Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 942

    Бащата стои пред компютъра. Вратата на стаята се отваря и вътре влиза синът му. – Тате, прибрах се! – Къде се губш толкова време? – Как къде? Бях в казармата, две години войник. – Добре. Друг път се обаждай като излизаш за толкова дълго.

  • 6150

    – Обичаш ли туршия? – Не, не мога да я ям. – Защо? – Главата ми не влиза в буркана. А и да влезе, ми люти на очите.

  • 2659

    При художника: – Господине, можете ли да ми нарисувате портрет, на който да изглеждам доста по-млада? – Разбира се, госпожо! Ако искате мога да ви нарисувам с кофичка и с лопатка за пясък в ръце!

  • 6680

    Разсеян професор разпитва асистентката си: – Ходихте ли снощи на театъра? – Не, професоре, прекарах вчера в леглото си. – М..д…а…а… – продължава професорът – и много ли хора имаше там?

  • 7838

    – Докторе, бързо елате в болницата – трябва спешно да оперирате жена ми от апендицит! – Не се притеснявайте! Преди две години оперирах жена Ви от апендицит – на човек не му се появява втори апендикс! – Да, но понякога на човек му се появява втора жена…

  • 9555

    Стопанин на куче се извинява на ухапаната от него жена: – Много съжалявам… Кучето ми обикновено е кротко и не хапе, но сигурно вашият парфюм мирише като този на тъща ми.

  • 3474

    – Тъщата постоянно ми напомня за един човек от казармата… – За кого? – За старшината…

  • 7484

    – Ало, полицията ли е? – Да. – Обаждам се да съобщя за една катастрофа. Ударих тука две патки с колата… Какво да правя? – Ами остави ги на бордюра да не ги газят другите коли и си заминавай. – Ами добре, щом казвате… А какво да правя с мотора им?

  • 6358

    Седнете си на оная работа и си го научете… Учителка от Испанска езикова гимназия

  • 6678

    Навалица в рейса. Дама се кара на мъжа до нея: – Какво сте се облегнали така на мен, още малко и ще легнете! Мъжът: – Ха, размечтала се…

  • 6532

    "Цар Цимион е умрял на 54-та страница, горе в дясно…" Учителски

  • 5233

    Подарявам малки симпатични тримесечни кученца, от майка лабрадор и баща – кучето на съседа.

  • 9060

    Правим обувки с кожа на клиента! Надпис на обущарско ателие

  • 7242

    – Госпожо, не бива толкова да плачете. Разбира се, вашият съпруг беше добър човек, но вие сте все още млада и красива. – Аз плача, защото нищо не ми остана от него за спомен! – Не говорете така. Все пак в края на краищата остана бебето, неговият син. – Де да беше така…

  • 6987

    "На приемния изпит в школата по контраразузнаване кандидатът Иванов не отговори на нито един въпрос. Затова беше приет направо в трети курс."

  • 10186

    Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)