Мъж си купил ново БМВ и го подкарал с висока скорост. След малко обаче забелязал преследващата го полицейска кола с включена червена лампа. Шофьорът си казал "Аз съм с БМВ, няма начин да ме стигне" и ускорил още повече. След няколко минути преследване обаче решил, че така си влошава положението, отбил встрани и спрял. Полицаят приближил и казал: – Добрее. Днес имах тежък ден, края на смяната ми е, освен това е петък, 13-ти. Не ми се пишат разни актове и фишове, така че ако ми дадеш за превишената ти скорост добро обяснение, каквото не съм чувал досега, те пускам да си ходиш. Шофьорът помислил и казал: – Предната седмица жена ми избяга с един полицай. Уплаших се да не би да ме гони, за да ми я върне. Полицаят казал: – Приятна събота и неделя!
Майстор заварва работник да се рови в кутията с резервни части. – Днес ще вземеш една гайка, – закарал му се той, – утре един болт, накрая, току виж си взел и скоростната кутия. И какво се получава? – Мотопед.
Великден, върви другаря Сталин към кабинета си, пуши лула. Насреща му бюрократ-подмазвач: – Другарю Сталин, Христос воскресе! – Благодаря, вече ми докладваха.
– По какво се отличава министъра на социалната политика от програмиста? – На програмиста му плащат за работещи програми.
Пристига мъж от задгранична командировка. Жена му го посрещнала, направила обяд, той го изял и казал: – Там, като ядох в ресторанта на същата такава чинийка имаше златно звънче. Дреболийка, но ти е приятно! После отива да си измие ръцете: – А, при тях на всички пешкири има бродирана по една гола жена. Дреболийка, но ти е приятно! Жената: – А пък на съседа достойнството му е с един сантиметър по-голяма от твоето. Дреболийка, но ти е приятно!
Млади специалисти дошли на работа на строеж. Един работник им казва: – Момчета, утре ще идва комисия по строителството. Каквото и да се случи, давайте си вид, че всичко трябва да бъде точно така. На следващия ден идва комисията и една стена пада със силен грохот. Работник от строежа си поглежда часовника и казва: – Виж ти! 10,35 часа – точно по график!
– Ало! Ало да, бърза помощ ли е?! – Не! Сбъркали сте! – А-а-а! Много ви моля да ме извините! – Няма нужда! Случва се! – Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте…
