При доктор непукист: – Добър ден, докторе. – Добър ден, следващият. – Докторе, бременна съм! – Честито, следващият. – Докторе, глътнах мишка! – Глътни котка, следващият. – Докторе, ухапа ме куче! – Ухапи го и ти, следващият. – Докторе, пикая на четири струи! – Глътнал си копче, следващият. – Докторе, боли ме пръстът! – Фра-а-ас! Следващият. – Докторе, умирам! – И аз, следващият.
Холмс и Уотсън вечерят. Шерлок Холмс пита доктора: – Е, Уотсън, какво ще кажете за Баскервилското куче? – Прекрасно, Холмс! Може ли да си взема малко допълнително?
Дядо разказва на внуците си за първата си среща с Ленин: – Беше на един съботник, носехме талпи. По едно време ми писна, оставих талпата на земята, седнах на нея и запуших. Идва при мен един такъв нисичък, с каскет, и ме пита: "Другарю, вие защо не носите талпата?", а аз му казвам "Ако ти се носи, носи си я сам". – Дядо бе, това е бил самия Ленин. И после? – После дойде един висок в шинел и пита: "Какво става тук?", а този, ниския, му отговаря "Този другар не иска да носи талпите.". "Ами като не иска да носи, да ходи да реже" – отговаря високия. – Ииих, дядо, та това е бил Феликс Едмундович. И после? – Ами после рязах. До 1958 година…
Спират един кораб за митническа проверка… Качва се митничаря и пита капитана на кораба: – Наркотици? – Да, ето, два килограма чист кокаин – отговаря капитана и показва пакет… Митничаря (учудено): – А оръжие ? – Да – ето два калашника и един "Макаров"… Митничарят (ядосан): – Ами валута? – Разбира се – отговаря капитана и вади едно куфарче долари. Митничарят (шашнат): – И всичко това е ваше? – Не – казва капитана – това е ваше, моето е в трюма…
Шерлок Холмс и д-р Уотсън вървят из полето и стигат до купчина лайна. Холмс казва: – А ето тук, Уотсън, за пръв път срещнах Баскервилското куче.
В чак по химия учителката пита: – В какво се разтварят мазнините? – В тиган! – отговаря Иванчо.
На млад мъж спешно му се ходи по голяма нужда и се изпуска в гащите. Качва се в трамвая и сяда облекчен. Наближава спирката и се сеща ,че е е омацал седалката и не му се иска да става ,за да не се изложи. За негово щастие възрастна баба го моли да отстъпи мястото , защото я болели краката. Естествено той става и казва : – Бабо , не само мястото ще ви отстъпя , а и разваления течен шоколад , който изтече на седалката от буркана , който счупих , докато тичах да хвана трамвая.
Президент изнася реч. Отдалеч се чува вик: – Господин Президент, може ли да се преместите малко по-наляво, че нещо не Ви виждам! – А не искате ли да ви дам бинокъл? – А не, няма нужда – аз съм с оптика…
