Час в училище, учителката проверява домашните на децата, стига до Иванчо и го пита: – Иванчо, имаш ли домашно? – Имахме, ама баща ми го изпи!
Срещат се две мутри. – Слушай, брато, жив-умрял трябва да намеря сто хиляди долара, но нито едно говедо не иска да ми даде на заем. Вече втора нощ не мога да мигна. – Защо не каза по-рано бе? – Ти можеш ли да ми помогнеш? – Разбира се! Точно вчера ми докараха от Швейцария страшни хапчета против безсъние.
Срещат се двама стари приятели след дълга раздяла. Побъбрили си за това-онова… от дума на дума станало въпрос и за ежедневните им радости и грижи. Гарабед попитал ей тъй, с участие: – Киркоре, извинявай, братле, ама колко си докарваш месечно? – Ее, няма какво да крия – 130… и нещо отгоре… Ами ти? – А, аз съм малко по-добре от теб – 140… и нещо отгоре… – Като си говорим за тия проблеми… да знаеш какво прави нашият приятел – професора, Агоп? – сетил се Гарабед. – Отдавна не съм чувал нищо за него! – Ох, завалията… той е много зле! Получава 450… и нищо отгоре!
Вбесеният клиент: – Нима мислите, че ще ям тази помия? Веднага извикайте управителя! – Безполезно е, – казва сервитьорът. – Той също няма да я яде.
Командира на рота проверява войниците. Спира се пред един и почва да го мъмри: – Какви са тия шарени чорапи от тебе! Чорапите трябва да са черни! – (вдига левия крачол и показва). – Или сини! – (вдига десния крачол и показва).
