Чуждестранен турист пристига в Одеса и се спира пред внушителен паметник. Пита един минувач: – На кого е този паметник? – На незнайния воин Борис Абрамович Березовски. – Че като му знаете и трите имена, какво му е незнайното? – Не се знае дали е бил воин.
Чапаев и Петка са изпратени в Африка с цел предоставяне на културна помощ на слаборазвиващите се страни. След един месец комисия от ЦК отива на проверка. Първо проверяват Чапаев. Намират го на е една моторница, по средата на реката, а отзад на три въжета негри карат водни ски. Комисията останала много доволна. След това отиват да проверят Петка. Заварват го насред полето, впрегнал трима негри и оре. Комисията е възмутена: – Това ли наричате културна помощ? Вземете пример от другаря Чапаев, който развлича негрите! – Мисля, че нещо не сте разбрали, Чапаев лови крокодили в момента! – отговаря Петка невъзмутимо.
Прибира се Гарабед вкъщи, влиза в спалнята и гледа най-добрия му приятел Киркор в леглото със жена му. Отчаял се Гарабед, отива в кухнята, вади шишето с водка и започва да пие чаша след чаша. След малко влиза Киркор, закопчава си ципа, сипва си една чаша водка и казва: – Ех, Гарабед… Сега ще започнат едни съмнения, едни подозрения…
– Времето лекува всички болести. – Значи затова ми се налага да чакам толкова дълго в приемната на поликлиниката.
Крикор среща Гарабед, заприказват се, и по някое време го пита: – Абе ти защо не ме попита как съм? – Е защо да те питам? – Ами ето, от маса време не сме се виждали, сега се срещаме и ти даже не ме питаш как съм. – Какво да те питам, нали те гледам? – Добре де, все пак от уважение поне… – Ама нали те виждам че си виж и здрав? – И какво сега, няма да ме попиташ, така ли? – Е айде, щом настояваш… Крикор, как си? – Ох, не питай…
Телефонен разговор с адвокатска кантора: – "Голдблум, Голдблум, Голдблум и Голдблум", добър ден. – Добър ден, търся господин Голдблум. – Няма го, в командировка е. – А мога ли тогава да говоря с господин Голдблум? – Излезе на обяд. – А господин Голдблум? – Болен е тази седмица. – Тогава ще мога ли да говоря с господин Голдблум? – На телефона.
– Старшина, вие ни казахте, че това е патешки пастет, а в пастета няма и следа от патици! – Редник, вие опитвали ли сте войнишки сухар? – Да, разбира се! – А да сте намирали вътре войник?
Отива една мацка на зъболекар. Сваля си гащите и гола сяда на стола. Докторът започнал да вика, че не е гинеколог, че не е женкар, но тя му казала да си трае. След като се поуспокоил малко, тя го викнала: – Ха сега се наведи над путката ми. Навел се… – Какво виждаш? Гледал зъболекарят, гледал па рекъл: – Ами пичи въшки виждам?! – Ха така! А сега им извади зъбите!
Вълкът си купил мотор и решил да повози заека. Качили се двамата и вълкът вдигнал 100 км/ч и попитал заека: – Зайо, напика ли се? – Не. Вдигнал 150 км/ч. – Зайо, напика ли се? – Не. Вдигнал 200 км/ч. – Зайо, напика ли се? – Да. На другия ден заека си купил мотор и решил и той да повози вълка. Качили се, заека вдигнал 100 км/ч и попитал: – Вълчо, напика ли се? – Не. Вдигнал 150 км/ч. – Вълчо, напика ли се? – Не. Вдигнал 200 км/ч. – Вълчо, напика ли се? – Да. – А сега се и насери щото немам спирачки.
Отива японският посланик на гости на семейство Костови. Посрещат го, сядат на масата, Елена поднася любимата си супа от коприва, Иван отваря сладка приказка. По едно време японският посланик сочи стената, на която виси снимка на двете дъщери на Костов: – Близначки? – Не, не, едната е по-голяма. Минава известно време. Посланикът пак поглежда снимката: – Близначки? – Абе нали ти казах, не са близначки! – тросва се Иван. – А-а, близначки – уверен е японецът и сочи Елена – С тая жена никой няма повтори.
