2048
Театър. След антракта, в тъмнината, закъснелите се придвижват към местата си. – Извинете, вас ли настъпих, когато излизах от салона? – Да, мен. – Хайде, скъпа! Това е нашият ред!
Театър. След антракта, в тъмнината, закъснелите се придвижват към местата си. – Извинете, вас ли настъпих, когато излизах от салона? – Да, мен. – Хайде, скъпа! Това е нашият ред!
Господ създал светлината, а Дяволът за да му направи напук – тъмнината. Господ създал земята – Дяволът направил океаните. … Господ създал адвокат. Дяволът се замислил и… направил още един адвокат.
Разговор в казармата: – Редници, къде бяхте? – Ами до банята, г-н старшина, взехме по един душ… – Веднага да върнете душовете на мястото им!
Юбилей. Жената става на 50 години. Мъжът държи реч: – Когато беше на 20, ти беше роза, когато беше на 30 – шампанско, на 40 – коняк, а сега на 50 си топла супа. Жената отговорила също със слово: – Да, на 20 аз бях роза, но не ти я откъсна. Да, на 30 бях шампанско, но за теб останаха само мехурчетата. Да, на 40 бях коняк, но ти пиеше за трима. Да, на 50 съм топла супа, но ти няма с какво да я ядеш.
Две мутри се разхождат из Лувъра и си говорят. – Братче стига сме се мотали бе. Нали требваше подарък за шефа да купуваме. – Сега бе, сега, чакай малко. Я виж тая картина харесва ли ти? – казва другия и посочва една картина на Ван Гог. – Ми става бе! – отговаря другия. Викат те шефа на музея и го питат за цената. – Не се продава! – отсича той. – Аре не се прай на девственица бе. Сичко се продава, казвай колко! Шефа назовал една страхотна сума, като мислел, че ще се откажат. Мутрите обаче вадят и плащат в кеш. Изрязали картината от рамката, навили я на руло, сложили и една панделка и първият казва: – А така брато, картичка купихме, давай сега да ходиме да избираме подаръка, че стана утре!
Баща на сляпо дете отива на лекар за да разбере има ли някаква надежда да прогледне детето му. Лекарят отврьща: – Момчето ще прогледне когато умре баща му. Човекът отишьл в едно заведение да се напие, та да умре достойно. Пил, пил, но не го ловяло, защото знаел че ще умре. Решил да тръгне по платното та да го блъсне автомобил. Вьрвял, вървял, но нищо не го блъснало. Прибрал се у дома си. Жена му го посрещнала радостна на вратата: – Абе мъжо, къде ходиш? Детето прогледна! А, и комшията умря.
– Какво е статистиката? – Нещо като банския костюм – показва много, а скрива главното.
Майката на Иванчо родила близнаци, и баща му казал: – Иди в училището и кажи на учителката, че имаш две братчета-близначета, и да те пусне ваканция една седмица. Отива Иванчо, връща се и казва: – Учителката ти праща много поздрави за новородения син. – Как така един син? Ти не й ли каза, че са близнаци? – Не, второто си го запазих за другата седмица.