Сър Джон се прибира късно вечерта от клуба и заварва Милейди в леглото с непознат. Излиза от спалнята смутен, отива до камината, откачва сабята си и се връща обратно в спалнята. Чува се писък. Сър Джон излиза от стаята и се обръща към дотичалия иконом: – Алфред, повикайте линейка за младия господин, и моля ви… донесете тирбушон за Милейди.
Имало двама полицаи колеги. Единият се казвал Гого, а другия Пешо. Веднъж Пешо помолил Гого да му помогне да пренесат някакъв товар. Започнали да се качват по етажите на блока, останало им да изкачат само един етаж и седнали да си починат. Изведнъж Пешо казал на Гого: – Абе, имам една лоша и една добра новина. Добрата е, че остава още един етаж, обаче лошата е, че сме сбъркали входа.
Един влак както си карал по релсите и изведнъж започнал да кара през полето. Отговорника за сигурността на пътниците възмутен отива при машиниста: – Абе ей, идиот такъв, кво правиш бе, що караш през полето? – Ами кво да ти кажа, имаше един човек на релсите. – И кво като е имало, газиш го и толкоз, нали са те учили! – Е газя го де, ама той тръгна през полето!
Войниците са си все същите хлапета, които си играят на война – само дето пишките им са по-големи и автоматите са истински.
– Докторе, нима е толкова вредно да изпивам преди ядене по една чашка водка? – Зависи от това колко пъти се храните на ден.
Двама умрели се срещнали в рая и единият попитал: -Ти от какво си умрял? -От замръзване. -Аз пък от яд. -Е, как? -Еми, прибирам се и гледам жена ми седи гола и дрехи навсякъде и почвам да търся кой е тук, ама не го намерих и… -Идиот! Ако беше отворил хладилника сега и двамата да сме живи!
Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита: – Абе ти що пасеш трева? – Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак… – На ти 20 стотинки, стига си пасъл! Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса." Минава друг гражданин: – Що пасеш бе? – Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си… – На ти 1 лев, стига си пасъл! Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса…" Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов: – Какъв си ти и що пасеш тука? – Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак… – Ти зимата беше ли на барикадите? – Бях, бях! – А скача ли, вика ли за нас? – Виках, скачах! – А така! – рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело: "Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове. Подпис: Иван Костов."
