Пристигнал член на дружеството на трезвениците в един завод. Началникът на цеха го развежда и го води при шлосера Иванов. – Ето го нашият ударник. – Много добре,- зарадвал се гостът.- А кажете ми, ако бяхте изпил чаша водка, щяхте ли да можете да работите толкова ударно? – Не знам,- свил рамене шлосерът. – А две чаши? – Не съм сигурен… – А цяла бутилка? – Ами, както виждате работя…
Турист карал кола покрай едно село. Едно пиле го задминало с бясна скорост и влетяло в стопанския двор. Човекът слязъл озадачен и попитал пазача на портала: – Какво беше това нещо? – А-а, нашият ветеринар е ентусиаст и само експериментира. Създал е пиле с четири крака – четири бутчета, нали разбираш? – И какво, вкусно ли е? – Не знаем, никой не може да го хване.
По времето на училищните бригади три учителки се прибират от полето по безлюден междуселски път. Настига ги шофьор и спира за да ги качи на стоп до селото. Първата отказва. Отказва и втората. Третата решително се качва. Шофьорът потегля и пита учителката защо другите две учителки са отказали да ги повози. – Първата е историчка. Тя живее още в миналия век и има остарял мироглед. Втората е географичка. Тя ще се ориентира в пресечената местност и ще се прибере пеша. А аз се качих, защото съм математичка и предпочитам двайсет сантиметра пред два километра.
Отива един пафкач на трева за риба. Напушва се прилично, седи на брега, чака да клъвне и по едно време от водата се подава една крава и му казва: – Може ли една цигара, пич? Гледа той шашнат и какво да прави – дава й една цигара. Кравата се потапя, а нашият човек продължава с риболова. След малко оная пак се показва и вика: – Забравих огънче да ти искам, извинявай. Оня седи като треснат, дава й запалката и тя пак се потапя. Нашият се оглежда да види дали има и други свидетели, но вижда само едно куче на десетина метра встрани. Изведнъж кучето се обажда: – Не ме гледай, и аз съм учуден!
– Тате, откъде се появяват малките слончета? – Ами виж сега, Иванчо… – Само не ми разказвай за щъркела – щъркела не може да вдигне слон!
Вървят Шерлок Холмс и д-р Уотстън по улицата. Холмс казва: – Слушайте, Уотстън! Зад този ъгъл сега ще ви набият. – Холмс! Аз винаги съм се възхищавал на логиката ви, но сега… Как можете да знаете, като не сте видели какво има зад ъгъла? Завили зад ъгъла. Там стояли здравеняци с бухалки. Нахвърлили се върху Уотстън и започнали да го налагат здравата. Отървал се като по чудо и хукнал да бяга. Скоро го настигнал Холмс. – Холмс, как все пак се досетихте? – Елементарно, Уотсън! Вчера минах оттам, облечен във вашия костюм, и ги напсувах.
Мутра си купува пиано за вилата. Решил да покани колегите и да им покаже, как свири на новото пиано. Събрали се всички, седнал той на столчето и започнал с показалеца на дясната ръка да чука по един от клавишите. След половин час завършва свиренето, обръща се гордо към другите и казва: – Е, как беше? – Ама ти, защо само на единият клавиш дрънкаш? Аз по телевизията съм гледал, там с пръстите всичките клавиши натискат… – обажда се един от групата. – Натискат щото търсят правилния клавиш, а аз го знам…
Двама пияници искали да отидат до съседното село, за да си довършат "партията". Видяли едно такси и попитали шофьора колко ще им вземе до там, таксиджията отговорил, че за 15 лева ще ги закара. Пияниците казали: – Амии… ние имаме само 10 лева.. – Еее, момчета какво да направя, и аз трябва хляб да ям все пак! – Е, че върви яж, ние ще те изчакаме!
Представяне на новия роман на световно известен автор. Млада репортерка, голяма почитателка на писателя, се промъква до него и с нескрит ентусиазъм пита: – Извинете, как съумявате да опишете така прекрасно женското сърце, женската душа, да се докоснете с неповторимост до нашите мечти, страсти и стремежи? Писателят направил крачка към нея, взел нежно ръката й и прошепнал: -Простичко е. Представям си мъж, премахвам надежността, разума, благородството и сърцето и съм готов.
