Две блондинки работели на строеж. Едната попитала: – Забелязах, че вадиш гвоздеи от кутията с инструменти, оглеждаш ги и хвърляш някои от тях. Защо? – Ами понякога вадя от кутията гвоздеи, които са към мен с остра си част – те са дефектни – нямат главичка. Ако гвоздеят е насочен с острото към къщата, значи е здрав. – Колко си глупава! Гвоздеите, които сочат към теб не са дефектни! Те просто са за противоположната стена на къщата!
Питат радио Ереван: – Каква е разликата между бирата и жената? – Първо празната бирена бутилка можеш да я върнеш. Пък и две бири на една маса не си говорят глупости.
– Иванчо, защо по цял ден се търкаляш на дивана и нищо не правиш? – Тренирам. – Какво? – Ами като порастна, нали ще ставам татко.
Дъщерята се връща от купон рано сутринта на следващия ден, залита пиянски, стои ухилена и върти гащичките си на пръста си. Майката я подхваща с въпрос: – Къде беше? С кой беше? Какво правихте? – Къде бях не помня. С кого бях не помня. Какво правихме – не знам как се казва, но от днес ми става хоби!
Степените на пиянството. Първа. – Келнер, защо са ви мазни салфетките? – Аз не съм виновен, че се бършете в баницата. Втора. – Келнер, донесете вратата, искам да изляза. Трета. Качва се на такси. – На къде сте? – А вие клатите ли се? Четвърта. Стига си вкъщи и вижда жената и децата. – Някъде съм ви виждал всичките… Но както и да е, сега се разотивайте по къщите, защото смятам да си лягам.
Млада учителка води класа в зоопарка и говори с единия гледач: – Ще може ли да видим маймуните? – Не, в брачен сезон са и не излизат от вътрешните си клетки. – О, колко жалко. Децата толкова искаха да видят маймуните. А може би ако се опитате някак да ги изкарате – да им дадете орехи например? – А вие бихте ли излязли?
"Какъв хубав руски самовар", помисли си Мюлер. "Ти само завърти кранчето", лукаво се усмихна скритият вътре Щирлиц.
В самолет летят инженер и програмист. Инженерът спи, а програмистът се чуди, какво да прави. Накрая сръгва с лакът инженера и казва: – Искаш ли да играем на въпроси и отговори. Ще си задаваме въпроси и който не може да отговори, ще дава по пет лева на другия. Инженерът отворил очи, прозял се и му теглил една дълга, след което продължил да спи. – Добре бе, тогава, ако ти не можеш да отговориш, ще ми дадеш пет лева, а ако аз не мога – ще ти дам петдесет лева. Инженерът се съгласил с неохота. Програмистът пита: – Какво е разстоянието от земята до луната? Инженерът мълчаливо подава пет лева. – Твой ред е. Инженерът пита: – Кой се изкачва в планината на три крака, а слиза на четири? Програмистът е в шок, отваря лаптопа, търси отговора в Интернет, звъни по мобифона, праща електронна поща на приятели, но отговор не намира. Накрая вади петдесет лева и ги подава на инженера с думите: – ОК, плащам. Кажи сега отговора. Инженерът мълаливо му подава пет лева и продължава да спи.
Чапаев и Петка бягат от белите. Петка влачи огромен чувал. По някое време се моли на Чапаев: – Василий Иванич, да го хвърля ли тоя чувал? – Не може, Петка! В него е плана за превземане на Париж! По някое време пак: – Може ли да го хвърля тоя чувал? – Не може, той е супер ценен стратегически! Измъкнали се как да е, сядат да починат, и Петка отваря чувала да го види тоя план. И какво да види – вътре само картофи! – Василий Иванич, какъв е тоя план? – Значи гледай сега, Петка – почва да обяснява Чапаев, полагайки картофите един по един на земята – тука сме ние, а тука е Париж…
