9098
Сутрин татко изпълнява мъжките си задължения и после мама му дава кафе.
Питат Радио Ереван: – Кои жени са най-верни: русите, чернокосите или червенокосите? Радиото отговаря: – Сивокосите.
В нощната тъмница човек със сълзи на очи умолява срещнат: – Ако ми дадете неколкостотин долара, то вие ще спасите живота на един уважаван човек. – Ако имате предвид себе си, то дълбоко грешите! Вие направо имате вид на бандит! – Аз имам предвид вас!
Един човек го отвличат и го водят в една гора до едно езеро. Потапят му главата във водата и го питат: – Злато, пари, диаманти? Изкарват му главата и той им казва: – Няма бе, човек. Потапят му главата отново и го питат: – Злато, пари, диаманти? Изкарват му главата и той им казва: – Няма бе, човек – повикайте си водолаз…
Попитали Радио Ереван:– Как се молят нарцистите?А от радиото отговорили:– Отче наш, ти който си на небето и също като мен си Бог…
Щирлиц вървеше по улицата и изведнъж вдигна очи. Сините очи на радистката Кет…
Някога в дълбока древност хората вярвали, че светът е съграден от четири елемента – земя, въздух, огън и вода. Векове по-късно будният човешки дух се хвърлил в търсене на пети, свързващ елемент /quintessence/. Като резултат от многобройни опити била открита "водата на живота" – дестилираният алкохол. Надпис на кутия от Пещерска ракия.
Младо девойче, току-що завършило средното си образование, се явява на кандидат-студентски изпит. Излизат резултатите, оценката е положителна, но минава първо, второ, трето класиране – момичето не е прието. И понеже имала огромно желание да бъде студентка, девойката отишла при ректора на университета и това-онова, това-онова – преспала с него и я приели. След време момичето срешнало своя бивша учителка. Щастлива от срещата, учителката я заразпитвала: – Как си? Какво правиш? Приеха ли те? – Да! Вече съм студентка по право! – Браво, браво! С какво те приеха, нали се подготвяше по литература и история? – А не,не. С френски госпожо, с френски ме приеха.
Чапай и Петка се разхождат из Цюрих и изведнъж срещу тях негър. – Кой е тоя? – пита Чапай – Не го ли позна, Василий Иванич? Солженицин! – Тц тц, срамота, Петка! Така да очернят човека!