Чапай изпраща Петка да докара една цистерна със спирт. При пристигането на Петка се вижда, че не носи нищо. Чапай пита Петка: – Петка, къде е цистерната със спирта? Петка отговаря: – Половината от цистерната я продадох, а половината – изпих! Чапай: – А къде са парите? – Парите ги пропих!
Ръководството на завода за компютри в Правец решило да направи тест на различни компютри и да ги сравни с родното прозиводство. На компютъра се задава въпроса: "Защо няма месо? Японският отговаря: Какво значи "защо"? Американският отговаря: Какво значи "няма"? Полският: Какво значи "месо"? Българският: А кой пита?
Гарабед казва на Киркор: – Жена ти НИ изневерява!
Имало в гората едно учтиво таралежче, ама толкова учтиво че с всеки се познавало и с всеки било в добри отношения. Та вървяло си учтивото таралежче през гората и видяло четиримата мускетари: – Здравей, Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Как си, Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Чао, Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Арамис. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Арамис. – Чао, учтиво таралежче. И учтивото таралежче продължило да си върви през гората. Вървяло, вървяло и видяло Али Баба и четиридесетте разбойника, яхнали камили…
Българин отива в Мадрид и влиза в ресторант да обядва. Вижда на съседната маса сервират някаква огромна порция, която изглежда много вкусно и пита келнера: – Извинявайте, каква е тази гозба? – Това са тестиси от бик убит по време на коридата. – Бих искал да си поръчам. – Съжалявам, но дневно се сервирата само по веднъж, защото има само една корида, но може да си поръчате за утре. Поръчал си нашенецът и на другия ден отива в ресторанта. Сервират му блюдото, той започва да се храни, но му се струва, че нещо не е наред. Вика келнера и пита: – Вчера порцията ми се видя доста по-голяма. Защо така? – Е-е, понякога се случва и бикът да победи…
По телефона: – Ало, госпожо, вие ли сте бюрото за загубени вещи? – Не, господине, ние сме бюрото за намерени вещи.
Един мъж си карал москвето. Изведнъж се блъснал в някакъв мерцедес.От него изскачат четири борчета. – Леле, счупи колата, леле утепахме те! – Ама моля ви се, не е честно – вие сте четирима, а аз съм един. – Добре бе, пич, двама да минат от него. – Ама, разбирате ли, пак не е честно – вие сте двама, а ние сме трима. – Оф! Добре бе, айде ходи си, а ние ще се оправим…
Двама англичани се запознават на прием: – Дамингс – индустриалец, въглища и кокс. – Блекстоун – директор на затвор, хляб и вода.
Учителката запитала с коя буква започва животът. Всички завикали в надпревара "Ж". Само Иванчо не бил съгласен. Учителката го вдигнала да каже мнението си. Той станал и отговорил, че буквата на живота е "П". – Защо? – учудила се учителката. – Защото най-хубавите работи започват с буквата "П": пари, печено прасе, печено пиле, пиене, пушене и още много хубави работи.
