Представяне на новия роман на световно известен автор. Млада репортерка, голяма почитателка на писателя, се промъква до него и с нескрит ентусиазъм пита: – Извинете, как съумявате да опишете така прекрасно женското сърце, женската душа, да се докоснете с неповторимост до нашите мечти, страсти и стремежи? Писателят направил крачка към нея, взел нежно ръката й и прошепнал: -Простичко е. Представям си мъж, премахвам надежността, разума, благородството и сърцето и съм готов.
Рота войници каца на Луната. Старшината ги строява и им обяснява: – Онзи кратер вляво от мен виждате ли го? – Да. – Там ще ни е спалното помещение. А онзи вдясно? – Да. – Там ще ни е консерваторията. А онзи зад мен? – Да. – Там ще ни е обсерваторията. Някакви въпроси? Редник Иванов: – Разрешете да запитам. – Казвай, Иванов! – Спалното помещение е ясно – там ще спим, консерваторията е ясна – там ще си държим консервите, но за какво ни е обсерватория? – Идиоти, вие да не искате цялата Луна да обсерете!
На колко сте години? – пита съдията. – Ами, навърших трийсет… – шепне жената. – Добре, добре! Коя година?
Едно борче излиза от кафенето и вижда как врабче му се изхожда върху предния капак на белия мерцедес. Опитва да го хване, но птичето излита. Борчето сяда намусено в колата и минаващ човек, видял всичко, му подава кърпичка и казва: – На – избърши го. – Да бе, ей сега, веднага ще тръгна да го гоня.
В същият ден, в който дъщерята получила шофьорска книжка, баща й я помолил да го повози. Тя се съгласила. Широко усмихнат той се качва отзад, на седалката зад шофьора. – Ама, татко, защо не седнеш отпред, до мен? – пита дъщерята. – Чаках този момент 15 години, от онова време, когато беше малко дете. Сега вече е мой ред да седя зад тебе и да ритам с крака по седалката.
Прибира се съпругът у дома и вижда жена му мери нови обувки. – Представяш ли си – казва му тя – прибирам се и гледам кутия. Отварям я а там обувки, точно моят размер. Съпругът се усмихва доволен. След известно време като се прибира гледа жена си пробва нова рокля. – Слизам в подлеза, а там гледам забравена кутия – казва му тя. – Отварям я а вътре тази рокля и същия номер като за мен. Мъжът с въздишка отвръща: – На теб повече ти върви. Вчера под кревата намерих мъжки гащета и при това не бяха моят номер.
