5235
На приема даден от президента по случай 3 март дойдоха: председателят на конституционния съд Христо Данов и члена му Васил Гоцев… Из вестникарска статия
Млад писател редовно праща разкази на някакво списание, но оттам редовно му ги връщат. Накрая отива да говори с редактора и го пита: – Има ли изобщо някакъв шанс мой разказ да се появи някога в това списание? – Има, защо да няма. Всички хора са смъртни, и аз не съм вечен…
Учител пита в час по зоология: – Иванчо, към кое семейство се отнася кобрата очиларка? – Към семейството на късогледите – отговорил ученикът.
Кака Пена, многомашинничка и ударничка, я поканват да влезе в БКП. Дали й да чете устави, история на БКП и всичко, което е нужно да се подготви идейно. На събранието на първичната партийна организация я питат: – Како Пено, ти си наш човек, комунист. Ще те приемеме в Партията. Имаш ли някакви въпроси докато се подготвяше? Кака Пена отговаря: – Другарю председател, всичко ми е ясно, защо е червено знамето, какви са ми правата и задълженията, но едно не ми стана ясно: аз като партиен член, имам ли право да се чукам с безпартийни, щото лошо – безпартиен да чука партиен член! Помислили другарите и решили: – Имаш право, како Пено, но трябва сама да си го вкарваш, та да се чувства ръководната роля на Партията!
Един студент се оплаква на управителя: – Абе човеко в стаята ми има плъхове и мишки! – Е не е възможно! Стаята се чисти всеки ден! – Ела да проверим тогава. Отиват те двамата и влизат в стаята. В единия ъгъл имало 2 плъха в другия 2 мишки, а в средата на стаята се мятал един шаран. Управителя: – Добре де. За мишките и плъховете си прав. Обаче тоя шаран какво прави тука? – Ааа, за влагата още нищо не съм казал!
Човек си взима колата от сервиза и монтьорът му казва: – Не успях да ви оправя спирачките, затова пък ви усилих клаксона…
– Защо Клинтън се гневи на Саддам? – Завижда му за харемите.
Решил един човек да върти частен бизнес. Купил си крава и започнал да я дои. Днес напълни бакърче с мляко, утре гюмче – потръгнал му бизнесът. Зарадвал се той, но точно след седмица кравата му умряла. – Ха, сега де – разплакал се човекът – Все на мен ли ще се случват тези поразии? Минал край него мъдър старец. Спрял се и го попитал: – Болна ли ти беше кравата? – Не, здрава-здравеничка. Ей така, както си стоеше, се килна и падна. Замислил се старецът и пак го попитал: – Да не би нещо от храната да е? С какво си я хранил? – А-а-а. Не е от храната. – рекъл човекът. – Сигурен ли си? – Сигурен съм, нали нищо не съм и давал.