– Докторе, какво да правя, ако температурата ми се качва? – Продавайте я! Следващият! – Докторе, не съм наред с корема… – Закопчайте си палтото и никой няма да разбере! Следващият! – Докторе, нощем не мога да заспя… – Ами спете през деня! Следващият! – Докторе, нещо за главата… – Благодаря, имам си! Следващият! – Докторе, нещо ми звъни в ушите. – Не отваряйте! Следващият! – Докторе, никой не ми обръща внимание. – Следващият!
Доктор към пациент: – Имам за вас една лоша, една добра и една великолепна новина. С коя да започна? – С лошата. – Вместо десния ви крак сме отрязали левия! – А добрата? – После отрязахме десния, но се оказа, че той е бил здрав! – А великолепната? – Един пациент от съседната стая иска да купи обувките ви!
Наемат мъж на работа и го разпитват за биографията му: – Какво сте работили? – Ами най-напред работих в КАТ. – Така-а-а… катаджия. – записва си интервюиращият. – После бях в една охранителна фирма. – Охранител значи. – записва пак интерюиращият. – После пак се върнах в КАТ. – Ясно – мърмори си интервюиращият – записвам: катаджия-рецидивист.
Учителят пита Иванчо: – Можеш ли да ми дадеш исторически пример за пълен неуспех? – Да! Христофор Колумб. – Защо? – Защото не знаел къде отива, като пристигнал, не знаел къде е попаднал, а когато се върнал, не знаел къде е бил!
Веднъж поручик Ржевски пътувал във влака. Заедно с него в купето пътували майка и дъщеря. Оправяйки багажа, девойката с укор се обърнала към майка си: – Мамо, колко пъти съм Ви казвала, да не слагате яйцата върху сребро – от тях то потъмнява! – Човек се учи докато е жив! – въздъхнал поручик Ржевски и преместил табакерата от предния джоб на панталоните си във вътрешния джоб на шинела.
Учениците в Иванчовия клас били много послушни и не можели да го понасят, защото постоянно изтърсвал по някоя глупост. Един ден дошъл инспектор и учениците се наговорели, ако Иванчо изтърси някоя глупост всички да напуснат демонстративно стаята.Започнал часа и всички дигали ръка да прочетат домашното. Най-накрая дошъл ред на Иванчо.Той станал и изтърсил:– Зад училище има публичен дом.Всички си взели шапките и напуснали стаята.В същия момент Иванчо извикал:– Чакайте бе, той още не е отворен!!!
