1634
Френско -пруската война е спечелена от Англия.
Мутри отиват в САЩ. Мангизи много, ама не знаят английски. Купили си по една кола и тръгнали в различни посоки. Добре, но на магистралата го спира полицията, а той не може да разбере защо. Сложили му белезниците, откарват го в участъка и там му обясняват с преводач, че е превишил скоростта – ограничението е 65 мили в час, а той е карал със 100. Мутрата: – Не е вярно! По цялата магистрала има табели, че разрешената скорост е 101 миля! – Това е номерът на магистралата. Тук мутрата започва да се смее на глас. – Какво има? – питат го. – Нищо. Брато сега кара по магастрила 580!
Учител пита в час по зоология: – Иванчо, към кое семейство се отнася кобрата очиларка? – Към семейството на късогледите – отговорил ученикът.
Питали Радио Ереван: – Може ли заврян зет да стане 100 кг. Радиото отговаря: – Може, ако е бил 150.
Чула буля Пена, че в съседно село щял да идва лектор от града да проведе политическо ограмотяване. Решила и тя да отиде. Лекцията била на тема "Идеологическа диверсия". Слушала буля Пена, но нищо не разбрала. След като всичко приключило, тя дръпнала лектора и го питала: – Момче, не може ли това да ми го обясниш с по-прости думи? – Може, бульо Пено. Минават американците с един самолет и пускат иглички, които се забиват в мозъка. Ей това се нарича идеологическа диверсия. Тръгнала буля Пена да се прибира през полето, а над нея прелетял селскостопански самолет. – Бре! – рекла си тя – Американците идват! И къде да се скрие на сред къра, видяла купа сено и си мушнала главата в нея. През това време минал горския, видял едно дупе и решил да го оправи. Вдигнал полата и започнал да работи, а буля Пена се обадила: – Мушкаш, мушкаш ама до мозъка не можеш да стигнеш!
Камилче пита майка си: – Мамо, защо имаме две гърбици? – За да можем да издържим без вода дългите дни, през които прекосяваме пустинята. – А защо ни е такава дебела шията? – За да не ни е студено през нощта и да не ни е горещо през деня в пустинята. – А защо имаме такива големи копита? – За да можем по-лесно да ходим през пясъците на пустинята. – Мамо, за какво са ни всички тези екстри, след като живеем в зоопарка?!
Лошият вълк се преоблякъл в кожата на коза и се отправил към къщичката на седемте козленца, защото знаел, че майка им я няма в момента. Стигнал до вратата и почукал тихичко: – Козленцааааа, дечица мой, отворете ми, аз съм вашата майка, върнах се и ви нося млечицееееее! Козлетата се обаждат отвътре: – Абе, я ходи се пери, бе, вълк смотан. Майка ни била….Млечице ни била донесла…. Нали току що я пратихме мама за бира, бе!
Късно вечерта Вуте се прибира от работа и още от вратата казва на Пена: – Приготви ми чиста риза да се преоблека, че отивам на събрание на кооперацията. И се приготви защото като се върна ще ти ударя един як бой. – Защо бе Вуте? – пита го Пена и не разбира нищо. Вуте заминава на събрание, а Пена сяда на масата и започва да гадае защо и какво ще и се случи като се върне Вуте. – Да знае за онази дивотия с комшията? – не,не,не. Няма от къде да знае. Да се е досетил за връзката ми с Гочето? – не,не,не. Тъне в догадки Пена и чака да се върне Вуте. Към един часа през нощта се връща Вуте и Пена нетърпеливо пита какво е станало и защо се забавил толкова много. – Трудно избрахме председател на кооперацията – отсича Вуте.Просто никой не иска. Ние предлагаме, а те си правят отвод след отвод и така часове наред. – И все пак избрахте ли председател? – пита Пена. – Да е жив и здрав дядо Геле – казва Вуте. – Посъветва ни накрая всички да свалим гащите и се наредим до стената. За председател да изберем онзи на когото е най-голям. – И кого избрахте – нетърпеливо пита Пена. – Пешо. Пешо даскалчето. Той е вече председател. – Как Пешо бе, Вуте? – негодува Пена, – не беше ли там кумчето ни Дане? – Дане ли, мамка ти? Нали ти казах, че голям бой те чака като се върна от събранието.
На автомагистрала, полицай спира кола, в която пътуват пет възрастни жени. Обръща се към жената, която шофира: – Госпожо, движите се с 28 км/час. Това е магистрала и затруднявате движението. – Ами преди малко имаше табела 28. – Вижте, това е номера на пътя. Препоръчително е да карате по-бързо. В същото време полицаят оглежда останалите пътници и изненадано пита: – Какво им е? Защо са пребледнели и се държат за вратите? – Не знам. Сигурно, защото току що излязохме от път № 260 – отговаря водачката.