Борчага кара с превишена скорост и ченге го спира: – Талона, моля – казало ченгето. – Ела, да ти го дам на прозореца – отвърнал борчагата. Ченгето си подало главата и борчагата я защипал с прозореца. После излязал от колата и му смъкнал гащите и накрая потеглил. Едно дете гледало отстрани и полицаят го питал: – Ей, дете, видя ли му номера? – Аз такъв номер и в цирка не съм виждал! – отвърнало детето.
В казармата старшината казва на войниците: – Нека всички олигофрени да дойдат тук отпред. Никой не идва и старшината повтаря заповедта. Тогава редник Иванов пристъпва напред. – Редник, защо заставаш при мен отпред? – опитва се да го подразни старшината. – Ами, стана ми мъчно, че вие сте единственият олигофрен тук, та дойдох да ви правя компания…
При земетресение се срутва един блок. Идват спасителите. Изведнъж изпод развалините се чува смях. Разчистват срутването и гледат – на клозетната чиния седи човек и се смее: – Ама и строители, мамка им мръсна. Дръпнах въженцето и целия блок се срути!
– Войнико запомни !!! Когато ти спиш, врагът не мигва. Спи повече, измъчвай врага с безсъние.
Политик се прибира вкъщи уморен. Жена му загрижено пита: – Защо работиш толкова много? Почини си малко… Политикът: – Не мога, знаеш, че се трудя за благото на народа… Съпругата: – Стига бе, нали оня преди теб също се трудеше за благото на народа и после кво? Насраха го! Оня преди него, също се трудеше за благото на народа… и него го насраха… Политикът: – А пък аз, ще се трудя до тогава, докато няма какво да серат…
Младоженец разказва на приятелите си: – Тя е прекрасна! Впрочем – сега ще се убедите! В този момент влиза младоженката. Ушите й са като прилепи, кривите й зъби стърчат напред, очите й – монголоидни, косите й – като четка. Мъжете недоумяващо се споглеждат. Младоженецът забелязва това и казва: – Е, разбира се, ако не харесвате Пикасо…
Митничари на смяна. Минава велосипедист – на багажника на колелото кара кутия "Марлборо". Митничарите го гледат и се ядосват: – Мамка му, контрабандист! Да го спрем! – Е, за една кутия нямаме право, за лични нужди я носи. На другия ден пак: – Мамка му, дай да го глобим! – Не може, за една кутия не става. Ден след ден, седмица след седмица… Накрая им омръзнал и го спрели: – Айде бе, ще ти дадем нашия камион, прекарай си всичките цигари, няма да те глобяваме – само да ни се махнеш от главата! – Късно е, момчета, аз вече си прекарах всичките велосипеди.
