Сър Джон попада в купе с още двама непознати лордове. Пътуват половин час и единият от тях решава да поведе разговор: – Коледа е хубаво нещо… След още половин час другият казва: – Да, но и сексът е хубаво нещо! След още половин час сър Джон добавя: – Сексът е хубаво нещо, но Коледа е по-хубава, защото е по-често!
Един овчар си пасял овцете и си дъвчел един стрък трева. От планината се чул някакъв глас: – Иване-е, крадат ти жената. Овчарят започнал да бяга. Падал, ставал, търкалял се. После се спънал в един камък, ударил си главата в друг и казал: – Абе, аз защо бягам? Нито съм Иван, нито съм женен?!?
– Подсъдими, вие сте откраднали от съседа си саксофон. Защо? Та вие не умеете да свирите? – Да, господин съдия, но и той също не умее.
Надзирател пита колега:– От пет часа затворниците все пеят!?– Радват се, защото палачите обявиха стачка!
Влиза човек в бръснарницата и сяда на стола. Бръснарят го пита: – Как да бъде? – Ами, от ляво – много ниско, почти голо. Отдясно – по-дълго, ама на вълни. На врата – на степени. Отгоре на главата косата да стърчи във всички посоки, а точно на средата една дупка, колкото монета от 50 стотинки. Бръснарят го гледал, мислил и накрая казал: – Братле, аз така не мога. Другият скочил от стола и взел да го налага: – Не можеш, а? Не можеш… А миналия път как можа?
– Ало! Ало да, бърза помощ ли е?! – Не! Сбъркали сте! – А-а-а! Много ви моля да ме извините! – Няма нужда! Случва се! – Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте…
Връщал се заека от командировка в съседната гора, и среща лисицата, която се държи отзад и едва ходи: – Как си, лисо? – попитал я заека. – Остави се, зайо, любезния лос се е развилнял, хвана ме и ми скъса задника… Бягай зайо, защото… – рекла му лисицата. Позамислил се зайо и продължил към хралупата си. Не щеш, ли след малко видял вълка, и той се държи отзад и охка. – Какво става с тебе, Вълчо? – рекъл заека. – Ох, зайо, любезния лос е побеснял, хвана ме и ми скъса задника… не виждаш ли… Бягай, защото… – едва-едва рекъл вълка. Позамислил се пак зайо и ускорил крачката към къщи. Вървял, вървял и изведнъж гледа мечката, седи на един пън, държи се отзад и горко плаче: – О-о-о, зайо, любезния лос ме хвана и ми скъса задника, погледни, о-о-о, бягай, зайо, бягай! – рекла мечката. Уплашил се заека и хукнал да бяга. Стигнал до хралупата, навел се да отключи, пъхнал ключа и изведнъж чул зад себе си: – Добърррр деннннн!
Зайо Байо много псувал и на всички животни в гората им писнало. Затова се събрали всичките и решили: Зайо Байо получил заповед вместо псувня – да казва някакво цвете. Минала след малко Лиса край Зайо-Байо и му казала: – Е, Зайо разкатаха ли ти майката? Зайо много се ядосал и казал: – Лисо, не ме закачай, защото така съм се набожурил и така ще ти го надетелинча, че момини сълзи ще ти покапят от маргаритката!
