6515
Лили Иванова инкогнито към радио Ереван: – Бихте ли ми казали какво е това "юбилей"? Радиото отговаря: – Това е когато има много цветя, а ти все още си жив!
Лили Иванова инкогнито към радио Ереван: – Бихте ли ми казали какво е това "юбилей"? Радиото отговаря: – Това е когато има много цветя, а ти все още си жив!
Чапаев и Петка отишли на разузнаване при белите като се маскирали като крава – Петка отпред, а Чапай отзад. Белите прибрали кравата в обора и й сипали сено. Чапаев сръгал Петка: – Яж, че ще ни разкрият. Няма как, Петка почнал да зоба сено. По едно време почнал тихичко да се смее. – Василий Иванич, дръж се, водят бика…
Редник, старшина и полковник пътуват през нощта за извънредна проверка. Редникът кара джипа и по едно време тихо прошепва: – Г-н старшина, наближаваме обекта. Старшината се обръща към полковника също шепнейки: – Г-н полковник, наближаваме обекта. Полковникът шепне: – Добре, но защо шепнем? Нали сме в джипа. Старшината пита редника: – Редник, защо шепнем? – Защото ме боли гърлото!
Жената на звероукротителя крещи пред цирка: – Помощ! Помощ! Лъвът нападна мъжа ми и ще го изяде! Билети по пет лева!
Полицай спира шофьор за превишена скорост. Оня започва да мрънка: – Моля ви, г-н полицай, бързах… и т.н. Полицаят решава да се погаври с него: – Няма "бързах", сега ще опишеш в тая протоколна книга защо направи това нарушение, но го искам на чист китайски език. – Ама как на китайски, не знам… – Пиши! Шофьорът взима книгата, позачудва се, слага вътре 20 лева и я връща на полицая. Той я отваря и казва: – Не знаел той китайски, виж как знаеш! Ама само половината си написал…
Тревога! В камиона на бегом се мятат шофьорът и старшината на ротата. Шофьорът започва да върти ключа и да блъска по педалите и лостовете, но нищо не става. – Тръгвай! – крещи старшината. – Не ще да запали, господин старшина. – оправдава се шофьорът. – Абе тръгвай бе, твойта мама! После ще палиш!
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
Шефът на хотела върви по коридора и чува от една стая пеене. Обажда се на рецепцията: – Вие връчихте ли сметката на клиента от 108-а стая? – Да. – А защо пее тогава? – Не пее той. Опяват го.