9195
– Госпожице, позволете да ви помогна! – Благодаря, но чантата не е тежка. – Аз не за чантата. Аз съм пластичен хирург.
– Госпожице, позволете да ви помогна! – Благодаря, но чантата не е тежка. – Аз не за чантата. Аз съм пластичен хирург.
Разговор между двама приятели-старшини: – Защо те уволниха от армията? – По болест. – Каква болест? – Не знам каква, но на целия полк му се повръщаше от мен.
Един човек забогатял. Решил да пътува в чужбина и си приготвил голяма пачка, защото бил чувал, че на митница е страшно. Пристига сутринта на границата, привиква шефа и казва: – Можеш ли да събереш момчетата на площадката? – Мога – казал шефа. Подредили се митничарите в редичка и нашия човек дал на всички по 200 марки, на шефа 500. Поомекнали митничарите, взели да го тупат по рамото и един го попитал: – Кажи сега какво изнасяш? – Нищо не изнасям бе хора, чул съм, че се дава на митничар и ви дадох. Митничарите се подсмихнали и си казали – ще внася. На връщане се повтаря същата история, този път обаче митничарите му разкостили колата и верно нищо. Минало се време. На нашия човек бизнеса му вървял, той често ходел в чужбина и всеки път давал на момчетата по 200, на шефа – 500. Веднъж обаче идва той, подреждат се митничарите и той им връчва по 50 марки. Притеснен шефа го дръпнал настрана и го пита: – Какво става бе, човек? – Ами, бизнеса се скофти, дъщерята се зажени, а и една къща строя – тия направо ми одраха кожата. – Ти хубаво строиш – казал кисело митничаря – ама защо с наши пари, да ти еба майката?
Двама луди се бият в коридора с дъски по главите. Идва лекар и ги пита: – На какво играете? – На война. – А не ви ли боли? – А-а-а-а, ние сме в танкове!
Лекар към пациента си: – Защо скочихте от прозореца? Та вие сте имали невероятен късмет! Просто се чудя как сте останали жив! – Скочих, защото приятелката ми ме излъга. – Струва ли си за една лъжа да се самоубивате? – Не, но тя ми каза, че баща й го няма вкъщи, а той беше там…