6367
Обява: "Търсим шофьор – пиян, без книжка, с крадена кола. Звънете на тел. 166"
Решили да направят статистика на доходите на три професии – полицай, лекар и митничар. Попитали полицая: – За колко време ще си купите "Форд"? – За 7-8 месеца. Попитали лекаря: – За колко време ще си купите "Форд"? – За 3-4 месеца. Попитали митничаря: – За колко време ще си купите "Форд"? Митничарят помислил, помислил и казал: за 18 месеца. – Как за толкова много време? – Ами "Форд" да не е малка компания?
Стои си един програмист пред компютъра и си работи. По някое време се звъни на вратата. Става, отваря, и какво да види – на прага стои Смъртта с косата… Е, висока само 3.5 инча, но все пак страшна. – Аммма аззз… как-как-во, азз съ-ъм-ъм м-млад още – заеква той. – Не се стягай бе, не идвам за тебе а за хард диска ти.
Учените изобретили 200 градусов спирт. Решили до го изпробват, обаче няма на кого. На животно не им се искало, защото щели да ги подгонят защитниците на животните. Решили да отидат в най-отдалеченото село и да пробват на някой местен човек. Отиват те в селото и гледат някакъв човек кара трактор. Спрели го. Сипали му в една чаша от спирта и го питат: – Ще го пробваш ли? Човекът ги погледнал, ливнал цялата чаша в гърлото си, избърсал се с ръкава на ватенката и подкарал трактора нататък. Учените стоят и гледат ошашавено. Изведнъж трактора спира, човека скача от него, пада на земята и започва да се търкаля. След това става, качва се на трактора и потегля. След 100 метра сцената се повтаря отново… след още 100 пак! Учените догонват трактора, спират го и се извиняват на тракториста, че са го накарали да пие 200 градусов спирт… Човекът ги поглежда и казва: – Ахааа, такава ли била работата… А аз се чудя защо, като се уригна и ми се подпалва ватенката…
Веднъж Пучини видял на улицата просяк, който свирел на цигулка негова пиеса и го посъветвал: – По-живо, по-живо! На другия ден маестрото забелязал, че на гърдите на просяка с цигулката вече виси табела: "Ученик на Пучини".
Двама търговци на тиранти хвалят стоката си: – Пет катъра теглеха чифт от моите тиранти на една страна и пет – на друга страна, но тъй и не можаха да ги скъсат. – Голямо чудо – отвръща другият. – Вчера бързах за влака от Пен-стейшън за Ню Йорк. Тирантите ми се закачиха за стълб на перона. Успях да се кача, но когато кондукторът във Филаделфия отвори вратата на вагона, дяволските тиранти ме върнаха обратно!