7817
Тъща към зет си: – Всяка вечер разказваш на внука ми приказки. Това е хубаво, на защо всичките завършват по един и същи начин: "Те се оженили и заживяли щастливо, защото младоженката била сираче"?
Бизнесмен заминава командировка. Дава инструкции на иконома си: – Робърт, трябва да замина за две седмици, оставям вилата на твоите грижи, дръж всичко под контрол. Робърт: – Да, господине, ще се грижа за всичко. След няколко дена бизнесменът звъни на иконома си: – Робърт, как е? Всичко наред ли е? – Много ми е жал, но счупих дръжката на лопатата. – Какви ми ги разправяш, каква дръжка? – Съжалявам, но се счупи, като погребвах кучето ви. – Какво???!? Кучето ми е умряло? Как можа да стане това? – Скочи в басейна и умря. – Но… Лабрадора… тези кучета са отлични плувци. – То скочи, а басейнът беше празен. – Празен ли?! Нали го напълнихме миналата седмица! – Водата я изтеглиха пожарникарите, за да гасят вилата. – ВИЛАТА МИ Е ИЗГОРЯЛА!!? По дяволите, как? – Падна свещта, стояща при ковчега на майка ви. – ?!?!? Какво?!? И мама ли е умряла? Какво е станало?!! – Влезе в стаята на жена ви и я видя в леглото с най-добрия ви приятел, и не й издържа сърцето…
В ЦРУ се провежда конкурс за вакантно място за наемен убиец, последната задача е била: да влезеш в стая и с пистолет да застреляш собствената си жена. Първия веднага се отказал. Втория влезнал, след половин час излязъл целия потен: – Не мога да я застрелям любим човек… Третия влезнал, чуват се викове, блъскане, след 5 минути излиза: – Защо, гадове такива, халосни патрони сте ми пробутали, наложи се с табуретката да я пречукам.
Отворили голям универсален магазин в гората. На щанда за хранителни стоки имало нов продукт, който бил голямо чудо и всички животни се редяли на опашка, за да видят какво представлява… Решил и заека да провери – какво е това нещо Жгмуди, за което всички животни в гората говорели. Станал много рано и отишъл до магазина. Но какво да види – опашката – километрична. Чакал, чакал и вечерта тъкмо да му дойде реда и магазина затворил. Отчаял се заека, но желанието му да види какво е това чудо било огромно и той станал още по-рано на другия ден. След дълго чакане най-накрая му дошъл реда.– Един килограм Жгмуди моля! – казал заека на магазинерката.– Съжалявам, но Жгмудите се продават само в непрозрачно пликче, не са на килограм.– Добре дайте ми едно пликче тогава!Щастлив заека взел пликчето, с огромното нетърпение да разбере какво е това. Поразмислил, но решил първо да го занесе при жена си и малките зайчета, за да видят заедно изнената. Прибрал се и още от вратата се провикнал:– Жена, деца, добрах се, взех ги най-накрая тия прословути Жгмуди!Всички се скупчили нетърпеливо около него и заека разтворил пликчето…И какво да видят… Жгмуди!
Една жена кара колата си и спира по едно време и ще паркирва от дясната страна на улицата. Намаля, спира, дава задна и "тряс!" – ударила задната кола. Дава първа и "тряс!", после пак задна "тряс!", после пак първа "тряс!" По едно време един полицай се приближава и с усмивка я пита: – Извинете, госпожо, вие по слух ли паркирате?