9668
Надпис на мафиотски гроб:„Спи спокойно, Джузепе, фактите не се потвърдиха.“
Попитали радио Ереван: – Каква е разликата между самотната и порядъчната жена? – Самотната – това е жена, която всяка вечер си ляга сама, а порядъчната обича реда – тази вечер с един, утре с друг и така нататък.
Един асистент решил да се заяде със студент и го пита: – Колко лампи има в стаята? – 20. – отговорил студентът. – Грешка, 21 са, аз си нося фенерче в джоба. Студентът останал на поправителен. На следващия път пак го питат: – Колко лампи има в стаята? – 21! – отговорил студентът, а оня му вика: – Не, 20, аз не си нося фенерчето. – Да, но този път аз нося! – отговорил студентът.
Автобиография на … (подадена при кандидатстване за работа) Роден съм на 8 февруари 1965 година в 8 без 15 сутринта в град Симитли, махала Горната. Зодията ми е Водолей с изгряващ знак Стрелец. От малък съм закърмен с народни песни и майчина кърма. Баща ми Стефан е шофьор на автобус. Два пъти е награждаван със значка "Отличник" (1963 и 1972г.) При посещението си в Симитли през 1978 година тогавашният министър на транспорта го похвалил, което е документирано и имаме снимка. Майка ми е доячка с няколко окръжни рекорда по млеконадой (1965 г. – 8769 литра, 1976 г. – 10318 литра и 1984 г. – 12652 литра). За това е удостоена със званието Герой на … (задраскано) … труд. Брат ми Цоко тренираше борба и на юношеското първенство през 1975 год. зае 14-то място в категорията си (прилагам снимка). През 1972 година постъпих в първи клас на училище "Бачо Киро". Класна ми беше другарката Христова. Не бях отличник, но не съм повтарял годината нито веднъж. През 1976 година станах пионер и бях избран за отговорник по трудовата дейност. Колективът ме уважаваше. Основното си образование завърших в гореизложеното училище през 1980 год. Средно и висше такова нямам. Оттогава работя. Сменил съм девет професии: шофьор, носач, продавач, хигиенист и други. Сега съм на свободна практика. Не съм осъждан освен за кражби. Характерът ми е кротък. Не пия много. С първата ми жена Верка се разведохме през 1987 година по взаимно съгласие. Голямо животно беше (прилагам снимка). Тя взе децата – Сашко и Дилайла. Последната си е чиста българка, ама по него време много слушахме Том Жонс. С втората жена Сия сме в развод. Деца засега нямаме. Подпис. Дата.
Мъж отива при морските спасители, позавърта се и след малко вика: – Момчета, да имате кибрит? – Не със запалки сме. А ти ще черпиш ли по цигара? – Да, заповядайте. – Мерси. – Няма защо. Как я карате тука? – Ами бива, поработваме, разслабваме, такива ми ти работи… – Мноооо горещо това лято бе, направо не се диша! – Абе мани, не е истина! – А и цените тая година са едни. Дееееа техната… – Мдааа, така си е…. – Еми добре момчета, аз тръгвам. Ама всъщност за кво дойдох?! А, сетих се! Тъщата май се дави.
Киркор и Гарабед живеели в две съседни кооперации и много обичали да си говорят през балконите. Обаче на съседите им писнало да ги слушат и им прокарали телефони… Обажда се Киркор на Гарабед: – Ало, Гарабед, излез на балкона да ти кажа нещо!
Иванчо отива на училище. По време на час госпожата изпуска тебешира и се навежда да го вземе. Иванчо казва: – Госпожо, видяха ви се гащичките. – Иванчо, напусни! – казала госпожата. Иванчо напуснал. На следващия ден учителката отново изпуснала тебешира и се навела да го вземе. Иванчо си взел чантата и излязъл от час. Госпожата го догонила и го попитала: – Иванчо, защо напусна часа? – Ако ви кажа какво видях, ще ме изгоните за цял месец!
Попитали радио Ереван: – Как се гладят дантелени гащи с ютия? – Върху гъза на тъщата!