4128
По телевизията върви италиански филм. Главната героиня крещи на мъжа си: – Идиото, кастрато, импотенто! Гласът зад кадър превежда: – Иди си, скъпи, ние повече не можем да живеем заедно!
По телевизията върви италиански филм. Главната героиня крещи на мъжа си: – Идиото, кастрато, импотенто! Гласът зад кадър превежда: – Иди си, скъпи, ние повече не можем да живеем заедно!
Рота парашутисти-новобранци се строява за първия си скок. Старшината се обръща към един от войниците: – Защо трепериш такъв? – Страх ме е, за пръв път ще скачам с парашут… – Е, ако чак толкова те е страх, тоя път може да скочиш и без парашут.
Разговарят двама познати: – Ти разбра ли, че Крикор е спечелил кола от лотарията? – Разбрах, само че не е Крикор, а Гарабед, и не е кола, а колело, и не го е спечелил, а са му го откраднали.
В един цирк, след номера с клоуните излиза конферансието и с тържествен глас обявява: – Дами и господа, след малко ще видите детето с феноменалната памет! Публиката ръкопляска, а на арената се появява 2-3 годишно, сополиво, раздърпано и чорлаво хлапе. Конферансието продължава: – Дами и господа, представям ви детето с феноменалната памет! От публиката се чуват неодобрителни шушукания. Конферансието продължава: – А сега дами и господа, детето с феноменалната памет ще опикае хората от първите три реда… В този момент в първите три реда настъпва суматоха. Хората започват да бягат. Над целия този шум, тържествено се извисява гласа на конферансието: – Няма смисъл да бягате, дами и господа, както вече казах: това е детето с феноменалната памет.
– Келнер, надписали сте ми сметката! – Това е невъзможно, господине! – Възможно е, днес сме седми, а не седемнайсти!…
Сър Хари има подозрения, че съпругата му – лейди Мейбъл – има връзка с младия сър Лейтън. В тази връзка, преди да замине извън Лондон за няколко дни, той дава съответни разпореждания на иконома си Джеймс. Вечерта, след завръщането си, лордът вика Джеймс на отчет. – Ами, да, сър. Младият сър Лейтън беше тук завчера. – И после, Джеймс? – Двамата с милейди вечеряха в Синята столова, после им поднесох напитки на верандата… – А после, Джеймс? – След това двамата се оттеглиха в спалнята на милейди и аз продължих наблюдението си през ключалката, както ми заповяда Ваша светлост… – А след това, Джеймс? – Двамата се съблякоха и в този момент сър Лейтън изгаси лампата, поради което не успях да видя нищо повече, сър. – По дяволите, Джеймс! Пак тази мъчителна неизвестност!…
Иванчо се връща от училище. Баща му го пита: – Имаш ли с нещо да ме зарадваш днес, сине? – Няма тате, всичкото го изпихме вчера с приятели.