Руският министър на отбраната казва на подчинените си: – Американците ни предлагат да ни помогнат в разоръжаването. Искат да им изпратим половината си танкове да ги нарежат и претопят на техни разноски. – Е, няма лошо… – Ама май е по-добре да им пратим ракетите. – Защо? – Ами на танковете трябва да им плащаме транспорта, а ракетите ще ги засилим на собствен ход.
Сержантът хваща новобранец с едно незакопчано копче. – Охо – озъбва се той. – Слънчеви бани ли правите, редник?
Съпругата на сър Джон го напуска. На третия ден в дома на лорда се звъни. Отваря слугата. – О, вие се връщате, госпожо! – казва той. – А пък аз си помислих, че е дошъл още някой, за да поднесе поздравления на лорда…
Няколко приятели си говорят как биха се отървали от тъщите си. Единият казва: – Ще купя отрова, всеки ден по малко, по малко в кафето… докато умре. Другият: – Аз пък ще й подаря нова кола. Обаче ще й повредя спирачките. Тя ще се качи да се повози, ще настъпи газта, няма да може да спре и ще се разбие някъде. Третият: – Аз пък ще купя десет опаковки аналгин. – Защо? – Ще ги изсипя всичките в тигана и ще ги разбъркам докато се стопят. – Ама за какво? – Ще ги излея в голяма форма и ще направя от тях едно огромно хапче аналгин. – И какво? – Ще влезе тъщата в кухнята, ще го види на масата, ще каже – я, какво голямо хапче аналгин… – Е, и? – А аз в това време отзад с брадвата по главата…
Разговор между ясновидци: – Това лято започва чудесно, нали? – Да, също като през 2007 година!
В наши дни. Някъде в Източна Европа. Министър-председателят има рожден ден. Един от министрите произнася тост: Искам да поздравя от все сърце нашия многоуважаван Премиер – но не затова, че има няколко стотин хиляди в книжка – ние също сме сложили по нещо настрана; – и не затова, че има Мерцедес последен модел – ние също не ходим пеш; – и не затова, че децата му учат на Запад – нашите също учат в престижни училища и университети; – и не затова, че има триетажна къща в престижен район – ние също не живеем на улицата; – а затова, че е истински демократ!
