На музикална вечер в Париж именитият пианист Артур Рубинщайн бил помолен да прослуша свой млад колега, лишен напълно от талант. По време на изпълнението на дебютанта, на една от присъстващите дами й прилошало и се наложило да я изнесат на ръце от залата. – Е, да не преувеличаваме – отбелязал Рубинщайн. – Не беше чак толкова лошо…
Щирлиц помисли. Хареса му и помисли още веднъж…
Една жена дала обява за запознанство: "Търся мъж – непиещ, непушач, да не ходи по жени, с цел – брак". На другия ден се звъни на вратата й. Отваря – а там някакъв тип, пиян като кирка, с цигара в уста. – Какво искате? – Ами дошъл съм за обявата. – Пиете ли? – Редовно. – Пушите ли? – По две кутии на ден. – А по жени ходите ли? – Всяка вечер с различна! – А защо си дошъл при мене тогава, като бях писала точно обратното в обявата? – Дойдох да ти кажа да не разчиташ на мен.
Срещат се англичанка, французойка и българка. Англичанката: – Аз, когато се омъжих заявих: няма да пера и да мия чиниите. Съпругът ми изчезна, един ден не го виждах, втори ден не го виждах и на третия си дойде с пералня и миялна машина. Французойката: – И аз когато се омъжих заявих: няма да пера и да мия чиниите. Съпругът ми изчезна, един ден не го виждах, втори ден не го виждах и на третия си дойде с прислужница. Българката: – И аз същото казах след сватбата: няма да пера и да мия чиниите. Съпруга ми изчезна, един ден не го виждах, втори ден не го виждах и на третия прогледнах с лявото око.
