9210
Основен закон на органичната химия: Ако вземем един килограм мармалад и един килограм говна, то ще се получат два килограма говна.
Втората световна война. Немските и руските окопи са един срещу друг. От немския се подава снайперист и вика: – Иван! От руския се надига една глава: – Аз! Бум! Германецът го застрелва. След малко пак се провиква: – Степан! – Аз! Бум – още един труп… В руския окоп стои един казах и се моли: – Само не Джумабай, само не Джумабай…
Прожектират на Сталин нов игрален филм. След прожекцията Сталин пита: – Защо мустаците на лошия герой така приличат на мустаците на другаря Сталин?! Да се разстреля главния герой, режисьора, целия снимачен екип, роднините на актьора, народния комитет за култура… – Другарю Сталин – питат от народния комитет за култура, – а не може ли на главния герой да му обръснем мустаците? – Хм… и това е вариант…
Одърпан просяк иска пари от Шерлок Холмс. Холмс възмутено отказва да даде милостиня и го подминава. Д-р Уотсън пита: – Но защо, Холмс? Защо не даде няколко пенса на бедния човек? – Беден ли? В портмонето му има 124 лири и 60 пенса! – Не може да бъде? Откъде знаеш? – Ако не вярваш, дай да ги преброим заедно…
Учителка се опитва да научи децата на фантазия и оригинално мислене. – Деца, какво е това: сиво на пътя? Децата: – Бетонна стена. – Правилно! Обаче може да бъде и магаре. Какво е това: Голямо кафяво в полето? Децата: – Крава. – Правилно! Но може да бъде и купа старо сено. Иванчо от последния чин: – Или купчина тор! Учителката: – Иванчо, ти само глупости говориш! Иванчо: – Госпожо, а може ли аз да задам един въпрос? – Може! – Какво е това: като влиза е сухо, кораво и право, а когато излиза е меко, мокро и увиснало? Учителката, разгневена се приближава до Иванчо и му издърпва ухото. Иванчо, разтривайки ухото: – Правилно! Но може да бъде и дъвка…
– Тате, защо учителката ми каза, че крушата не пада далече от дървото? – Да не си я ощипал и ти за задника?
Разговарят родителите на двама студенти: – Писмата на моя син понякога ме заставят да поглеждам в енциклопедията – казва не без гордост един от бащите. – Провървяло ви е – тъжно забелязва другият. – А пък писмата на моето момче непрекъснато ме карат да поглеждам в джоба си – ту за носната си кърпичка, ту за чековата си книжка…