9158
Дзержински звъни на Ленин: – Владимир Илич, кога да разстрелваме – преди обяд или след обяд? – Непременно преди обяд! А обяда дайте на гладните деца!
Дзержински звъни на Ленин: – Владимир Илич, кога да разстрелваме – преди обяд или след обяд? – Непременно преди обяд! А обяда дайте на гладните деца!
Един митничар умрял и отишъл при Господ. Отворил той една голяма книга и казал: – Аа-уу ти си много почтен човек, дал си много дарения за домове за сираци, ти си за Рая! Но като отворил на другата страница какво да види и казал: – Ама ти толкова много си крал, ти си разорил толкова много хора! Къде да те сложа сега? И митничарят казал: – На бариерата, на бариерата!
Детска градина. Следобедният сън е минал и малко момичнеце се опитва половин час да си обуе панталонките. Нищо не се получава, защото ту двата крака попадат в единият крачол, ту го обува наопаки. Към нея се приближава учителката и пита: – Как върви обличането? Момиченцето се изправя, запотено, запъхтяно и със злобен глас казва: – Точно, както казва мама нощем на татко: "Дълго, уморително и безрезултатно!"
Християнинът: Ако имаш две крави, задръж едната и дай другата на съседа си. Социалистът: Ти имаш две крави. Държавата взема едната и дава другата на съседа ти. Републиканецът: Ти имаш една крава. Съседът ти няма нито една. И какво от това? Комунистът: Ти имаш две крави. Държавата ти ги взима и двете и ти дава мляко. Фашистът: Ти имаш две крави. Държавата ти ги взима и двете и ти продава мляко. Капиталистът: Ти имаш две крави. Продаваш едната и с парите купуваш бик и правиш кравеферма. По американски: Имаш две крави. Продаваш едната и караш другата да произвежда четири пъти повече мляко. По френски: Имаш една крава. Стачкуваш, защото искаш да имаш три крави. По талибански: Имаш две крави. Пълниш ги с експлозиви, пускаш ги в двора на съседа, взривяваш ги. Съседът ти умира. Ти нямаш какво да ядеш.
В едно село ще се играе пиеса за живота на хан Крум. В последния момент артистът, играещ хана се разболял и нямало свободен актьор, който да поеме ролята му. Единствено циганина Хасан, който работел като сценичен работник бил без работа. Решили останалите че той ще играе главната роля, навили го казвайки му че той само ще седи и ще повтаря това което му каже суфльора (за тези, които не знаят- това е подсказвача на сцената, да не си помислите, че е нещо друго). Вървяла добре пиесата, вървяла добре, но до едно време (сега трябва да стане нещо смешно, иначе това няма да е виц за първо място). Станало време когато един от подчинените на хана казва: – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! Стои циганина и чака суфльора да му подскаже, но той мълчи. – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! – повторил героя. Отново мълчание от страна на Хасан, а суфльора търси ли търси отговора на тази реплика в сценария, но не може да го намери. Притеснен, за трети път подчиненият решил да опита и потретил: – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! – казал той с повишена интонация (уж така е в сценария). Вдигнал учудено ръцете си суфльора, а Хасан като размислил казал: – Голям дъжд ша ни пере!