1120
Нова образователната реформа за да запомнят по-добре таблицата за умножение учениците е решено, тя да бъде отпечатвана на гърба на кутиите Виктори Лайт.
Нова образователната реформа за да запомнят по-добре таблицата за умножение учениците е решено, тя да бъде отпечатвана на гърба на кутиите Виктори Лайт.
Сервитьорът носи пържолата на клиента забучена на вилица, като я придържа с два пръста. Клиентът се възмущава: – Ама как може така, да ми държите пържолата с пръсти! – А вие какво искате, за трети път да я изпусна на пода ли?
Иванчо стои на двора и крещи: – Марийке!!! От прозореца се показва бащата на Марийка: – Марийка вече си легна. Мога ли аз да ти помогна с нещо? – Не, трябва ми Марийка като жена! След пет минути на двора изскочила Марийка с миниполичка и прозрачна блузка. – Знаеш ли, Марийке,- казва й Иванчо.- Топката ми падна в женската тоалетна…
Мутра се връща от офиса у дома. Жена му седи пред телевизора и гледа сапунен сериал. – Пак ли не е готова вечерята? Това е. Край! Отивам на ресторант! – Почакай пет минутки скъпи. – Какво ще успееш да направиш за пет минути? – Сега ще свърши филма, аз набързо ще се облека и ще отидем заедно.
Военни афоризми с непреходна стойност: – Или ще престанете да пушите, или едно от двете! – А ти да внимаваш! Аз понякога съм нормален, а понякога безпощаден! – Атомната бомба винаги пада в епицентъра! "Шокирана обстановка…" – Кучето е животно, покрито с козина за носене на служба. – Защо псувате! После с тези ръце хляб ще ядете! – Всеки войник трябва да бъде или поощрен, или наказан. – Всички отсъстващи да се строят в редица! – Главата на войника е за да мисли, а мозъка – за да разсъждава! – Не трябва да се чупи всичко – все на нещо трябва да се седи. Военен преподавател: – Менингитът е много страшна болест. От нея се или умира, или полудява. С брат ми сме я карали. Той умря, а на мен ми провървя. – Що за неравен квадрат си нарисувал? Ти да не си далтонист? – Управлението на волана служи за завиване наляво, надясно и в други посоки. – Другарю полковник! Парадът ще бъде довечера, по изгрев слънце. – Другарю курсант! Ако искате да кажете нещо, по-добре замълчете! – Другарю курсант! Ако сте дебил, така и кажете, няма защо да чупите пистолета! – Да мълчиш, когато те питам! – Рота! Отначало да минат хората, а след това ще преминем ние! – Вие какво, глупак ли сте? Не можете да помните? Тогава записвайте, както аз си записвам! – Къде е Иванов? В лазарета боледува? А кой е разрешил? – Цял ден съм седнал да ви стоя прав! – Ще ви изведа в полето и като ви изправя до стената, такъв куршум ще ви тегля, че цял живот ще помните! – Дежурния, там до прозореца дипломати стоят. Стройте ги до стената! – Давам указание: равно поле – нито трап има, нито могила – и изведнъж зад ъгъла се появява танк… – Полковниците не бягат, тъй като в мирно време това предизвиква смях, а във военно – паника. – Ето, вие ще дойдете след 10 години и ще кажете: Другарю старши лейтенант…
– Имам сигурен начин да накарам жена си, да не ми крещи? – Казвай, де! – Щом започне да ми вдига скандал, аз я питам: „Извинявай, миличка, как е по-правилно да се каже – рибите нямат зъби, рибът няма зъб или рибоците нямат зъбоци?“. – И какво? – Нищо. Веднага млъква. – А как е правилно да се каже за тези риби?
Бранислав Нушич бил директор на Сараевския театър. Една вечер в ложата му влязъл посетител и му казал: – Знаете ли, за вас би било по-добре да напуснете представлението колкото може по-бързо. – Но защо? – Защото поразително приличате на писателя, чиято пиеса се играе в момента!
Иванчо отива на училище. По време на час госпожата изпуска тебешира и се навежда да го вземе. Иванчо казва: – Госпожо, видяха ви се гащичките. – Иванчо, напусни! – казала госпожата. Иванчо напуснал. На следващия ден учителката отново изпуснала тебешира и се навела да го вземе. Иванчо си взел чантата и излязъл от час. Госпожата го догонила и го попитала: – Иванчо, защо напусна часа? – Ако ви кажа какво видях, ще ме изгоните за цял месец!