772
Предложение към БНБ: Да се пусне монета с номинал "една минимална заплата".
Предложение към БНБ: Да се пусне монета с номинал "една минимална заплата".
Виждам в опашката пред касата една страхотна блондинка, която стои малко по-напред, маха ми дружелюбно и ми се усмихва. Не мога да разбера, защо едно такова парче ще маха на мен и при това тя ми изглежда позната, обаче не мога да кажа от къде. Ето защо й казвам:– Извинете, познаваме ли се?Тя отговаря:– Не съм много сигурна, но си мисля, че вие трябва да сте бащата на едно от моите деца!Припомням си за единствения път, когато съм изневерявал.– За Бога! Ти ли си тази стриптизьорка, с която правих секс на моята ергенска вечер върху масата за тенис пред всички, докато твоята колежка ме пляскаше с мокра целина и ми навираше краставица в задника?– Не – отговори студено тя… Аз съм класната ръководителка на вашия син.
По пътя към църквата младоженци загиват в катастрофа и се оказват пред вратите на рая. В очакване на Свети Петър те разсъждават, дали не е по-добре да се оженят в рая, така и така са били тръгнали да вършат тая работа.. Излиза по едно време Свети Петър и те го питат. Той се позамисля малко и казва: – Хм, не знам , не знам. Чакайте да проверя нещо. Влязъл свети Петър в рая, няма го една, две седмици и пак се появява. – Да – усмихнат казва той – можете да се ожените в рая. – Чудесно! Добре де, ами ако нищо не излезе от брака ни? Можем ли да се разведем? Лицето на свети Петър се налива с кръв и той крясва: – Абе вие, да не сте луди бе!? Две седмици обикалям из рая, да ви търся свещеник, мислите ли, че тук ще мога, да ви намеря и адвокат!?!!
Животните в гората си построили затвор. Захванал се вълкът да им разпределя работните места – тоя надзирател, оня охрана… само за таралежа не останало какво да работи. Таралежът попитал: – Добре де, не може ли и за мен да се измисли някаква работа? Лъвът се замислил, попипал го по бодлите и казал: – Добре, теб ще те назначим в карцера. – Като какъв? – Като тоалетна хартия.
Секретаря и кмета на едно село се разхождали вечерта в гората но изведнъж притъмняло и паднал дъжд. Най-близо била къщата на бай Иван. Влезли при него и седнали гладни: – Бай Иване, да имаш нещо така пържолки да сложиш? – Нямам кмете, сиромах човек съм аз. – Секретар, пиши едно прасе на бай Иван от общината. А нещо сиренце, млекце да имаш? – Нямам,много съм беден. – Секретар, пиши една крава на Бай Иван от общината! Легнали и заспали гладни. На сутринта станали те и кмета рекъл: – Бай Иване абе ти оправяш ли я твойта баба? – Кур нема, кмете. Кур нема. – Секретар! Задраскай прасето и кравата и пиши – кур за бай Иван.
Лекарят преглежда пациент и постоянно си мърмори под носа: – Добре… добре… добре… – Какво е толкова добре бе, докторе? – Добре, че аз не съм болен от това…