Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 4151

    На междуградски път – кола се е врязала в крайпътно дърво. От нея един по един се изнизват пияни младежи. Катаджията ги строява и пита: – Сега кажете – кой кара колата! След кратко мълчание един от младежите казва: – Никой – ние всички бяхме на задната седалка…

  • 10936

    Тежък изпит. Всичко скъсано, излиза само един усмихнат. Всички го питат: – Колко? – 6. – А стига бе! И какво те пита? – Лесно беше. Първия въпрос: Кой е президентът на Куба? Казвам: Фидел Кастро. Втори въпрос: Кои са комунистическите възстания в България? Казвам: 1923 неупешно, 1944 – успешно. Последен въпрос: Има ли живот на Марс? Казвам: Учените отдавна работят по въпроса, но още не са установили. Е това пита всички, така че запомнете отговорите. И студентът, който тепърва ще влиза, започва да си повтаря: " Фидел Кастро, 1923 неупешно, 1944 – успешно, Учените отдавна работят по въпроса, но още не са установили… Фидел Кастро, 1923… " и така нататък. Влиза той в залата. Доцентът го пита: – Как се казате, колега? Студентът автоматично отговаря: – Фидел Кастро! – Хмм… Добре, колега… Хм.. Както и да е… Кога сте роден? – 1923 неупешно, 1944 – успешно! – Вие да не сте луд?! – Учените отдавна работят по въпроса, но още не са установили!

  • 5977

    Списание "Дева". За всяка жена. Реклама

  • 1409

    – Прочетохте ли стиховете ми? – пита млад поет редактора. – Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише! – О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение? – Онова, за телевизора.

  • 2817

    Двама авери, в единият е бутилката. Той я крие за гърба си: – Пич, ако познаеш в коя ръка е, ще я изпием! – Ъ-ъ, да не е отляво? – Мое ляво или твое?

  • 349

    Не пускайте водата, защото тече…!! Бележка на чешма

  • 8336

    Бойко е разочарован и майка му го жени за Райка…но той не й обръща внимание и тя скоро забременява… – Е…все пак й е обърнал малко внимание! Разговор между ученичка и учителка

  • 7976

    Всички гърци са искали да бъдат Ахил,така както вие искате да бъдете Христо Стоичков! Учителка по литература

  • 1499

    Борец отива на работа с две черни траурни ленти на ръката. Шефът му вика: – Кво става бе, Картоф? – Мани шефе, страшна трагедия. Майка ми умре… – Добре де, ама защо си с две черни ленти!? – Абе нали ти викам, страшна трагедия. Обаждам се на брат ми, да му кажем за майка… то и неговата майка умрела, бе…

  • 8803

    Един борец искал да си купи нов джип. Изпратил хората си да му го вземат. Те го донесли. Той казал: Добре, донесохте го, ама какъв е този трабант отзад. – Това е кашона с инструментите.

  • 2830

    Учителката по рисуване на Иванчо казала на учениците да нарисуват по една гъба и да напишат името й.Всички започнали да рисуват и г-жата минала да ги разгледа.Стигнала до Иванчо и го попитала: -Каква е тази гъба-ебач? -Еми,всеки ден мама и леля като ходят за гъби и казват,че може и да намерят някой ебач!

  • 5768

    Учителката: – Деца, кой ще ми разкаже, как се размножават таралежите? Иванчо: – Много, много предпазливо и внимателно!

  • 2076

    В болницата. Доктор към пациент: – Пригответе се за най-лошото! – Ще умра ли докторе? – Не, но Ви изписвам лекарство, което не се изплаща от Здравната каса.

  • 691

    Уважаема редакция,Нужен ми е съвет. Благодаря ви предварително.От известно време заподозрях гаджето ми, че кръшка. Както обикновено.Ако вдигна аз телефона – затварят. Взе често да се среща с „приятелки“, а като я питам с кой е била, казва, че не ги познавам.Взех да гледам през прозореца кога ще пристигне с такси, а тя идва зад ъгъла и не мога да разбера с каква кола е дошла.Както и да е, никога не бих я разпитвал за такива работи, но когато снощи късно пак тръгна на някаде, не се сдържах.Слязох до моята кола, залегнах зад нея и започнах да наблюдавам какво ще стане.И гледам – ужас! Долните тампони на амортисьорите станали на нищо!Как мислите, дали ще мине само със смяна на тампоните или ще трябва да се изръся и за амортисьори?

  • 3650

    Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата: – Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли? – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. На другия ден: – Зетко, чешмата капе… – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден: – Зетко, плочките тука са за сменяне… – На теб какво ти дреме? Къщата си е моя…