Американците кацат на Луната. Брежнев е бесен и вика при себе си шефа на космонавтиката: – Видя ли какво направиха американците? – Видях, другарю Брежнев… – Е, тогава и ние ще направим нещо! – Какво, другарю Брежнев? – Ами … ще кацнем на Слънцето! – Ама как – та там температурата е милиони градуси… – Хм!… Ами какви космонавти сте вие – нощем ще кацнете!
Избягал затворник влязъл с взлом в една къща и завързал младо семейство в спалнята. Докато тършувал на долния етаж, съпругът успял да си отпуши устата. – Скъпа – задъхано прошепнал той, – тоя тип от години не е виждал жена. Прави каквото ти казва. Ако иска секс, не му противоречи. Възможно е от това да зависи животът ни. В този момент и тя успяла да си отпуши устата. – Толкова съм облекчена, че смяташ така, скъпи – отвърнала съпругата, – защото той ми каза, че имаш страхотен стегнат задник.
– Келнер, супата е много гореща! – Изчакайте малко да изстине! – Нямам време да чакам! – Тогава просто духайте! – Ако имах намерение да духам, нямаше да си поръчам супа, а тромбон!
В трамвая се возят баща с малкото си дете. По едно време на детенце му доскучало и започнало да се закача с останалите пътници. – Престани! – срязал го бащата. Детето спряло, но след малко отново започнало да се закача. – Чу ли, недей да правиш така. Детето погледнало към баща си и троснато казало: – Ми то и на теб мама ти казва да не пикаеш в мивката, ама…
Попитали радио Ереван: – Защо на евреите са им големи носовете. Радиото отговаря: – Защото въздухът е безплатен.
Починал Милошевич и потропал на райските порти. Отваря св. Петър и му казва: – Ти не си за тук! Върви си в ада! Слезнал Милошевич в ада. След няколко дни банда дяволи тропат на райските врати. Отваря св. Петър и ги пита: – Вие какви сте? – Бежанци – отговарят дяволите.
Президент изнася реч. Отдалеч се чува вик: – Господин Президент, може ли да се преместите малко по-наляво, че нещо не Ви виждам! – А не искате ли да ви дам бинокъл? – А не, няма нужда – аз съм с оптика…
Иванчо се завръща вкъщи след първия учебен ден и още от вратата се провиква: – Мамо, татко, аз вече мога да пиша! – Какво можеш да напишеш? – Откъде за зная? Нали не мога да чета!
– Чухте ли, режисьорът иска петстотин статисти. – В костюми от онази епоха ли? – Не, в обикновени. За да се напълни залата.
Щирлиц трескаво шофира. Пред себе си забелязва немски пътен патрул, заграждения, насочени към него шмайзери. С ловка маневра успява да им се изплъзне. Продължава да шофира, но пред него отново изниква немски патрул. Отново ловка маневра и немците са зад гърба му. Когато Щирлиц среща патрул за трети път, отново се измъква. "Сигурно съм попаднал на околовръстното шосе" – мисли си Щирлиц.
