3915
Изпаднала в носталгия, Наташа Ростова романтично пита поручик Ржевски:– Кажете, поручик, а Вие помните ли своята първа учителка?– Доколкото помня, Наташа, първа беше една медсестра…
Изпаднала в носталгия, Наташа Ростова романтично пита поручик Ржевски:– Кажете, поручик, а Вие помните ли своята първа учителка?– Доколкото помня, Наташа, първа беше една медсестра…
Фанатик на голфа си ляга в леглото до жена си. Като всяка нощ сънува, че се разхожда из игрището и играе на воля. Не следващия ден на закуска жена му, много ядосана, му казва: – Да мислиш постоянно за голф. Бива. Да сънуваш голф. Става. Да му удряш понякога, защото си тренираш удара на сън. Добре. Но няма да ти разреша, дори и с оправданието, че си заспал, да ми късаш косми и да ги хвърляш във въздуха, за да разбереш накъде духа вятъра за да ти е по-точен удара.
Полицай върви по улицата. Минава под един прозорец, на който е закачена клетка с папагал. Папагалът се провиква: – Шибан полицай! Полицаят намира стопанина на папагала и го глобява. На следващият ден всичко се повтаря, на третия ден пак. Всичко това се харесало много на полицая, защото си имал непрекъснати доходи. След една седмица, обаче, минава полицаят, а папагала го няма. Отива при стопанина и пита: – Къде е папагалчето? – Аааа… писна ми да плащам глоби и го продадох. Ей там на другия ъгъл на улицата е вече, при свещеника… Полицаят бързо се отправя към новия адрес на папагала. Гледа папагала пак виси в клетка на прозореца. Минава покрай него – папагалът с наведен клюн, мълчи. Минава още веднъж, пак същото. Приближава се до прозореца и се провиква: – Това съм аз! Шибаният полицай, бе! Папагалът го поглежда и отговаря: – Късно е да се каеш, сине мой!
Един алпинист тръгнал да изкачва една много стръмна, почти отвесна скала. Изкачил я той едва-едва и на върха видял един йога, който висял с една ръка от ръба, а с другата държал книга, която четял. Алпинистът го попитал: – Абе казват, че вие йогите можете всичко. Вярно ли е? Йогата се пуснал от скалата, прелистил следващата страница, хванал се пак и казал: – Лъжат бе!
Отишли самозвани майстори да лепят тапети на възрастна жена. Тапетите били на врабчета. Почерпила ги бабата с отлежала ракия и "майсторите" така се натряскали, че започнали да лепят тапетите обратно. – Абе, сине, тези врабчета са с краката нагоре! – рекла старицата. – Нищо, бабо! Ние нарочно – да не ти нацвъкат килима!
На учения, сержант се обръща към войник: – Редник Петров! Остана ли ви вода в манерката? – Разбира се, – отговаря Петров – Вземи братче! – Не отговаряте по устав. Повтарям въпроса. Редник Петров! Остана ли ви вода в манерката? – Съвсем не, господин сержант!
От едно списание правят анкета – кой командва вкъщи, мъжът или жената? Разпитват една жена: – Кой взима важните решения у вас? – Ами как, мъжът ми… Всичко важно той го решава, аз се занимавам само с дреболиите. – Например? – Ами той решава най-глобалните неща, а аз се занимавам така… с ежедневието, с бита – подробностите, един вид. – По-конкретно? – Ами по-конкретно… Аз например решавам какво ще има за обед, къде да излезем вечерта, каква рокля да си купя, какви тапети да сложим в спалнята, къде да си купим къща, мъжът ми каква работа да си търси… – А какви са важните неща, които той решава? – О, ами нали ви казах – глобалните неща… Дали подкрепяме разширяването на Европейския съюз, дали сме за ядрено разоръжаване…
Доктор Уотсън много се тревожеше, че Шерлок Холмс пуши твърде много и реши да го откаже от този навик. Една сутрин той взе любимата лула на Холмс, завря си я отзад, извади я, и я остави на мястото й. Холмс дойде, взе лулата и я запали, все едно, че нищо не е забелязал. И така се случи няколко пъти… Холмс така и не се отучи да пуши, но пък доктор Уотсън вече не може без утринната си лула.