Живели семейство мъж и жена. От известен период жената започнала да залинява и да отпада, мъчила се дълго, докато един ден не легнала неизлечимо болна на смъртно легло. Малко преди да умре, тя извикала мъжа си и му казала:– Виж, аз умирам, всичко е безнадеждно. Преди това обаче трябва да се изповядам пред теб и да ти призная, че съм ти изневерявала няколко пъти и то с най-добрия ти приятел, с комшията и с трима твои колеги.– Знам, скъпа, знам – отговорил спокойно мъжът – аз за това те отрових.
Нервирана дама от висшето общество гневно се обръща към поручик Ржевски: – Поручик, вчера спахте с мен, а днес даже не желаете да ме поздравите! Поручик Ржевски: – Но мадам, креватът още не е повод за запознанства.
Бащата към малкия Иванчо: – Харесва ли ти Марийка? – Харесва ми, но е лоша по характер. – Защо? – Не ми дава да я пипам.
Млад писател редовно праща разкази на някакво списание, но оттам редовно му ги връщат. Накрая отива да говори с редактора и го пита: – Има ли изобщо някакъв шанс мой разказ да се появи някога в това списание? – Има, защо да няма. Всички хора са смъртни, и аз не съм вечен…
Вкарали Киркор и Гарабед за далавери в затвора. – Виж сега, Киркор – казва Гарабед – тука ще сме бая време, без жени… Понеже сме приятели от малки, предлагам да се редуваме – една седмица ти ще си жената, една аз. Съгласил се Киркор, теглили чоп и се паднало той пръв да е "жената". Почнал Гарабед да го работи, а той стиска зъби и пуши мрачно. – Абе, Киркор, много животинско е така – вложи малко чувства… Киркор хвърля фаса и процежда: – Обичам те бе, Гарабед, обичам те…
