Василий Иванович отсъства от дивизията, а белите нападат щаба. За да спаси положението, Анка картечарката се преоблича с неговите дрехи, запасва сабята му, яхва коня му и начело на казашка сотня посреща атаката на врага. За лош късмет, снаряд пада близо до нея и Анка губи съзнание. Свестява се в лазарета, а над нея Петка успокоително говори: – Не си в опасност Василий Иванович. Раната ти между краката я зашихме и сега казаците ти търсят ташаците в полето.
Учителката дава на децата тема да пишат съчинение: "Какво щях да правя, ако бях директор". Всички почват да пишат, само Иванчо стои. – Иванчо, защо не пишеш? – Чакам да дойде секретарката.
Три прилепа се събират и се уговарят да обиколят света и да разглеждат забележителности. След 3 часа се събират на същото място, от което са тръгнали. Първият казал: – Виждате ли я еееееееееееееееееееей онази там река, дето се синее в далечината? – Виждаме я. – Е аз ходих е до том. Вторият казал – А виждате ли я еееееееееееей тази там планина, дето опира в хоризонта? – Виждаме я. – Аз ходих зад тази планина. Третият, най-опърпаният казал – А виждате ли го ей това дърво тука? – Виждаме го. – Е аз не го видях.
