8468
Десет часа вечерта. Мъж звъни в къщи: – Привет, скъпа! Как я караш? – Къде си бе, идиот? Нали каза, че след шест ще се прибереш? – Не съм забравил. С четири вече бях! Остана да убедя още две и се прибирам.
Лъвът забранил със закон пиенето в гората. Когото види пиян, ще го изяде. Първият ден излязъл да види спазва ли се законът. Среща Зайо и го пита: – Зайо, защо си пиян? Сега ще те изям. – Лъве, ти издаде закон в гората и ние го поляхме. – Добре, прощавам ти, но хвана ли те пак… На другия ден лъвът срещнал заека отново пиян и го хванал: – Зайо, защо си пиян? – Избивам махмурлук от вчера. На третия ден лъвът вижда заека да лежи мъртво пиян в една локва. Вдигнал го и заекът завалено попитал: – Ти закон за животните в гората издаде ли? – Да! – казал лъвът. – А защо закачаш рибите?
Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев: – Добрутро, Леонид Илич! Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия. – Това съм аз, Карлсон. – Хмм, хмм, – още повече се чуди Брежнев. – Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги! – Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?
В казармата старият кокал обяснява на новобранец: – И никога недей да спориш със старшината! Няма защо да му обясняваш, че земята е кръгла. – Защо? – Защото ще те накара да я изравняваш!
На автомагистрала, полицай спира кола, в която пътуват пет възрастни жени. Обръща се към жената, която шофира: – Госпожо, движите се с 28 км/час. Това е магистрала и затруднявате движението. – Ами преди малко имаше табела 28. – Вижте, това е номера на пътя. Препоръчително е да карате по-бързо. В същото време полицаят оглежда останалите пътници и изненадано пита: – Какво им е? Защо са пребледнели и се държат за вратите? – Не знам. Сигурно, защото току що излязохме от път № 260 – отговаря водачката.
Отишли самозвани майстори да лепят тапети на възрастна жена. Тапетите били на врабчета. Почерпила ги бабата с отлежала ракия и "майсторите" така се натряскали, че започнали да лепят тапетите обратно. – Абе, сине, тези врабчета са с краката нагоре! – рекла старицата. – Нищо, бабо! Ние нарочно – да не ти нацвъкат килима!