Крикор бил оптимист, а Гарабед песимист. Срещнали се, поговорили се, и на изпращане Гарабед казал: – Сбогом, Крикор. – Ама защо така "сбогом", много черногледо! – Ами знае ли човек… Може например да умреш и повече да не те видя. Или, напротив, да ослепееш и ти мен повече да не ме видиш.
Прибира се мъж вечерта вкъщи след като не си е спал вкъщи през нощта. Жената: – Е, къде беше? Мъжа: – Скъпа, уредих се на още една работа, като нощна смяна. Жената: – И какво работиш? Мъжа: – Терорист. Жената: – Какво ще рече това? Мъжа: – Опитвам се да направя демографски взрив в страната.
Един борец харесал мадама. Отишъл при нея и я заговорил: – Да отидем някъде заедно… – Да отидем. – Да се качим в БМВ-то… – Да се качим. – Да отидем вкъщи… Отишли в къщата на бореца и той казал: – Да пийнем по нещо… Доволен, че мадамата изобщо не се съпротивлява, дори се съгласява много лесно с него, борецът продължил: – Да се съблечем… – Да се съблечем.. – Да си легнем… – Да си легнем. – Да загасим лампата… – Да я загасим. – Виж сега как ми свети "Ролекс"-а!
– Докторе, колко ще ми се увеличи бюстът след пластичната операция? – Ами, поне ще се забелязва.
Шофьорът Пешо си карал камиона и чул по радиото да съобщават, че в околността е кацнала летяща чиния с извънземни на борда, и че е обещана награда за човека, който пръв установи контакт с извънземните. "Съществата са високи около метър, бели са на цвят, плешиви" – се казвало в съобщението. Пешо продължил да си кара камиона, но по едно време му се допикало. Отбил камиона, и отишъл да се облекчи в близките храсти. Както си вършел работата, не щеш ли, гледа срещу него стои същество точно според описанието по радиото – високо около метър, плешиво, бяло… Почнал Пешо да се опитва да установи контакт: – Пешо – посочил той себе си… – Камион – посочил превозното си средство… – Пикае – обяснил той какво прави, посочвайки органа си. Съществото нишо не отговорило, а само мигало умно. Пешо опитал пак: – Пешо…, камион…, пикае… Никакъв резултат. – ПЕШО…, КАМИОН…, ПИ-КА-Е! Съществото отговорило: – Гошо, линейка, сере.
Млад писател споделя с колега: – Ура! Ще получа пет долара за последния си разказ! – От кого? – От пощата, защото ми изгубили писмото, с което го пращах до редакцията.
На пазара, близо един до друг, трима търговци разположили сергиите си. Първият продавал краставици, вторият – домати, а третият – дини. На първата сергия се спрял клиент и попитал: – Ти какво продаваш? – Краставици, не виждаш ли? – Това краставици ли са? Да знаеш в нашето село какви краставици има… Отминал и спрял на следващата сергия: – Какво продавате тук? – Домати. – Това домати ли са? Да знаете в нашето село какви домати има… Когато клиентът наближил до третата сергия, където дини продавал бил стар габровец, продавачът се провикнал: – Грах продавам, грах!
– Искам бисерната огърлица, която слагам в първо действие, да бъде истинска! – капризничи актрисата. – Добре, ще бъде истинска,- отговаря ехидно режисьорът,- както и отровата в последното действие!
Младеж кани девойка вкъщи. Настанява я и пита: – Чай, кафе, интернет?
Учителката: – Марийке, напиши изречение, в което да има думите "гора" и "девойка"! Марийка пише на дъската: "В гората влезе една девойка." – Иванчо, а ти сега направи това изречение отрицателно! Иванчо пише: "От гората излезе недевойка." Учителката: – Ама, Иванчо! Не е правилно, я бързо го поправи! Иванчо: – Госпожо, това не се поправя, то е за цял живот…
