Никой не кани сър Хенри на приеми, тъй като има славата на човек с нецензурен език. Една лейди рискува с уговорка да се държи като джентълмен, в противен случай ще трябва да напусне. Той обикаля, слуша скучни светски разговори и мълчи. По някое време домакинята го подканва да каже някакво остроумие. Сър Хенри казва: – Дами и господа, слагам лявата си ръка в джоба и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Домакинята казва на иконома: – Джон, дрехата на сър Хенри, моля. Сър Хенри го спира: – Спокойно Джон, ключ държа. Пак скука. След половин час сър Хенри вдига ръка за внимание и казва: – Дами и господа, слагам дясната си ръка в джоба и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Домакинята пак подканя иконома: – Джон, дрехата на сър Хенри, моля. Сър Хенри го спира: – Спокойно Джон, кърпичка държа. След още половин час сър Хенри, крайно отегчен иска думата: – Дами и господа слагам двете си ръце в джобовете и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Всички чакат затаили дъх. Сър Хенри казва: – Джон, дрехата ми, моля.
Отишла делегация на сръбската омладина при Тито: – Друже Тито, дошли смо да менямо мисли. – Па другови, я мисли имам. Дайте да менямо курци.
Учителят поздравява учениците в клас. – Добър ден, деца. – Добър ден, господин учителю, – отговарят всички. Само Иванчо гледа през прозореца и мълчи. – Защо не поздравяваш, Иванчо? – Защо да лъжа, че денят е добър, когато вали такъв пороен дъжд.
В затвора: – За какво лежиш? – Гледах чужди карти. – Хе, такива като тебе в казиното за пет минути ги хващат. – А в Генералния щаб десет години не можаха да ме разкрият.
Ранна утрин. Дъщерята за мляко, тъщата плете, зетят чете вестник. – Извинявай зетко – казва тъщата – мога ли да те питам една работа? Ако сега дойдат тука едни турци чалмалии, с ятагани и кажат – зетко, опъвай бабата или ти режем главата – ти кво ша прайш? – Ами бабо, к"во да правя, мил ми е живота. – Че кво чакаш тогава, турци ли да дойдат?
Пред вас – обяснява екскурзоводът – е леглото, на което е умрял Людовик ХVI. – Но – пита един от екскурзиантите – нали на Людовик XVI са му отрязали главата? – Това легло – продължил екскурзоводът без да обърне внимание на забележката – е направено от дървото, от което е била направена гилотината, на която той е загинал.
Седи Зайо Байо в гората и пише на лаптоп. Идва лисицата и пита: – Зайо Байо, какво правиш? – Пиша дипломна работа как зайците ядат лисиците. Лисицата съответно дълбоко се възмущава: – Зайо, това е поредната ти измишльотина! Какви ги разправяш! Зайо казва: – Ела в пещерата и ще ти покажа! Влизат в пещерата, излиза заекът и продължава да пише. Идва вълкът. – Зайо, какво правиш? – Пиша дипломна работа как зайците ядат вълците. Вълкът също се ядосва. – Абе, Зайо, не почна ли да поумняваш и да разбираш как стоят нещата? Заекът: – Ела в пещерата и ще се разберем! Влизат в пещерата, излиза заекът и продължава да пише. Идва мечката. – Зайо, какво става? – Пиша дипломна работа как зайците ядат мечките. Мечката почва да се пени: – Зайо, стига си ми разправял глупости! Престани! Омръзна ми от твоите глупости! И отново влизат в пещерата. Излиза заекът и продължава да пише. След това действието се пренася в пещерата, където лъвът дооглозгва последните кокали от мечката. Извод: Не е важна темата на дипломната работа, а кой ти е научният ръководител!
