Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява: – Ало, Исаев… давам ви Ставката…, – и в слушалката се чува гласът на Сталин. – Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там… Върни ги, скъпичък… Безпокоят се хората, не е хубаво така…
Слон избягал от зоологическата градина. Още на следващата сутрин звъни телефонът в полицията. Дежурният вдига и чува женски глас: – Помощ, помощ, в градината ми има мишка, висока над три метра! Къса зелки с опашката си и да не ви казвам какво прави след това с тях!
Седи поручик Ржевски и пише нещо… Влиза полковника: – Поручик, какво пишете? – Ами съчинявам химн за нашия полк… – Нима? Дайте да погледна… Но това са само псувни! – Но защо… Ето тук във втория стих има думата "знаме"…
Къде се срещат времето и пространството? – В казармата, когат старшината каже "Сега ще копате от тая ограда до обед!"
Една жена се оплакала на приятелката си: – Мъжът ми е отвратителен! Все говори за майка си – мама това, мама онова, мама така готви, на мама онова й харесва… – Трябва да му напомниш, че и ти си жена, та да ти обърне внимание. Сложи си нещо по-секси и го изненадай. Вечерта мъжът се прибира и жена му го чака по черни бикини, череб сутиен и черни ръкавици. Мъжът възкликва: – Боже! Цялата си черно! Да не е станало нещо с мама?
Какво ще ми препоръчате да си взема за обяд? – обръща се клиент към сервитьора. – Как да ви кажа? Днес най-малко се оплакват от шишчетата.
