Млад писател редовно праща разкази на някакво списание, но оттам редовно му ги връщат. Накрая отива да говори с редактора и го пита: – Има ли изобщо някакъв шанс мой разказ да се появи някога в това списание? – Има, защо да няма. Всички хора са смъртни, и аз не съм вечен…
На магистрала разлято масло. Задава се едно "Ферари", поднася на разлятото петно, удря се в мантинелата, потрошава се цялото; излиза отвътре един брокер, ядосва се, тюхка се но в крайна сметка си казва: – Е, няма нищо, ще поработя две седмици и ще си купя ново. След малко се задава един "Ролс Ройс" и той се върти, потрошава се, излиза от него арабин, петролен бос, ядосва се и той, тюхка се и в крайна сметка си казва: – Е, няма нищо, ще работя една седмица и ще си купя нов. Задава се по магистралата един "Трабант", поднася на масленото петно, потрошава се целия, излиза един мъж хванал се за главата и вика: – Мама му стара, дванайсет години работих за да те купя! Отива при него арабина и го пита учудено: – Абе, защо си купуваш тогава толкова скъпа кола?
Пощальонът спира да гребе, слиза от лодката и с кисела физиономия връчва на пазача на фара писмо. Той го взима и казва: – Ако и следващия път дойдеш при мен такъв кисел, ще се абонирам за ежедневник!
Internet все ни свързва ала БТК ни дели, ако ще и с модем Motorola да си. [по Васил Найденов]
Новобранец се оплаква на старшината: – Другарю старшина, откраднаха ми иглата! – Аз колко пъти съм ви казвал да си надписвате вещите!
Щирлиц самодоволно крачеше по "Фюрерщрасе" и нищо не издаваше че е руски шпионин, с изключение на руската му униформа и парашута, който се влачеше след него…
