2628
В лекарския кабинет звъни телефона, лекарят вдига слушалката и насреща му разтревожена жена: – Докторе, детето ми изяде 41 сладоледа и има 41 градуса температура. При което лекарят пита учуден: – Под нулата ли госпожо?
В лекарския кабинет звъни телефона, лекарят вдига слушалката и насреща му разтревожена жена: – Докторе, детето ми изяде 41 сладоледа и има 41 градуса температура. При което лекарят пита учуден: – Под нулата ли госпожо?
– Е, как беше на вчерашния концерт? – обръща се баща към малкия си син. – Добре ли пяха? – Не – отговаря малкият. – Наложи им се да повтарят някои неща по искане на публиката.
Две коли се блъскат на един светофар. Виновният за случилото се излиза от колата си и започва да се извинява на другия: – Извинявам се много, но не мога да ти платя. В колата имам един бобър. Прави страхотни свирки, няма да съжаляваш. Другият се съгласил, взел бобъра и си заминал. По пътя решил да го изпробва. Останал много доволен. Като се прибрал жена му започнала да го хока: – Къде ходиш, бе и какъв е тоя бобър кадето го носиш? -Слушай, жена научи го да прави мусака и си обирай крушите!
Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец… идилия. Наташа:– Ах, поручик, не е ли прекрасно!Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа – сърдита:– Ама поручик, кажете нещо де!Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:– Скъпа Наташа…– Да – трепетно промълвя тя.– Вас някога удряло ли ви е гребло по путката?Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:– Ннне… Защо питате, поручик?– А, нищо – вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. – Аз така, просто се опитвам да завържем разговор.
– Как щеше да се казва София ако беше столица на Чечения? – Мръсни.
Учителка поръчала на учениците си да донесат животински органи за часа по биология. И всеки донесъл по нещо – крак, лапа, шкембе, далак, черен дроб… Иванчо донесъл един гръклян. Учителката го запитала: – Иванчо, откъде взе този гръклян? – От дядо. – И какво каза дядо ти? – Хрррррррр…
Върви лисицата през гората и гледа – гаргата лети с опашката напред! Пита я тя: – Защо ма, сврако, летиш на обратно? – Еми на, Лисо, то нали е демокрация, правя каквото си искам, кой ще ми каже нещо? – Бре! То хубаво нещо било демокрацията – си казала Лиса и взела и тя, нали е демократ, да върви със задника напред. Както вървяла, не щеш ли изскочил от едни храсталаци Кумчо Вълчо и тя докато се усети я наебал. Лиса: – Чакай бе Вълчо, какво правиш? – Абе Лисо, нали е демокрация, правя каквото си искам. Кой ще ми каже нещо? Тръгнала пак Лиса с дупето назад. Оппа-а-а, изскочил от едни шубраци Заека и той нали е бързак я надупил за секунди. Лиса: – Чакай бе Зайко, недей така, какво направи? – Спокойно Лисо, тука е демокрация, кой ще ми каже нещо? Ти ли? Продължила нататък пак Лисанка със задника напред и тъкмо си мислела хубави работи, и усетила познато чувство – обърнала се тя и какво да види – Мечо я напънал на задна прашка и шиба като луд. – Ауууу, Мечо, какво правиш? Какви са тия неприлични действия? – Тихо Лисо! Вече е демокрация, какво протестираш? Ти май искаш нещо да ми кажеш а? Тихо, щото да не те зачеша пак! Продължила Лиса и кой да види – Свраката – пак по стария начин си лети безгрижно. Лиса си казала – "Сега ще й търся отговорност на тая!" и вика: – Ей Гарго! Какво ме излъга ти за тая демокрация – тука половината гора ме наеба вече! Гаргата се обадила: – Е Лисо, така е то, за нас горе е демокрация, за вас долу живо преебаване!
– О, главата ми! Какво ще ми дадете за нея, докторе? – И да ми я подариш, не я искам!
Мутра седи в ресторант. По едно време вика сервитьора и му казва: – Намали малко климатика, че умрех от жега! Сервитьорът си отива. След пет минути пак го викат: – Засили малко климатика, че умрех от студ! Сервитьорът заминава. След пет минути: – Намали го малко тоя климатик, бе! Умрех от жега тука. Сервитьорът пак тръгва. Седящият на съседната маса мъж наблюдава всичко с интерес. След десетия път не издържа и вика сервитьора: – Абе, как го търпиш тоя? – А, все ми е тая, ние тук климатик нямаме…