Един човек тича по улиците и раздава на минувачите бели листа. Към него се приближават двама полицаи. – Гражданино, какво раздавате? – Как какво? Не виждате ли – раздавам позиви! – Ти с кой се ебаваш, бе? Т`ва са си чисто бели листа. – Не! Това са позиви. – Е, като са позиви, тогава защо нищо не пише? – К`во да пише – то всичко е ясно!
Шефа на една мутра го извикал и му казал: – Стягай се за път, ще ходиш в пустинята. Мутрата си приготвил багажа и се върнал. Шефа: – Какво си взе? – Храна. – За какво ти е? – Да ям по пътя. – Добре. Какво друго? – Вода. – За какво ти е? – Да пия по пътя. – Добре. Друго? – Една врата на кола. – Врата?! Че за какво ти е? – Като ми стане горещо, да отворя джама!
– Идвам да ви оправя водната инсталация. – Но тя е в изправност! – Не живеят ли тук Стоянови. – Ние сме Драганови. Стоянови се преместиха преди осем месеца. – По дяволите! Обаждат се спешно за водопроводчик, пък после се местят!
Иванчо се прибира с червени бузи. – Кой те удари? – Пешо. – Ти върна ли му шамара? – Да, още преди десетина дни.
Щирлиц се промъква посред нощ в кабинета на Мюлер. Протяга ръце към касата със секретните документи и в този момент чува приближаващите стъпки на Мюлер! Щирлиц затваря очи и се престорва на заспал… На сутринта го викат при Мюлер. "Щирлиц, снощи ви видях в кабинета си", казва му Мюлер. "Тревожа се за вас, вие очевидно страдате от сомнамбулизъм!" "Спасен съм", мисли си Щирлиц, но изведнъж му хрумва едно ужасно подозрение. Мюлер го заварваше по този начин в кабинета си вече за 10 път… Ами ако наистина беше сомнамбул?!
В армията. – Какво да правя, ако стъпя на мина? – Стандартна процедура – отскачате на 30 метра височина и се разпръсквате в района.
Биолог, физик и математик седят и наблюдават къща. В къщата влизат двама души и след малко излизат трима. Тримата коментират факта. Биологът казва: "Нормално. Това е резултат от естествен процес на размножаване." Физикът: "Нищо необичайно. В рамките на допустимата грешка е." Математикът: "Ако сега в къщата влезе един човек, в нея няма да има никой"
Чапай и Петка ще заминават на пътуване с кораб. Чапай казва: – Петка, ти знаеш ли, че когато пътуваш с кораб може да те хване морска болест, а освен това на кораба има много жени. Затова бягай до аптеката и купи хапчета против повръщане и презервативи. Връща се Петка с една опаковка хапчета и една опаковка презервативи. Чапай го поглежда и казва: – Петка! Ти болен ли си! Знаеш ли колко трае едно пътешествие с кораб? Бягай за още! Петка се връща с по две опаковки от двете. Чапай пак: – Петка! Това е цял месец бе, ще има да се люлеем и да драйфаме, а и жени, жени. Иди купи още. Петка се връща в аптеката и поръчва на аптекарката: – Един кашон хапчета против повръщане и един кашон презервативи! Продавачката му отговаря: – Абе, момчета, щом толкова ви се повръща от тая, защо продължавате да я ебете?
Съпрузи се разхождат из залите на галерия и изведнъж се натъкват на картина, на която е изобразена гола жена, покрита тук-там с листа. Съпругата погледнала картината и отминала, но съпругът останал дълго време пред платното. Най-накрая съпругата се приближила до мъжа си и попитала: – Какво чакаш? – Есента!
