6429
Иво, веднага хващай такси, защото нямам ключ и ще се напикая. Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".
Съдията се обръща към обвиняемия: – Ето, виждате ли, ако по-рано бяхте направили пълни признания, щяхме да си спестим толкова труд. – Виждам. И господин съдията не обича труда…
Пиян борец излиза от казино и спира тролей: – Карай към Драгалевци! – Ама как? До там не ходят тролеи! – 2000$! – Ще ме уволнят, бе, човек! – 3000$ и повече не се обяснявай! Шофьорът потеглил. Свършили жиците – на акумулатор! Наближват – гледат! – развалини, изтръгнати дървета, пропаднали улици… – Абе, шефе, да не са ви бомбардирали?! – А, не, бе! Вчера се прибирах с метрото…
Срещат се двама приятели след дълга раздяла. Започнали да си припомнят, как са живели преди – при социализма. Единият започва: – Ех, помниш ли, преди нищо не ни разрешаваха, нищо не можехме да направим. Бяхме като импотентни. Затова пък сега, какви възможности се откриха! Другият: – Да бе, верно. Като импотентни бяхме. А сега, все едно са ни сменили пола на женски. – Как така? – Ами така, ето ти преди беше импотентен и всичко, за което мечтаеше, беше да видиш една добра ерекция. А сега след като ти смениха пола, няма проблем да я видиш. Жалкото е, че не е твоята…
Войниците са си все същите хлапета, които си играят на война – само дето пишките им са по-големи и автоматите са истински.
Сър Джон чете сутрешната преса на чаша чай и изведнъж забелязва, че е поместена негова снимка и кратко съобщение за собствената му смърт! Веднага взима телефона и звъни на най-добрия си приятел: – Джордж, как си? Чете ли сутрешния вестник? – Да, Джон. Всъщност, от къде се обаждаш?