Звъни американец на безплатен потребителски номер на голяма компютърна фирма: – Извинете, счупи ми се поставката за чаша на компютъра. Откъде да си купя нова? – Но, Господине, да не сте си купили прототип от някое изложение? Защото нашите компютри по принцип нямат поставка за чаша. – Я не ме занасяйте! Разбира се че има! Като натисна едно копче и тя излиза…
– Идвам да ви оправя водната инсталация. – Но тя е в изправност! – Не живеят ли тук Стоянови. – Ние сме Драганови. Стоянови се преместиха преди осем месеца. – По дяволите! Обаждат се спешно за водопроводчик, пък после се местят!
Слуга казва на съседа на своя господар: – Мистър Джонс ви поздравява и ви съобщава, че е застрелял кучето си, което със своя лай не ви е давало да спите. – Признателен съм на мистър Джонс. Попитайте го още ще бъде ли така любезен да отрови жена си или поне да подпали пианото й?
Млад поет занесъл на Волтер своя ода, чието заглавие било "Към потомството". Волтер я прочел и казал на автора: – Добре, много добре… Но мисля, че няма да стигне до адреса…
При доктора на преглед е пълна жена. Доктора: – Моля, отворете уста, изплезете навън езика и кажете „муууу“.
В един цирк, след номера с клоуните излиза конферансието и с тържествен глас обявява: – Дами и господа, след малко ще видите детето с феноменалната памет! Публиката ръкопляска, а на арената се появява 2-3 годишно, сополиво, раздърпано и чорлаво хлапе. Конферансието продължава: – Дами и господа, представям ви детето с феноменалната памет! От публиката се чуват неодобрителни шушукания. Конферансието продължава: – А сега дами и господа, детето с феноменалната памет ще опикае хората от първите три реда… В този момент в първите три реда настъпва суматоха. Хората започват да бягат. Над целия този шум, тържествено се извисява гласа на конферансието: – Няма смисъл да бягате, дами и господа, както вече казах: това е детето с феноменалната памет.
Интересно… Защо единственото списание, което пише само за блести, се нарича "Здраве"?
