1310
Един крайно ограничен и отчайващо глупав бездарник с отрицателен коефицент на интелигентност, както си джитка из интернет, започва да чете това…
Един крайно ограничен и отчайващо глупав бездарник с отрицателен коефицент на интелигентност, както си джитка из интернет, започва да чете това…
Малкият Иванчо се научил да смята на пръсти. Веднъж, когато им дошъл на гости дядото, накарали Иванчо да демонстрира това си умение. Дядото задал въпрос: – Колко е три плюс четири? Иванчо сметнал на пръсти и отговорил: – Седем! Дядото: – Слушай, синко, не трябва да смяташ на пръсти. Скоро ще тръгнеш на училище, а това хич няма да се хареса на учителката. Я си сложи ръчете в джобовете сега! Иванчо си пъхнал ръцете в джобовете. Дядото пита: – Колко е пет плюс пет? Иванчо почва да шава с ръце в джобовете и после казва: – Единайсет!
На една блондинка много и се подигравали, че е много глупава и тя решила да си боядиса косата черна. Един ден, както си карала колата, видяла стадо овце. Слязла и казала на овчаря: -Ако позная точно колко овце има в стадото, ще ми дадеш да си взема, която овца си избера. Овчарят се съгласил. Тя казала, без да се замисли: – 54! Човекът много се изненадал от верния отговор. Блондинката казала: – Избирам си ей това игривото агънце. Взела го и го понесла към багажника. Овчаря я поизгледал и казал: – Ако позная истинския цвят на косата ти, ще си ми върнеш ли кучето?
Терорист опира нож в гърлото на машиниста в софийското метро и казва: – Карай за Лондон! Машинистът обявява по уредбата: – Затварям вратите. Следваща спирка – Лондон. Граждани, не се блъскайте, вагона не е разтегаем!
Сико пощаджията отива на преглед в общинската поликлиника. Докторът му предписва необходимите лекарства и след като му дава най-подробни указания как да ги взема, добавя: – И всеки ден по два километра оздравително ходене! – Докторе, – пита Сико, – а кога да ги одим тия два километра? Преди да разнесем пощата или след това?
Едно момченце чуло, че всеки възрастен крие поне една тайна и за това възрастните много лесно могат да бъдат изнудвани. Момченцето се прибрало в къщи и казало на майка си: – Знам цялата истина! Майката бързо дала на сина си 20 долара и казала: – Само не казвай нищо на баща си! Когато се прибрал и бащата, детето и на него казало: – Знам цялата истина! Бащата веднага извадил 40 долара и казал: – И дума не казвай на майка си! На следващият ден момченцето тръгнало към училище и по пътя срещнало пощальона: – Знам цялата истина – казало детето. – Така ли? – зарадвал се пощальонът. – Тогава ела да прегърнеш баща си?
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
Питат Радио Ереван: – Българите могат ли да донесат пръст от луната? Отговорът на радиото е: – Могат, ама среден…
-Докторе, през цялото време виждам пред очите си светещи точици – оплаква се пациент на очен лекар. Докторът му предписал очила. След няколко дни болният дошъл отново. – Е, как е? – пита докторът – По-добре ли се чувствате? – Разбира се, докторе. Сега виждам светещите точици доста по-ясно.