7363
"Tея приличат на блек ин мен с тея тъмни очила" Разговор междуу приятелки
– Тази година нещо много рано окосихте ръжта, – казва пристигнал в селото журналист. – Нямаше как. Миналата седмица имаше футболен мач. Нашите изгубиха, а съдията се скри в полето.
– Докторе, нещо не ми е наред със сърцето! – Ето такива болни като тебе обичам – сам си си поставил диагнозата! Следващият!
Ресторант. Клиент започва току-що донесените му кюфтета и намира косъм. – Келнер! В кюфтето ми има косъм. – А-а-а! Нормално е! Готвача ни е еднорък и прави кюфтетата с едната си ръка върху гърдите. Пак добре, че не сте си поръчали пълнени чушки…
Нощният пазач на гробищата влетява при началника си и виква: – Край! Няма повече! Напускам! Не мога да работя тук. – Защо бе? – Ами ходя наоколо и какво виждам – навсякъде само надписи – "тук почива еди-кой си", "тук намери вечен покой еди-кой си", "спи спокойно, дядо…". И какво – всички спят и си почиват, само аз бачкам!
Войник се обръща към командира: – Другарю командир, заповедта е изпълнена! – Но аз нищо не съм заповядвал! – А аз нищо не съм правил.
Фокусник вика на сцената случайно дете от публиката. Обявява на залата: – Дами и господа, няма лъжа, няма измама! Ето това тук дете, което ще ми асистира, е избрано случайно от публиката. Кажи на хората, момченце, виждал ли си ме някога преди? – Не, татко.