Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 4169

    Вапцаров облича и съблича живота така, че да го видим без грим.

  • 11115

    В гората. Кумчо Вълчо се върти с новия си мотор в кръг. Наобиколили са го горските животни. Кумчо Вълчо крещи: – Кой има такъв мотор! Кой има такъв мотор! Лъвът се ядосал и казал: – Аз имам такъв мотор! – Как се спираааааааааааааааааааааа?

  • 9379

    Сърдечният овчар поглежда към овцете и чак сега забелязва колко много са те, но всички са черни, няма бели. Бисери и поуки от изпита по литература след 7. клас през 1998г. – Йордан Йовков – "По жицата"

  • 7318

    Седял Щирлиц и си мислел, седял и си мислел… И по едно време усетил, че само си седи.

  • 3205

    Хакер отива до телефона: Звънящия: Ало! Хакера: Проверка на потребителско име и парола. З: Ало! Какво е това?! Какво става?! Х: За помощна информация натиснете F1. З: Какво F1! Аз имам телефон с шайба! Х: Тогава поставете Диск #2 и натиснете. З: Какъв Диск! Какво F1! Васко може ли да се обади?! Х: Указания от вас потребител не е намерен в базата, опитайте пак по-късно?

  • 10186

    Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)

  • 11938

    Келнер! Две ракии и една постна покривка…

  • 5124

    Магазинът е преместен до АПК. Срещу СБА!

  • 11603

    – Каква е разликата между батерията и жената? – Батерията има поне една положителна страна.

  • 467

    Звъни се на вратата.– Кой е?– Джак Изкормвача!– Скъпа, за теб е!

  • 6284

    Служител на Държавната автомобилна инспекция, с табелка "ДАИ" на ревера, спира автомобил за проверка. Шофьора слиза и пита: – Какво? Даяджията посочва табелката и казва: – Не какво, а колко!

  • 11219

    Баща на сляпо дете отива на лекар за да разбере има ли някаква надежда да прогледне детето му. Лекарят отврьща: – Момчето ще прогледне когато умре баща му. Човекът отишьл в едно заведение да се напие, та да умре достойно. Пил, пил, но не го ловяло, защото знаел че ще умре. Решил да тръгне по платното та да го блъсне автомобил. Вьрвял, вървял, но нищо не го блъснало. Прибрал се у дома си. Жена му го посрещнала радостна на вратата: – Абе мъжо, къде ходиш? Детето прогледна! А, и комшията умря.

  • 2703

    Седят няколко мутри в сауната. Звъни мобифон. Един от тях се приближава и го вдига: – Ало… да, скъпа… в сауната… с момчетата… да… до към 11. Какво да си купиш? Рокля? 1000 долара? Защо ти е нова рокля? Ще ходиш на театър… добре де, добре, знаеш ли къде са парите? Купи си! След малко пак се звъни. Същият вдига отново: – Ало… да, скъпа… в сауната… да, с момчетата… ами до 11. Какво да си купиш? Палто? Защо ти е десето палто? Заминаваш в планината? 50 хиляди? Добре де… знаеш къде са парите… След известно време отново се звъни и пак той вдига: – Ало… да, скъпа…. да, в сауната… да, с момчетата… да… до 11. Какво да си купиш? Кола? Защо ти е шеста кола? Да се изфукаш пред майка ти? Колко? 300 000? Добре де, купи си… знаеш къде са парите… Сваля телефона от ухото си и пита: – Абе пичове, на кой е тоя мобифон бе?

  • 9729

    Иво, ти за 5 години не научи пълния член, а пък у Митко въобще го няма! Учителка по литература

  • 7528

    Малко момченце пита майка си: – А сега, когато се научих да говоря, какво трябва да приказвам?

  • 4135

    – Приятели, няма да повярвате… Вчера ме отвлякоха извънземни!– Не може да бъде!– Всичко помня! Едни странни светлини и шумове, някаква малка стаичка, светещи копчета, движение нагоре…– Абе какви ти извънземни… Беше се напил и те носихме до вас в асансьора.