Мъж и жена на средна възраст празнували годишнина от свадбата си. Изведнъж зазвучала позната мелодия: – Пешо, това е нашата песен! Хайде да танцуваме… – Ха, да танцувам с такава пералня като теб?! По-късно същата вечер в леглото: – Лино, Линче, душко, нещо за празника няма ли да има? – Ха, заради парцал като тебе струва ли си да пускам цяла пералня?!
Мутри отиват в САЩ. Мангизи много, ама не знаят английски. Купили си по една кола и тръгнали в различни посоки. Добре, но на магистралата го спира полицията, а той не може да разбере защо. Сложили му белезниците, откарват го в участъка и там му обясняват с преводач, че е превишил скоростта – ограничението е 65 мили в час, а той е карал със 100. Мутрата: – Не е вярно! По цялата магистрала има табели, че разрешената скорост е 101 миля! – Това е номерът на магистралата. Тук мутрата започва да се смее на глас. – Какво има? – питат го. – Нищо. Брато сега кара по магастрила 580!
Анонимен глас попитал радио Ереван: – Може ли един щастлив народ да живее цяла година без да яде? – Не може, г-н Кастро! – отговорило радиото.
През 1988г. в Лондон се провежда конкурс за цигулари. Първа награда – спечелелият да свири един час на цигулка "Страдивариус", на която е свирил Паганини. Двамата български участници печелят второ и последно място. На летище "Хийтроу" в очакване на самолета, класираният на второ място казва: – Изпуснах шанса на живота си. – Айде стига бе. Много важно, да свириш два часа на некаква цигулка на която бил свирил Паганини – отговорил последния. – Виж сега, малко ми е трудно да ти го обясня на тебе, но това е все едно да ти дадат да гръмнеш два пъти с маузера на Дзерджински.
– Но не можете ли в края на краищата да живеете честно? – пита съдията. – Че кога – вие през цялото време ме вкарвате в затвора!
Умира болен. Колеги обвинявят доктора в непредпазливост. Изказване на професора: – Колеги, болния няма да възкръсне. Нека да спасим доктора!
Тъща се скарала със зет си. Грабнала си чантата и рекла:– Ще ви напусна и ще избягам в някоя дива джунгла! По-добре да живея заедно с канибалите, отколкото да рискувам денонощно живота си под един покрив с теб!Излязла и тръшнала след себе си вратата.– Слава Тебе, Господи! – казал зетят. – Най-после чу молитвите ми!Не след дълго входната врата се отворила и тъщата, виждайки веселия си зет, рекла:– Провървя ти отново, навън вали дъжд.
