7737
Ще бъда отворена след 10 минути. Бележка отставена от продавачка
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
-
-
-
965
Пристигнал член на дружеството на трезвениците в един завод. Началникът на цеха го развежда и го води при шлосера Иванов. – Ето го нашият ударник. – Много добре,- зарадвал се гостът.- А кажете ми, ако бяхте изпил чаша водка, щяхте ли да можете да работите толкова ударно? – Не знам,- свил рамене шлосерът. – А две чаши? – Не съм сигурен… – А цяла бутилка? – Ами, както виждате работя…
-
7108
– Иванчо, защо всяка сутрин като минаваш край нас се смееш? – Ами, разказвам си вицове и затова. – Вчера се смя много силно. – Разказах си един дето не го бях чувал.
-
9851
Иванчо към баща си: – Тате, класната те вика в училище. – Защо? – пита таткото. – Не знам, не съм я виждал от месец!
-
-
7044
Отишъл Леонид Брежнев в Грузия. Там гледа – пазар голям пълен с всякакви плодове и зеленчуци. Гледа един грузинец седи пред една диня. – Продаваш ли я? – Продавам я. Избирай. – отвръща му грузинеца. – Че как да избирам като тя е една? – И ти си ни един но все те избираме.
-
-
819
Полицай спира шофьор за превишена скорост. Оня започва да мрънка: – Моля ви, г-н полицай, бързах… и т.н. Полицаят решава да се погаври с него: – Няма "бързах", сега ще опишеш в тая протоколна книга защо направи това нарушение, но го искам на чист китайски език. – Ама как на китайски, не знам… – Пиши! Шофьорът взима книгата, позачудва се, слага вътре 20 лева и я връща на полицая. Той я отваря и казва: – Не знаел той китайски, виж как знаеш! Ама само половината си написал…
-
-
1503
Сталин говори по телефона с Чърчил: – Не. Не. Не. Не. Да. Не. Не. Не. Не. Затваря. Секретарят му го пита: – Другарю Сталин, за какво му казахте "да"? – Попита ме дали го чувам добре.
-
6356
Умряла Анка и Чапай започнал да чете надгробно слово: – Умер Ленин – мы стали ленинистами, умер Маркс – мы стали марксистами, а сейчас умерла Анка – мы будем онанистами!
-
3918
Внедрява КГБ в Щатите шпионин – Агоп. Паролата е "Шиете ли шарени дюшеци?". Дали му адреса на явката и го пратили по живо – по здраво. Двадесет години по-късно КГБ се сеща за Агоп-шпионина и изпраща на адреса човек за свръзка. Отива човека и вижда една пететажна сграда, а на звънците пише: Агоп Мелконян, Агоп Агопян и т.н. На един от звънците обаче под името вижда, че има написано "дюшекчия". "А, нашият е!" – си мисли агента и звъни. Чува мъжки глас и пита: – Шиете ли шарени дюшеци? – А, братле, грешка – аз съм Агоп-дюшекчията, а Агоп-шпионина е на третия етаж, вляво от асансьора…
-