3062
Двама лекари се надвесват над главата на болния. Единият казва: – Е какво? Ще го лекуваме ли или да го оставим да живее?
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
-
1029
Стои си един програмист пред компютъра и си работи. По някое време се звъни на вратата. Става, отваря, и какво да види – на прага стои Смъртта с косата… Е, висока само 3.5 инча, но все пак страшна. – Аммма аззз… как-как-во, азз съ-ъм-ъм м-млад още – заеква той. – Не се стягай бе, не идвам за тебе а за хард диска ти.
-
-
-
3655
Млада жена отишла при гадателка. Тя се загледала в ръката й: – Виждам, че сте влюбена в мъж, който няма един преден зъб. – Точно така е! – И виждам, че ви е предложил да се омъжите за него. – Ама точно така е! – Този мъж се казва Джон Смит. – Невероятно! И всичко това е написано на ръката ми? – Работата не е само в ръката, а и в годежното пръстенче, което носите. Самата аз го върнах преди седмица на онзи боклук Смит…
-
10057
При доктора идва пациент. Носът му е разбит, а под окото има огромна синина. Докторът – иронично: – Вие май сте любител на алкохола? Пациентът – твърдо: – Обиждате ме, докторе! Аз съм професионалист!
-
-
-
-
-
1662
На среща между бивши съученици. Двама одумват трети: – Знаеш ли, той така забогатя, че вече не си знае парите?! – Не се учудвам! Хич не му вървеше математиката…
-
-
-
-
4611
Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита: – Абе ти що пасеш трева? – Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак… – На ти 20 стотинки, стига си пасъл! Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса." Минава друг гражданин: – Що пасеш бе? – Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си… – На ти 1 лев, стига си пасъл! Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса…" Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов: – Какъв си ти и що пасеш тука? – Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак… – Ти зимата беше ли на барикадите? – Бях, бях! – А скача ли, вика ли за нас? – Виках, скачах! – А така! – рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело: "Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове. Подпис: Иван Костов."