Без усмивки!
Най-важното, когато жена те попита“Какво ще правиш без мен?“, е да не се усмихваш!
Най-важното, когато жена те попита“Какво ще правиш без мен?“, е да не се усмихваш!
Крикор и Гарабед се заяждат един с друг: – Крикор, кога ти е рождения ден? – Защо? – Да ти подаря едни завеси, че по цял ден ви гледам със жена ти как се гоните голи из къщата. – Гарабед, а на теб кога ти е рождения ден? – Защо? – Да ти подаря един бинокъл, че да видиш чия жена гоня.
ТИР се движи с голяма скорост. Изведнъж покрай него преминава като стрела велосипедист. Озадачен шофьорът на тира настъпва газта и изпреварва велосипедиста. След минута велосипедиста отново го изпреварва. Безкрайно учуден шофьорът включва всички възможни мощности и отново изпреварва велосипедиста. След секунда велосипедиста отново го изпреварва. Помисляйки, че има някаква повреда шофьорът на тира спира и слиза. В един момент велосипедиста се връща на заден ход. Тираджията го пита: – К"во става бе, мой човек? Аз ли не съм наред или ти караш по-бързо? Задъхан велосипедиста му казва: – А..з, а…з щ…е ти еба майката ако още един път ми закачиш тирантите…
Главният лекар към пациента: – Въведохме нови правила в болницата. Веднага след операцията вие трябва сам да станете от масата и да стигнете до стаята си. На следващия ден трябва да направите пет обиколки на болницата, а на по-следващия да пробягате десет мили. Имате ли въпроси? – Да, докторе. А по време на операцията може ли поне за малко да полежа?
Решило веднъж зайчето, и се напушило. Тръгнало да обикаля из гората. Не щеш ли – на пътя му застанал Кумчо Вълчо: – Как си, Зайо, какво правиш? – Добре съм Вълчо, ама се напуших. – И какво усещаш? – Ами нищо! – Как така нищо бе, Зайо?! – Нищо! Нищичко не усещам! Нито краката, ни ръцете, ни главата, нито крилата си усещам!
Върви лисицата през гората и гледа – гаргата лети с опашката напред! Пита я тя: – Защо ма, сврако, летиш на обратно? – Еми на, Лисо, то нали е демокрация, правя каквото си искам, кой ще ми каже нещо? – Бре! То хубаво нещо било демокрацията – си казала Лиса и взела и тя, нали е демократ, да върви със задника напред. Както вървяла, не щеш ли изскочил от едни храсталаци Кумчо Вълчо и тя докато се усети я наебал. Лиса: – Чакай бе Вълчо, какво правиш? – Абе Лисо, нали е демокрация, правя каквото си искам. Кой ще ми каже нещо? Тръгнала пак Лиса с дупето назад. Оппа-а-а, изскочил от едни шубраци Заека и той нали е бързак я надупил за секунди. Лиса: – Чакай бе Зайко, недей така, какво направи? – Спокойно Лисо, тука е демокрация, кой ще ми каже нещо? Ти ли? Продължила нататък пак Лисанка със задника напред и тъкмо си мислела хубави работи, и усетила познато чувство – обърнала се тя и какво да види – Мечо я напънал на задна прашка и шиба като луд. – Ауууу, Мечо, какво правиш? Какви са тия неприлични действия? – Тихо Лисо! Вече е демокрация, какво протестираш? Ти май искаш нещо да ми кажеш а? Тихо, щото да не те зачеша пак! Продължила Лиса и кой да види – Свраката – пак по стария начин си лети безгрижно. Лиса си казала – "Сега ще й търся отговорност на тая!" и вика: – Ей Гарго! Какво ме излъга ти за тая демокрация – тука половината гора ме наеба вече! Гаргата се обадила: – Е Лисо, така е то, за нас горе е демокрация, за вас долу живо преебаване!
Млад писател се хвали на свой приятел: – Можеш да ме поздравиш! Завърших новата си пиеса – "Хамлет". – Шегуваш се. Да не би никога да не си чувал за Шекспир? – Поразително! – възкликва писателят. – Бяха ми споменавали вече за това момче, когато написах "Макбет"!