957
– Вие ли сте главният счетоводител Петров? – Да, аз съм. – Много съм слушал за вас! – Да, ама нямате доказателства!
– Вие ли сте главният счетоводител Петров? – Да, аз съм. – Много съм слушал за вас! – Да, ама нямате доказателства!
19 неща, които не трябва да казваш, когато се разделяш с жена: 1. Между другото, тази седмица се женя. Поканена си. 2. Когато си тръгваш се постарай да не тряскаш вратата. 3. Спя с майка ти. 4. Тук мирише сякаш някой е умрял. 5. Време ти е да се занимаеш малко с образованието си. 6. Не изключвам да почнем пак да се виждаме. Но само ако си направиш пластична операция. 7. Забравих да ти кажа: изследването ми за СПИН е положително. 8. По-добър от мен никога няма да имаш. 9. Скъпа, имаш уникалната възможност да ми направиш обяд за последен път. 10. Проблемът е, че обичаме един и същ човек. И този човек съм аз. 11. Прекалено си съвършена за мен. Аз обичам развалените жени. 12. На света няма толкова банкноти, че да ти стигнат. 13. Време е да си ходиш, скоро ще почне „Шампионска лига“. 14. Докато си още тук, дай ми телефона на приятелката ти. 15. Не реви – ще изглеждаш още по-зле. 16. Виаграта можеш да вземеш. Повече няма да ми потрябва. 17. Мама моли да й върна пръстена, който ти подарих. 18. Всички оргазми симулирах. 19. Тази трагедия трябваше отдавна да се прекрати.
Петка се жали на Чапаев: – Не ме приеха в университета, Василий Иванич. Скъсаха ме на историята. Попитаха ме кой е Цезар, а аз им казах, че е жребец от пети ескадрон. – Моя е вината, Петка. Докато те нямаше, аз го преместих в седми ескадрон.
Един ден учителката на Иванчо казала на децата, че на следващия ден ще им дойде на гости майор Милев. За домашно им казала всеки да измисли изречение, в което всички думи да започват с М и да е свързано с майор Милев. На другия ден всички вдигали ръка и искали да кажат своето изречение. Иванчо също вдигал ръка, но учителката не искала да го вдигне защото говорел много мърсотии. Първо вдигнала Марийка. – Москва. Майор Милев марширува. Маршал Макаров: Молодец, майор Милев, молодец. Майор Милев много харесал изречението. След това станал Петърчо. – Манхатън. Мъгла. Майор Милев мъчи мафията. Мафията: Милост, майор Милев, милост. Майор Милев харесал много и това изречение. Направило му впечатление колко е активен Иванчо и помолил учителката да го вдигне. Иванчо: – Мала Азия. Мараня. Майор Милев млещи мазен минет на махараджата. Махараджата: Машала, майор Милев, машала.
Учителката на Иванчо се опитва да научи децата на фантазия и въображение: – Деца, какво може да е голямо и сиво край пътя? – Стена – казва Петърчо. – Правилно, но може и да е магаре – допълва учителката. – Деца, какво може да е голямо и кафяво на полето? – Крава – казва Марийка. – Правилно, но може и да е купчина старо сено – допълва учителката. – А може да е и купчина тор – провиква се Иванчо. Учителката: – Иванчо, още един път да кажеш някоя глупост и ще ти издърпам ушите. – А може ли и аз да попитам нещо? – казал Иванчо. – Питай, Иванчо – казала му учителката. – Влиза твърдо, сухо, гладко и право, а излиза меко, лигаво, набръчкано и увиснало. Що е то? – Марш при директора! – му казва учителката дърпайки ухото му. – Правилно, госпожо, но може да е и дъвка -казва Иванчо на излизане разтривайки ухото си.
Телефонът звъни. Мъжът вдига слушалката: – Ало? Здравей, мамо! Да, пак се скарахме с нея… Да, помня че ми каза да не се женя за нея… Да, помня че ми каза, че е мръсна курва… Не, няма да я напускам… Да, и това опитах – нищо не става… И това опитах… Искаш ли да поговориш с нея? Сега ще я викна. Вика към другата стая: – Скъпа, ела на телефона! Майка ти се обажда.
Влиза един човек при бръснаря и пита: – Колко ще трябва да изчакам за да се подстрижа? – Около два часа – отвръща бръснарят. Човекът си тръгнал. Същото се повтаря и на следващия ден – същият човек влиза, пита колко трябва да изчака и си тръгва. На третия ден се повторило същото и бръснарят казал на помощника си да проследи човека и да му каже къде отива. След около 10 минути помощникът се връща и се смее. Бръснарят попитал: – Какво се смееш бе? Видя ли къде отиде? Помощникът отвърнал смеейки се: – У вас.
Питат радио Ереван: – Как изглежда мъжът в очите на собствената си жена? От радиото отговарят: – Като куфар без дръжка – да го носиш – неудобно, да го хвърлиш ти е жал.