1986
Изкупувам козе млЕко да не е разредено и да не мЕрише. Надпис на магазин в град Земен
Щирлиц вижда край пътя жени с ярки дрехи. – Хм, проститутки… – мисли си Щирлиц. – Хм, Щирлиц… – мислят чистачките.
– Ало, Народното Събрание ли е? – Да. – Искам да питам, какво трябва за да стана депутат? – Бе ти луд ли си? – Да. Някакви други условия?
Три месеца след сватбата жената започва да обвинява мъжа си, че той я обича по-малко. – Преди ти винаги ставаше пръв, приготвяше ми закуската, а сега аз правя всичко това… – Глупости! – възразява той. – От това, че ти ставаш рано и приготвяш закуската, моята любов не е намаляла ни най-малко…
В училище: – Иванчо, колко е 7 по 12? – Не чувам нищо, господине! – Колко е 7 по 12? – Нищо не мога да чуя от тук, говорете по-силно! Даскалът се нервира: – Не ме мотай, дай си сменим местата да видиш. Сменят се и Иванчо от учителското бюро казва: – Господине, кога ще престанете да се промъквате вечер при сестра ми? Учителят: – Вярно, от този чин нищо не се чува.
– Докторе, от малък съм кривоглед с едното око. – Виждам. – А освен това настинах и си загубих гласа. – Чувам. – А вчера ме удари линейка. – Знам.
Мъж получава годишна премия за добра работа. От радост се натряскал до припадък. По пътя към вкъщи, паднал под едно дръво, заспал и се наакал в гащите… Събудил се по едно време, допълзял до вкъщи, съблякал се в коридора и легнал да спи. По едно време се събужда, защото някой го бута и крещи. Гледа – жена му, ядосана, му завира насраните гащи под носа с викове: – Какво е това!? Какво е това!? Мъжът мълчаливо става, отива в банята, разравя коша с мръсното бельо, накрая изважда едни мръсни женски бикини, тиква ги в лицето на жена си и пита: – А това, какво е? – Как какво, това ми е месечният… – А на мен пък ми е годишният! – посочва мъжът своите гащи…