2052
Наташа Ростова искала да каже нещо, но отварящата се врата й затворила устата. Из ученическо съчинение
Студентско парти. В една от стаите се усамотява една двойка. След доста време отвътре се чува истеричен кикот. Останалите отварят вратата и виждат момичето, което не може дъх да си поеме от смях, а момчето се е скрило под одеалото. Момичето обяснява: – Аз го питам кога ще свърши, а той ми отговаря, че е втори курс.
Иванчо се връща от училище и казва на баща си: – Тате, утре си канен на специална родителска среща в училище. – Как така специална? – Ами само аз, ти, директора, и двама следователи от Трето районно.
Интернет маниак се опитва да се откаже от ровенето в мрежата. Сяда пред компютъра и започва да си повтаря: – Няма да го пусна! Няма да го пусна! Няма да го пусна! По някое време не издържа, включва компютъра и модема и продължава да повтаря: – Не бях аз! Не бях аз…
На урок по аритметика питат Иванчо: – Колко е 4 плюс 8? – 15. – А 12 плюс 7? – 28. – Малко странно смяташ. А какво работи баща ти?– Келнер.
Студент се напил много и отишъл на изпит. На вратата среща приятел и го пита: – Какво имаше? – Ботев. Да знаеш, че професорът е малко глух, така че само споменавай от време на време Ботев и ще ти пише шестица. Влиза ученика и тегли тема за Ботев. Почва да говори на професора: – И така. Вчера бяхме в един много як бар. Ботев. И се напихме много. Ботев. Срещнахме много яки пички. Ботев. Поканих една от тях вкъщи. Ботев. Тя дойде. Ботев. Ботев. Ботев… – Аре стига с тоя Ботев и ми разкажи какво стана после бе.