Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

718

Политически
1894
По време на възродителния процес директор на предприятие събира подчинените си и им казва: – От днес категорично забранявам използването на турски и турцизми в предприятието. Всички скачат на крака и ръкопляскат: – Евала, другарю началник!
2698

Шофьори
6161
В автосервиза дама пита монтьора: – Какво ще кажете за моята катастрофирала кола? – Хм…, засега мога да ви кажа, че пепелникът ви е напълно здрав.
1258

Животни
6343
– Тази бяла кокошка според мен изглежда доста тъжна. Може би трябва да я заколим! – Смяташ ли, че това ще я развесели?
1078

Любими герои
6598
В офиса на Мюлер нахлуват рогат делфин, летяща овца и говорещ зюмбюл. "Щирлиц вече прекали", мисли си Мюлер.
1438

Бисери
9699
И точно когато жителите на крепостта очаквали най-лошото, пристигнала вестта, че Крум е невидимо заклан от своите приближени, тй като в края на живота си загубил зрението си. Кандидатстудентски
1438

Семейни
3174
Между две жени: – Исках да изпратя дъщеря си на море за двадесет дни. – И защо не я изпрати? – Мъжът ми каза най-напред да си опита късмета с обява във вестника!
898

Борци
3867
Шефа на една мутра го извикал и му казал: – Стягай се за път, ще ходиш в пустинята. Мутрата си приготвил багажа и се върнал. Шефа: – Какво си взе? – Храна. – За какво ти е? – Да ям по пътя. – Добре. Какво друго? – Вода. – За какво ти е? – Да пия по пътя. – Добре. Друго? – Една врата на кола. – Врата?! Че за какво ти е? – Като ми стане горещо, да отворя джама!
898

Лекари
3475
– Господи, в кътника ви виждам огромна дупка, огромна дупка! – възкликва зъболекарят. – Нямаше нужда да го повтаряте, знам – отвръща нервно пациентът. – Аз не повтарям – засяга се зъболекарят, – това беше ехото…
1258

Полицаи
6367
Обява: "Търсим шофьор – пиян, без книжка, с крадена кола. Звънете на тел. 166"
1618

Бисери
3242
Имам чувството, че съм едно праисторическо пиле, което води беседа с една отдавна изсъхнала и не дотам еволюирала аудитория. Учителски
1967

Семейни
250
Един мързеливец спял по цял ден и нищо не го трогвало. Веднъж дошли да го будят: – Лоша новина! Майка ти е умряла. – Тъжно! Много тъжно ще ми бъде утре, като се събудя! – казал мързеливецът и пак заспал.
1078

Други
5318
– Вие наистина ли страдате от нерешителност? – Как да ви кажа И да, и не.
1258

Полицаи
3131
Пътен полицай спира автомобил за проверка. Полицаят: – Фамилия? Водачът: – Чия? Полицаят: – Име? Водачът: – Чие? Полицаят (замислено гледащ шофьорската книжка): – Чия… Чие… Китаец ли е, какво ли е…
3238

Бисери
4073
Колко е голяма мъката на другоселеца и каква е любовта му към коня, продължител на живота му.
1798

Семейни
2962
Съсед се обажда на друг съсед в кръчмата: – Пешо, бързай, ела веднага, тъща ти падна в кладенеца. – Защо да бързам, вече не пием вода от тоя кладенец.
1258

Студенти
6847
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!