9510
– Защо се беше напил така вчера? – Ами то така става, като се пие без мезе… – Защо, нямаше пари за мезе ли? – Не, биха ме и ми избиха зъбите…
Семейството на някакъв богаташ било на почивка на морето. Изведнъж от водата се чул женски вик: – Помощ, давя се! Богаташът се провикнал: – Хора, не мога да плувам! Давам хилядарка на този, който спаси жена ми! Скочил един и я измъкнал. Отишъл при богаташа, оня се вгледал в жената и казал: – Извинявай, братче, ама е станала грешка. Това не е жена ми, а тъщата. Спасителят казал: – Жалко… Колко ти дължа тогава?
Питат радио Ереван: – Как изглежда мъжът в очите на собствената си жена? От радиото отговарят: – Като куфар без дръжка – да го носиш – неудобно, да го хвърлиш ти е жал.
На репетиция режисьорът се обръща към млада актриса: – Страхувам се, че с тази прозрачна рокля няма да можете да изиграете както трябва последната сцена! – Но защо? – Там вашият годеник ви казва: "Мила, струва ми се, че ти криеш нещо от мен!"
Преподавал по НВО към курсантите: – Смеете се, смеете се, ама като падне атомната бомба аз ще се смея!
Стои си един програмист пред компютъра и си работи. По някое време се звъни на вратата. Става, отваря, и какво да види – на прага стои Смъртта с косата… Е, висока само 3.5 инча, но все пак страшна. – Аммма аззз… как-как-во, азз съ-ъм-ъм м-млад още – заеква той. – Не се стягай бе, не идвам за тебе а за хард диска ти.
Прибира се Гарабед вкъщи, влиза в спалнята и гледа най-добрия му приятел Киркор в леглото със жена му. Отчаял се Гарабед, отива в кухнята, вади шишето с водка и започва да пие чаша след чаша. След малко влиза Киркор, закопчава си ципа, сипва си една чаша водка и казва: – Ех, Гарабед… Сега ще започнат едни съмнения, едни подозрения…
Щирлиц се прибира в квартирата си. Събува се в антрето и изведнъж чува подозрителен шум откъм спалнята. Вдига автомата и пуска дълъг откос през вратата. Влиза вътре и какво да види – простреляна, върху леглото лежи радистката… Щирлиц изтрива една мъжка сълза и си мисли: "Ще ви отмъстя, гадни фашисти!"
Някакъв КАТ-аджия умрял и попаднал на небето. Свети Петър го попитал: – Сине мой, вършил ли си добри дела на земята? – Да, случвало се е. – А лоши? – И лоши съм вършил. – А кои са били повече – добрите или лошите? – Ами поравно бяха, Свети Петре. – Добре, значи ще ти дам право на избор – ето по този път можеш да влезеш в Рая, а по онзи – в Ада. Къде искаш да отидеш? – А не може ли да остана тук на кръстовището?