Съдия разглежда дело за развод.Той пита жената: – Защо искате развод? – Защото мъжът ми ме нарича котенце – отговаря жената. – А какво лошо има в това? – пита съдята. – Нищо, но той ме хвърли от третия етаж за да види дали ще си падна на краката – отговаря жената.
В едно латвийско училище върви урок по история. Темата е "Латвийския национален флаг". Учителката пита децата: – Какво означава червеният цвят на знамето? Николас, кажи ти! – Червеният цвят олицетворява кръвта, пролята от латвийците в борбата за независимост на Латвия срещу немците, шведите и другите нашественици. – Добре, Николас. Шестица. А, какво означава зеленият цвят? Хайде Вичкаускас, кажи! – Зеленият цвят олицетворява нашите безкрайни и красиви гори, планини и поля. – Добре, Вичкаускас. И ти получаваш шестица. А какво означава… Не оставяйки учителката да се доизкаже, Вася, който е руснак, скача от последния чин и казва: – А белият цвят на Вашето знаме е цветът на безкрайните сибирски степи, в които Николас и Вичкаускас ще бъдат изпратени, когато Латвия отново стане наша 15-а република.
Недоволна пациентка пита доктора: – Какво е това лечение, докторе! – Какво му има, топла вана и аспирин…. – Аспиринът хубаво, ама ваната след първите десет литра, почва да ми прилошава!
Мюлер попълва данните на Щирлиц в служебната му биография. – Години? – пита го. – Ти колко ми даваш? – прави се на интересен Щирлиц. – Ако зависеше от мен – доживот бих ти дал.
В бръснарницата постъпва стажант. Във вълнението си младият човек на няколко пъти порязва първия си клиент. Накрая потърпевшият казва: – Дайте бръснач и на мен! Искам да се отбранявам!
Мъж се прибира у дома. В джоба имал три лева. На сутринта решил да отиде да пийне. Бърка в джоба – парите ги няма. Излязъл на двора, хванал една гъска и отпрашил към пазара. Привечер се прибира пиян. Жена му пита: – Да си виждал гъската? – Гъската отлетя… за топлите страни отлетя… а ако продължаваш да ми бъркаш по джобовете, докато спя, се очакава и кравата да отлети натам…
Ограбена е банка. От сейфа е изчезнал огромен бисер. Полицията нямала никакви заподозряни и за това арестувала един пиян, който спял на пейка до банката. В участъка го хванали и започнали да му топят главата в кофа с вода и да го разпитват: – Къде е бисера? – Не знам. Отново му потопили главата и пак го питат: – Къде е бисера? – Не знам. Това се повторило още няколко пъти и накрая пияният не издържал и казал: – Стоп! Стоп!.. Ако толкова искате да си намерите вашия бисер, по-добре си намерете друг гмуркач, аз в тая вода нищо не виждам.
Чапаев изпратил Петка да учи. Скоро получава от него писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи." Отива Чапаев: "Какво, бе, Петка?". "Ами погледни навън", отговаря Петка. Гледа Чапаев, в отсрещния прозорец голи жени. Захваща се Чапаев, прави един висок зид на улицата и скрива жените. Прибира се Чапаев и вкъщи го чака ново писмо: "Чапаев, ела веднага, тук не може да се учи." Отива той и Петка му казва: "Качи се на масата и погледни." Качва се Чапаев, поглежда и пак се виждат жените. Пак зида Чапаев, прави зида по-висок и си отива. Вкъщи обаче ново писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи!" Отива той, Петка му казва да се качи на гардероба, вижда Чапаев жените, прави по-висок зида и си отива. И пак: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи". Хваща той влака, пак пита "Какво, бе, Петка?". "Ами качи се на гардероба." Качва се Чапаев – нищо не се вижда. "Наведи се още малко", вика Петка, ама пак нищо. "Още, още малко." Накрая Чапаев толкова се навел, че паднал с трясък от гардероба и Петка рекъл: "Е така може ли да се учи?"
Доктор към пациента: – От какво се оплаквате? – Докторе, не мога да заспивам вечер. – Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай. – Опитах, не става… И… тогава се започна. – Какво се започна? – Да стрелям, докторе. – ??? – Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям. – Гледаш новините, нали? – Да, и вестници чета… Та започвам да стрелям, докторе, ей така – с много стръв и страст. А на мушката – разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и… заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница. – Минавай! И ме запиши в разчета! – Докторе, и ти ли?! – Мамка им!
По време на маневри фелдфебелът извиква един от войниците: – Балкански, виждате ли тази железопътна гара? – Да, господин фелдфебел! – Заповядвам ви да я извадите от строя. След един час редник Балкански докладва: – Заповедта е изпълнена. – Много добре. Как постигна това? – Виждате ли тази чанта? Вътре са всичките билети.
