Сико пощаджията отива на преглед в общинската поликлиника. Докторът му предписва необходимите лекарства и след като му дава най-подробни указания как да ги взема, добавя: – И всеки ден по два километра оздравително ходене! – Докторе, – пита Сико, – а кога да ги одим тия два километра? Преди да разнесем пощата или след това?
Питат Радио Ереван: – Коя е най-интересната книга за всички времена? – Телефонният указател, защото можеш да чуеш автентичния глас на главните герои.
Един много стеснителен мъж стоял на бара и цяла вечер наблюдавал една много красива жена. Най-после, събрал кураж, мъжът отишъл при жената: – Ъ… извинете… имате ли нещо против да си поговорим? Жената се обърнала и извикала: – Не, за Бога! Няма да спя с вас тази нощ! Всички хора в бара вперили очи в стеснитилния мъж. След няколко минути красивата жена се приближила и казала: – Извинете ме, че ви притесних така! Но аз съм студентка по психология и имам за задача да наблюдавам поведението на хората в неудобни ситуации. Стеснителният мъж се обрнал и извикал: – За Бога! Как така 200 долара!
Един катаджия пътувал към София. По едно време попаднал на задръстване. Тръгнал напред да види каква е причината. Стигнал до началото на задръстването и видял една кола, която се движила напре-е-ед-наза-а-ад. Спрял я той и от там се показала чаровна блондинка. – Какво правите? – попитал катаджията. – Засилвам се да полетя – отговорила блондинката. – Защо? – Искам да отида в София, а на онази табела е написано "София" и има нарисувана стрелка нагоре.
Учителката се оплаква на бащата на Иванчо: – Синът ви вчера не дойде на училище. – Е? – И оня ден го нямаше. – Е, и? – И преди това липсваше. – Е, и? И утре няма да дойде. – Защо? – Удуших го, гада!
Върви лисицата през гората и гледа – гаргата лети с опашката напред! Пита я тя: – Защо ма, сврако, летиш на обратно? – Еми на, Лисо, то нали е демокрация, правя каквото си искам, кой ще ми каже нещо? – Бре! То хубаво нещо било демокрацията – си казала Лиса и взела и тя, нали е демократ, да върви със задника напред. Както вървяла, не щеш ли изскочил от едни храсталаци Кумчо Вълчо и тя докато се усети я наебал. Лиса: – Чакай бе Вълчо, какво правиш? – Абе Лисо, нали е демокрация, правя каквото си искам. Кой ще ми каже нещо? Тръгнала пак Лиса с дупето назад. Оппа-а-а, изскочил от едни шубраци Заека и той нали е бързак я надупил за секунди. Лиса: – Чакай бе Зайко, недей така, какво направи? – Спокойно Лисо, тука е демокрация, кой ще ми каже нещо? Ти ли? Продължила нататък пак Лисанка със задника напред и тъкмо си мислела хубави работи, и усетила познато чувство – обърнала се тя и какво да види – Мечо я напънал на задна прашка и шиба като луд. – Ауууу, Мечо, какво правиш? Какви са тия неприлични действия? – Тихо Лисо! Вече е демокрация, какво протестираш? Ти май искаш нещо да ми кажеш а? Тихо, щото да не те зачеша пак! Продължила Лиса и кой да види – Свраката – пак по стария начин си лети безгрижно. Лиса си казала – "Сега ще й търся отговорност на тая!" и вика: – Ей Гарго! Какво ме излъга ти за тая демокрация – тука половината гора ме наеба вече! Гаргата се обадила: – Е Лисо, така е то, за нас горе е демокрация, за вас долу живо преебаване!
