Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява: – Ало, Исаев… давам ви Ставката…, – и в слушалката се чува гласът на Сталин. – Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там… Върни ги, скъпичък… Безпокоят се хората, не е хубаво така…
Мъж влиза в обществена тоалетна да пикае. Застава до писоара, а до него застава някаква мутра. Поглежда човекът, на мутрата оная работа навита, като спирала…. Изпикал се човекът, изтръскал го, а другият го гледа изумено и пита: – Кво направи бе? – Как какво? Изтръсках го! – Ебати, колко било лесно, а аз моят го изстисквам…
Потънал съветски кораб. Екипажът се спасява и изплува до близкия остров. Обаче ги хващат някакви диваци и се канят да ги ядат. Капитанът преговаря с тях: – Другари, при вас имаше ли революция? – Не. – А съветска власт? – Не. – А колективизация? – Не. – А култ към личността? – Не… – А перестройка? И това не? – А ленински съботници всеки месец? Пак не? Ами тогава от какво сте озверели така?
На вратата на известен политик се звъни. Отваря той и на вратата висок мъж в черен костюм, нахълтва в къщата, вади пистолет и му го опира в челото.– Ама, аз такова… – уплашил се политикът.– Аз съм наемен убиец и ще ви убия без да усетите – прошепнал човека в черния костюм.– Ооо,така ли било – отдъхнал си политикът, – аз помислих, че сте данъчен…
