Милиционер се прибира рано сутринта у дома. Целият разрошен, мирише на парфюм и по яката на ризата следи от червило… Жена му го чака: – Къде беше? – На работа. – На каква работа, бе, до сутринта?! – На каква, на каква!? На засада бях. В това време от кухнята излиза тъщата и с ирония пита: – Е, и как беше? Засади ли го?
Събужда се някакъв пенсионер една сутрин и какво да види – в къщата му светло, топло, парното работи, има топла вода… И изкрещява с ужас: – Жено! Комунистите са се върнали на власт!
– Случайно да сте намирали портфейла ми? – Заповядайте, ето го – казва келнерът. – Колко е приятно да срещнеш честен човек! В четири ресторанта питах за портфейла си, а тези мошеници ми отговориха, че нищо не са намирали.
Отиват двама пияни на стадиона и решават да играят футбол. Единият казва: – Аз ще бъда двата отбора и съдиите. Абе всички на терена. Другия отговаря: – Добре, тогава аз ще бъда публиката. Почва се играта. По едно време тоя дето е публиката замерва играещия с кутийка от бира. Играча се ядосва и вика: – Абе идиот такъв, от 25 човека на игрището как баш пък мене уцели! – А ти как разбра че от 50 000 публика точно аз съм те уцелил, бе!
Kill Bill 1, 2, 95, 98, 98SE, 2000, ME, XP.
Три приятелки се връщат от санаториум и споделят впечатления: Първата: – Аз в санаториума се запознах с един професор. Той 28 дни ми прави изследвания, а на 29-ия ми се обясни в любов Втората: – На мен ми провървя повече. Запознах се с аспирант. Той 28 дни тича след мен, а на 29-ия ми се обясни в любов Третата: – Аз пък се запознах с един санитар. 28 дни прекарахме в любовни утешения, а на 29-ия, той излезе на балкона и каза „Бах, ми то тука имало и море!!!“
Младо момиче получава писмо от приятеля си, войник в секретна част. След като отваря плика, намира само малка бележчица: "Приятелят ви все още ви обича, но говори твърде много". Следва печат: "Военна цензура".
Фидел Кастро умрял и се запътил към рая. Пред Райските врати го спрял Св. Петър и му казал: – С този комунизъм и мизерия в Куба не те пускам в рая. Мястото ти е долу при колегата Луцифер. – Моля те пусни ме, не ща в ада – примолил се Кастро. – Не става – казал Св. Петър и го натикал в асансьора за ада. Слезъл долу Кастро при Луцифер. Рогатия го вкарал вътре в един казан и подпалил огъня. – Чакай, недей – примолил се Кастро- пусни ме горе, поне куфарите да си прибера… – Не се притеснявай за тях, ще си ги получиш куфарите – казал Луцифер и моментално изпратил две дяволчета да приберат багажа на Кастро от Рая. Отишли дяволчетата пред Райските врати ама било вече 17.30 – работното време свършило и вратите заключени. – Дай да прескачаме, че ако не се върнем с куфарите Луцифер ще ни откъсне опашките – казали си дяволчетата и тръгнали да прескачат вратата. По райската алея в това време се разхождал Св.Петър и като ги видял да прескачат си рекъл: "Кога отиде брадатия Кастро в ада, кога бежанци започнаха да идват от там…"
