11261
Плот и зеленчук Табела на магазинче
В самолет летят инженер и програмист. Инженерът спи, а програмистът се чуди, какво да прави. Накрая сръгва с лакът инженера и казва: – Искаш ли да играем на въпроси и отговори. Ще си задаваме въпроси и който не може да отговори, ще дава по пет лева на другия. Инженерът отворил очи, прозял се и му теглил една дълга, след което продължил да спи. – Добре бе, тогава, ако ти не можеш да отговориш, ще ми дадеш пет лева, а ако аз не мога – ще ти дам петдесет лева. Инженерът се съгласил с неохота. Програмистът пита: – Какво е разстоянието от земята до луната? Инженерът мълчаливо подава пет лева. – Твой ред е. Инженерът пита: – Кой се изкачва в планината на три крака, а слиза на четири? Програмистът е в шок, отваря лаптопа, търси отговора в Интернет, звъни по мобифона, праща електронна поща на приятели, но отговор не намира. Накрая вади петдесет лева и ги подава на инженера с думите: – ОК, плащам. Кажи сега отговора. Инженерът мълаливо му подава пет лева и продължава да спи.
Заминал Василий Иванович Чапаев в Англия, опит да обменя. Връща се, на летището го посреща Петка. А Василий Иванович излиза от самолета в смокинг, след него 20 броя куфари носят, от багажния отсек Мерцедес подкарват… – Откъде толкова пари, Василий Иванович?! – Виждаш ли, Петка, седнахме с техните лордове покер да играем. Един ми вика: "Каре аса!". А аз: "Покажи!". А той ми вика: "Ех, Василий Иванович, ние все пак тук всички сме джентълмени!". И като ми тръгна една карта…
Мутра построил лятна вила в Балчик. През лятото отиват на море с гаджето. През това време обаче свлачището е отнесло вилата в морето. Девойката почва да се ядосва: – Их, мама му стара, отиде ни хубавата вила, толкова пари потрошихме, а всичко отиде на вятъра. Мутрата гледа спокойно, след това й перва един по врата и казва: – Стига мрънка ма! Я глей отгоре ква идва!
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал: – Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро. Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба. – Добро утро, мадам, аз бих искал да… – Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. – прекъснала го малко нервно г-жа Иванова. – Наистина? – озадачил се фотографът. – Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета. – Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте. След минута госпожата попитала, изчервявайки се: – Ъмм, откъде ще започнем? – Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме. – Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо. – Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата. – Боже мой! Това е много… – ахнала г-жа Иванова. – Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована. – Зная това. – тъжно отвърнала госпожата. – Позволете да ви покажа някои от моите произведения! – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета. – Ето това го направих в рейс на градския транспорт. – Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка. – А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. – продължил фотографът. – Било е трудно? – Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха. – Борисовата градина!? – разширили се очите на г-жа Иванова от изумление. – Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката! Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала: – Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!? – Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа. – Триножник!? – Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!
Каката на Иванчо поканила приятелките си в къщи. Но преди това казалана Иванчо: – Влизаш в спалнята и не се показваш за да не ме изложиш. Всички поканени се събрали, но познавайки Иванчо пожелали да го видят. Няма как, каката извикала Иван, но му казала да не говори. Иван влязъл и започнал да се запознава, но през една. Това направило впечатление и го попитали защо прави така. Ще не ще Иванчо отговорил: – Ами мама ми каза че всяка втора жена е курва и аз затова избягвам да се запознавам с вторите.