Двама сервитьори в заведение на няколко етажа обменят опит: – Ти как успяваш да донесеш толкова бързо кафето до третия етаж, без да разлееш нито капка? – Много лесно – на първия етаж си пълня устата с кафе, а после като изкача стълбите, пак го изплювам в чашата.
В бръснарницата: – Миналия път пак аз ли ви избръснах? – Не, тия белези по лицето са ми от войната.
Доктор към пациента: – От какво се оплаквате? – Докторе, не мога да заспивам вечер. – Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай. – Опитах, не става… И… тогава се започна. – Какво се започна? – Да стрелям, докторе. – ??? – Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям. – Гледаш новините, нали? – Да, и вестници чета… Та започвам да стрелям, докторе, ей така – с много стръв и страст. А на мушката – разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и… заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница. – Минавай! И ме запиши в разчета! – Докторе, и ти ли?! – Мамка им!
– Свидетелю, познавате ли подсъдимия? – Да, ваша светлост. Ние с него работехме в една банка. – Кога беше това? – Датата не помня, но помня, че беше на разсъмване, около три часа…
(Настоящото не е виц, а истински случай, преди 6 м.) Разговор в офис на Интернет доставчик. – Какъв е тоя вашия интернет, бе? Казахте, че таксата е само 25 USD? – Да, така е. Какъв е проблема, господине? – Е, как ще е така, като платих над 1 000 лв. за телефон? – Не е възможно. Вие какъв телефон ползвате, да не е цифров? – Не бе, какъв цифров телефон. Най-обикновен мобифон.
В дивизията, командвана от Василий Иванич, пристига кореспондент на "Красная звезда". Влиза в командирската палатка и се обръща към него с молба да вземе интервю от прочутата Анка-картечарка. Василий Иванич, поласкан от вниманието, кани кореспондента на масата, а на Петка заповядва: – Веднага намери Анка и я доведи тук за интервю! Петка хуква и скоро намира Анка в един окоп да смазва и лъска картечницата си в очакване на поредното сражение. Петка й предава заповедта: – Анка, веднага при командира. Има кореспондент от вестника и той иска да вземе от тебе интервю. Анка го поглежда учудено и пита: – Петка, а какво е това интервю? Петка се почесва по врата и отговаря: – Е, и аз не зная какво е това интервю, но ти се подмий за всеки случай!
