Викат мечката, заека и вълка на донаборна комисия. Минава мечката – взимат я в казармата. Минава вълкът – взимат го и него. Стоят и чакат заекът да излезе. Излиза Зайо ухилен: – Не ме взеха! – Как така? – Ами я погледнете там отсреща – виждате ли оная бреза? – Виждаме я. – А виждате ли най-долното клонче? – Виждаме го. – А виждате ли най-долното листо на клончето? – Виждаме го. – А виждате ли оная мравка, дето лази по него? – Виждаме я. – Е, а аз даже и брезата не виждам.
– Госпожице, позволете да ви помогна! – Благодаря, но чантата не е тежка. – Аз не за чантата. Аз съм пластичен хирург.
Жена се обажда на съпруга си от командировка по телефона и пита как е в къщата. – Ами котката ти пукна – казва съпругът й. – Ау, ама не можа ли по-заобиколно да ми го кажеш, например че се е разхождала по покрива, подхлъзнала се е и е паднала. Ех, как да е. А мама как е? – Ами на покрива е…
Малкият Иванчо се промъква през нощта в спалнята на родителите си. – Татко, донеси ми една чаша вода. А през това време, аз ще друсам леглото на мама.
– Иванчо, как е новата ти учителка? – Много е набожна! – Защо мислиш така? – Ами пита ме нещо, аз почна да й отговарям, и тя веднага почне да се кръсти и да вика "Господи помилуй, Господи помилуй"…
Един човек си върви по улицата и чува една жена да вика: – Помощ,помощ…… Мъжът поглежда нагоре и вижда една жена се е хванала за парапета на терасата си на десетия етаж и един мъж я бие по пръстите. – Защо я биеш? – пита мъжът. – Ами, тя ми е тъща. А мъжът отдолу казва ядосано: – Брей, че се и държи, мама и мръсна!
Два гущера си вървяли през пустинята и влачели една картечница. В един момент видели няколко палатки и единият казал на другия: – Петка, дай да ги нападнем. На което другият отговорил: – Не искам бе Чапай, видя ли какво ни се случи когато нападнахме последният път палатката на оня магьосник?
Попитали радио Ереван: – Има ли живот на Марс? Радиото отговаря: – И там няма.
Събрали се българските политици и си говорят: – След 50 години България ще е богата страна! – Ех, жалко че нас няма да ни има тогава… – Не "жалко", а "защото".
