2052
Наташа Ростова искала да каже нещо, но отварящата се врата й затворила устата. Из ученическо съчинение
Един зевзек отива при един полицай и го пита: – Г"син полицай, на един полицай може ли да се каже "говедо"? Полицаят ядосан: – Не! Как ще може! – Ами на едно говедо може ли да се каже "г-н полицай"? Полицаят се замисля и казва: – Може, разбира се! – В такъв случай довиждане, г-н полицай.
Военна комисия, кабинета на хирурга. В кабинета се намира доктор и няколко млади студентки в медицинския институт. По едно време викат доктора на телефона. Той оставя една от студентките да го замества. Влиза един от донаборниците. Изчервена студенката му казва: – Свалете си гащите! Сваля ги той. В момента, в който бъдещата лекарка го докосва по оная работа и тя щръква. Студентката: – Колежке, донесете ми моля една мокра кърпа!… Това продължава няколко пъти. Накрая донаборника не издържа и вика: – Абе, аз тука на донаборна комисия ли съм дошъл или да ви суша мокрите кърпи, бе?
Сър Хенри всяка сряда точно от два часа посещава клуба си за партия бридж. Една сряда наближава два, трима от карето са насядали около масата, картите са раздадени, но сър Хенри отсъства. Точно в два пристига иконома на сър Хенри и казва: – Господа, моят господар каза да ви предам, че има посещение на млада дама. Ако може – няма да дойде, ако не може – ще дойде.
(разказва се в нетрезво състояние) Един щъркел ъ…летял, летял, летял. Погледнал към земята и видял една зъмя. Отишъл, кълъвнъл я. Убу мъ, зъмята итра: клюнъта-гъзъта и беж да я няма. Един щъркел ъ…летял, летял, летял. Погледнал към земята и видял една зъмя. Отишъл, кълъвнъл я. Убу мъ, зъмята итра: клюнъта-гъзъта и а пак да избяга, ама щъркелът по-итър: клюната в гъзъта и а сега цинкулирай, да ти еба майката.
В затвора довеждат нов затворник. Директорът му казва: – Сега затворите не са като някогашните. Ние се стараем да поставим всеки затворник в естествената му среда и да му позволим да практикува предишната си професия. Какъв беше преди да те арестуват? – Портиер, господин директор…
Мъж и жена влизат в кабинета на зъболекар. – С упойка или без упойка? – пита лекарят. – Без упойка! – твърдо решава мъжът. – Браво! – казва зъболекарят. – Най-после се появи един храбър пациент! – Сядай на стола, скъпа – казва мъжът.