Митничар се качва в тролейбус и казва на шофьора: – Давам ти 5000$ ако ме закараш до "Драгалевци". – Как ще те карам бе, дотам няма тролейбусна линия! – Абе ще ме караш, това са 5000$ – казал митничаря. Шофьорът се съгасил. Карал докъдето имало линия и за негов късмет видял един друг негов колега с "Камаз". Спрял той и отишъл при тоя с Камаза. – Слушай, тоя дето го возя дава 5000$ да го закарам до "Драгалевци" – ще ме теглиш и после ще делим парите. Закарали митничаря до "Драгалевци" и шофьора пита митничаря: – Абе, каква е тази огромна дупка пред къщата ти? – А, вчера се прибирах с метрото.
Мутра диктува на смъртно легло завещанието си на адвокат: – На третата си жена завещавам вилата в Княжево и малкия дворец в Испания. На приятелката ми – сто хиляди долара и един автомобил "Форд Мустанг". На племенницата ми, която работеше в моя офис – да поеме работата и да ползва служебното "Чероки" като свое. А на сина си, който смята, че главното богатство е здравето, оставям спортната си шапка и кецовете.
Отива японският посланик на гости на семейство Костови. Посрещат го, сядат на масата, Елена поднася любимата си супа от коприва, Иван отваря сладка приказка. По едно време японският посланик сочи стената, на която виси снимка на двете дъщери на Костов: – Близначки? – Не, не, едната е по-голяма. Минава известно време. Посланикът пак поглежда снимката: – Близначки? – Абе нали ти казах, не са близначки! – тросва се Иван. – А-а, близначки – уверен е японецът и сочи Елена – С тая жена никой няма повтори.
