4568
Две момичета си говорят: – Аз искам да оженя за лекар. Щом се разболея, той веднага ще ме излекува. – Аз пък искам да се оженя за свещеник. Щом съгреша, той веднага ще опрости греховете ми.
В кафенето: – Келнер, може ли още две бучки захар? – Ама вече ви дадох осем! – Да, ама всичките потънаха.
Из медицинско заключение:„Аутопсията показа, че смъртта е настъпила в резултат на аутопсията.“
На Иванчо ще му бият инжекция, но него го е страх и се дърпа: – Пуснете ме! Не искам! – Успокой се! Не боли, няма нищо страшно! – казва му сестрата. – Няма страшно, защото вие сте от безопасната страна на иглата.
Срещат се двама приятели. Единият с траурна лентичка на ревера. Другият го пита какво се е случило. – Абе остави, тъщата почина. – Е как бе, вчера я видях жената, жива и здрава, връщаше се от пазар. – Е да де, ама снощи взе да готви и както режеше лук се поряза. – И от това ли умря? – Не, застрелях я, горката, да не се мъчи.
– Келнер, надписали сте ми сметката! – Това е невъзможно, господине! – Възможно е, днес сме седми, а не седемнайсти!…
Двама писатели, които през цялото време се съревновават, се срещат на улицата. Единият злобничко пита: – Видях новата ти книга. Не можах да разбера, кой ти я е написал. Вторият веднага го затапва: – Аз пък не мога да разбера, кой ти я е прочел?