Чапаев прекарал нощта при полевата сестра Нюра. На сутринта отива в банята да се изкъпе като бял човек. След като се изкъпал, си увил около главата един голям пешкир – като чалма. Среща го Петка в този вид и решил да се пошегува с началството: – Товарищ Чапаев, въй Джавахарлал Неру? – Во первъйх, она не Неру, а Нюра. И во вторъйх, не твое дело кого я джавахарлал!
– Според вас, защо детективски романи пишат преди всичко мъжете? – Много просто – на жените им е трудно да запазят тайната за убийството до края на произведението.
Преподавал по НВО към курсантите: – Смеете се, смеете се, ама като падне атомната бомба аз ще се смея!
Чапай и Петка бягали от белогвардейците и стигнали до запустяла къща край една гора, пред която имало кладенец. Скочили в кладенеца и решили да се правят на ехо. Дошли белогвардейците, огледали се и казали: – Къде ли са? Може би в гората… – …в гората, в гората – се чуло откъм кладенеца. – А може би са в къщата… – …в къщата, в къщата – пак се чуло от към кладенеца. – А може би са на полето? – …а може би са на полето, на полето… – А може и да са в кладенеца… – …а може би са на полето, на полето…
– От какво се оплаквате? – От безсъние. – И по колко часа спите на ден? – По десет. – Че какво безсъние е това? – Абе аз спя, ама сънувам че съм буден…
– Докторе, ям като свиня, работя като вол и се уморявам като куче! Какво да правя? – Отде да знам, да не съм ветеринар!
