Главен лекар на болница вика в кабинета си млад хирург и започва да му се кара: – Млади момко, разбирам вашия ентусиазъм и хъс в работата… Трябва, обаче, да се съобразявате поне малко. Заради вас поръчвам вече трета операционна маса. Моля ви, ама много ви моля, не натискайте така скалпела!
Зъболекарят, извикан на телефона в съседния кабинет, се връща и пита асистента си: – Има ли още пациенти? – Да, още един. В кабинета ви. – Но защо тогава не подготвяте инструментите? – Защото той се е заключил от вътрешната страна.
Футболист е на смъртния си одър и пита жена си : – Колко пъти си ми изневерявала? – Три – признала си тя. – И с кого? – Ами спомняш ли си, когато треньорът не те пускаше да играеш? – Да. – А когато те пускаше? А после? Ами спомняш ли си, когато съотборниците ти не ти подаваха? – Да. – А спомняш ли си когато ти подаваха? – И накрая? – А спомняш ли си, когато публиката не те аплодираше??? А когато те аплодираше???
– Докторе, страхувам се, че умирам! – Глупости. Това е последното нещо, което ще направите.
– Беше ли на зъболекар? – Бях. Извади ми зъба. – А сега не те ли боли? – Не зная. Той остана при зъболекаря.
– Защо не върнахте пръстена, който сте намерили? Можехте да го дадете в бюрото за изгубени вещи?– Но моля ви, господин съдия, на пръстена пишеше "Твой завинаги".
Белите блокирали дивизията. Няма какво да се яде. Седи Петка и мечтае: – Сега да имаше един самун хляб… Ти, Василий Иванич, ам и аз ам-ам… Василий Иванич се обърнал и пернал Петка зад врата: – Защо отхапваш по два пъти, ти, бе?…
Един професор много си харесал една студентка и все не й давал изпита. Явява се тя втори, трети път – пак същото. – Колежке, не разбрахте ли че докато не ми пуснете няма да ви дам изпита? – казал професорът. – Готово. – отвърнала студентката. Като свършили професорът рекъл: – Колежке, ако знаех че сте девствена никога нямаше да настоявам. – Професоре, ако знаех че ще ви стане щях да си сваля чорапогащника.
