Срещат се двама приятели. Единият се хвали, че наскоро се оженил. Другият започва да разпитва за жена му. – Абе, какво да ти кажа… Всички разправят, че приличала на Божията майка. – А стига бе?! Имаш ли снимка? – Имам – отговаря първият и вади един фотопортрет. Другият я поглежда и възкликва: – Майчице Божия!
На колко сте години? – пита съдията. – Ами, навърших трийсет… – шепне жената. – Добре, добре! Коя година?
– Какво работите, господине? – Изкарвам си хляба за сметка на грешките на другите хора. – Адвокат ли сте? – О-о, не, произвеждам гумички…
Избягал затворник се вмъква в дома на едно семейство, завързва ги и започва да тараши по шкафовете. Мъжът прошепва на жената:– Скъпа, ако искаме да останем живи, не трябва да му пречим!– Дори и да поиска секс?– Ще се наложи да се примирим – нали искаме да останем живи?!– Радвам се, че гледаш така трезво на нещата. Докато ме завързваше, бандитът спомена, че сигурно е щял да ни убие, ако не си бил толкова симпатичен.
Седял си Петка на фотьойла и си пушел пурата. По някое време Чапай нахлул с трясък и изкрещял: – Да бягаме, Петка! Германците идат! Петка продължил спокойно да си седи на фотьойла и да си пуши пурата, леко замислен. След малко още по-спокоен рекъл: – Да му мисли Щирлиц. Ние сме от друг виц.
Седи си руската салата в стомаха на Петров.По едно време пристига една водка: – Здрасти, аз съм първата водка на Петров, а ти коя си? – Аз съм руската салата! След малко пристига втора водка, и казва: – Здрасти, аз съм втората водка на Петров, а ти коя си? – Аз съм руската салата! И така нататък, идва десета водка и казва: – Здрасти, аз съм десетата водка на Петров! – Абе я да изляза аз да го видя кой е тоя Петров бе?
Нашите политици често грешат. Жалко, че не са сапьори…
