Сталин чете доклад. Изведнъж някой в залата кихва. – Кой кихна? (мълчание…) – Първи ред, стани! Да се разстреля! Бурни аплодисменти. – Кой кихна? (мълчание пак…) – Втори ред, стани! Да се разстреля! Дълго нестихващи аплодисменти. – Кой кихна? (мълчание…) – Трети ред, стани! Да се разстреля! Бурни аплодисменти в цялата зала, всички стават, възгласи "Слава на великия Сталин!" – Кой кихна? – Аз, аз… (ридания…) – Наздраве, другарю!
В едно латвийско училище върви урок по история. Темата е "Латвийския национален флаг". Учителката пита децата: – Какво означава червеният цвят на знамето? Николас, кажи ти! – Червеният цвят олицетворява кръвта, пролята от латвийците в борбата за независимост на Латвия срещу немците, шведите и другите нашественици. – Добре, Николас. Шестица. А, какво означава зеленият цвят? Хайде Вичкаускас, кажи! – Зеленият цвят олицетворява нашите безкрайни и красиви гори, планини и поля. – Добре, Вичкаускас. И ти получаваш шестица. А какво означава… Не оставяйки учителката да се доизкаже, Вася, който е руснак, скача от последния чин и казва: – А белият цвят на Вашето знаме е цветът на безкрайните сибирски степи, в които Николас и Вичкаускас ще бъдат изпратени, когато Латвия отново стане наша 15-а република.
– Мъжът ми се чувства много зле! Трудно диша! – А какво казват лекарите! – Да не му завързвам вратовръзката толкова стегнато.
Пуска се слух,че Брежнев е умрял. Радиото опровергава (гласът на Брежнев): – Някои хора разпространяват неверни слухове, че аз съм бил мъртъв и гласът ми се разнасял от грамофонна плоча… лоча… лоча… лоча…
В казармата току-що пристигнал млад войник пита един от старата служба: – Как сте с храната? – Храната тук е много разнообразна. Една и съща супа има осем различни наименования…
