"Демокрация" – това е все едно "бюрокрация", само че демо.
Дълбоко в черния Космос, в една черна-черна галактика, около една черна-черна звезда обикаляла една черна-черна планета. Там, край една черна-черна река, която минавала през черна-черна долина, се издигала черна-черна планина. Там под един черен-черен връх, в едни черни-черни скали имало черна-черна пещера. Вътре в черния, непрогледен мрак, имало двама черни-черни хора, които стоели до огън с черен-черен пушек. Двамата мълчали дълго, докато накрая единия проговорил: – Абе, баджанак, май тези гуми не трябваше да ги палим, а?
Мафиот купува на синчето си револвер. На следващия ден момчето му казва: – Татко, аз размених револвера за златен часовник! – Глупак! Какво си направил! Значи, когато някой ти удари плесница, ти ще му кажеш "сега е десет без десет", така ли?
Върви войник със синина под окото. Спира го старшината. – Редник, какво има под окото? – Сержантът ми направи забележка…
Вуте и Пена си говорят: – Абе Пено, туй делтапланера е много хищна птица… – Що бе? – Пет пъти го пушках доде пусна човека…
Редник съобщава на главния: – Старшина, има дупка в чаршафа ми. – Обърни го от другата страна и заспивай.
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
