Престарял лорд седи в ресторанта на своя клуб и задълбочено чете "Таймс". Съседът му по маса дълго го гледа и накрая не издържа: – Простете, казват, че вчера сте погребали жена си. Какво се случи с нея? – Тя, знаете ли, умря – измърморва лордът, без да се откъсва от вестника.
Кротко се шляе из тревичката в горичката един яко напушен и набоден пич. Изведнъж иззад едно дърво изскача слон и го уцелва в главата. Пада нашият, след време се свестява, изправя се и тръгва в същата посока. Отново иззад същото дърво изскача кон и пак го уцелва по главата… Отново свестяване и т.н. Този път иззад дървото изскача човек в униформа и изкрещява: – Мама ви наркоманска! Като се надрусате, все на моята въртележка налитате!
Из новинарска емисия: – Имаме две новини: една добра и една лоша. Катастрофирал е автобус с адвокати и всички до един са загинали. Лошата новина е, че в автобуса имало три свободни места.
Влиза един човек в един магазин за брави и пита: – Извинете, може ли една много специална брава, от най-скъпите? – Съжелявам, нямаме такива. – Добре тогава, искам една хубава брава от… не чак толкова скъпите. – Съжалявам, и такива нямаме. – Добре, искам някаква по-обикновена брава. – Съжалявам, господине ама нямаме обикновени брави. – Тогава ми дайте каквато брава имате! – ядосано казал мъжът. – За съжаление, господине, нямаме никакви брави. – А тогава за какво сте го отворили този магазин за брави? – Ами, защото нямаме брава на вратата, да затворим.
След рухването на тоталитарния режим един големец отишъл заедно със сина си на гости на властващ диктатор. Още при влизането диктаторът поздравил високо: – БКП! Големеца отвърнал на поздрава: – ДКМС! Гостували що гостували и си тръгнали. Като се отдалечили, синът учуден попитал баща си какво означават тези инициали БКП и ДКМС. Бащата обяснил: – БКП – това е "Бягай крий парите", а ДКМС – "дреме ми на капата, мойте са скрити".
Въпрос: Колко психоаналитици са нужни, за да се смени една крушка? Отговор: Зависи от детството на крушката.
Между приятелки: – Имам много хубав глас, но за голямо съжаление нямам никакъв слух. – Знам много добре, че нямаш музикален слух. – Откъде знаеш? – Ако имаше слух, нямаше да твърдиш, че имаш глас.
Инспекторът забелязва, че в класната стая е окачено и копие от картината на Рафаел, изобразяваща ангел с глава в дланите. – Прекрасна картина, нали? – казва инспекторът. – И особено поучителна – допълва учителят. – Закачих я, за да видят децата колко е лошо да подпират главите си с ръце.
