Три приятелки се връщат от санаториум и споделят впечатления: Първата: – Аз в санаториума се запознах с един професор. Той 28 дни ми прави изследвания, а на 29-ия ми се обясни в любов Втората: – На мен ми провървя повече. Запознах се с аспирант. Той 28 дни тича след мен, а на 29-ия ми се обясни в любов Третата: – Аз пък се запознах с един санитар. 28 дни прекарахме в любовни утешения, а на 29-ия, той излезе на балкона и каза „Бах, ми то тука имало и море!!!“
Марк Твен получил картичка, изпратена за негова сметка от приятел, когото не бил виждал с години. Вътре пишело: "Скъпи друже, уведомявам те, че съм добре и в отлично здраве". След известно време приятелят получил за своя сметка доста тежък колет. Когато го отворил, открил огромен камък, а под него бележка: "Мили приятелю, този камък падна от сърцето ми, когато разбрах, че си добре! Сърдечни поздрави: Марк Твен"
Един слепец си седи на бара и по едно време се провиква към бармана: – Ей барман, искаш ли да чуеш един виц за блондинки? В това време тоя дето седял до него тихо му казва: – Глей кво мой човек, нека ти кажа нещо преди това. Бармана е рус, сервитьора и той. Аз съм 1.95м и имам черен колан по карате и също съм блодин. Борчето и ръгбиста до мен и те са руси. Сега все още ли ти се иска да разкажеш вица? – Ха! Не и ако трябва да го обяснявам пет пъти!
Щирлиц рови в секретния архив на Гестапо. Изненадващо влиза Мюлер: – Щирлиц, какво правите тук? – Амии, чакам трамвая! – Аха. Мюлер си тръгва, но съмнения започват да го преследват. Връща се в архива, но Щирлиц вече го няма там. "Сигурно е минал трамвая" – мисли си Мюлер.
– Марийка е истински телефон! – Какво искаш да кажеш, Иванчо? – Ами, когато и да я повикам на среща все дава заето.
Край една река вървели двама психоаналитици. Изведнъж дочули викове за помощ – някой се давел! Единият психоаналитик се обърнал към своя колега и казал: – Този човек има пролем! – Да, но е важно, че говори за него!
