7234
– Мъничко, черничко, чука на вратата. Що е то? – Нашето голямо светло бъдеще.
– Мъничко, черничко, чука на вратата. Що е то? – Нашето голямо светло бъдеще.
Малкият Иванчо постоянно тормози майка си с въпроси и накрая на нея й писва и му казва: – Ако продължиш така, ще се изнервя, ще се разболея, ще дойде доктора, няма да може да ми помогне и ще умра… – И после какво ще стане? – Ще ме погребат и няма да ме има вече. – А как ще те погребат? – Ами така – идва черната катафалка и ме отнася към гробищата. – А аз ще може ли да седна на предната седалка до шофьора?
Млад писател се хвали на свой приятел: – Можеш да ме поздравиш! Завърших новата си пиеса – "Хамлет". – Шегуваш се. Да не би никога да не си чувал за Шекспир? – Поразително! – възкликва писателят. – Бяха ми споменавали вече за това момче, когато написах "Макбет"!
Един човек се връща от командировка в Африка. Гледат го колегите – един такъв тъжен, унил, току зарее поглед в пространството. Попитали го какво му е. – Ох, – въздъхнал тежко човекът, – един ден така се случи, че се загубих в джунглата. Подгониха ме едни гладни лъвове и аз, като нямаше къде се скрия, хоп – покатерих се на една палма. А там една разгонена горила – три дни и три нощи ме еба… – Е, какво толкова – успокоили го колегите – нали си си спасил живота! – То пък, егати животът – аз тука, той там – нит пише, нит се обажда…
Един отива на гости на приятел, с когото не са се виждали от много години. Влиза в къщата и оня го посреща заедно с 12 деца, всичките негови. – Голямо семейство имаш! Сигурно много се обичате? – Ами… не мога да я гледам жена ми, изобщо не се понасяме. – Тогава защо имате толкова деца? – Нарочно, да мога да се скрия в тълпата.
На оживен берлински площад Щирлиц чакаше появата на таен руски агент. Въпреки че нямаше описанието му, веднага го позна: "Да-а, явно в родината пак има недостиг на сапун".
– Докторе, страхувам се, че умирам! – Глупости. Това е последното нещо, което ще направите.