламура и си намокрих краката. – Иванчо в изречението няма рима. – Ами, защото саламурата не стигна до римата.
– Келнер, сигурен съм, че готвачът на вашия ресторант няма да може да яде това ядене! – Господине, готвачът ни е тук за да готви, а не да кисне по болниците!
В гората пуснали авиолиния – лъвът бил пилот, а мечката стюардеса. На първия полет се качили вълка и гаргата. Самолета излетял и мечката отишла да види какво ще желаят пътниците. Гаргата казала: – Едно уиски. Вълка за да не остане по-назад и той поискал уиски. Донесла им мечката уиски, гаргата го взела и пляс – изсипала го на земята. Вълка да не остане по-назад и той го изсипал. Така няколко пъти. Мечката се нервирала и отишла при лъва: – Тия двамата отзад направиха всичко на кочина. – Изхвърляй ги тогава. Хванала ги мечката и ги изхвърлила. Летейки надолу, гаргата казала на вълка: – Абе пич, за к"во се пра"иш на мъж, кат" не мо"еж да летиш бе?
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"
Космонавти от Земята най-после кацват на Марс. Срещу тях се задава един марсианец, целият в златни синджири и пръстени, и ги поздравява на разбираем език. Космонавтите учудено го питат: – Вие тука всички ли ходите с толкова много злато по себе си? – Не – отговаря марсианеца, – само арменците сме така!
Един мъж се прибира у тях и заварва жена си гола, на масата – шампанско, шоколадови бонбони, свещи… – Какво става тука ма! – Ами дойде кумът на гости… – И какво, да не ти налетя? – Ами малко ме целуна… – Така ли? Къде? – По устата… – Още? – После по врата… – Другаде? – По гърдите… – След това? – И по корема… – И после? – По колената… – Не прескачай!