277
В театъра една жена прошепва на мъжа си: – Виж, там онзи с брадата на първия ред е Тристан Бернар! – Да не си полудяла! Той умря преди двадесет години! – Сигурен ли си? – Напълно. – О, но това е ужасно! Той току-що се размърда!
В театъра една жена прошепва на мъжа си: – Виж, там онзи с брадата на първия ред е Тристан Бернар! – Да не си полудяла! Той умря преди двадесет години! – Сигурен ли си? – Напълно. – О, но това е ужасно! Той току-що се размърда!
– Мамо, вярно ли е че дяволите имали рога? – Не всички, мамо, само женените.
Вкарали Киркор и Гарабед за далавери в затвора. – Виж сега, Киркор – казва Гарабед – тука ще сме бая време, без жени… Понеже сме приятели от малки, предлагам да се редуваме – една седмица ти ще си жената, една аз. Съгласил се Киркор, теглили чоп и се паднало той пръв да е "жената". Почнал Гарабед да го работи, а той стиска зъби и пуши мрачно. – Абе, Киркор, много животинско е така – вложи малко чувства… Киркор хвърля фаса и процежда: – Обичам те бе, Гарабед, обичам те…
В ъгъла на малка кръчма стои пиано, покрито с прах. Един клиент пита собственика: – Защо не изхвърлите това пиано, след като вече за нищо не става? – Да го изхвърля? А на какво ще ме посъветвате да стъпвам, за да си навивам стенния часовник?
Един мъж бил страшно подтиснат. Влязъл в най-близкия бар и си поръчал тройно уиски. Барманът му налял и мимоходом отбелязъл: – Това е доста силно питие. Какъв ти е проблемът? Мъжът пресушил чашата си на един дъх и отвърнал: – Днес като се прибрах вкъщи открих съпругата ми в леглото с най-добрия ми приятел. – Гледай ти! – възкликнал съчувствено барманът и отново напълнил чашата. – Нищо чудно, че имате нужда да пийнеш нещо. Това е от заведението. Мъжът пресушил и втората чаша и барманът продължил да го разпитва. – И какво направи ти? – Приближих се до него, погледнах го право в очите и му казах: Лошо куче, много лошо куче.
Старият десантник скочи от самолета и с привично движение издърпа халката на парашута. Парашутът, обаче, не се отвори. Десантникът издърпа халката на резервния парашут, но той също не се отвори. Тогава десантникът издърпа брачната халка от безименния си пръст и с усмивка полетя надолу, мислейки си как, роден като свободен човек, ще умре също като свободен човек…