Камилче пита майка си: – Мамо, защо имаме две гърбици? – За да можем да издържим без вода дългите дни, през които прекосяваме пустинята. – А защо ни е такава дебела шията? – За да не ни е студено през нощта и да не ни е горещо през деня в пустинята. – А защо имаме такива големи копита? – За да можем по-лесно да ходим през пясъците на пустинята. – Мамо, за какво са ни всички тези екстри, след като живеем в зоопарка?!
Катаджия стои на кръстовище и заработва парички. Стои цял ден и никой не нарушава правилата. Писнало му и решил на всяка цена, да спре някой и да му вземе парите. По едно време по пътя се задава Трабант. Радарът свети 60 км./ч. Катаджията го спира, взима му документите и започва да спори за пари. От другата страна се задава Мерцедес. Радарът пищи яко- 200 км./ч. Катаджията успял само да свирне със свирката, преди Мерцедесът да прелети покрай него. Някъде след километър Мерцедесът спира и дава заден ход. Спира до катаджията, тъмното стъкло се спуска и отвътре надниква един дебел врат: – Кой свирна?! Човекът в Трабанта тихичко пита: – Е, какво, да плащам ли глобата или да му кажа, кой свирна…
Питат радио Ереван: – Вярно ли е, че около атомния реактор в ЖК "Младост" има много четирилистни детелини? – Вярно е! – А защо никой не е успял да си вземе поне една? – Много бързо бягат!
Някакъв отива на лекар. Сяда на стола и казва: – Докторе, ей тук ме боли… Лекарят го преглежда, сбръчва вежди и пита: – Пиеш ли? – Ми … сипи!
Клиентът пита келнера: – Това сметката ли е или телефонният номер на заведението?
Професор по очна хирургия бил известен с мекушавостта си по отношение на студентите. Никога не късал студент. Дори студентът нищо да не знаел, пишел му тройка. Но преди това студентът трябвало с ръка върху библията да произнесе тържествена клетва, че никога в живота си няма да оперира човешко око.
Ще излиза книга за корупцията с автор Иван Костов, в два тома. Първи том – "Корупцията от А до Й" Втори том – "Корупцията от Л до Я"
Щирлиц се промъква посред нощ в кабинета на Мюлер. Протяга ръце към касата със секретните документи и в този момент чува приближаващите стъпки на Мюлер! Щирлиц затваря очи и се престорва на заспал… На сутринта го викат при Мюлер. "Щирлиц, снощи ви видях в кабинета си", казва му Мюлер. "Тревожа се за вас, вие очевидно страдате от сомнамбулизъм!" "Спасен съм", мисли си Щирлиц, но изведнъж му хрумва едно ужасно подозрение. Мюлер го заварваше по този начин в кабинета си вече за 10 път… Ами ако наистина беше сомнамбул?!
