Мъж отива в погребална агенция и казва: – Една траурна лентичка. – Колко да бъде дебела? – питат го. – Че то дебелината има ли значение? – учудва се мъжът. – Има, разбира се. Колкото по-дебела е, толкова повече сте обичал покойника. Мъжът се замислил и казал: – Ами я дай да изберем някакъв черен конец, че тъщата умря.
– Иванчо, ти си преписал съчинението за кравите от Петърчо! – Не е вярно, госпожо. – А защо съчиненията ви си приличат като две капки вода? – Защото сме писали за една и съща крава…
Учител по Природознание влиза в час. – Добър ден, деца. Седнете. Сяда на катедрата и започва: – Деца, днес ще говорим за вълка. Отваря куфарчето си, вади торба с трева и започва да си свива джоинт. – Вълкът е средно голям горски хищник. Сив, малко по-голям от кучето. Живее на групи, които се наричат глутници, но понякога се среща и самостоятелно. Облизва джоинта и го захапва. – С настъпването на зимата… Пали. Вдишва дълбоко дима. Издишва. Поглежда към тавана… – …отлита на юг…
В един цирк, след номера с клоуните излиза конферансието и с тържествен глас обявява: – Дами и господа, след малко ще видите детето с феноменалната памет! Публиката ръкопляска, а на арената се появява 2-3 годишно, сополиво, раздърпано и чорлаво хлапе. Конферансието продължава: – Дами и господа, представям ви детето с феноменалната памет! От публиката се чуват неодобрителни шушукания. Конферансието продължава: – А сега дами и господа, детето с феноменалната памет ще опикае хората от първите три реда… В този момент в първите три реда настъпва суматоха. Хората започват да бягат. Над целия този шум, тържествено се извисява гласа на конферансието: – Няма смисъл да бягате, дами и господа, както вече казах: това е детето с феноменалната памет.
"Търсим да наемем на работа телепат. Телефон за контакти: сами си го знаете".
В оркестъра двама си говорят: – Този новият барабанист, защо така странно бие барабана? – Преди е бил радист.
