6855
Турист се е разположил върху високо кадифено кресло в музея. – Тук не може да се сяда – казва строго екскурзоводът. – Това е креслото на Луи Девети! – Сериозно? Е, добре, когато дойде, аз ще стана!
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
-
-
3673
…Президентът на републиката се избира за седем години, като на три години се подновява с една трета. Разликата между царя и президента е тази, че царят е син на баща си, а президентът не е. През 1875 г. само мъжете влизали в урната. Днес за да бъдеш избирател е необходимо да принадлежиш на двата пола
-
-
6914
Чапаев прекарал нощта при полевата сестра Нюра. На сутринта отива в банята да се изкъпе като бял човек. След като се изкъпал, си увил около главата един голям пешкир – като чалма. Среща го Петка в този вид и решил да се пошегува с началството: – Товарищ Чапаев, въй Джавахарлал Неру? – Во первъйх, она не Неру, а Нюра. И во вторъйх, не твое дело кого я джавахарлал!
-
-
-
-
-
-
11193
Гарабед и Киркор се срещнали след много години. Оказва се, че Гарабед е лекар, а Киркор – шофьор на камион. Киркор се оплаква: – Знаеш ли, днес возих едно маце. Довечера ще ми дойде на гости, но аз незнам дали ще мога. – Нали ти казвам, че съм лекар. Ще ти изпратя по Агопчо лекарство. Гарабед се прибрал у тях и казва на Агопчо: – Занеси това флаконче на чичо си Киркор и му кажи сега да вземе едно хапче и при подобна ситуация пак по едно. Агопчо се заиграл. По едно време се сетил за лекарството на Киркор, затичал се и от улицата му хвърлил флакончето през прозореца: – Ей, чичо Киркор! Татко ти изпраща това. На сутринта Гарабед се обажда по телефона на Киркор за да провери резултата. – Е, Киркор. Как беше? Отатък се чува тих, измурен, шепнеш гласец: – Мани, мани! – Ти да не си изпил всичките хапчета от флакончето? – Да, да. – Е, и? Колко? Колко пъти? – Седемнадесет. – А тя? Тя оживя ли? – Ами! Тя не дойде.
-
-
-
-
7436
Мъж и жена се развеждат. Съдията ги пита: – Кажете ми, защо се развеждате след 20 години брак? – Ами, г-н съдия – отговаря мъжът – тя постоянно мърмори и аз вече не издържам. Ето например – 24 май е, светъл български празник. Аз съм полегнал на дивана и гледам с удоволствие празничната програма по телевизията, а тя повтаря ли, повтаря: "Айде бе Иване, няма ли да изхвърлиш вече тая елха?"