11665
Надпис на врата в студентско общежитие: "Не ме будете! Нищо не искам, никъде няма да ходя, на никого нищо не дължа!"
Полицай върви по улицата. Минава под един прозорец, на който е закачена клетка с папагал. Папагалът се провиква: – Шибан полицай! Полицаят намира стопанина на папагала и го глобява. На следващият ден всичко се повтаря, на третия ден пак. Всичко това се харесало много на полицая, защото си имал непрекъснати доходи. След една седмица, обаче, минава полицаят, а папагала го няма. Отива при стопанина и пита: – Къде е папагалчето? – Аааа… писна ми да плащам глоби и го продадох. Ей там на другия ъгъл на улицата е вече, при свещеника… Полицаят бързо се отправя към новия адрес на папагала. Гледа папагала пак виси в клетка на прозореца. Минава покрай него – папагалът с наведен клюн, мълчи. Минава още веднъж, пак същото. Приближава се до прозореца и се провиква: – Това съм аз! Шибаният полицай, бе! Папагалът го поглежда и отговаря: – Късно е да се каеш, сине мой!
– Кое е най-голямото изпитание на човека? – Да слуша фъфлещ адвокат как разпитва заекващ свидетел пред недочуващ съдия.
Бал. Висше общество. Стоят поручик Ржевски и корнет Оболенски и пият вече трета бутилка шампанско. Омаян от алкохола, корнетът срамежливо пита: – Кажете, Ржевски, оная дама там, духа ли? – И още как! – отговорил поручикът. – А тази, другата? – Дори превъзходно! – А как мислите, поручик, новата до нея, и тя ли духа? – Без съмнение, корнет! – Но поручик – объркано пита корнетът – как знаете това? – Виждате ли, Оболенски – поучително го напътства поручик Ржевски – щом има уста, значи духа!
Ленин говори на събраните революционни матроси: – Другари, революцията се отлага! Феликс Едмундович отиде за риба! – Не можем ли да минем без него? – Без него можем, но без "Аврора" – не!
– Този господин е голям любител на живописта – казва собственик на художествена галерия на свой приятел. – По какво съдиш? – Един път влезе в галерията, когато не валеше…