Купува си един тип компютър, но не бил много на ти с тези машини. След няколко дена твърде разярен позвънява във фирмата, от която си е закупил компютъра: – Изобщо не съм доволен от този компютър и можете ли да ми обясните какъв е този "General Failure" дето си позволява да ми чете диска?
– Господине, моля ви, дайте ми десет лева! От сутринта не съм хапвал нищо… – Аз също. – Тогава дайте ми двайсет и ще ви поканя да вечеряте с мен.
Към пиколото: – Бързо тичай горе и виж дали съм си забравил чадъра в 502 стая. Мисля, че го оставих в ъгъла до умивалника. Пиколото след няколко минути: – Точно така, сър, на същото място си е.
В замъка. Икономът влиза възмутен при лорда и му казва: – Извинете, сър, но това е безобразие. Не сте ми давали заплата от четири месеца. Лордът: – Извинен си…
Студентка-първокурсничка се прибира у дома в четири часа сутринта. Майка й седи и я чака. – Хайде да видим сега, какво ще кажеш за свое оправдание. Къде ми скиториш ти цяла нощ, а? – Ми, на лекции бях… – някак замечтано отговаря студентката. – До четири часа сутринта!!??!! – Ами да, то, щото лектора, такова …. абе оказа се, че заеква….
Двама търговци на тиранти хвалят стоката си: – Пет катъра теглеха чифт от моите тиранти на една страна и пет – на друга страна, но тъй и не можаха да ги скъсат. – Голямо чудо – отвръща другият. – Вчера бързах за влака от Пен-стейшън за Ню Йорк. Тирантите ми се закачиха за стълб на перона. Успях да се кача, но когато кондукторът във Филаделфия отвори вратата на вагона, дяволските тиранти ме върнаха обратно!
Известен снайперист разказва: – Още от ранно детство се увличах по точната стрелба. Мой кумир беше Вилхелм Тел. С един мой приятел много обичахме да си играем на Вилхелм Тел – той стоеше с една ябълка на главата, а аз стрелях по нея с арбалет. Ако беше жив, утре щеше да стане на 30 години…
