4182
Самолет на американска авиокомпания. При пътниците влиза мургав мъж с пистолет в ръката и обявява: – Дами и господа, запазете спокойствие! Самолетът е отвлечен! Вече може да пушите спокойно…
Вие какво си мислите сегашните програми за Intel са писани 20 години. Представяте ли си, ако трябва се преписват за нов набор инструкции! Колко човекочаса ще са необходими, не човекомесеци, не човекогодини, не човекосветлинни години! Из лекция на доц.Петков по компютърни архитектури 26.04.2000г.аудитория 101 ФМИ
По време на възродителния процес директор на предприятие събира подчинените си и им казва: – От днес категорично забранявам използването на турски и турцизми в предприятието. Всички скачат на крака и ръкопляскат: – Евала, другарю началник!
Срещат се двама приятели след дълга раздяла. Започнали да си припомнят, как са живели преди – при социализма. Единият започва: – Ех, помниш ли, преди нищо не ни разрешаваха, нищо не можехме да направим. Бяхме като импотентни. Затова пък сега, какви възможности се откриха! Другият: – Да бе, верно. Като импотентни бяхме. А сега, все едно са ни сменили пола на женски. – Как така? – Ами така, ето ти преди беше импотентен и всичко, за което мечтаеше, беше да видиш една добра ерекция. А сега след като ти смениха пола, няма проблем да я видиш. Жалкото е, че не е твоята…
Зрител напуска театъра след първото действие. – Защо така рано? – пита го една разпоредителка. – Ами, доколкото знам, и второто действие е написано от същия автор.
В едно купе пътували момиче, момче и борец. Hа момичето му станало топло и помолило момчето да отвори прозореца. Момчето се опитало да го отвори, но ръчката заяждала и той, колкото и да се напрягал, не успял. Тогава борецът му казал: – Виж сега как става тая работа – и ударил с главата си стъклото. Прозорецът се счупил и влязъл по-хладен въздух, а борецът поучително казал, като посочил главата си: – Разбра ли бе. Не са важни мускулите. Тука е важно да има нещо.
Блондинка се явява на изпит в Музикалната академия. Един от изпитващите казва: – Значи Вие сега ще застанете с гръб, а ние ще натиснем един клавиш на пианото и вие трябва да познаете…. Обръща се тя, чува се тон. Обръща се с лице към комисията, поглежда ги един по един и в един момент посочва един от професорите и тържествуващо казва: – Ти го натисна!