Войници преследвали Чапай и Петка през джунглата. Чапай казал: – Петка, дай да се скрием в джунглата. – Ами ако ни нападнат тигри какво ще правим? – Ами аз ще започна да свиря на гайда, а те ще започнат да играят хоро. Скрили се те в джунглата, тигрите дошли и Чапай започнал да свири на гайда. Изведнъж ги нападнал един тигър. Двамата побягнали и се качили на едно дърво. Петка казал на Чапай: – Нали каза че тигрите ще играят хоро? – Де да знам аз че има глухи тигри.
Ресторант. Клиент започва току-що донесените му кюфтета и намира косъм. – Келнер! В кюфтето ми има косъм. – А-а-а! Нормално е! Готвача ни е еднорък и прави кюфтетата с едната си ръка върху гърдите. Пак добре, че не сте си поръчали пълнени чушки…
– Може ли утре да не идвам на училище? – пита Иванчо. – Майка ми ще прави пролетно почистване и трябвa да и помогна. – Изключено! – казва учителя. – Много ви благодаря! Знаех си, че мога да разчитам на вас.
В България направили проучване по колко пари вземал един митничар. Първият въпрос, зададен на първия митничар бил: – Господин митничар, Вие за колко време бихте си купили нов Мерцедес? – За една седмица – отговорил той без да се замисля. След това попитали втория : – А вие господине за колко време бихте си купили ново Богати? – За седмица и половина – отговорил вторият. На края стигнали до третия и го попитали: – Вие за колко време бихте си купили нов Форд? – За един месец и половина – казал третият след дълги сметки и размишления. – Но защо за толкова много време? – Е па голяма фирма са тези от Форд!
– Е, как беше на вчерашния концерт? – обръща се баща към малкия си син. – Добре ли пяха? – Не – отговаря малкият. – Наложи им се да повтарят някои неща по искане на публиката.
В болницата: – Добре ли си? – Още не, но вече съм по-добре. – Добре е, че вече си по-добре! – Така е, но би било още по-добре, ако бях съвсем добре!
Двама борци се учат на културни обноски и се качват в такси. Десет минути учтиво си отстъпват място в колата, а после разговарят: – Ах, да знаеш какво ми се случи днес! Като си погледнах вратовръзката видях иглата изкривена на 45 градуса, а кърпичката ми беше с два сантиметра по-ниско в джобчето! – Аз пък, докато си бърках чая два пъти ударих с лъжичката по чашата. Шофьорът се обърнал към превъзнасящите се борци и казал плахо: – Момчета, нали ще ме извините, че съм с гръб към вас?
