Няколко милицонери се събират в кръчмата да ударят по една бира, и по едно време идва техен колега, изтупан със страшно баровски костюм. – Бре, откъде го взе! Откъде имаш пари за такива дрехи! – Не съм го купил, подарък ми е. – И кой ти е подарил такова нещо? – Жена ми. Прибирам се вчера, тя ме чака гола в леглото, а тоя костюм проснат на стола в спалнята…
Телефонен разговор с адвокатска кантора: – "Голдблум, Голдблум, Голдблум и Голдблум", добър ден. – Добър ден, търся господин Голдблум. – Няма го, в командировка е. – А мога ли тогава да говоря с господин Голдблум? – Излезе на обяд. – А господин Голдблум? – Болен е тази седмица. – Тогава ще мога ли да говоря с господин Голдблум? – На телефона.
Сър Джон се прибира от Франция и вижда надпис с урина на снега пред замъка: "Сър Джон е идиот!" Дълбоко възмутен нахълтва в кабинета си и се обажда в Скотланд Ярд. Един мазен глас насреща отговаря: "Сър Джон, ще ви съобщим резултатите от разследването точно след двадесет минути!" След двадесет минути телефонът звъни и същият глас съобщава: "Резултатите от разследването, сър: Урината е на вашия шофьор, почеркът е на жена ви."
Чапаев бил много болен и стоял на системи. Петка отишъл да му запише последните думи. Извадил лист и химикал и ги дал на Чапаев да напише нещо. Той написал нещо и му го върнал. Петка прибрал листчето без да го чете. На другия ден на погребението на Чапаев извадил листчето за да прочете последните му думи: – Петка идиот такъв, стани от маркуча с кислорода!!!
В следствие на нестихващите пожари, огнени пламъци обхванали сградата на ВИАС (Висш институт за архитектура и строителство), която изгоряла. Останала незасегната само будката на портиера. Отишъл един студент, видял че сградата я няма и попитал човека, който бил в будката: – Извинявайте, да знаете къде е ВИАС? – Да! ВИАС изгоря. Отишъл си студентът, но на следващия ден отново дошъл и задал същия въпрос. Когато това се случило и на третия ден, на портиера му писнало и запитал: – Момче, защо всеки ден идваш и ме питаш едно и също нещо? Нали ти казах вече, че ВИАС изгоря! – Ами драго ми става, като го чувам всеки ден бе, чичо!
Адвокат, който говори очевидни нелепости, се обръща с възмущение към съдията: – Но вие не ме слушате, господин съдия! – Имате късмет – успокоява го съдията.
– Това е безобразие! – оплаква се гост на хотела на администратора. – През нощта хванах около петдесет бълхи и дървеници! – О, господине, това е чудесно! Бихте ли останали при нас още няколко дни?
