6139
Къща,дворче, градинка. Внука пита: – Дядо, защо поливаш цветята с машинно масло? Нали ще увяхнат? – Остави цветята, гледай картечницата да не ръждяса.
Къща,дворче, градинка. Внука пита: – Дядо, защо поливаш цветята с машинно масло? Нали ще увяхнат? – Остави цветята, гледай картечницата да не ръждяса.
Потребител на интернет се прибира късно вечерта. В тъмна улица го сгащват двама и му казват: – Давай парите! "Провайдери!" – мисли си потребителят.
Млад писател споделя с колега: – Ура! Ще получа пет долара за последния си разказ! – От кого? – От пощата, защото ми изгубили писмото, с което го пращах до редакцията.
Между милионери: – Купих ниви в една много красива местност. Ще построя там един великолепен ресторант. – Че кой ще ти дойде там? – Около него ще построя град.
Една сутрин Щирлиц се буди в стая с решетки и без спомени от вечерта. Обмисля ситуацията, като си припомня инструкциите: "Сега ако влезе някой в руска униформа, аз съм майор Исаев от Съветската армия. Ако влезе шваба в униформа от СС – аз съм оберщурмбанфюрер от СС Щирлиц." След малко влиза санитаря на изтрезвителното и се усмихва лъчезарно: – Добре се напихте снощи, другарю Тихонов.
В министерството на земеделието започнали да развъждат лъвове. Всичко вървяло много добре, докато не се случило произшествие и се наложило да пратят лъвовете в зоологическата градина. Стоят там лъвовете и единият се кара на другия: – И защо ти трябваше да ядеш чистачката? Да беше взел пример от мен – изядох петнадесет чиновници и никой не забеляза.
Младо момиче получава писмо от приятеля си, войник в секретна част. След като отваря плика, намира само малка бележчица: "Приятелят ви все още ви обича, но говори твърде много". Следва печат: "Военна цензура".