7428
– Кубинците съдят САЩ за 121 млрд. долара пропуснати ползи. – А имат ли шанс да спечелят делото? – Имат, ако първо осъдят и обесят Фидел Кастро за пропуснати години.
– Кубинците съдят САЩ за 121 млрд. долара пропуснати ползи. – А имат ли шанс да спечелят делото? – Имат, ако първо осъдят и обесят Фидел Кастро за пропуснати години.
Щирлиц рови в секретния архив на Гестапо. Изненадващо влиза Мюлер: – Щирлиц, какво правите тук? – Амии, чакам трамвая! – Аха. Мюлер си тръгва, но съмнения започват да го преследват. Връща се в архива, но Щирлиц вече го няма там. "Сигурно е минал трамвая" – мисли си Мюлер.
Борец получил нов апартамент от фирмата и колегите му дошли на сефте да се почерпят. Влезли, търсели го по стаите и тук и там, но никъде го нямало, а навсякъде миришело на прясно пребоядисано. Намерили го накрая с четка и боя в ръка маже ли, маже. – Защо го пребоядисваш, нали е чисто нов? – Ами ако е краден?
Двама си говорят: – Какво ново? – Абе оня ден бях на една сватба, ама тя стана една… – Я разкажи. – Ами всички се изпонапихме. – И какво? – Омазахме стените с майонеза и салата. – И после? – Напръскахме тавана със шампанско, напоихме мокета с вино… – И какво? – Младоженецът оправи булката пред всички. – А така! И после? – После всичките гости оправиха булката поред… – И след това? – След това всичките гости оправиха булката едновременно… – А после? – После стана бардак и аз си тръгнах.
Сервитьорът подава сметката на един от клиентите си. Той я разглежда известно време и казва: – Ако ви възложат преброяването на жителите на нашия град, вие ще ги изкарате няколко милиарда!
Двама наркомани се качили на покрива на един небостъргач. Гледат надолу и си говорят. Първият: – Братче, високо ли сме се качили, според теб? – Ами, ако паднеш, сигурно пет дни ще летиш до земята. – Добре де, а според теб, ако скоча, дали ще умра? – Ами възможно е, това са пет дни без вода и храна…
Джентълмен от Англия стой пред печката. На вратата се звъни. Друг джентълмен пита: – Може ли чаша вода, сър. Джентълменът от къщата му дава. След малко пак се повтаря същото, и пак, и пак. Последния път човекът от къщата пита: – Какво става? – Пожар, сър.
Седял Щирлиц и си мислел, седял и си мислел… И по едно време усетил, че само си седи.