9416
– Ало, полицията? Бързайте, няколко бандити разбиват вратата на апартамента ми! – Пристигаме. А вие се постарайте да оставите колкото може повече кървави следи, че да ги разкрием по-лесно после.
– Прочетохте ли стиховете ми? – пита млад поет редактора. – Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише! – О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение? – Онова, за телевизора.
Една крава се разхожда из полето, без да иска настъпила скъсан кабел от електропровод, треснал я тока и тя паднала на земята. След малко покрай нея минава заека. Гледа лежи крава на земята, с гръб към него и не мърда. Потрил доволно ръце, метнал се върху нея и си свършил работата. Става след това, закопчава си панталоните, минава отпред и какво да види – рогата на кравата стърчат право нагоре, езикът й изплезен, очите като грамофонни плочи. Усмихнал се заекът и казал: – Е кво, краво. Тва не ти е оня импотент бика, а…
Годината е 1973. След поредният арабо-израелски конфликт, враждуващите страни най-после успели да постигнат едно твърде нестабилно примирие. По установената между зоните на влияние демаркационна линия започнали да се движат въоръжени патрули. Те обикаляли мълчаливо поверените им участъци, като се правели че не се забелязват един друг. Неочаквано на един от ключовите пунктове израелският патрул проявил силен интерес към колегата си египтянин. Той неотлъчно го следвал от своята страна на браздата, вперил в него подозрителен поглед. Египтянинът тактично се преместил, но след като израелецът продължил да го притеснява, той изразил възмущението си с думите: – Ты чего смотриш, разве египетского солдата не видел?!