10300
Щирлиц вървеше по улицата на нощният новогоден Ханой. Изведнъж насреща му излиза дракон… "За щастие" – мисли си Щирлиц. "За вечеря" – мисли си драконът.
Щирлиц вървеше по улицата на нощният новогоден Ханой. Изведнъж насреща му излиза дракон… "За щастие" – мисли си Щирлиц. "За вечеря" – мисли си драконът.
Психиатър към пациента: – И така, всяка вечер вие сънувате едно кошмарно същество, което се нахвърля върху вас, крещи и ви бие по главата с точилка. Разбира се, когато се събудите видението изчезва нали? – Там е работата, че не. На сутринта то обикновено крещи: "Стига си хъркал, безделник, заведи децата на детска градина".
Около правителствената болница в Москва има сериозно присъствие на милиция. – Да не би Брежнев да е…? – пита развълнуван минувач. Близостоящ милиционер му отвръща: – Не, от четири часа извършват сложна хирургическа операция – отделят езика на другаря Живков от задника на другаря Брежнев…
Съдия разглежда дело за развод.Той пита жената: – Защо искате развод? – Защото мъжът ми ме нарича котенце – отговаря жената. – А какво лошо има в това? – пита съдята. – Нищо, но той ме хвърли от третия етаж за да види дали ще си падна на краката – отговаря жената.
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
Питат един компютърджия: – Каква е разликата межу сериен и паралелен порт? – През паралелния порт байтовете се изнизват напречно, а по серийния – надлъжно.
Решили да направят статистика на доходите на три професии – полицай, лекар и митничар. Попитали полицая: – За колко време ще си купите "Форд"? – За 7-8 месеца. Попитали лекаря: – За колко време ще си купите "Форд"? – За 3-4 месеца. Попитали митничаря: – За колко време ще си купите "Форд"? Митничарят помислил, помислил и казал: за 18 месеца. – Как за толкова много време? – Ами "Форд" да не е малка компания?
Двама студенти се срещат в двора на МЕИ-то. – Хей, че готино колело караш, откъде го взе! – вика единия. – Абе оня ден тъкмо отивам на лекции и гледам една готина колежка се приближава към мен на колело, скача от него, сваля всичките си дрехи и ми вика "Може да имаш всичко, каквото поискаш!" – Добър избор! – вика първия. – Дрехите й и без това нямаше да ти станат.
Края на войната. Хитлер седи в кабинета си, надвесен над една карта и си говори: – При Сталинград ни биха, на Курската дъга ни биха, напредват към Берлин… Влиза Щирлиц. – Хайл Хитлер! – Абе, Исаев, остави ме на мира, бе…