11914
Разговор между отскорошни юзери на DOS: – Пускам си Norton Comander-а и гледам – отляво диск С: и от дясно диск С: … и си викам за какво са ми два диска С:. И единия го форматирах…
Разговор между отскорошни юзери на DOS: – Пускам си Norton Comander-а и гледам – отляво диск С: и от дясно диск С: … и си викам за какво са ми два диска С:. И единия го форматирах…
Апартамент в краен столичен комплекс. Голи стени. На голия под са постлани вестници. На вестниците седи наркоман и преглежда стари билети от лотарията. В ъгъла е поставена табуретка. На нея седи бабичка и гледа телевизор, който седи на земята. Наркоманът: – Мамичката му и късмет! Бабката: – Какво се е случило, синко? Наркоманът: – Пак сме загубили от лотарията. Този път телевизора!
В почивката между лекциите трима професори разговарят в коридора, но забързан студент неволно блъска един от тях. – Как не ви е срам, млади човече – възмущава се професорът. – Прекъснахте нашия научен спор, прекъснахте моята мисъл! Може би в този момент вие лишихте човечеството от едно велико откритие! Страшно притеснен студентът се извинява и продължава по коридора. А професорът се обръща към своите събеседници и продължава: – И значи разкопчавам й аз сутиена…
– Господин докторе, непрекъснато виждам пред себе си проблясващи точки. Офталмологът предписва на пациента очила. След известно време човекът отново идва. – Е, как е? По-добре ли е? – Разбира се – отговаря пациентът. – Сега виждам проблясващите точки много по-ясно!
– Иванчо, къде си изцапа така панталона? – Мамо, аз тебе питам ли те къде все си късаш чорапогащниците?
По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера. Изтекли днитe на специализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия. – Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия? – Аз не съм Петка, а по италиански – Петручо, отговорил той, а относно програмата ми в Италия тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата… – Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! – ядосал се Чапаев. Кажи ми ти, Вера! – Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име – Веранда.
– Редник! Къде ти е пушката? – Не съм я взел! – Не си я взел! Каква е ползата от теб? Знаеш ли как се нарича войник без пушка? – Офицер!