7312
Брат на известна чалга-певица й звъни по мобифона:– Како, намерих ти два великолепни текста.– Къде ги намери?– На вратата на градската тоалетна…
Брат на известна чалга-певица й звъни по мобифона:– Како, намерих ти два великолепни текста.– Къде ги намери?– На вратата на градската тоалетна…
В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история. Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия. Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея. Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта. Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".
Погребално бюро във Венеция. Клиент се интересува за цените. – Можем да ви предложим първокласно погребение, господине! Махагонов ковчег, украса от слонова кост, златни дръжки. За опечалените – черна гондола, оркестър изпълнява траурна музика от съседната гондола.– Колко струва?– Три милиона лири.– Е не, скъпо е.– Тогава погребение втора класа? Дъбов ковчег, сребърни дръжки, черна гондола за опечалените, но музиката е на запис.– И колко струва това?– Два милиона.– И това е много. Няма ли нещо като за двеста хиляди?– Има – погребение осма класа. Чамов сандък за ковчег, никаква музика, а на опечалените даваме под наем плавници.
Пенсионери скандират пред МС: – Господин Костов, благодарим ти за щастливото детство! Господин Костов, благодарим ти за щастливото детство! Минава гражданин: – Какво благодарите, когато сте били деца, той не е бил роден! – Точно затова – отговарят пенсионерите…
Попитали Радио Ереван: – Може ли да се забременее от разстояние? – Да, ако дължината е по-голяма от разстоянието.
– Ало, пешо ти ли си? Защо още не си ми пратил файла по e-mail? – Ох, кво да ти кажа! Модема ми не бачка! Не мога да ти го пратя . . . но щом толкова много ти трябва, имам една идея. – Каква? – Слушай сега! Значииии . . . създай един файл. Промени му големината на 1 234 832 байта. Разбра ли? – Мисля. . . че да!? – Добре, имаш ли PC Tools? – Ми да! – Добре, стартирай PCT, отвори го с редактора, превключи на шестнайстичен режим, позиционирай в началото и пиши . . . A1 B7 34 1F 4A 61 35…
18-и век. Стои младежът и гадае на маргаритка: – Обича ме, не ме обича… Обича ме, не ме обича… 19-и век. Стои младежът и гадае на маргаритка: – Ще ми даде, няма да ми даде… – Ще ми даде, няма да ми даде… 20-и век. Стои младежът и гадае на маргаритка: – Ще ми стане, няма да ми стане… – Ще ми стане, няма да ми стане…