Среща на високо равнище СССР-САЩ. По някое време Рейгън и Горбачов остават насаме – няма преводачи наоколо, няма никой… Рейгън се хвърля на рамото на Горби и почва да му плаче: – Миша, не могу я больше так! Горбачов го тупа успокоително по гърба: – Надо, Щирлиц, надо…
Седят двама и се черпят. Единият взел да откровеничи: – Помниш ли, че тебе в старият квартал те обраха? – Помня. – Аз имах пръст в това. А спомняш ли си, че те съдиха за измама? – Спомням си. – Пак аз се бях намесил. Тогава вторият му казва с досада: – А помниш ли, че ти се роди син преди две години? – Помня. – Е, тогава аз се намесих…
Умрял Тито. В Югославия обявили "мука" (национален траур). Граждани, неразбрали какво не бива да правят по време на траура, звънят в националното радио да питат: – Да пиемо мое ли? – Не мой! Мука! – А да играмо? – Не мой – мука. Да ви е тужно! – А да йебаме мое ли? – Мое. Али свакой со своя жена – да му е тужно. Да е пуна муката!
Щирлиц видя група хора с бухалки в ръце. – Биячи! – помисли си Щирлиц. – Щирлиц… – помислиха си бейзболистите.
Някакъв пич си взел рускиня за съпруга, невероятно целомъдрена жена: не пиела, не пушела и не се интересувала от секса особено. Майка му обаче много се учудила от тая работа и попитала младоженката: – Абе ти как така нито пиеш, нито пушиш, нито от секс се интересуваш кой знае колко? А тя проплакала: – Боооольше не могууууу!
Клавирен концерт. Дама пита съседката си: – Това Шопен ли е? – Не съм сигурна – отговаря тя. – Да изчакаме да се обърне към нас…
Страдащ от хроничен бронхит отива при известен лекар. Докторът внимателно го преглежда и дълго пише рецепта. – Изглежда имате голям опит в лечението на бронхит – казва пациентът. – Aми да! Mоят го влача вече петнадесета година!
