11112
"40 години социалистически Батак" Лозунг в град Батак по случай 40 годишнинатаот 09/09/1944г
Защо Господ никога няма да стане професор? 1. Има само една публикация по темата2. Публикацията е писана на иврит3. Няма позовавания на други автори, писали по темата4. Публикацията не е отпечатана в научно списание5. Съществуват известни съмнения дали той я е писал6. Дори да приемем,че Той е създал света, над какво е работил след това?7. Не е привличал достатъчно сътрудници8. Научните среди срещат определени трудности при опитите да възпроизведат неговите резултати9. Никога не е искал от Комисията по етика разрешение да използва хора за своите опити10. Когато по време на един от експериментите нещо се объркало, Той се е постарал да скрие провала си, като издавил всички11. Когато доброволците не се държали както му харесва, Той ги изключвал от контролната група12. Рядко посещава занятията, просто кара студентите да четат книгата му13. Някои казват, че пращал сина си да води занятия със студентите14. Изключил е първите двама студенти, заради жаждата им за знания15. Независимо от това, че в теста си е дал само 10 задачи, повечето от студентите му са се провалили на теста16. Консултациите си провеждал рядко и то само по върховете на планините!
Чапай излязъл в отпуск и оставил Петка да го замества. Връща се и пита: – Петка, нещо да се е случило? – Нищо особено, Василий Иванич, само дръжката на лопатата се счупи. – И от какво се счупи, бе Петка? – Ами докато заравях кучето. – А то от какво е умряло? – Яде развалено месо от умрелите коне. – Е, те пък от какво умряха? – Ами, като гръмна склада със снарядите и изгоряха конюшните. – Що гръмна склада? – Ротният си хвърлил фаса и направил пожар. – Абе, Петка, та той нали не пуши? – А, и на теб да ти откраднат знамето – и ти ще пропушиш.
Съдия пита следствен лекар: – Докторе, сигурен ли сте, че направихте аутопсия на напълно мъртъв труп? – Да, защото мозъкът му беше в буркан на масата ми! – И сте сигурен, че не бе жив? – Е, може да е бил жив и да е съдийствал някъде…
Известен театрален критик пише до директора на театъра препоръчително писмо: "Горещо ви препоръчвам този млад актьор, мой добър познат. Той е много талантлив. Може да играе Хамлет, Ромео, Цезар, а също така и билярд. На билярд е страшно добър…"
Веднъж слугата домъкнал в къщи пияния като дъска княз Голицин след празник в офицерския клуб. Сутринта, подавайки му чай, слугата казал: – И как не Ви е срам, Ваше сиятелство! Даже в гащите си сте се изходили. – Ааа, не съм аз, това беше поручик Ржевски…
Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал на белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюблената си и си мислел: "Когато лейди Мери ме види ще възкликне: – Сър Джон, какъв зелен кон имате! – а аз ще й отвърна: – Да, но аз Ви обичам!" Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала: – Сър Джон, аз Ви обичам! – Да, ама я виж какъв зелен кон имам!