2027
– В моята практика клиентите се стремят да получават най-малкото. – Любопитно! А какво практикувате? – Наказателен съдия съм.
– В моята практика клиентите се стремят да получават най-малкото. – Любопитно! А какво практикувате? – Наказателен съдия съм.
Срещат се двама стари приятели след дълга раздяла. Побъбрили си за това-онова… от дума на дума станало въпрос и за ежедневните им радости и грижи. Гарабед попитал ей тъй, с участие: – Киркоре, извинявай, братле, ама колко си докарваш месечно? – Ее, няма какво да крия – 130… и нещо отгоре… Ами ти? – А, аз съм малко по-добре от теб – 140… и нещо отгоре… – Като си говорим за тия проблеми… да знаеш какво прави нашият приятел – професора, Агоп? – сетил се Гарабед. – Отдавна не съм чувал нищо за него! – Ох, завалията… той е много зле! Получава 450… и нищо отгоре!
– Защо се отказа да отглеждаш краставички в градината? – Ами все не мога да ги докарам като тия в магазина. – Как така? – Не растат солени и в буркани.
Уебмастър пуска новия си компютър и се възмущава: – Мамка му, брояча му се е счупил, вече трети ден показва 166! (гледа светлинния панел на капака).
Чапай и Петка бутали мотор по един хълм като Чапай бил върху мотора, а Петка го бутал. По едно време Петка се изморил и казал на Чапай: – Чапай, хайде да се сменим защото се изморих и ми излезнаха мазоли на краката. – А, ти мен питаш ли ме излезнаха ми мазоли да натискам спирачката.
Бизнесмен решил за първи път в живота си да отиде в данъчното и да декларира доходите си. Започнал да разпитва приятелите си, как да се облече. Един му казал: – Облечи се като скитник, може да мине номера и да платиш по малко данъци! Друг пък го съветва: – Защо като скитник, бе? По-добре се облечи изискано. Нека мислят, че си авторитетен човек. Може да се уплашат и да ти вземат по-малко… Накрая бизнесменът пита жена си. Жената: – Слушай сега, какво ще ти кажа. Когато щяхме да се женим, майка ми ме съветваше да се облека с дълга рокля. Ти пък искаше да съм с къса рокля с цепка… – Не мога да разбера, защо ми разказваш всичко това!? – Затова защото, с каквото и да си облечен – все едно накрая ще те прекарат…
Накарали Чапай и Петка да напишат съчинение за училище какво са правили цяло лято. Обаче цяло лято те са пили и са ходили за жени, чудили се, чудили се какво да пишат и решили да пишат вместо че са пили че са чели и вместо ходили по жени ходили за риба. "Ставам аз сутринта ама ми се чете ама ми се чете та 2 не виждам. Отивам в домашната библиотека, гледам всичко съм прочел. Намирам едно спотаено малко книжле и го прочитам на един дъх. Излизам и отивам в градската библиотека – там си поръчвам 3те тома на "Война и мир". Прочитам ги набързо и след тях още едно малко книжле. Излизам навън и гледам Петка ама се е начел ама се е начел та не може да ходи. Отивам при него и му викам "Абе Петка какво ще правим сега". "Ами айде да ходим за риба" ми отговаря той. Ама нали се бяхме начели едно хубаво та цял ден не можахме кукичките да изправим.
– Иванчо, защо вчера не си бил на училище? – Ами учителката имаше рожден ден и реших да й направя подарък. – Какъв подарък? – Ами не отидох на училище.
– Чарлз, нещо ми убива в обувката! Виж какво е! – Камъче, сър Джон. – И какво прави това камъче в обувката ми? – Убива ви, сър Джон.
– Докторе, когато протягам ръце към коленете си и едновременно се извивам назад и вдигам първо единия, а после и другия крак, ми се появява болка в гръбнака. – Хм… Но защо правите такива сложни упражнения? – Какви упражнения? Вие по друг начин ли си обувате панталоните?