Някакъв зрител влиза в гримьорната на цирка и пита: – Може ли да се видя с джуджето-клон? – Аз съм. – излиза напред як мъжага. – Ама… – смущава се посетителят. – Ти нали… такова.. нали си джудже? – Е, и какво? Човек не може ли да разпусне в извънработно време?
Поделение войници били на учение. По едно време, минали покрай селото на един и той решил да се обади на баба си и дядо си. – Ооо, дядо, как си? – Здравей, сине, добре съм. Ами каква е таз гьостерица дето си я провесил през рамо? – Това не е гьостерица, бе дядо, гледай сега оградата… Свалил той автомата и та-та-та – направил оградата на трески. – Брей, – казал дядото – ами тия чудесии по колана ти, к"ви са бе, сине? – Това, дядо, са лимонки, гледай сега тоалетната… Взел една лимонка и, тряс, взривил тоалетната. – Брей, – рекъл пак дядото – що ли не беше жива баба ти, да ти види какъв юнак си станал… – А, ами че тя кога умря, бе дядо? – Ами, в тоалетната беше…
Крикор и Гарабед решили да крадат луканките от един балкон. Качил се Гарабед на балкона и започнал да ги подхвърля на Крикор, но в това време ги видял дежурният полицай: – Какво правите бе, вие тука? – Слагаме украса за Нова година, г-н старшина. – Е, тя Нова година я посрещахме оня ден, бе. – Гарабед, сваляй украсата, закъснели сме, хората са я посрещнали Новата година още оня ден! – провикнал се Крикор.
Животните в гората направили засада и убили слона – ще го ядат. Обаче вече било мръкнало и оставили мишката да го пази до сутринта. На сутринта пристигат и какво да видят – от слона останали само кокали, а мишката лежи с подут корем. – Какво става бе, къде е слона? – Абе майната му на слона, какво ме занимавате с глупости… Мене ме боли корем та две не виждам, те за някакъв слон ми приказват.
Шерлок Холмс и доктор Уотсън летели с балон. Последвала изведнъж авария и балонът се приземил насред блато. Седели двамата пътници вътре, а по пътя до блатото минал някакъв човек. Холмс му подвикнал: – Хей, добри човече! Знаеш ли къде се намираме? Мислил човекът, мислил, пък накрая изтърсил: – Вие се намирате в кошницата на балона насред блатото. Заминал човекът и ги оставил шашардисани. Холмс се обърнал към Уотсън и му казал: – Ето този, скъпи Уотсън, беше програмист. – Как познахте, Холмс? – Елементарно, скъпи Уотсън. Първо: този човек мисли дълго време над прост въпрос. Второ: дава съвсем точен отговор. Трето: от този негов отговор ние нямаме никаква полза.
Редактор пита автора: – Така и не разбрах, защо вашият роман се нарича "Бумеранг"? – Ами нали все ми връщате ръкописа обратно.
