Колата на една жена се разваля на пътя. Тя спира някакъв таксиметров шофьор и го моли да й помогне. Той се навежда над двигателя, а жената наднича през отворения капак и подпитва: – Какво става? Голяма ли е повредата? – Госпожо, как да ви обясня. Ако тази кола, беше кон, щях да ви посъветвам да го застреляте…
В кардиологичния кабинет: – Не се безпокойте за сърцето си – казва лекарят. Ударите му са силни и равномерни. Въпросът е дали ребрата ще издържат.
Един сервитьор станал полицай. Попитали го какво най-много харесва в новата си работа. – Това, че клиентът никога не е прав!
Изгладнял човек влязъл в ресторант и си поръчал супа, но поръчката му много се забавила, а той умирал от глад. Докато чакал забелязал някакъв мъж, който четял вестник, а пред него на масата имало пълна чиния с чорба. Скришом гладният взел паничката и изял чорбата, но що да види!?! На дъното на купичката имало паднало гребенче със сплъстени косми! Човекът веднага си изповръщал червата обратно в паничката, а онзи, от когото бил взел супата, свалил вестника и попитал: – Господине и Вие ли стигнахте до гребенчето?
Отишъл един човек в ресторант и си поръчал супа. Докато келнера му я носел си държал палеца потопен вътре. Човекът попитал: – Абе ти що си потопил палеца си в супата ми? – Еми прищипах си го на една врата и лекарят ми каза да си го държа на топло. – Заври си го в гъза тогава! – казал човека. – Еми досега къде мислиш че беше, бе?
В час по биология учителката изпитва Иванчо. – Кажи ми какво представлява сърцето. – Сърцето е мускулест орган с крачка… – Моля!? Кой ти каза че сърцето има крачка? – Ами вчера като минавах покрай вашата къща чух: "Сърчице, разтвори си крачката…"
Един грешник, който умрял от студ на Антарктида попаднал в ада. Дяволът го хвърлил в пеща, затворил вратата и зачакал. Чакал, чакал обаче нищо. Ония нито пищял, нито викал и той решил да отвори, за да види какво става. И тогава какво да види, грешникът се свил в единия ъгъл на пеща и му вика: – Вратата, вратата, затваряй вратата.
В едно латвийско училище върви урок по история. Темата е "Латвийския национален флаг". Учителката пита децата: – Какво означава червеният цвят на знамето? Николас, кажи ти! – Червеният цвят олицетворява кръвта, пролята от латвийците в борбата за независимост на Латвия срещу немците, шведите и другите нашественици. – Добре, Николас. Шестица. А, какво означава зеленият цвят? Хайде Вичкаускас, кажи! – Зеленият цвят олицетворява нашите безкрайни и красиви гори, планини и поля. – Добре, Вичкаускас. И ти получаваш шестица. А какво означава… Не оставяйки учителката да се доизкаже, Вася, който е руснак, скача от последния чин и казва: – А белият цвят на Вашето знаме е цветът на безкрайните сибирски степи, в които Николас и Вичкаускас ще бъдат изпратени, когато Латвия отново стане наша 15-а република.
Говорят си двама наркомани: – Ей, вчера се запознах със страшна мадама. Поприказвахме си, взех й телефона… – Ами много хубаво. На другия ден оня пак разправя: – Ау, с друга мадама се запознах, и на нея й взех телефона… И така няколко дена, докато другия не издържал и казал: – За какво ти са толкова телефони бе, вземи поне един телевизор!
Майката на Иванчо го пита: – Иванчо, кога ще си оправиш оценките? – Мамо, аз всеки ден се опитвам да си ги оправя, но учителката постоянно държи дневника при себе си…
Дядо отива да навести своите внуци. Влиза в стаята им и вижда, че единият чете книга за авиацията. – Какъв искаш да станеш, когато станеш възрастен, Пешко? – Пилот, дядо. – А, ти какъв искаш да станеш, Гоше? Момчето вдига поглед от последният брой на "Плейбой" и казва: – Възрастен, дядо, просто възрастен…
