Млад писател се хвали на свой приятел: – Можеш да ме поздравиш! Завърших новата си пиеса – "Хамлет". – Шегуваш се. Да не би никога да не си чувал за Шекспир? – Поразително! – възкликва писателят. – Бяха ми споменавали вече за това момче, когато написах "Макбет"!
Един философ трябвало да мине от единия на другия бряг на голямо езеро. По време на дългото пътуване той заразпитвал рибаря, който го прекарвал с лодка: – Приятелю, знаете ли алгебра? – Не – отговорил рибарят. – Как, но тогава ти си загубил една четвърт от живота си! – възкликнал философът. – А учил ли си математика? – Не. – О, та това значи, че две четвърти от живота си пропилял! А имаш ли понятие от философия? – За това чувам за първи път! – чистосърдечно отговорил рибарят. – Ай, ай, ай, та, човече, ти си загубил три четвърти от своя живот! – с почуда заклатил глава философът. В това време над езерото започнала силна буря. – Господине, знаете ли да плувате? – попитал рибарят. – Не, не зная. – Тогава бързо лягайте в лодката, защото ако се преобърне, всичките четвъртинки от живота ви са загубени! – обобщил рибарят.
Иванчо се прибира от училище: – Тате, имам две по български език. – Защо бе, сине? – пита баща му. – Ами даскалката каза: "Марийка влиза в гората с Пешо и излиза с Гошо. Какво е Марийка?" – Как какво бе, курва! – казал баща му. – Ами и аз така казах, ама тя каза, че е подлог.
Един отива на гости на приятел, с когото не са се виждали от много години. Влиза в къщата и оня го посреща заедно с 12 деца, всичките негови. – Голямо семейство имаш! Сигурно много се обичате? – Ами… не мога да я гледам жена ми, изобщо не се понасяме. – Тогава защо имате толкова деца? – Нарочно, да мога да се скрия в тълпата.
По време на пожар на един човек му изгорели ушите. Дълго се мъчил човекът и накрая решил да се подложи на операция за присаждане на донорски уши. Направили му операцията, всичко било нормално и го пуснали да си ходи. На другия ден, човекът звъни на хирурга: – Докторе, абе да ви питам, да не сте ми присадили уши от жена? – Мммм, да, защо? – Да не беше някоя блондинка? – Мммм, блондинка беше,… какъв е проблема? Не чувате добре ли? – А, чувам си съвсем добре, обаче нищо не разбирам!
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. – Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. – Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: – Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? – Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума – купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: – Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. – Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
На една блондинка много и се подигравали, че е много глупава и тя решила да си боядиса косата черна. Един ден, както си карала колата, видяла стадо овце. Слязла и казала на овчаря: -Ако позная точно колко овце има в стадото, ще ми дадеш да си взема, която овца си избера. Овчарят се съгласил. Тя казала, без да се замисли: – 54! Човекът много се изненадал от верния отговор. Блондинката казала: – Избирам си ей това игривото агънце. Взела го и го понесла към багажника. Овчаря я поизгледал и казал: – Ако позная истинския цвят на косата ти, ще си ми върнеш ли кучето?
Попитали радио Ереван: – Кои са били първите хора на земята? – Известно е, че човекът е произлязъл от маймуните, за това трябва да признаем, че първите хора на земята са били: евреинът – Арон Гутан, грузинецът – Шимпанидзе и руснакът – Гаврила.
