Един отива на гости на приятел, с когото не са се виждали от много години. Влиза в къщата и оня го посреща заедно с 12 деца, всичките негови. – Голямо семейство имаш! Сигурно много се обичате? – Ами… не мога да я гледам жена ми, изобщо не се понасяме. – Тогава защо имате толкова деца? – Нарочно, да мога да се скрия в тълпата.
Пенсионери скандират пред МС: – Господин Костов, благодарим ти за щастливото детство! Господин Костов, благодарим ти за щастливото детство! Минава гражданин: – Какво благодарите, когато сте били деца, той не е бил роден! – Точно затова – отговарят пенсионерите…
Малката Марийка се прибира от училище и казва: – Мамо, днес Иванчо в междучасието ме целуна по устата! Майката, възмутена, но и учудена пита: – И как стана това? – Не беше лесно, но три съученички ми помогнаха да го държим.
По време на сухия режим, мъж седи в бараката и вари ракия. Гледа по едно време водата се нагряла много и отива до кладенеца за вода. Връща се, а в бараката седят двама милиционери, усмихват се иронично и говорят: – Е, сядай и пиши обяснения! – И кво да пиша? – Всичко, както си е било, така го пиши! Сяда човека, пише и след това дава листа на милиционерите. – Кво си написал бе, идиот такъв? – Както си беше, така го написах: "Отивам за вода до кладенеца, връщам се, а в бараката двама милиционери, седят и варят ракия".
В офиса на Мюлер нахлуват рогат делфин, летяща овца и говорещ зюмбюл. "Щирлиц вече прекали", мисли си Мюлер.
Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев: – Добрутро, Леонид Илич! Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия. – Това съм аз, Карлсон. – Хмм, хмм, – още повече се чуди Брежнев. – Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги! – Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?
Питат математик: – Къде работите? – В научен институт. – И с какво се занимавате? – Изучавам реда на Тейлър от първа степен. – А някакво хоби имате ли? – Да. – Какво? – Ред на Тейлър от втора степен.
Един човек си ходел по тротоара, но изведнъж някакъв с кола изгубил контрол и го бутнал леко. Отвътре излязъл шофьорът и казал: – Много се извинявам, не беше нарочно. Но пък да знаете само какъв късметлия сте, че ви бутнах днес – по професия съм шофьор на камион, ама днеска ми е почивния ден.
