11602
Млад адвокат тича щастливо при баща си (и той адвокат): – Татко, татко, спечелих онова дело, което ти цял живот не можа да спечелиш! – Идиот, аз цял живот се прехранвах от това дело!
Млад адвокат тича щастливо при баща си (и той адвокат): – Татко, татко, спечелих онова дело, което ти цял живот не можа да спечелиш! – Идиот, аз цял живот се прехранвах от това дело!
Младеж кандидатства за работа в метеорологичната служба. – Имате ли някакъв опит? – го питат. – Да – отговаря самоуверено той. – Три пъти вече печеля на тото!
Влиза един гангстер в поликлиниката,изважда един "Колт" и казва на дежурния лекар. – Докторе,този човек е прострелян.Той ми е близък приятел и ако умре ще те гръмна. Докторът изважда по-голям "Колт" и отговаря: -Ако твоят приятел умре на операционната маса ,аз ще разбера 15 сек.по-рано от тебе.
Умрял един агитатор и след смъртта си отишъл в пъкъла. След три месеца до небето звъни самия Луцифер: – Боже, вземи този агитатор на небето! Тук все разни събрания свиква, партийни занятия провежда, кръжоци създава. В пъкъла настана такъв безпорядък, че е трудно да се издържи и всички дяволи са изцяло обхванати в сдружения! – Добре, прати го при мене! – казва Бог, милосърден даже към пъкъла. След три месеца Луцифер пак звъни до небето да разбере там как вървят нещата с агитатора. – Ало, Боже! – Какъв бог бе! Тук въобще няма Бог!
– Старшина, кой е дежурен по рота? – Хвърчипушков. – Веднага да се яви. – Не може, изхвърчал е.
На плажа.Двама спасители си говорят и единия вижда, че с една от лодките, като че ли нещо не е както трябва.– Лодка 96. Някакъв проблем? – Не получил никакъв отговор.– Лодка 96! Има ли проблем? – Пак нищо. Изведнъж другият се сетил:– Абе. Ние нямахме ли само 70 лодки?– Лодка 69. Сега ще ви помогнем…
В църквата шеф на охранителна фирма се молил на Бога: – Помогни, Боже, борчетата да са здрави, пари да носят, помогни и тоя ТИР с бензин да мине границата, и ни пази от пандиза. За момент дочул в другия ъгъл пенсионер да нарежда: – Боже, моля ти се нека ми стигне пенсията и този месец за хляб, и за мляко, и да мога и тока да платя… Веднага борецът притичал при стареца и ядосано му казал: – На ти сто марки и стига си занимавал Господа с глупости!
Старшината строява ротата и командва: – Иванов! 50 крачки пред строя – ходом марш! Иванов почва да марширува и след малко се спира: – Не мога по-нататък, господин старшина! Тука има стена! – По-нататък не е нужно… Иванов, кръ-ъ-ъ-гом! Рота, за стрелба!
Бизнесмен заминава командировка. Дава инструкции на иконома си: – Робърт, трябва да замина за две седмици, оставям вилата на твоите грижи, дръж всичко под контрол. Робърт: – Да, господине, ще се грижа за всичко. След няколко дена бизнесменът звъни на иконома си: – Робърт, как е? Всичко наред ли е? – Много ми е жал, но счупих дръжката на лопатата. – Какви ми ги разправяш, каква дръжка? – Съжалявам, но се счупи, като погребвах кучето ви. – Какво???!? Кучето ми е умряло? Как можа да стане това? – Скочи в басейна и умря. – Но… Лабрадора… тези кучета са отлични плувци. – То скочи, а басейнът беше празен. – Празен ли?! Нали го напълнихме миналата седмица! – Водата я изтеглиха пожарникарите, за да гасят вилата. – ВИЛАТА МИ Е ИЗГОРЯЛА!!? По дяволите, как? – Падна свещта, стояща при ковчега на майка ви. – ?!?!? Какво?!? И мама ли е умряла? Какво е станало?!! – Влезе в стаята на жена ви и я видя в леглото с най-добрия ви приятел, и не й издържа сърцето…
Дядо разказва на внуците си за първата си среща с Ленин: – Беше на един съботник, носехме талпи. По едно време ми писна, оставих талпата на земята, седнах на нея и запуших. Идва при мен един такъв нисичък, с каскет, и ме пита: "Другарю, вие защо не носите талпата?", а аз му казвам "Ако ти се носи, носи си я сам". – Дядо бе, това е бил самия Ленин. И после? – После дойде един висок в шинел и пита: "Какво става тук?", а този, ниския, му отговаря "Този другар не иска да носи талпите.". "Ами като не иска да носи, да ходи да реже" – отговаря високия. – Ииих, дядо, та това е бил Феликс Едмундович. И после? – Ами после рязах. До 1958 година…
Умрял Тито. В Югославия обявили "мука" (национален траур). Граждани, неразбрали какво не бива да правят по време на траура, звънят в националното радио да питат: – Да пиемо мое ли? – Не мой! Мука! – А да играмо? – Не мой – мука. Да ви е тужно! – А да йебаме мое ли? – Мое. Али свакой со своя жена – да му е тужно. Да е пуна муката!