3675
Вместо сироп за кашлица аптекарката дава на гражданин разхлабително. След два дена лекарят го пита: – Кашляте ли още, господине? – Не смея и да помисля за кашлица, докторе!
Вместо сироп за кашлица аптекарката дава на гражданин разхлабително. След два дена лекарят го пита: – Кашляте ли още, господине? – Не смея и да помисля за кашлица, докторе!
Пиян човек стигна до един блок, влиза вътре и сяда на стълбите. В това време един господин слезнал от асансьора и го попитал: – Господине, вие тука ли живеете? – Дааа. – Кажете на кой етаж, за да ви помогна? – Ами на четвъртия… – Добре елате… а коя врата? – Където и да е – все ще ме харесат. Човекът се позамислил, отворил една врата и го бутнал вътре. Слиза на входа и гледа още един пияница. – Господине, вие тука ли живеете? – Дааа. – Кажете къде, за да ви помогна. – Ами някъде на четвъртия етаж… И човекът и този го качил на четвъртия етаж, отворил една врата, бутнал го вътре и пак слезнал с асансьора. Само че, не щеш ли, долу още един препил. Писнало му и го питал: – Абе да ви се не види и вие ли живеете тука? – Да и то на четвъртия етаж… само че, ако ме бутнеш още веднъж в шахтата на асансьора ще те смачкам от бой!
Бин Ладен се обажда на Д. Буш: – Джордж, имам за теб две новини, една добра и една лоша. С коя да започна? – Давай с добрата. – Реших да се предам! – А лошата? – Идвам със самолет!
Седят си двама старци в парка и се припичат на слънце. Започват да вият сирени и те тръгват към скривалището. Като го наближават единия се плесва по челото и казва: – Аз се връщам, забравих си ченето на пейката. А другият му казва: – Спокойно бе, американците ще хвърлят бомби, а не сандвичи.
Старшината крещи пред ротата: – Кой се е върнал снощи пиян от отпуска? Мълчание. – Кой се е върнал снощи пиян от отпуска? Ротата пак мълчи. – За последен път питам! Кой се е върнал снощи пиян от отпуска? – Аз… – плахо пристъпва напред един войник. – Добре. Идваш с мен да си допиваме да ни мине махмурлука. Останалите заминават да окопават градинката.
Майката пита Иванчо: – Защо плачеш? – Сънувах, че училището е изгоряло. – Не плачи де, това е само сън! – Плача точно за това…
Веднъж поручик Ржевски пътувал във влака. Заедно с него в купето пътували майка и дъщеря. Оправяйки багажа, девойката с укор се обърнала към майка си: – Мамо, колко пъти съм Ви казвала, да не слагате яйцата върху сребро – от тях то потъмнява! – Човек се учи докато е жив! – въздъхнал поручик Ржевски и преместил табакерата от предния джоб на панталоните си във вътрешния джоб на шинела.
Мъжът се връща от работа и жената се хвали: – Скъпи, днес на детето му порастна първото зъбче! – Браво, чудесно! – И също така, днес направи първата си крачка! – Още по-добре. – Обаче, докато правеше първата си крачка, падна и загуби първото си зъбче… – Лошо. – Но затова пък, като падна, каза първата си дума! – Прекрасно! – Щеше да е прекрасно, ама да не беше казал точно тая дума…