Юбилей. Жената става на 50 години. Мъжът държи реч: – Когато беше на 20, ти беше роза, когато беше на 30 – шампанско, на 40 – коняк, а сега на 50 си топла супа. Жената отговорила също със слово: – Да, на 20 аз бях роза, но не ти я откъсна. Да, на 30 бях шампанско, но за теб останаха само мехурчетата. Да, на 40 бях коняк, но ти пиеше за трима. Да, на 50 съм топла супа, но ти няма с какво да я ядеш.
Срещат се трима студенти. Единия от УНСС, другия от ТУ, а третия от УАСГ. Този от ТУ казва: – Да знаете каква готина приятелка си намерих. Този от УНСС отговаря: – А пък да знайте аз каква приятелка имам. Смятаме да се оженим. Тука студента от УАСГ казал: – Аз пък имам две приятелки – Роси и Мария. На Роси казвам, че съм при Мария, на Мария казвам, че съм при Роси, а аз стоя в общежитието и чертая.
– Какво толкова не ви харесва в тази наденица? – пита келнерът. – Краищата й – отвръща клиентът. – Но всяка наденица си има краища! – Да, но тези тук са съвсем близко един до друг!
Разговор в кафенето: – Ако обичате кафето ми го донесете със сламка! – Потърпете със сламката, сега я жънем, но кафето ви го нося.
Учителка отива при директора и казва: – Край! Напускам или ми увеличете заплатата! Директора: – Ама какво е станало, Иванова? Учителкатата: – Как какво? Моите деца отнякъде научили, че е нормално да се хранят по три пъти на ден!
– Подсъдими, вие сте осъден на 3000 марки глоба или на десет дни затвор. Ще платите или ще лежите? – Предпочитам да отлежа. Още първия ден осъденият получил закуска парченце хляб и чаша слабо кафе. – Искам да говоря с директора на затвора – ядосал се той – Да не би да искате да ме убедите, че това е закуска за триста марки дневно!
Чапаев и Петка препускали с коне защото ги гонели белите. – Чапаев, този път ни хванаха! – Петка, скоро четох една индианска книга и гледай само какъв номер ще им скроим. Като наближим гората и видим някое хубаво дърво се хващаш за клона и се набираш, а белите ще ни загубят. Когато влезли в гората, Чапаев извикал на Петка и двамата се набрали и белите започнали да ги търсят. След 10 минути Петка се обажда: – Чапаев, пускам се, не мога повече да издържам. – Дръж се Петка, още малко остана и белите скоро ще си отидат. След 5 минути: – Чапаев, пускам се. – Петка, дръж се още малко. – Чапаев, може ли поне малко да си отворя краката и да пусна коня бе?
