Седят три жени и пият кафе. Едната казва: – Моята свекърва я погребахме на едно много хубаво място – тишина, слънце, спокойствие… Другата: – И ние нашата я погребахме на хубаво място – слънчево, тихо, спокойно… Третата звъни по мобифона на свекървата си: – Мамо, какво правиш? – Ами-и-и… Какво да правя, мотам се. – А така, мотай се, мотай се! Хората взеха хубавите места, а ти още се моташ!
Глуха жена карала кола по магистралата, като много внимавала да не направи нарушение. Изведнъж жената видяла в огледалото за обратно виждане, че я следва полицейска кола с включени светлини. Жената бързо отбила в страни и, когато един от полицаите се приближил, тя свалила стъклото си, посочила едното си ухо и поклатила глава, за да покаже, че е глуха. Полицаят казал: – Знам, дойдох да Ви кажа, че клаксонът Ви е заял.
Изкуството на дипломацията се състои в това, да успееш убедително да повтаряш "сладко кученце", докато намериш камък, с който да го замериш.
(Посвещава се на приватизацията на БТК) – Вярно ли е, че скоро мобилните телефони ще струват колкото обикновените? – Вярно е, ама не е баш така. Обикновените ще струват колкото мобилните.
Пелтек влиза в бар: – Б-б-барман д-д-дай едддна б-б-бира. Барманът: – Г-г-готово, кккаква я искаш? – Ннннняма зззначение. Барманът дава бирата. Влиза друг клиент и казва: – Барман дай една бира. – Готово, каква я искаш? – Няма значение. Клиентът си изпива бирата и си тръгва. След малко пелтекът се обръща към бармана: – Бббарман, тти май се бббббъзикаш с мен. – Ннне бббе, с нннего.
Двама българи отиват да свалят чужденки на морето, още първия ден се забиват в една дискотека, виждат две мадами и почват да ги черпят. Черпили ги те, пили, веселили се, накрая се заклатушкали с чужденките към хотела, но още щом влязли в стаята, единият паднал и заспал мъртвешки сън. Става той на сутринта, гледа леко гузно другия, а той му вика: – Брато, добре че бях аз, да отсрамя българската чест! – Ама как… – пита невярващо нашият човек – Как, ти… и двете ли? – Не бе, преди да заспя и аз, им казах, че сме румънци.
Иванчо счупил поредния прозорец в училище и директорът решил да го накаже: – Ето ти една четка и една кофа боя, заминавай да боядисваш – до обяд да си боядисал всичките прозорци на първия етаж! По обед Иванчо влиза в кабинета на директора и казва: – Шефе, остана още малко боя. Да взема ли да боядисам и рамките?
