1946
"Невинаги като начертаем в тетрадките си две прави можем да видим ,че те са успоредни , така че трябва да ги продължим и ще трябва да чертаем по чина,по коридора и после по улицата" Учителски
Зъболекарят, извикан на телефона в съседния кабинет, се връща и пита асистента си: – Има ли още пациенти? – Да, още един. В кабинета ви. – Но защо тогава не подготвяте инструментите? – Защото той се е заключил от вътрешната страна.
Човек влиза в ресторант. Вика той келнера вика, вика – никой не идва. Огладнял още повече и по едно време гледа – на съседната маса има супа. Взима човека супата и почва да я яде бързо. По едно време гледа на дъното на купата едно гребенче – мазно, цялото в косми и пърхот. На човека му станало гадно и се издрайфал в купата. Келнера го потупва по рамото и казва: – И вие ли стигнахте до гребенчето?
В края на прегледа лекарят казва на пациента:– А сега отидете до прозореца и извадете максимално навън езика!След малко пациентът вижда, че докторът вече пише рецептата.– Но вие въобще не погледнахте гърлото ми!– Няма нужда, диагнозата ви е дископатия. А това с езика е за да дразня данъчните отсреща.
– Тази пиеса щастлив край ли имаше? – Да, цялата зала беше щастлива когато свърши.