Дядо Господ решил да разхвърля малко тъпанари из университетите в София.Взел един самолет под наем и започнал акцията.Минали над Софийския. Помощникът попитал:– Дядо Боже, тук колко да хвърлим?– Пусни 2-3 хиляди!Изсипали ги. Минали над техническия, помощникът пак пита:– Ами тук каква бройка да пуснем?– Айде да са 4-5 хиляди! – рекъл Господ.По едно време прелетели над УНСС.– Господи, ами тук?– Абе ти луд ли си, бе? Та ние от тук ги товарим.
– Слушай, приятелю, приеми един съвет от мен. Престани да играеш карти. Ако не съжаляваш за парите си, помисли поне за загубеното време. – Прав си. Наистина, при розетките се губи страшно много време.
Екатерина II, подпряла се на перилата, гледа от моста плуващите по разлялата се Нева кораби, леко поклащайки задника си. – А! Кой беше това?! – простенва тя от приятна болка. – Поручик Ржевски, Ваше величество! – представя се той, удряйки с токове. – Продължавайте, полковник, продължавайте…
Излиза един пияница от кръчмата и си тръгва. Изведнъж се усеща, че си е изгубил ключовете, отива до една улична лампа и започва да си ги търси. Към него се приближава полицай и го пита: – Какво търсиш тука, бе? – Търся си ключовете, господин полицай! – А ти, къде ги изгуби?- пита полицая. – Е там, пред кръчмата. – Тогава, защо ги търсиш тука бе глупак? – Ами тука е по-светло господин полицай!
