9189
Ако мислите, че пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха му, значи се целите прекалено високо.
Пристига мъж от задгранична командировка. Жена му го посрещнала, направила обяд, той го изял и казал: – Там, като ядох в ресторанта на същата такава чинийка имаше златно звънче. Дреболийка, но ти е приятно! После отива да си измие ръцете: – А, при тях на всички пешкири има бродирана по една гола жена. Дреболийка, но ти е приятно! Жената: – А пък на съседа достойнството му е с един сантиметър по-голяма от твоето. Дреболийка, но ти е приятно!
Катеричката излиза сутринта от хралупата и се прибира чак вечерта. Мъжът й побеснял: – Къде беше ма, пребивам те. Катеричката: – Не ми се карай, да знаеш само – хванаха ме в гората едни хулигани и три дни ме изнасилваха. – Бе какви три дни, нали те няма от сутринта. – Ама аз дойдох само за малко.
Реклама на филаделфийските гробища: "Тук почива шерифът Джон Милър, който живя 105 години благодарение на това, че винаги употребяваше револвер марка "Смит & Уесън". На другия ден на съседен надгробен паметник конкуренцията поставя надпис: "Тук не почива никой, защото още неговият дядо бе застрелян с точен куршум от револвер марка "Гарет"!"
– Като момче мечтаех да стана моряк. – И эащо не стана? – Много съм раэсеян. Кой энае, какви глупости щях да иэвърша на кораба! – А сега какво работиш? – Аптекар съм!
Отворили голям универсален магазин в гората. На щанда за хранителни стоки имало нов продукт, който бил голямо чудо и всички животни се редяли на опашка, за да видят какво представлява… Решил и заека да провери – какво е това нещо Жгмуди, за което всички животни в гората говорели. Станал много рано и отишъл до магазина. Но какво да види – опашката – километрична. Чакал, чакал и вечерта тъкмо да му дойде реда и магазина затворил. Отчаял се заека, но желанието му да види какво е това чудо било огромно и той станал още по-рано на другия ден. След дълго чакане най-накрая му дошъл реда.– Един килограм Жгмуди моля! – казал заека на магазинерката.– Съжалявам, но Жгмудите се продават само в непрозрачно пликче, не са на килограм.– Добре дайте ми едно пликче тогава!Щастлив заека взел пликчето, с огромното нетърпение да разбере какво е това. Поразмислил, но решил първо да го занесе при жена си и малките зайчета, за да видят заедно изнената. Прибрал се и още от вратата се провикнал:– Жена, деца, добрах се, взех ги най-накрая тия прословути Жгмуди!Всички се скупчили нетърпеливо около него и заека разтворил пликчето…И какво да видят… Жгмуди!
Млад писател редовно праща разкази на някакво списание, но оттам редовно му ги връщат. Накрая отива да говори с редактора и го пита: – Има ли изобщо някакъв шанс мой разказ да се появи някога в това списание? – Има, защо да няма. Всички хора са смъртни, и аз не съм вечен…