636
"-Ами то това не го пише по стените на кръчмите и на дискотеките, то това по учебниците го пише, и по книгите…" г-н Диан Карагеоргиев, преподавател по френски език в НБУ – Албена
Сръбски наказателен отряд влиза в албанско село. Строяват всички мъже до стената и казват: – Ако някой от вас се чуства сърбин, да се отдели от групата. Десетина мъже излизат напред. – Добре, минете наляво. Други да се чустват сърби? Още десетина излизат. – Добре, вие минете надясно. Вдигат автоматите и гръмват останалите. Мислят малко и казват: – Я вие там, дето сте отдясно – марш до стената. – Ама нали сме сърби? – Истинският сърбин не може да се колебае… Застрелват и тях. Пак мислят малко. – Я и вие там отляво – до стената… – Ама нали сме истински сърби – не се колебахме? – Е да де, ама война е все пак. Трябва да има загуби и от сръбска страна.
Мъж се връща от среща с любовницата си и усеща, че много мирише на женски парфюм. Отива до кръчмата, пие една мастика – пак ухае на жена. Пие втора, трета накрая се залива с мастика и леко опиянен и добил кураж отива вкъщи. На вратата жена му го помирисва: – Простак, колкото и женски парфюм да излееш отгоре си пак ще усетя, че си ходил в кръчмата!
Петка щял да ходи за риба и отишва за съвет при Чапай: – Абе, Чапай, ти как ги вадиш тия червеи. Чапай му казва: – Ами виж сега, вземаш един акумулатор, две жици и допираш двата полюса до земята и те сами излизат. Отива Петка за риба обаче се връща целия син и подут от бой. Чапай го пита: – Какво стана бе, направи ли нещо? Петка: – Да бе направих, допрях жиците обаче нищо не излезе и аз взех жиците за високо напрежение и ги допрях до земята и взеха да излизат, ама не червеи ами миньори!
Един мутра бил много нахапан от комари и отишъл при шефа си да го пита какво да прави: – Шефе кажи как да се оправя, че ме изпохапаха тия гадини – обяснил той, докато се чешел навсякъде. – Слушай внимателно, тулуп! Отиваш в най-близката аптека и взимаш таблетки за комари. Веднага ще се отървеш от тях! Мутрата така и направил. След два дни обаче той пак отишъл при шефа си, недоспал, изпонахапан и едва гледащ. – Какво си направил бе, серсем? – попитал го шефът му – нали ти казах как да се отървеш от комарите? – Така и направих шефе, купих таблетки против комари, обаче ми се разката фамилията, докато хвана всичките комари и им дам по една таблетка.
В училище учителката казва: – Деца, съставете ми изречение, което да има думата "гора". Марийка става и казва: – Едно момиче влезе в гората. Другарката: – Много добре, Марийке. Кажи твоето изречение, Иванчо. – Едно не момиче излезе от гората. – Тука има грешка, Иванчо, поправи я! – А, не може госпожо, такава грешка е за цял живот!
Редник се явява пред ротния си командир без пушката си и заявява, че я е загубил. След като му разяснява колко е сериозно провинението, тъй като пушката е държавна собственост, офицерът казва, че стойността на оръжието ще бъде удържана от заплатата на войника. – Ако това е обичайната практика, вече разбирам защо капитанът потъва винаги с кораба си! – въздиша редникът.
Един човек тича по улиците и раздава на минувачите бели листа. Към него се приближават двама полицаи. – Гражданино, какво раздавате? – Как какво? Не виждате ли – раздавам позиви! – Ти с кой се ебаваш, бе? Т`ва са си чисто бели листа. – Не! Това са позиви. – Е, като са позиви, тогава защо нищо не пише? – К`во да пише – то всичко е ясно!
– Редник Петров! – Аз! – Вчера бяхте ли в отпуска? – Тъй вярно, господин капитан! – Ходихте ли в града? – Тъй вярно, господин капитан! – На гарата срещнахте ли проститутката Мара? – Тъй вярно, господин капитан! – И игнорирахте ли я? – Тъй вярно, господин капитан! Три пъти!