Един папагал постоянно поръчвал въглища и ги изсипвал върху колите на господаря си. Един път изсипал въглищата върху най-хубавата му кола. Господарят му се ядосал и го закачил до иконата на Исус Христос. Папагалът го попитал: – Ти от колко време си тука? Исус Христос отвърнал: – От 1000 години. Папагалът казал: – Леле, пич ти колко въглища си поръчал, бе?
Войник пише на родителите си: – Скъпи родители! В свиреп бой загубих крака си. Сега лежа в болницата без стотинка. Моля помогнете ми – пратете пари! Баща му отговаря: – Синко! Тъй като това е четвъртият крак, който губиш, научи се да се придвижваш на колкото крака са ти останали.
Двама писатели, които през цялото време се съревновават, се срещат на улицата. Единият злобничко пита: – Видях новата ти книга. Не можах да разбера, кой ти я е написал. Вторият веднага го затапва: – Аз пък не мога да разбера, кой ти я е прочел?
Смяна на караула през ноща. – Стой! Kой идва? – Снежанка и седемте джуджта. – Снежанка при мен, останалите на място! От близките храсти се чува гласа на дебнещия дежурен офицер: – На джуджетата три, а на Снежанка пет денонощия арест!
"Какъв хубав руски самовар", помисли си Мюлер. "Ти само завърти кранчето", лукаво се усмихна скритият вътре Щирлиц.
– Келнер, една бира ако обичате! И имайте предвид, че чакам една дама. – Светла или тъмна, господине? – Теб какво те интересува?
На един празник, преди много време, чичо каза: – Ние с жена ми държим парите си в една кутия от шоколадови бонбони. Днес аз ви казвам, че ние с жена ми държим парите си в пощенски плик, да му се не види късмета.
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. – Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. – Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: – Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? – Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума – купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: – Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. – Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
