Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 156

    Моканина се ядосва на кучетата си и ги нахоква, че са усетили мъката на бедния човечец. Бисери и поуки от изпита по литература след 7. клас през 1998г. – Йордан Йовков – "По жицата"

  • 3027

    – Мамо, изобщо не ми харесва това, което си сготвила! – мръщи се десетгодишно хлапе. – Яж, синко. Помни, че след като се ожениш, непрекъснато ще повтаряш на жена си каква прекрасна готвачка съм била.

  • 3015

    В едно щъркелово гнездо: – Мамо, къде е татко? – Той носи бебета по света и радва много семейства! Няколко месеца по-късно майката-щъркел пита сина си: – Къде беше цял ден? – Плаших гимназистки!

  • 9141

    – Благодаря, докторе! Болката в гърба ми премина. Какво беше това? Радикулит? – Не, тирантите ти се бяха усукали.

  • 6512

    Идва млада нова учителка по география в клас, а там викове, тропаница, бой… – Здравейте, деца. В отговор: – Изчезвай от тука, мръснице… Учителката отишла при директора… Той я съветва: – С тях трябва по друг начин, отначало трябва да ги удивите и заинтересувате. Ще ви покажа… Отворил вратата с крак: – Здравейте, пичове… – Мараба, директор. – Можете ли да сложите презерватив на глобуса? – А к`во е това глобус? – За това ще ви разкаже новата учителка…

  • 11178

    Наложило се един път на бойното поле Чапай да оперира, а Петка да му асистира. Ето какви били думите на Чапай: – Скалпел, спирт. – Форцепс , спирт. – Спирт, спирт. – Краставичка…

  • 10186

    Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)

  • 582

    Какво мисли петела когато гони кокошката? "Ако не я стигна, поне ще се сгрея".

  • 9370

    "В едната си ръка баба Илийца държала пистолета,в другата- бебето, а в третата- бунтовника." Из отговор на литературен въпрос на седмокласник

  • 9636

    Изработваме обувки с кожа на клиента! Надпис на обущарско ателие

  • 459

    Две деца се скарали. Попското дете казало: – Сега ще кажа на татко да не ти дава от баницата! – А пък аз ще кажа на мама да не меси баница.

  • 10910

    Влакът влиза в гарата и кондуктурът обявява: – Пилзеен! – За мен две бутилки! – поръчва един от пътниците.

  • 2749

    Съдят жена, че пребила мъжа си. – Защо го бихте? – пита я съдията. – Представете си, господин съдия, звъни ми по телефона, кара ме да изляза по-рано от работа, разтурил спалнята, съблича ме гола, поваля ме на чаршафа и вика: „Честит първи април, скъпа!“

  • 6607

    Един човек отива на лекър и му казал:– Докторе прекарах навън леко облечен и сега съм много зле.– Бихте ли пояснили…– На терасата по презарватив!

  • 9052

    На изложба на военна техника: – Това, господа, е най-новият модел бронирана жилетка. Издържа на всякакви куршуми, по-сигурна е от танкова броня! Ало, господине, внимавайте да не се облегнете на нея – ако я счупите ще си я платите!

  • 7093

    В аптеката: – Дайте ми някакво сънотворно, но да не е много силно. – Ето ви това, от него изобщо няма да можете да заспите.