505
Между интернетаджии: – Абе, ти откъде направи такива бицепси? – От интернет. – Как така? – Вградих си мишката в трипудова гира.
Между интернетаджии: – Абе, ти откъде направи такива бицепси? – От интернет. – Как така? – Вградих си мишката в трипудова гира.
Докторе, ужас, губя паметта си. -И откога така? -Какво откога?
– Срамувам се, че си толкова слаб ученик! – Не съм виновен, татко! В училище ни карат да правим невъзможни неща! – Запомни веднъж завинаги, че няма нищо невъзможно! Момчето изтичва в банята, взема пастата за зъби, изстисква я върху бащиното бюро и казва кротко: – А сега опитай се да върнеш пастата в тубата!
Десантчик се прибира в отпуск у дома.– Колко пъти си скачал с парашут?- питат го приятелите му.– Честно казано само веднъж, въпреки че са ми зачислени двайсет. Останалите деветнайсет пъти просто ме изхвърляха през люка.
Като се знам какъв инжинер съм, ме е страх да отида на лекар!
– Ало! Ало да, бърза помощ ли е?! – Не! Сбъркали сте! – А-а-а! Много ви моля да ме извините! – Няма нужда! Случва се! – Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте…
Едно момченце се изгубило и почнало да плаче. Минава минувачка и го пита: – Как се казваш? – Не знам – отговаря то. – Как се казва майка ти. – Не знам. – Баща ти? – Не знам. – Е поне адреса си не знаеш ли – Него го знам www.momchence.com.