– Татко, можеш ли да се подписваш със затворени очи? – Да, защо? – Тогава се подпиши в бележника ми.
– Крикор, честито! Скоро ще се сватосваме с вашето семейство… – Ама как така бе Гарабед? Сина ми и дъщеря ти? – Не. Аз и жена ти.
Учителката се оплаква на бащата на Иванчо: – Синът ви вчера не дойде на училище. – Е? – И оня ден го нямаше. – Е, и? – И преди това липсваше. – Е, и? И утре няма да дойде. – Защо? – Удуших го, гада!
Пиян човек стигна до един блок, влиза вътре и сяда на стълбите. В това време един господин слезнал от асансьора и го попитал: – Господине, вие тука ли живеете? – Дааа. – Кажете на кой етаж, за да ви помогна? – Ами на четвъртия… – Добре елате… а коя врата? – Където и да е – все ще ме харесат. Човекът се позамислил, отворил една врата и го бутнал вътре. Слиза на входа и гледа още един пияница. – Господине, вие тука ли живеете? – Дааа. – Кажете къде, за да ви помогна. – Ами някъде на четвъртия етаж… И човекът и този го качил на четвъртия етаж, отворил една врата, бутнал го вътре и пак слезнал с асансьора. Само че, не щеш ли, долу още един препил. Писнало му и го питал: – Абе да ви се не види и вие ли живеете тука? – Да и то на четвъртия етаж… само че, ако ме бутнеш още веднъж в шахтата на асансьора ще те смачкам от бой!
– Защо хвалиш толкова много този мост? – Как защо? Този мост ние сме го строили. – Тогава, защо те е страх да минеш по него? – По същата причина.
– Хей, вие! Какво прави ръката ви в джоба на панталоните ми? – Извинявайте, само търся кибрит! – Можехте просто да ме попитате! – Не обичам да разговарям с непознати!
