Иванчо счупил поредния прозорец в училище и директорът решил да го накаже: – Ето ти една четка и една кофа боя, заминавай да боядисваш – до обед да си боядисал всичките прозорци на първия етаж! По обед Иванчо влиза в кабинета на директора и казва: – Шефе, остана още малко боя. Да взема ли да боядисам и рамките?
Разговор по телефона между офицер и войник: – Николов, запалихте ли камиона? – Да, до преди малко го гасихме…
Прибира се съпругът у дома и вижда жена му мери нови обувки. – Представяш ли си – казва му тя – прибирам се и гледам кутия. Отварям я а там обувки, точно моят размер. Съпругът се усмихва доволен. След известно време като се прибира гледа жена си пробва нова рокля. – Слизам в подлеза, а там гледам забравена кутия – казва му тя. – Отварям я а вътре тази рокля и същия номер като за мен. Мъжът с въздишка отвръща: – На теб повече ти върви. Вчера под кревата намерих мъжки гащета и при това не бяха моят номер.
В тексаско градче пред турист изскочила местна кола и едва не го прегазила. Обаче шофьорът си заминал преспокойно, сякаш нищо не е направил. Туристът отишъл в полицейския участък. Приел го дежурният сержант. – Значи, твърдите, че автомобил с номер NY-012 е нарушил правилата за движение? – Да. – А знаете ли, че това е колата на кмета? – Не. – Познавате ли кмета ни? – Не го познавам. – А познавате ли шерифа? – Също не. – Тогава платете петнадесет долара глоба и повече не се разправяйте!
По времето на Сталин ще вдигат паметник на Пушкин в Москва. Носят проекта на Сталин за одобрение: стои Пушкин, чете томче съчинения на Сталин. Генералисимусът коментира: – Политически е правилно, но исторически – неправилно! Не може. Носят му нов проект – стои Сталин и чете томче на Пушкин. – Исторически е правилно, но политически – неправилно! Не може. Носят му трети проект – стои Сталин, и чете томче съчинения на Сталин. – Ето това е! И политически правилно, и исторически правилно! Приема се!
Американски лекар казва: – При нас понякога се случва да лекуваме една болест, а болния умира от друга… Руският му колега отговаря: – Ние нямаме такъв проблем… от каквото лекуваме, от това умира пациента.
Иванчо се прибира с червени бузи. – Кой те удари? – Пешо. – Ти върна ли му шамара? – Да, още преди десетина дни.
