6404
Руските танкове на ген. Столетов навлезли в Плевен и Осман паша капитулирал. Из кандидатстудентска работа по история
Един отива при циганка-гледачка и заявява: – Абе, хвърли едни карти, че ми се струва, че жена ми изневерява с комшията. – Вай, златничък, как ще изневерява на сокол като тебе? – Абе как! Връщам се вчера – няма я вкъщи. Излизам на терасата и гледам – комшията пуши по гащи на съседната тераса. – Вай-вай, гълъбче, м?чи то туй нищо не значи! – Бе как да не значи, като гащите бяха нейните?
Крикор казва на Гарабед: – Знаеш ли, че наш Спиридон станал шеф на "Енерго"-то? – Не може да бъде, до вчера ходеше един такъв окъсан и нямаше и лев в джоба! – Сериозно ти говоря, не виждаш ли че на всеки електрически стълб има негова снимка…
Студент пише писмо на баща си: "$къпи татко, $пешно ти $ъобщавам, че $ъм добре. Уча $е добре. Наи$стина не ми е $ъв$ем ле$но. Моля те изпрати ми $пешна телеграма. Ще $е радвам да получа изве$тие от теб. Твой $ин." Скоро пристига писмо от бащата: "Синко, Разбирам твоето НЕтърпение. НЕ прекалявай с учеНЕто. Ако ти стаНЕ много тежко, пиши пак, ако НЕ те затруднява и НИКОГА не се отчайвай. Винаги съм готов да ти помогна със съвети. Баща ти."
Питат радио "Ереван": – Защо блондинките пият "Каменица"? Оттам отговарят: – Мъжете знаят защо.
– Келнер, това кафе ли е или чай? – заяжда се клиент. – Не можете ли да определите по вкуса, сър? – Не, не мога. – Е, щом не ги различавате, тогава какво значение има?
Питат радио Ереван: – Има ли опасност от глад на земята? – Не, освен ако китайците не се научат да ядат с вилици.
Едно джудже отива в публичен дом. Звъни на вратата. Мадам отворила, огледала се, но нищо не видяла. След малко пак се звъни на вратата. Мадам отворила, но пак не видяла никой и точно преди да затвори вратата джуджето извикало: – Ехо, тук долу! Мадам забелязала джуджето и казала: – Ей, я се махай от тука, бе, дребен! – Абе, аз може да съм малък, ама виж с к`во звъня!
Сръбска и натовска ракета се срещат над Югославия. Сръбската заговаря другата: – Чакай малко, колежке! За къде бързаш? Дай да идем да се почерпим нещо! – А, не мога! Бързам за Белград! Но сръбската ракета била много убедителна и най-накрая двете заседнали в едно заведение. Някъде след полунощ натовската ракета вече фъфлеща казала: – Ами аз май е крайно време да тръгвам! Само да можех да си спомня за къде бях тръгнала… Белград ли беше…? София ли беше…?
Предложение: Освен офицери, в шахмата да се въведат и фигури "старшини". Те ще ходят където си искат и ще взимат каквото си искат.