У Иванчови имало една статуя, която се накланяла, когато някой излъже. Прибира се Иванчо от училище, а баща му го пита: – Иванчо, каква оценка получи днес? – Шестица! Статуята се наклонила. – Недей да лъжеш, Иванчо! – Добре де, петица. И така Иванчо посмалявал, посмалявал, докато накрая си признал че има двойка. Тогава баща му казал: – Браво бе! Идиот! Аз като бях на твоите години, поне тройки изкарвах! Статуята се сринала на земята.
Учителката пита как децата си представят дядо Господ. Един казва белобрад старец, друг – млад, синеок мъж, а Иванчо: – Аз си представям Господ като гола жена увита в бял чаршаф. – Ама как така, Иванчо? – пита учителката. – Ами вечер тати като види мама така вика "Боже, ти пак идваш"!
Eдно борче си купило чисто нов джип. Подкарал си го той из града и му се кефи. Не щеш ли на едно кръстовище някой много яко го удря отзад, обръща се той и гледа една огромна лимузина. Бясно борчето скача от джипа, отива отваря лявата врата на лимузината, от там изкарва едно деденце в балтон, хваща го за реверите, вдига го от земята и му крещи: – Е сега те утепах! От другата врата на лимузината скача друго борче и крещи: – Абе брато, остави го бе, тва е шефа, волана е от дясно!
– Иванчо, къде си изцапа така панталона? – Мамо, аз тебе питам ли те къде все си късаш чорапогащниците?
