Дядо разправя на внуците си подвизи от войната: – Нося се аз на коня, и гледам срещу мен – куп врагове! Че като ги подхванах със сабята – сеч, сеч! Това ръце, крака – всичко наред сека! – А защо не им сече и главите? – Ами главите им вече бяха отсечени…
Полицай задържа двама скитници. – Къде живеете? – пита той. – Никъде – отговаря първият. – А вие? – Съседи сме…
У Иванчови имало една статуя, която се накланяла, когато някой излъже. Прибира се Иванчо от училище, а баща му го пита: – Иванчо, каква оценка получи днес? – Шестица! Статуята се наклонила. – Недей да лъжеш, Иванчо! – Добре де, петица. И така Иванчо посмалявал, посмалявал, докато накрая си признал че има двойка. Тогава баща му казал: – Браво бе! Идиот! Аз като бях на твоите години, поне тройки изкарвах! Статуята се сринала на земята.
Бащата: – Синко, получил си двойка по математика! – Кой ти каза? – Твоята учителка! – Ах, тези жени хич не могат да пазят тайна.
В часа на класния учителката разказва на децата за Европа и Европейския съюз. Става дума и за Шенгенското споразумение и тя пита: – А най-радостното, деца, е че скоро ние ще отпаднем от "черния списък". Какво ще направите вие тогава? Всички тъпеят, естествено Иванчо вдига ръка: – Как какво, веднага си взимам партакешите и изчезвам от тая държава… – Е, хубава работа, Иванчо, къде е патриотизъма, любовта към родината. Я довечера питай родителите си и си помисли и утре пак ще говорим… На другия ден: – Е, Иванчо, какво измисли? – Ами, госпожо, татко каза че не съм прав. – Видя ли, Иванчо, и какво друго ти каза татко ти? – Ами каза, че като махнат Шенген е по-разумно да се кача на едно дърво… – ?!? – За да не ме смаже тълпата.
Лейди Джейн, лейди Хариет и лейди Мейбъл са на сафари в Кения. Един ден те спират за следобедния си чай на поляна току на границата между саваната и джунглата. Слугите разпъват палатки, изваждат плетени столове и чадъри и трите дами се разполагат, все едно че са в някое от именията си в Западен Йоркшир. Внезапно от джунглата изскача огромна мъжка горила, оглежда дамите, грабва лейди Мейбъл и я отнася със себе си между дърветата. Лейди Джейн и лейди Хариет продължават да пият чая си. След известно време Хариет си позволява лек коментар: – И като си помислиш, скъпа, какво толкова намери той в бедната Мейбъл?
Върти се Петка през нощта, дървениците не му дават да спи. Станал той, запалил лампата, отишъл до вратата силно я тряснал и на пръсти се върнал в леглото си. Василий Иванич очудено: – Петка, да не си полудял? Петка: – Аз, Василий Иванич, лъжа дървениците, нека си мислят, че съм излязъл от стаята.
Келнер, ние със съпругата ми отбелязваме 25 години съвместен живот. Някакво вино да ни препоръчате? – Кажете първо: искате да празнувате или да забравите?
Защо Господ никога няма да стане професор? 1. Има само една публикация по темата2. Публикацията е писана на иврит3. Няма позовавания на други автори, писали по темата4. Публикацията не е отпечатана в научно списание5. Съществуват известни съмнения дали той я е писал6. Дори да приемем,че Той е създал света, над какво е работил след това?7. Не е привличал достатъчно сътрудници8. Научните среди срещат определени трудности при опитите да възпроизведат неговите резултати9. Никога не е искал от Комисията по етика разрешение да използва хора за своите опити10. Когато по време на един от експериментите нещо се объркало, Той се е постарал да скрие провала си, като издавил всички11. Когато доброволците не се държали както му харесва, Той ги изключвал от контролната група12. Рядко посещава занятията, просто кара студентите да четат книгата му13. Някои казват, че пращал сина си да води занятия със студентите14. Изключил е първите двама студенти, заради жаждата им за знания15. Независимо от това, че в теста си е дал само 10 задачи, повечето от студентите му са се провалили на теста16. Консултациите си провеждал рядко и то само по върховете на планините!
Попитали радио Ереван: Може ли да се пикае срещу вятъра? Отговор: Може, но без да си го вадиш навън.
Щирлиц рови в секретния архив на Гестапо. Изненадващо влиза Мюлер: – Щирлиц, какво правите тук? – Амии, чакам трамвая! – Аха. Мюлер си тръгва, но съмнения започват да го преследват. Връща се в архива, но Щирлиц вече го няма там. "Сигурно е минал трамвая" – мисли си Мюлер.
