11172
Две жени си говорят за дрехи: – Да знаеш какво памучно костюмче имах, обаче молците го изядоха! – Твоето е нищо! Аз какво костюмче имах – чист коноп! Синът ми го изпуши!
Двама фенове на Delta Force са на война: – Bravo, тръгвам! – Добре, но си кажи кода. – I will survive! Алилуя! Напред! На втората крачка го застрелват. Bravo: – Ей, вярно, че сме на Deathmatch!
– Келнер, донесете ми една пържола, моля! Сервитьорът носи пържолата, а клиентът възкликва: – Тази пържола мирише на гроздова ракия! Келнерът се дръпва няколко крачки назад и пита: – А сега, господине?
Театър. След антракта, в тъмнината, закъснелите се придвижват към местата си. – Извинете, вас ли настъпих, когато излизах от салона? – Да, мен. – Хайде, скъпа! Това е нашият ред!
Имало едно време един млад човек, който искал да стане велик писател. "Искам да пиша думи, които цял свят да чете", казал той. "Нещо, което да предзизвиква силни емоции у хората. Искам написаното от мен да ги кара да пищят, плачат и вият от болка и гняв." Той заживял щастливо и в момента пише Error Messаges за Майкрософт.
– Чух, че работиш в пощата и слагаш печатите на писмата. – Да, така е. – Не е ли много скучно? Всеки ден – едно и също… – Как така едно и също? Датата всеки ден я сменяме.
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"
Двама професори, специалисти по атомна физика обядват в ресторант. Покрай масата им минава страхотна жена. – Гледай – казва единият – колко интересно са се групирали атомите!