6046
– Докторе, спомняте ли си, че преди две години ме посъветвахте да избягвам влагата заради ревматизма. – Спомням си! Има ли подобрение? – О, определено да! А мога ли вече да се изкъпя?
– Подсъдими, вие сте откраднали от съседа си саксофон. Защо? Та вие не умеете да свирите? – Да, господин съдия, но и той също не умее.
– Докторе! Не ми става вече! – Я покажете!… Да, даже не Ви виси правилно.
– Докторе, всичко ли ми е наред? – Да, защо мислите че може да не е? – Ами тогава защо мъжът ми влиза в интернет пет пъти по-често, отколкото в мен?
Един мъж влиза в една пивница и си поръчва едно питие. Сяда на една маса, а на съседната маса стоят трима души и си говорят. По едно време двамата стават и почват здрав ръкопашен бой. Току-що влезлият мъж отишъл на другата маса и попитал: – Защо се бият тия? – Бият се защото са на едно и също мнение! – отговорил мъжът. – Е как така? – Ами единият каза "Знаеш ли колко хубаво се ебе жена ми?", а другият му каза "Да". Та за това се бият.
В кардиологичния кабинет: – Не се безпокойте за сърцето си – казва лекарят. Ударите му са силни и равномерни. Въпросът е дали ребрата ще издържат.
Чакали на една спирка трима човека. Единия от "Младост", втория от "Люлин", а третия от "Дружба". Минало доста време, и двамата от "Младост" и "Люлин" се заприказвали: – Леле, да знаеш, един път чаках на спирката автобус за "Младост" един час! – О-о-о. Ти нищо не знаеш. Аз един път чаках автобус за "Люлин" час и половина! Не разбрал за какво става въпрос, оня от "Дружба" им казал: – Е-е-е, айде стига сте се хвалили де. И на мен по някой път ми идва толкова бьрзо автобуса.
Активен борец пита Живков дали може от ордена "Златна звезда" да си направи зъби. – Да – отговаря му Живков, – но можеш да носиш зъбите само по държавни празници.
С какво се отличава добрата секретарка от много добрата? Добрата всяка сутрин казва: "Добро утро, шефе!" А много добрата нежно му прошепва на ухото: "Вече е утро, шефе!"
Блондинка се чуди защо е толкова популярна. Решила да се допита до своя приятелка: – Може би това е заради моята прекрасна коса? – Мисля, че не… – Или пък заради стройната ми фигура…? – Мисля, че и заради това не е… – Може би, тогава заради характера ми? – И това не е. – Ох, предавам се. – Ето, ето, това е причината…
Студентът по маркетинг Иван Иванов написва в свободното си време любовен роман. Издава го в тираж 10 000 броя. Гледа – никой не го купува. След консултация с научния си ръководител проф. Димитър Доганов помества обява във вестника: "Млад и симпатичен милионер търси сериозна връзка с дама, приличаща на героинята в романа на Иван Иванов". На следващия ден тиражът е изчерпан.