Бил и Хилари Клинтън спират да заредят на бензиностанция. Бензинджията се оказва бивше гадже на Хилари. Тръгвайки си, Бил се обръща към Хилари и и казва: – Виждаш ли,ако се беше омъжила за него, сега щеше да си жена на бензинджия. А Хилари му отговаря: – Не, сега той щеше да е Президент.
Късно вечерта Вуте се прибира от работа и още от вратата казва на Пена: – Приготви ми чиста риза да се преоблека, че отивам на събрание на кооперацията. И се приготви защото като се върна ще ти ударя един як бой. – Защо бе Вуте? – пита го Пена и не разбира нищо. Вуте заминава на събрание, а Пена сяда на масата и започва да гадае защо и какво ще и се случи като се върне Вуте. – Да знае за онази дивотия с комшията? – не,не,не. Няма от къде да знае. Да се е досетил за връзката ми с Гочето? – не,не,не. Тъне в догадки Пена и чака да се върне Вуте. Към един часа през нощта се връща Вуте и Пена нетърпеливо пита какво е станало и защо се забавил толкова много. – Трудно избрахме председател на кооперацията – отсича Вуте.Просто никой не иска. Ние предлагаме, а те си правят отвод след отвод и така часове наред. – И все пак избрахте ли председател? – пита Пена. – Да е жив и здрав дядо Геле – казва Вуте. – Посъветва ни накрая всички да свалим гащите и се наредим до стената. За председател да изберем онзи на когото е най-голям. – И кого избрахте – нетърпеливо пита Пена. – Пешо. Пешо даскалчето. Той е вече председател. – Как Пешо бе, Вуте? – негодува Пена, – не беше ли там кумчето ни Дане? – Дане ли, мамка ти? Нали ти казах, че голям бой те чака като се върна от събранието.
Един борец си кара БМВ-то, а след него карат една пожарна и една линейка. Един полицай спира БМВ-то. Вместо да отминат обаче, линейката и пожарната също спират зад БМВ-то. Полицаят се доближава до БМВ-то и иска документите на бореца. След като ги преглежда, той пита: – Абе тия двамата защо спряха след теб? Борецът отговаря: – Как защо, защото ми писна като ме спират да ме питат имам ли аптечка и пожарогасител. Ето ти аптечка, ето ти пожарогасител…
Двама се разхождат из гробищата и четат надгробните плочи. – Иван Петров, 1945-1995. Адвокат и добър човек. – Пфу, двама човека в един гроб погребали.
Двама умрели се срещнали в рая и единият попитал: -Ти от какво си умрял? -От замръзване. -Аз пък от яд. -Е, как? -Еми, прибирам се и гледам жена ми седи гола и дрехи навсякъде и почвам да търся кой е тук, ама не го намерих и… -Идиот! Ако беше отворил хладилника сега и двамата да сме живи!
Две американски танкови дивизии водили ожесточено сражение с осем федеини на Садам. На края арабите били пленени. Командващият дивизията офицер започнал да разглежда непримиримия враг. Всички били ниски, черни и мустакати – типични араби. Само последният боец бил рус, синеок, висок един и деветдесет. Офицерът толкова дълго оглеждал това чудо на генетиката, че войникът не се стърпял и извикал: – Ну, что же? Араб не видел?
