Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява: – Ало, Исаев… давам ви Ставката…, – и в слушалката се чува гласът на Сталин. – Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там… Върни ги, скъпичък… Безпокоят се хората, не е хубаво така…
Седят няколко пияници в кръчмата и пият бира. По едно време единия взима със себе си няколко бутилки бира и се запътва към тоалетната. Приятелите му го последват и го заварват да излива бирата в писоара. – Какво правиш бе? Бирата ли не ти харесва или какво? – Не, напротив – много ми харесва; ама ми омръзна да съм посредник.
-Докторе, вчера получих киселини! -оплаква се пациент. -Бъди сигурен, че пратката не е от мен.
– Келнер, донесете ми, ако обичате, телефонният указател на града. Искам да намеря един адрес. – Съжалявам много, господине, но ние нямаме телефонен указател. Вземете книгата за оплаквания. Там има почти всички адреси на жителите на града.
– Докторе, пациентът от девета стая е толкова добре, че вече започна да говори! – Така ли? И какво казва? – Че му е зле…
