7320
Продава се дог. Яде всичко. Много обича деца Обява
Двама самураи ци говорили и единият казал: – На бас, че ще ти резна главата без да усетиш! Другия казал: – Не можеш! Първия се приготвил, замахнал – нищо! – Видя ли, че не можа! – казал втория. – Да, да, ама що не кимнеш! – отговорил първия.
Отишъл юнакът да се бие със змея… Отсякъл му главата, но на нейно място се появили две. И тях отсякъл, и се появили четири. И тях отсякъл, и израстнали осем… Когато отсякъл 65536-тата глава, змеят издъхнал, защото бил само 16-разреден.
Възрастен актьор се обръща към директора на театъра: – Господине, работя в този театър вече двайсет години. Струва ми се, че бихте могли да помислите за подобряването на материалното ми състояние! – Добре. Ще се разпоредя да ви дадат всички роли, в които се налага да се яде на сцената…
По времето на Сталин ще вдигат паметник на Пушкин в Москва. Носят проекта на Сталин за одобрение: стои Пушкин, чете томче съчинения на Сталин. Генералисимусът коментира: – Политически е правилно, но исторически – неправилно! Не може. Носят му нов проект – стои Сталин и чете томче на Пушкин. – Исторически е правилно, но политически – неправилно! Не може. Носят му трети проект – стои Сталин, и чете томче съчинения на Сталин. – Ето това е! И политически правилно, и исторически правилно! Приема се!
Кака Пена, многомашинничка и ударничка, я поканват да влезе в БКП. Дали й да чете устави, история на БКП и всичко, което е нужно да се подготви идейно. На събранието на първичната партийна организация я питат: – Како Пено, ти си наш човек, комунист. Ще те приемеме в Партията. Имаш ли някакви въпроси докато се подготвяше? Кака Пена отговаря: – Другарю председател, всичко ми е ясно, защо е червено знамето, какви са ми правата и задълженията, но едно не ми стана ясно: аз като партиен член, имам ли право да се чукам с безпартийни, щото лошо – безпартиен да чука партиен член! Помислили другарите и решили: – Имаш право, како Пено, но трябва сама да си го вкарваш, та да се чувства ръководната роля на Партията!
Сервитьорът подава сметката на един от клиентите си. Той я разглежда известно време и казва: – Ако ви възложат преброяването на жителите на нашия град, вие ще ги изкарате няколко милиарда!
Седят двама и се черпят. Единият взел да откровеничи: – Помниш ли, че тебе в старият квартал те обраха? – Помня. – Аз имах пръст в това. А спомняш ли си, че те съдиха за измама? – Спомням си. – Пак аз се бях намесил. Тогава вторият му казва с досада: – А помниш ли, че ти се роди син преди две години? – Помня. – Е, тогава аз се намесих…