Един митничар умрял и отишъл при Господ. Отворил той една голяма книга и казал: – Аа-уу ти си много почтен човек, дал си много дарения за домове за сираци, ти си за Рая! Но като отворил на другата страница какво да види и казал: – Ама ти толкова много си крал, ти си разорил толкова много хора! Къде да те сложа сега? И митничарят казал: – На бариерата, на бариерата!
Животните в гората направили засада и убили слона – ще го ядат. Обаче вече било мръкнало и оставили мишката да го пази до сутринта. На сутринта пристигат и какво да видят – от слона останали само кокали, а мишката лежи с подут корем. – Какво става бе, къде е слона? – Абе майната му на слона, какво ме занимавате с глупости… Мене ме боли корем та две не виждам, те за някакъв слон ми приказват.
Жена се обажда на съпруга си от командировка по телефона и пита как е в къщата. – Ами котката ти пукна – казва съпругът й. – Ау, ама не можа ли по-заобиколно да ми го кажеш, например че се е разхождала по покрива, подхлъзнала се е и е паднала. Ех, как да е. А мама как е? – Ами на покрива е…
Една от книгите на Оскар Уайлд била издадена от фирмата "Осгуд Макилуей и къмпани". В рекламата за книгите на това издателство се изтъквало, че те винаги излизат в Лондон и Ню Йорк едновременно. Веднъж, като срещнал свой познат, Уайлд му казал: – Предполагам, че вече сте чули за смъртта на Осгуд? Надявам се обаче, че погребението му ще се състои едновременно в Лондон и Ню Йорк!
Три прилепа били много гладни изпратили първия да търси храна след малко се връща и казва: -виждате ли тези планини? -да!-казват другите -там няма храна. изпратили втория.след малко се върнал и казал: -виждате ли реката? -да! -там няма храна. връща се и третия целия ударен и казва: -виждате ли дървото ей там? -да! -е,аз не го видях!
– Ало, сервитьора! Това супа ли е, бе! Гола водица! – Е, ама поне е гореща.
Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев: – Добрутро, Леонид Илич! Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия. – Това съм аз, Карлсон. – Хмм, хмм, – още повече се чуди Брежнев. – Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги! – Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?
