Чакали на една спирка трима човека. Единия от "Младост", втория от "Люлин", а третия от "Дружба". Минало доста време, и двамата от "Младост" и "Люлин" се заприказвали: – Леле, да знаеш, един път чаках на спирката автобус за "Младост" един час! – О-о-о. Ти нищо не знаеш. Аз един път чаках автобус за "Люлин" час и половина! Не разбрал за какво става въпрос, оня от "Дружба" им казал: – Е-е-е, айде стига сте се хвалили де. И на мен по някой път ми идва толкова бьрзо автобуса.
Интересно… Защо единственото списание, което пише само за блести, се нарича "Здраве"?
Шефът: – Защо закъсняхте за работа? Подчиненият: – Късно излязох от вкъщи…. – А, защо не излязохте по-рано? – Защото, вече беше късно, да излизам по-рано….
Един човек хванал риба на реката и я занесъл вкъщи да му я сготви жената. Казал й: – Ето ти една риба да я изпържиш! – Нямаме олио. – Тогава с мас. – И мас нямаме – ти от небето ли падаш, с какво да си купим олио и мас, нямаме пари! – Добре де, свари я! – И вода нямаме, сутринта ни я спряха защото не сме плащали от миналата година. Човекът се ядосал, върнал се на реката и хвърлил рибата обратно във водата. А рибата изплувала и започнала да вика: – Да живее правителството, да живее правителството!
Както обикновено, съпругът се връща по-рано от командировка и сварва жена си с любовник в спалнята. Само че, съпругът бил военен и не си поплювал много. Извадил пистолета и им наредил: – Жена, ти в левият ъгъл на стаята. Ти, нещастник, в срещуположния. Ония двамата, треперят от страх и изпълняват. Съпругът продължава: – Сега, клякате и се изсир*те! – Ама скъпи как так… – мъжът я прекъсва със сваляне на предпазителя. Свършили те работата, а съпругът: – Сега си разменяте местата! Ония пак изпълняват. – Ха сега, клякате и всеки да изяде, каквото му е надробил другият! – и опъва петлето назад. Ония се молили, молили накрая… къде ще ходят… изпълнили нареждането…След 3 месеца жената и любовникът се срещат на улицата. Любовникът: – Скъпа, защо не ми се обждаш вече? Вече не ме ли обичаш? Не мога да живея без тебе! А жената: – Да бе! Ти ако ме обичаше поне малко, нямаше такова огромно лай*о да изсе*еш!
Решил един човек да върти частен бизнес. Купил си крава и започнал да я дои. Днес напълни бакърче с мляко, утре гюмче – потръгнал му бизнесът. Зарадвал се той, но точно след седмица кравата му умряла. – Ха, сега де – разплакал се човекът – Все на мен ли ще се случват тези поразии? Минал край него мъдър старец. Спрял се и го попитал: – Болна ли ти беше кравата? – Не, здрава-здравеничка. Ей така, както си стоеше, се килна и падна. Замислил се старецът и пак го попитал: – Да не би нещо от храната да е? С какво си я хранил? – А-а-а. Не е от храната. – рекъл човекът. – Сигурен ли си? – Сигурен съм, нали нищо не съм и давал.
Фидел Кастро умрял и се запътил към рая. Пред Райските врати го спрял Св. Петър и му казал: – С този комунизъм и мизерия в Куба не те пускам в рая. Мястото ти е долу при колегата Луцифер. – Моля те пусни ме, не ща в ада – примолил се Кастро. – Не става – казал Св. Петър и го натикал в асансьора за ада. Слезъл долу Кастро при Луцифер. Рогатия го вкарал вътре в един казан и подпалил огъня. – Чакай, недей – примолил се Кастро- пусни ме горе, поне куфарите да си прибера… – Не се притеснявай за тях, ще си ги получиш куфарите – казал Луцифер и моментално изпратил две дяволчета да приберат багажа на Кастро от Рая. Отишли дяволчетата пред Райските врати ама било вече 17.30 – работното време свършило и вратите заключени. – Дай да прескачаме, че ако не се върнем с куфарите Луцифер ще ни откъсне опашките – казали си дяволчетата и тръгнали да прескачат вратата. По райската алея в това време се разхождал Св.Петър и като ги видял да прескачат си рекъл: "Кога отиде брадатия Кастро в ада, кога бежанци започнаха да идват от там…"
