4696
– Може ли бракът да направи от един мъж милионер? – Да, ако преди бракът мъжът е бил милиардер.
Две блондинки си говорят. Първата: – Миличка, вчера имах ужасна вечер! Снощи на купона у Пешо явно съм прекалила със шампанското и като се уединихме с един пич, тоя нещастник се възползва от положението ми… – Муцка, тоя да не те изнасили?! – Ти пък, айде моля ти се! Още по-лошо! Позорно избяга!
– Подсъдими, разбили сте касата. Защо? – Беше заключена..
Учителката влиза в клас и казва на учениците: – Деца, днес ще учим за лекарствата. Нека който познава някакво лекарство да ни разкаже. Вдига ръка Драганчо и казва: – Аз познавам аспирина. – И за какво е полезен аспирина? – пита учителката. Драганчо отговаря: – За температура, главоболие и въобще за болки. – Браво Драганчо! – казва учителката. Вдига ръка Петърчо и казва, че знае за сироп за кашлица като обяснява, че той помага за болки в гърлото, кашлица и т.н. – Браво Петърчо, още някой ще каже ли нещо? – пита учителката. Тогава се надига Иванчо и амбициран съобщава че познава виагра. Учителката пита: – От къде познаваш виаграта и за какво помага тя? – От майка ми разбрах че виаграта помага на диарията. – Като как помага на диарията? – интересува се учителката. – Всяка нощ аз чувам майка ми да казва на баща ми: "Вземи виагра, може би ще помогне това лайно да се втвърди!"
Баба Дона върнала на село от града и разказва на приятелката си баба Гина: – Да знаеш какво е хубаво в града, качих се в един рейс, па едно любезно младо момче ми направи място, седнах, ееей, ама друго си е градското, и на обноски ги учат, и всичко. Решила баба Гина и тя да види свят, отишла в града и хоп! веднага се качила в първия автобус, който видяла. Седи едно младо момче там, веднага застанала баба Гина до него и му вика: – Айде момче, стани да седна, че съм стара жена. Момчето й вика: – Бабо, целия автобус празен, ти точно мойто място хареса! Иди седни назад някъде, не ме занимавай, моля те. А тя: – Айде бе, момче, стани, направи ми място, нали в града уж на обноски ви учат… – Е виж колко празни места има седни там… Така се препирали известно време, пък накрая момчето вдигнало рамене и рекло: – Е, хубаво, сядай на моето място, ама да караш внимателно!