4200
Ефрейтор Страхилов, се представя на новия си ротен командир: – Изпращат ме при вас от Рилската дивизия, а както знаете там глупаци не държат.
На един борец му казали, че е много доходно (пък и представително) да си влагаш парите в изкуство. И естествено, още на следващия ден, той веднага отишъл в една галерия и започнал да разглежда… Гледа – от едната му страна всички картини имали цени в стотици хиляди левове, а тези от другата страна били значително по-евтини – само по няколко хиляди лева. Озадачен, той повикал управителя на галерията и се поинтересувал защо има такава голяма разлика в цените? Собственикът му обяснил, че картините от ляво са на стари художници – класици, които вече не са между живите, и затова са толкова скъпи. А пък тези от дясно са на млади художници, които тепърва се утвърждават. Тогава борецът казал: – Дайте ми картините на младите художници, и от утре ги бройте и тях класици…
В компютърен магазин продавачът казва на клиента: – Така-а-а… сега остава да ви сложим и твърд диск. Почакайте да ви избера някой по-хубав… Клиентът: – Точно така, най-твърдия!
"Търсим да наемем на работа телепат. Телефон за контакти: сами си го знаете".
Китайците замислят да си отмъстят лошо на американците за бомбардировката на посолството им – щели всички да се качат на по една табуретка и по сигнал "три-четири" от националното радио да скочат на пода. Ударната вълна от 60 милиона тона маса ще отнесе половин Америка…
Баба при лекар: – Е, ся докторе кажи… вече може ли да се качвам по стълбите? – Да, но много, много, много бавно! – Ииии, мама му стара най-накрая, че вече ми писна да се качвам по водосточната тръба до вкъщи!
Германците обграждат квартирата на Щирлиц. Мюлер се провиква: – Щирлиц, предай се! От вътре се чува глас: – Няма ме вкъщи… – Щирлиц, не лъжи, обувките ти са пред вратата! – Ами, че може да съм тръгнал бос… Мюлер се почесва по главата и казва: – Ей, много е хитър тоя… Оттегляй се!
Идва Дейвид Копърфилд (фокусника) на турне в България, с кораб от Турция. И започнал да се фука още на митницата: – Моля паспорта за проверка. Оня закатава ръкавите и изважда паспорта си от въздуха. Митничаря – нула внимание. – Имате ли багаж? Вади кърпа от джоба, размахва я и се появяват куфари. На митничаря не му пука – започва да рови в тях. Фокусникът се ядосал, помахал към кабинката и тя изчезнала. Тогава митничарят се подразнил: – Абе момче, я аз да ти покажа един фокус. Виждаш ли оня кораб с рафинирана захар? – извадил печата и го ударил върху някакъв документ – А сега захарта е нерафинирана!