5389
1988-ма година. Тодор Живков изнася доклад, половината зала спи. Изведнъж някъде се появява плъх. Будните се развикват: – Хванете го, убийте го! Един заспал, стреснат от виковете се събужда и започва да вика: – И сина му, и сина му!
1988-ма година. Тодор Живков изнася доклад, половината зала спи. Изведнъж някъде се появява плъх. Будните се развикват: – Хванете го, убийте го! Един заспал, стреснат от виковете се събужда и започва да вика: – И сина му, и сина му!
Извел бащата глист сина си на ануса, за да му покаже света: – Ето, сине, това зеленото отдолу е трева, това синьото отгоре е небе, онези неща дето летят из него и пеят са птички, а онова яркото нещо най-отгоре е слънцето. – Тате, ама то бил много хубав този свят. – Ами хубав е. – Тогава защо стоим в тази смрадлива тъмна дупка? – Ех, какво да правим сине – родина…
Поликлиника. Кабинет по вътрешни болести. По средата стои доктор със свален панталон, а млада пациентка му прави свирка. Свършват, пациентката преглъща и тревожно пита: – Е, какво? Доктора със замислено изражение отговаря: – Да мила, наистина страдаш от сливици!
– Чудесно изиграхте ролята на ранения офицер! – хвали режисьорът след премиерата главния актьор. – Някакъв пирон в обувката ми взе здравето! – Не го вадете до края на сезона!