Детска градина. Следобедният сън е минал и малко момичнеце се опитва половин час да си обуе панталонките. Нищо не се получава, защото ту двата крака попадат в единият крачол, ту го обува наопаки. Към нея се приближава учителката и пита: – Как върви обличането? Момиченцето се изправя, запотено, запъхтяно и със злобен глас казва: – Точно, както казва мама нощем на татко: "Дълго, уморително и безрезултатно!"
Обаждане до директора на цирка: – Г-н директоре, аз мога да свиря на пиано! – Всички могат. – Да, но аз мога и да пея! – Добре, де, кой не може? – Мога да ходя по въже и да танцувам! – Друго, пълен съм с такива! – Илюзионист съм! – Добре, де добре, нещо оргинално нямаш ли? – Жонглирам… – Ама губиш ми времето, бе човече! – Но, господин Директоре, аз съм кон…
Геймър отива при Свети Петър и той го пита: – Къде искаш да отидеш в рая или в ада? – Искам да разгледам и двете – казал геймърът. Разгледал ги, върнал се след три дни и Свети Петър го пита: – Е, избра ли? – Да. Дай ми броня, оръжия и амуниции и ме пращай в ада.
При доктора идва пациент. Носът му е разбит, а под окото има огромна синина. Докторът – иронично: – Вие май сте любител на алкохола? Пациентът – твърдо: – Обиждате ме, докторе! Аз съм професионалист!
Главният лекар към пациента: – Въведохме нови правила в болницата. Веднага след операцията вие трябва сам да станете от масата и да стигнете до стаята си. На следващия ден трябва да направите пет обиколки на болницата, а на по-следващия да пробягате десет мили. Имате ли въпроси? – Да, докторе. А по време на операцията може ли поне за малко да полежа?
