В училище учителката иска децата да й кажат по едно изречение с рима. Марийка: – Паднах в реката и си намокрих краката. Иванчо: – Паднах в саламура и си намокрих краката. – Иванчо в изречението няма рима. – Ами, защото саламурата не стигна до римата.
Човек отива на лекар. Влиза в кабинета и казва: – Докторе, имам проблем! Никой не ми обръща внимание. Докторът: – Да влезе следващият!
Мутра умряла и попаднала в ада. Дали му нов костюм "Версаче", накичили го целия със злато, дали му солидна пачка банкноти и го пуснали да си върви. Наоколо пълно със страхотни забавления. Влиза той в казиното. – Залагам хилядарка на червено. – Съжалявам, пари не приемаме. Отива на бара: – Мартини с лед. – Съжалявам, пари не приемаме. Влиза в ресторанта: – Гъбена супа, стек с гъби и бутилка уиски. – Съжалявам, пари не приемаме. Мутрата се обръща към дяволите: – Тук може ли да се купи нещо въобще?! – Не. – Но защо?! – Защото това е ад за мутрите.
Връща се малкият Иванчо от училище и баща му го посреща: – Как мина денят? – Ами в час по трудово, учителката както носеше един буркан с лепило се спъна, буркана се счупи и дланите й залепнаха към пода… – И отлепихте ли я? – попитал бащата. – Охоо, даже по-смелите по два пъти!
Чапаев и Петка хванали един от белите. Мислили си как да го накажат. – Ще го разстреляме! – предложил Петка. – Малко му е, Петка, малко му е. – отвърнал Чапаев. – Ще го обесим! – рекъл Петка. – Малко му е, Петка, малко му е. – Ще го завържем и ще си пием ракията пред него и няма да му дадем! – Ех, Петка, какъв садист си само… – казал Чапаев.
