10670
– Колко са дините? – Не знам, не съм ги броил! Разговор пред сергия
Мутра се записала в туристическа фирма за екзотична почивка на Бахамите. На половината път самолетът се развалил и паднали на необитаем остров. Спасили се няколко пътника и мутрата. След една седмица запасите от храна свършили и настанал глад. Решили да теглят жребий и да изядат някой от групата. Теглят жребия и изяждат един от пътниците. След една седмица, още един. На третата седмица, жребият се паднал на мутрата. След като научил резултата, той вади мобифона и се обажда. След няколко часа пристига хеликоптер и прибира всички оцелели. Пътниците: – Защо не извика помощ по-рано?! Тука един друг се ядем, а ти? – Ами, щото мислех, че това влиза в стойността на екскурзията…
Къде се срещат времето и пространството? – В казармата, когат старшината каже "Сега ще копате от тая ограда до обед!"
– Ало, радио Ереван? – Да. – Оня ден слушах по вашето радио много интересна политическа дискусия. Днес обаче едва-едва ви хващам, много лошо се чува… – Вече излъчваме от Сибир.
Корсика. Баща инструктира сина си преди първата брачна нощ.– В началото я вземи на ръце и прегърни, защото Корсика – това е СИЛА. После я захвърли на леглото, защото Корсика е ГОРДОСТ! А после се съблечи пред нея, защото Корсика е КРАСОТА!На сутринта синът докладва на баща си:– В началото я взех на ръце и прегърнах, защото Корсика – това е СИЛА. После я захвърлих на леглото, защото Корсика е ГОРДОСТ! А после се съблякох пред нея, защото Корсика е КРАСОТА!– А после?– А после си направих една чекия, защото Корсика – това е НЕЗАВИСМОСТ!!!
Чапай и Петка отишли на реката. – Сега, Петка, качи се на това дърво и ако дойдат белите ми свирни. Аз влизам да се къпя. – Добре. Качил се Петка на дървото. След малко дошли белите. Петка го дострашало да свирне и не издал никакъв звук. Белите забелязали Чапай, хванали го и го пребили. На следващия ден Чапай и Петка пак отишли на реката. Чапай пак заръчал на Петка: – Като дойдат белите, ще ми свирнеш! – Добре. Белите пак дошли, Петка отново се уплашил, та Чапай пак останал пребит. На следващия ден Чапай: – Сега е твой ред да влезеш в реката. Аз ще се кача на дървото. Петка се уплашил, но послушал приятеля си. Влязал да се изкъпе и да поплува. Пак дошли белите и казали: – Хайде стига сме трепали тоя във водата, давайте да натупаме тоя, дето стои на дървото…
Марийка към Иванчо: – Иванчо, айде да са оженим! – Ма, кой ще ни вземе нас, ма Марийке…
Не се залежавай, ако не можеш да правиш пари в леглото.
Едно борче излиза от кафенето и вижда как врабче му се изхожда върху предния капак на белия мерцедес. Опитва да го хване, но птичето излита. Борчето сяда намусено в колата и минаващ човек, видял всичко, му подава кърпичка и казва: – На – избърши го. – Да бе, ей сега, веднага ще тръгна да го гоня.
Седят си двама старци в парка и се припичат на слънце. Започват да вият сирени и те тръгват към скривалището. Като го наближават единия се плесва по челото и казва: – Аз се връщам, забравих си ченето на пейката. А другият му казва: – Спокойно бе, американците ще хвърлят бомби, а не сандвичи.