9904
– Докторе, защо толкова дълго ми пишеш диагнозата? Какво става? – Не се притеснявай, не е диагноза. Съчинявам ти некролога.
Новобранци скачат за пръв път с парашут. Инструкторът командва: – Първи да скача! – Втори да скача! – Трети да скача! – Не си забравяйте парашутите!
Щирлиц вървеше към тайната квартира на пастор Шлаг. На прозореца й бяха подредени единадесет ютии. – Навярно явката е провалена. – помисли си Щирлиц.
– Колко ще платя за три снимки? – За това ще говорим по-късно. Сега трябва да се усмихвате…
Студент влиза половин час преди края на изпита. Сяда и започва да пише, а изпитващия му казва, че няма да му приеме работата и по добре да си отива и да не си губи времето. Когато изпитното време свършва всички си оставят работите на бюрото на квестора. Идва и нашия човек, а ония му вика: – Нали ви казах да не пишете! Не ви приемам работата. А студента злобно пита: – Вие знаете ли кой съм аз? – Не. Студента мушка листа си между всички други и нагло казва: – Не ви и трябва…
Един борец паркирал на забранено място. Когато се върнал, BMW-то го нямало. – Баварецът…! Къде ми е баварецът…? – развикал се той. Един човек, който стоял наблизо, казал: – Паякът го отнесе. Борецът се замислил и казал: – Крокодила го знам, Барона го знам, ама тоя Паяк не съм го чувал – сигурно е някой нов!
Урок по геометрия. – Иванчо, нарисувай на дъската ромб. Иванчо рисува. – Сега докажи, че това е ромб. – Честна пионерска, кълна се в майка си и баща си че е ромб!
Чапай и Петка ги подгонили белите и нашите тръгнали да преплуват река Дон. Плуват, плуват, ама по едно време Чапаев почва да се дави. Петка го измъква на брега и почва да му прави изкуствено дишане. Един час, два часа – Чапай бълва вода. Петка казва: – Другарю Чапаев, ако ме чуваш помогни някак. – Извади ми гъза от реката, че изпомпахме Дон!
Иванчо казва на баща си: – Тате, пак те викат в училише, счупих едно стъкло. – Господи! Колко стъкла има?! Това училище ли е, или някаква оранжерия!
Поручик Ржевски бил на светски прием и разговарял с Наташа Ростова. Изведнъж той се извинил и хукнал навън. След малко се върнал, целите му крачоли мокри. Наташа го пита: – Какво, дъжд ли? – Не, вятър!