2394
Блондинка пита своя колежка: – За какво си мечтаеше, когато беше малка? – За принц на бял кон! – А за когото от двамата повече?
Лекар практикувал в отдалечено провинциално градче, където клиентелата била малка. Един ден при него дошъл нов пациент. След прегледа пациентът го попитал:– Какво ви дължа, докторе?– Моите пациенти ми заплащат обикновено с каквото могат. фермерът например ми плаща с някое шиле, друг носи заек, шивачът ми уши нов костюм… Каква е вашата професия?– Гробар…
На един кораб пътували студенти. По едно време корабът катастрофирал. На най-близкия остров оцелели само трима студенти – от МЕИ, от ВИАС и студент по биология. Намерили ги местните канибали и им казали: – Ще ви ядеме. – А, как така ще ни ядете. – В казана и после ще ви ядеме. – Да ама така няма да е честно. Трябва да ни дадете някакъв шанс. Мислили диваците, мислили и накрая един от тях казал: – Който ни преброи овцете, няма да го изядем! Студентите се зарадвали и поискали веднага да им покажат овцете… Повели ги диваците към върха на една планина и като го стигнали, от другата страна се видяло цяло поле пълно с овце! Седнал студентът от ВИАС, смятал размера на полета, размера на овцете и какво ли още не, но накрая се отказал и канибалите го изяли… Седнал после и студентът по биология, смятал откога има овце, с каква скорост се размножавали и т.н., но накрая и той се отказал. Изяли го и него… Седнал накрая студента от МЕИ, помислил малко и казал: – Вие имате 19 456 410 овце! – А, как позна, бе? – Много просто, броиш краката и делиш на 4.
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
Крикор се прибира ненадейно вкъщи и жена му го посреща гола. – Абе жена, ти що си гола? – пита Крикор. – Ами нямам какво да облека – рекла жена му. Ядосал се много Крикор и отворил гардероба. – Я виж колко много рокли имаш. Една рокля, две рокли, три рокли, здрасти Гарабед, четири рокли…
– Другарю Сталин, вие имате ли си хоби? – Да, колекционирам политически вицове. – И много ли сте събрали? – Три-четири лагера.