8564
Върви Щирлиц и гледа – летят жерави. – Ех, жерави – мисли Щирлиц. – Ех, Щирлиц – мислят жеравите.
Върви Щирлиц и гледа – летят жерави. – Ех, жерави – мисли Щирлиц. – Ех, Щирлиц – мислят жеравите.
На автомагистрала, полицай спира кола, в която пътуват пет възрастни жени. Обръща се към жената, която шофира: – Госпожо, движите се с 28 км/час. Това е магистрала и затруднявате движението. – Ами преди малко имаше табела 28. – Вижте, това е номера на пътя. Препоръчително е да карате по-бързо. В същото време полицаят оглежда останалите пътници и изненадано пита: – Какво им е? Защо са пребледнели и се държат за вратите? – Не знам. Сигурно, защото току що излязохме от път № 260 – отговаря водачката.
Един философ трябвало да мине от единия на другия бряг на голямо езеро. По време на дългото пътуване той заразпитвал рибаря, който го прекарвал с лодка: – Приятелю, знаете ли алгебра? – Не – отговорил рибарят. – Как, но тогава ти си загубил една четвърт от живота си! – възкликнал философът. – А учил ли си математика? – Не. – О, та това значи, че две четвърти от живота си пропилял! А имаш ли понятие от философия? – За това чувам за първи път! – чистосърдечно отговорил рибарят. – Ай, ай, ай, та, човече, ти си загубил три четвърти от своя живот! – с почуда заклатил глава философът. В това време над езерото започнала силна буря. – Господине, знаете ли да плувате? – попитал рибарят. – Не, не зная. – Тогава бързо лягайте в лодката, защото ако се преобърне, всичките четвъртинки от живота ви са загубени! – обобщил рибарят.
Между млади момичета: – Защо реши да станеш стюардеса? – Защото в самолета има много мъже. – Но тях ги има и на земята? – Да, но не са вързани с колани…
Двама души вървят един зад друг на улицата с вдигнати ръце. Среща ги минувач и ги пита защо си държат така необикновено ръцете. Тогава единият се оглежда и извиква: Хей, приятелю, гредата сме я забравили на земята.
Един баща имал три дъщери. От малки той ги възпитавал на всички традиционни ценности и много искал един ден те да станат истински дами. Така се случило, че като пораснали, трите се оженили в един и същи ден и отишли на сватбено пътешествие на едно и също място. Бащата решил да ги последва за да разбере дали ги е възпитал добре. По време на първата брачна нощ той се промъкнал до стаята на първата дъщеря и почнал да подслушва – дъщеря му се скъсвала от смях. Бащата се зачудил, но продължил към стаята на втората дъщеря – тя пък през цялото време плакала с всичка сила. Най-изненадан бащата останал от трета дъщеря защото от нейната стая не се чувало абсолютно нищо. На сутринта всички се събрали и бащата решил да разпита дъщерите: – Дъще – попитал той първата – защо се смееше така силно? – Беше ми много хубаво, тате, а ти си ме учил когато ми е хубаво да го показвам – отговорила тя. – А ти – попитал той втората – защо плака ? – Болеше ме много, тате, а ти си ме учил когато ме боли да плача за да ми мине – отговорила тя. Бащата се зарадвал на отговорите на първите две, но попитал и третата: – А ти дъще? Защо от твоята стая не се чуваше нищо? – Защото, тате, ти си ме учил да не говоря с пълна уста!
Умряло полковото магаре. Погребали го, а на гроба му написали: "Тук почива магарето Марко, любимо на целия полк. През живота си то ритна двама полковника, четири майора, десет капитана, 24 лейтенанта, 42 сержанта, 486 редника и една пехотна мина"…