8507
Майка, очакваща второ дете, решава да посвети в това първородния си син: – Слушай Васко – казва тя – ти какво би искал: братче или сестриче? – Виждаш ли мамче – отговаря малкият – ако това няма много да ти развали фигурата, бих предпочел пони!
Певица пее известната ария: "Ако бях птица…". От галерията се чува: – А ако имах пушка!
– Какво толкова не ви харесва в тази наденица? – пита келнерът. – Краищата й – отвръща клиентът. – Но всяка наденица си има краища! – Да, но тези тук са съвсем близко един до друг!
Мравките играят футбол срещу слоновете. Равен резултат до предпоследната минута и изведнъж в 90-тата минута – гол! Слоновете бият с 1:0. Капитанът на слоновете отива при капитана на мравките и му вика: – Е, поне беше спортсменски мач! А мравката му отговаря: – А, не, вие играхте грубо! Няма да си разменяме фланелките с вас!
В час е дошъл инспектор и учениците играят на една игра, в която с първите букви на азбуката казват думи. Идва и буквата Х. Иванчо Вдига ръка, но учителката не иска да го вдигне, защото знае че ще каже някоя простотия. Инспекторът казва: – Вдигнете момчето! Иванчо казва: – Хризантема! След малко идва и буквата Л. Иванчо пак вдига ръка и госпожата този път го вдига, защото няма какво нецензурно да каже. Иванчо казва: – Лилипут ама с еей такъв кур. Ебах ли ти майката с хризантемата!
– Келнер, сигурен съм, че готвачът на вашия ресторант няма да може да яде това ядене! – Господине, готвачът ни е тук за да готви, а не да кисне по болниците!
Начално училище. Трети клас. В класа на Иванчо дошла нова учителка. Започнала първия я си час – върви между чиновете и разказва урока. Всеки път, когато минела покрай Иванчо, той прошепвал: "Ще те чукам!". По някое време нервите й не издържали и тя изтичала при директора: – Не мога повече така! А той я пита: – В кой клас? – III-Б. Средната редица, последния чин. – Ясно, Иванчо. Ще те чука…
Сър Джон се жени. Спретват бурен купон по случая, след което гостите му решават да продължат веселбата в кръчма, а от там отиват на публичен дом. За всеобща изненада, заварват и сър Джон в публичния дом. – Какво правиш тука? Нали току-що се ожени, имаш прекрасна жена? – Да, обаче тя се умори от тържеството и като се оттеглих в спалнята, я намерих там дълбоко заспала. И си помислих – струва ли си да я будя заради някакви си 20 лири?
– Келнер, донесете ми, ако обичате, телефонният указател на града. Искам да намеря един адрес. – Съжалявам много, господине, но ние нямаме телефонен указател. Вземете книгата за оплаквания. Там има почти всички адреси на жителите на града.
Демокрацията ни донесе светлината в края на тунела. Мамка му и тунел… изобщо няма край!
Студент влиза половин час преди края на изпита. Сяда и започва да пише, а изпитващия му казва, че няма да му приеме работата и по добре да си отива и да не си губи времето. Когато изпитното време свършва всички си оставят работите на бюрото на квестора. Идва и нашия човек, а ония му вика: – Нали ви казах да не пишете! Не ви приемам работата. А студента злобно пита: – Вие знаете ли кой съм аз? – Не. Студента мушка листа си между всички други и нагло казва: – Не ви и трябва…