1409
– Прочетохте ли стиховете ми? – пита млад поет редактора. – Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише! – О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение? – Онова, за телевизора.
– Прочетохте ли стиховете ми? – пита млад поет редактора. – Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише! – О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение? – Онова, за телевизора.
Някакви обират един тип. За да го сплашат, го топят в кофа с вода да го давят. Вадят го и го питат: – Долари има ли? Изтръсквайки се им отвръща: – Няма. Топват го отново и го вадят: – Злато има ли? – Няма. Топват го отново и го питат: – И левове ли няма? Тариката нервно им отвръща: – Слушайте момчета, или ме дръжте по-дълго под водата, или ме пуснете по-дълбоко. Нищо не се вижда.
Чапай и Петка седят на масата, пият водка и замезват краставички. При тях се примъква Фурманов: – Охо, другари! Хапвате, пийвате двамката… Я аз да стана трети! – А, не, ти ще си седми. – Как така седми? – Ами шестима вече изгонихме.
– Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година. Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам – свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре – топло, уютно – в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка. – Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин! – Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: "Може ли да се постопля при вас другарю – изгубих се в бурята, умирам от студ". А той каза само "Вън!" … а очите му добри, добри…
Наемат мъж на работа и го разпитват за биографията му: – Какво сте работили? – Ами най-напред работих в КАТ. – Така-а-а… катаджия. – записва си интервюиращият. – После бях в една охранителна фирма. – Охранител значи. – записва пак интерюиращият. – После пак се върнах в КАТ. – Ясно – мърмори си интервюиращият – записвам: катаджия-рецидивист.
95-годишен дядка (богат, естествено), се жени за 25-годишна мадама. Мадамата си прави сметка: "прежалвам се да се оженим, той сигурно отдавна е забравил как се прави секс, а и не може, натискам го първата брачна нощ – инфаркт, отървавам се от него, и гушвам парите". Женят се. Първа брачна нощ. Мадамата поляга очакващо в леглото. Дядката се появява – на огромния си член е надянал дебел гумен презерватив, запушил е носа си със щипки, а в ушите си е сложил тампони. – Какви са тия работи? – пита младоженката с тревога. – Две неща мразя на тоя свят – отговаря младоженеца – женски викове и миризма на изгоряла гума.