Един ден Чапай отишъл на нивата и вижда една лопата и на нея бележка: "Чапай, ако обичаш ми донеси лопатата защото си я забравих. Подпис: Петка". На другия ден Петка отива на нивата и гледа – лопатата си стои, а върху нея нова бележка: "Съжалявам, Петка, ама не можах да намеря лопатата ти. Подпис: Чапай".
Един мъж се обръща към служителка на гише "Информация" в пощата: – Извинете, къде е тоалетната? Служителката обаче чува "Къде е колетното?" и отговаря: – Зависи колко тежи. Ако е до 1 кг – в тази зала, ако е по-тежко – в онази зала. Мъжът: – Ама вие мерите ли ги? Служителката: – Да, с електронни везни!
Скоро след Съветската революция пращат агитатор в някакво село в поволжието да говори против религията. Събира той селяните, говори им три часа, и накрая ги пита: – Разбрахте ли сега, че такова нещо като "християнски бог" не съществува? – Разбрахме! Жив да си ни, другарю лектор, Аллах да те поживи!
Двама затворници разговарят: – За какво си тук? – Ами намерих нещо, което никой не беше изгубил.
Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява: – Ало, Исаев… давам ви Ставката…, – и в слушалката се чува гласът на Сталин. – Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там… Върни ги, скъпичък… Безпокоят се хората, не е хубаво така…
В един хладилник са наредени едно до друго десет яйца. Първото смушква второто: – Оня, десетият, никак не ми харесва! Никаква корпоративна култура няма. Чист пънкар! Гледай го как се самоизтъква! Я му предай на тоя – сплескан, че ние тук сме екип, и не търпим индивидуалисти! Вторият на третия: – Първият ме помоли да предам, че десетият се дели от екипа. А ние сме сплотен колектив, един за всички, всички за един! Третият – на четвъртия, четвъртият – на петия, петият – на шестия, шестият – на седмия, седмият – на осмия… Осмият на деветия: – Я, колега, кажи на оня рошавия, че ние всички трябва да се държим заедно! Деветият на десетия, побутвайки го: – Знаеш ли какво, приятелче… Ти не се вписваш в екипа. Ние тук имаме корпоративен дух, тийм-билдинг, тъй да се каже… Като едно семейство сме… Ние сме корпорация… Трябва да се държим заедно… Десетият: – Колко! Пъти! Да ви повтарям! АЗ СЪМ КИВИ, АЗ СЪМ КИВИ, АЗ СЪМ КИВИИИИИ!!!
Шефът на хотела върви по коридора и чува от една стая пеене. Обажда се на рецепцията: – Вие връчихте ли сметката на клиента от 108-а стая? – Да. – А защо пее тогава? – Не пее той. Опяват го.
