Мъж седи в бара на курортно градче и пие чаша след чаша. Барманът идва при него и пита: – Как е, друже? Опитваш се да удавиш проблемите ли? – Да, а ти как позна? – Ами то се вижда…. Но, повярвай ми, това няма да помогне. – Как ще помогне като тая тъпачка – тъщата, въобще не ще да се приближи до водата…
Обява: „За желаещи да изучават английски по интензивна програма – на разумна цена отсъпвам място в 8 Б клас на Английската гимназия“.
Умрял Тито. В Югославия обявили "мука" (национален траур). Граждани, неразбрали какво не бива да правят по време на траура, звънят в националното радио да питат: – Да пиемо мое ли? – Не мой! Мука! – А да играмо? – Не мой – мука. Да ви е тужно! – А да йебаме мое ли? – Мое. Али свакой со своя жена – да му е тужно. Да е пуна муката!
Учителят казал на учениците: – Всички олигофрени да станат. Никой не станал. По едно време станал Иванчо. Учителят попитал: – Защо стана? – Стана ми мъчно да стоите само вие прав и реших да ви правя компания.
В офицеркия театър ролята на Ржевски се заключвала в това, че трябвало да излезе на сцената, да произнесе "Балабуев, ето Ви бастуна" – и да го подаде. Хусарите се хванали на бас с поручика, че от вълнение ще се обърка и вместо фамилията Балабуев ще каже Балахуев. По време на спектакъла Ржевски излиза на сцената: – Балабуев! – казва той и тържествуващо гледа залата – "Ето Ви хуя!
"Демокрация" – това е все едно "бюрокрация", само че демо.
