– Иванчо, защо те нямаше три дни на училище? – Госпожо, дядо почина и аз от мъка… – Как ще е починал, бе?! Нали днес като минах покрай вас той се препичаше на балкона? – А, не, госпожо! Той тате от време на време го изнася, за да не му загубим пенсията…
Влиза заекът в горската кръчма и заявява на висок глас: – Тук някой ще яде бой! Всички се споглеждат, но никой нищо не казал. На другият ден същата история, но този път нервите на лъва не издържали и той го извадил навън и го поотупал малко. След малко заека влиза и изтупвайки си праха казва: – Казах ви аз, че някой ще яде бой.
– Какво ми е докторе?– Нищо… Утре ще те изпишем. Обади се на жена си да дойде.– Не. Не. Няма нужда да я безпокоим. – Ще трябва. Някой ще трябва да прибере тялото.
Марийка казва на майка си: – Мамо, Иванчо си има кофичка. – И на тебе ще ти купя, миличка. – Мамо, Иванчо си има лопатка. – И на тебе ще ти купим. – Мамо, Иванчо си има пишка. – Спокойно миличка, като пораснеш ти ще си имаш много пишки, а той ще си остане с една!
