Пийнал пощенски чиновник се прибира в къщи. Жена му недоволства и мърмори. – Е, и какво ще кажеш все пак? – завършва тя. – Като обикновена телеграма твоята словесна канонада струва 830 лв. и 30 стотинки…
Един ден учителката на Иванчо казала на децата, че на следващия ден ще им дойде на гости майор Милев. За домашно им казала всеки да измисли изречение, в което всички думи да започват с М и да е свързано с майор Милев. На другия ден всички вдигали ръка и искали да кажат своето изречение. Иванчо също вдигал ръка, но учителката не искала да го вдигне защото говорел много мърсотии. Първо вдигнала Марийка. – Москва. Майор Милев марширува. Маршал Макаров: Молодец, майор Милев, молодец. Майор Милев много харесал изречението. След това станал Петърчо. – Манхатън. Мъгла. Майор Милев мъчи мафията. Мафията: Милост, майор Милев, милост. Майор Милев харесал много и това изречение. Направило му впечатление колко е активен Иванчо и помолил учителката да го вдигне. Иванчо: – Мала Азия. Мараня. Майор Милев млещи мазен минет на махараджата. Махараджата: Машала, майор Милев, машала.
Мюлер казва на Щирлиц: – Така-а-а-а… Значи си руски разузнавач, а? – Откъде разбра? – Идиот, писал си го в автобиографията си!
Надзирател пита колега:– От пет часа затворниците все пеят!?– Радват се, защото палачите обявиха стачка!
Пена от с. Долна баня се хвали на Събка: – Събке, вече си избрах един семеен лекар! А Събка отговаря: – Аз пък си избрах един несемеен!
Пасат четири коня на една ливада – единия млад жребец, другия на средна възраст, третия на солидна възраст, а четвъртия – дърта кранта. В другия край на ливадата се появява млада кобила. Жребеца подскочил и казал: – Хей, давайте да отидем да я оправим!? – Що да бързаме – казал коня на средна възраст – може така, пасейки, пасейки ще стигнем. – А – казал вързрастния кон – на който му трябвам, сам ще ме намери. – Тихо – казала крантата – тихо да не ни чуе…
Доктор към пациента: – От какво се оплаквате? – Докторе, не мога да заспивам вечер. – Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай. – Опитах, не става… И… тогава се започна. – Какво се започна? – Да стрелям, докторе. – ??? – Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям. – Гледаш новините, нали? – Да, и вестници чета… Та започвам да стрелям, докторе, ей така – с много стръв и страст. А на мушката – разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и… заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница. – Минавай! И ме запиши в разчета! – Докторе, и ти ли?! – Мамка им!
