Един мъж си карал москвето. Изведнъж се блъснал в някакъв мерцедес.От него изскачат четири борчета. – Леле, счупи колата, леле утепахме те! – Ама моля ви се, не е честно – вие сте четирима, а аз съм един. – Добре бе, пич, двама да минат от него. – Ама, разбирате ли, пак не е честно – вие сте двама, а ние сме трима. – Оф! Добре бе, айде ходи си, а ние ще се оправим…
Знаете ли какво е вътрешното противоречие на жената – счетоводител? Като счетоводител се радва, когато й излиза, а като жена – когато й влиза.
Иванчо се завръща вкъщи след първия учебен ден и още от вратата се провиква: – Мамо, татко, аз вече мога да пиша! – Какво можеш да напишеш? – Откъде за зная? Нали не мога да чета!
Във връзка с предстоящата реорганизация на правителството и обособяване на нови отдели към министерствата, предлагаме: Министерството на транспорта да се раздели на два отдела – "отиване" и "връщане".
Една весела мъжка компания се събирала почти всяка вечер в една кръчма. Един от тях бил пелтек, но много приказлив. Веднъж компанията решили да му скроят номер: – Ако проговориш, плащаш цялата сметка. Цяла вечер приятелите поръчвали и не спирали да го дразнят, за да проговори. По едно време единия от компанията казал: – Знаете ли, че пелтека имал две бенки на оная работа? Компанията прихнала. Минал час, два, а те не спират. Накрая пелтека не издържал и се обърнал към този, който пуснал приказаката за бенките: – Аз ще п-п-п-п-плаааатя сметката, ама да зззззззззнаеш, че жжжжжжжена ти е клю-клю-клю-карка!
На офицерско събрание. Поручик Ржевски: – Господа! Аз вчера спасих една жена от изнасилване… Офицерите: – О, колко интересно! Поручик, разкажете! – Ами просто я уговорих.
Млад поет занесъл на Волтер своя ода, чието заглавие било "Към потомството". Волтер я прочел и казал на автора: – Добре, много добре… Но мисля, че няма да стигне до адреса…
