5243
Някакво момиче стои пред сградата на военната комисия и плаче. Минаващ наблизо мъж я пита: – Какво, да не взеха гаджето ти войник? – Да! Всичките!
Щирлиц върви посред нощ из гората. И изведнъж вижда – от храстите просветват две очи. – Мюлер! – мисли Щирлиц. – Ти си Мюлер – мисли вълкът.
Първа брачна нощ. На вратата се звъни настойчиво. Недоволен мъжът отваря вратата, влизат четирима с един ковчег на рамо, влизат в спалнята, обикалят в кръг и излизат от апартамента. Мъжът, недоумяващо: – Вие какво, бе? Да не сте полудели? Един от четиримата: – Извинявай, приятел! Просто в коридора не можем да вземем завоя…
Редактор пита автора: – Така и не разбрах, защо вашият роман се нарича "Бумеранг"? – Ами нали все ми връщате ръкописа обратно.