9481
– Хей, вие! Какво прави ръката ви в джоба на панталоните ми? – Извинявайте, само търся кибрит! – Можехте просто да ме попитате! – Не обичам да разговарям с непознати!
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
9204
Един много стеснителен мъж стоял на бара и цяла вечер наблюдавал една много красива жена. Най-после, събрал кураж, мъжът отишъл при жената: – Ъ… извинете… имате ли нещо против да си поговорим? Жената се обърнала и извикала: – Не, за Бога! Няма да спя с вас тази нощ! Всички хора в бара вперили очи в стеснитилния мъж. След няколко минути красивата жена се приближила и казала: – Извинете ме, че ви притесних така! Но аз съм студентка по психология и имам за задача да наблюдавам поведението на хората в неудобни ситуации. Стеснителният мъж се обрнал и извикал: – За Бога! Как така 200 долара!
-
6242
Председателят на съда: – Можете ли да докажете своята невинност? – Да, но дайте ми време да помисля. – Давам ви пет години.
-
-
318
Шерлок Холмс и д-р Уотсън се разхождат из долината. Изведнъж чуват нечовешки вой. – Какво става, Холмс? Да не е пак Баскервилското куче? – Няма нищо страшно, Уотсън. Пак дават на сър Хенри овесена каша за закуска.
-
-
-
6608
Попитали радио "Ереван" кое е най-ефикасното противозачатъчно средство. – Лимонада. – Ами как се прилага – преди акта или след акта? – Вместо акта…
-
3097
Разпоредителка в операта казва на закъснял зрител: – Влизайте, но по-тихо! Зрителят: – Защо, да не са заспали вече всички?
-
-
-
10279
Влиза един човек в един магазин за брави и пита: – Извинете, може ли една много специална брава, от най-скъпите? – Съжелявам, нямаме такива. – Добре тогава, искам една хубава брава от… не чак толкова скъпите. – Съжалявам, и такива нямаме. – Добре, искам някаква по-обикновена брава. – Съжалявам, господине ама нямаме обикновени брави. – Тогава ми дайте каквато брава имате! – ядосано казал мъжът. – За съжаление, господине, нямаме никакви брави. – А тогава за какво сте го отворили този магазин за брави? – Ами, защото нямаме брава на вратата, да затворим.
-
-
10000
Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец… идилия. Наташа:– Ах, поручик, не е ли прекрасно!Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа – сърдита:– Ама поручик, кажете нещо де!Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:– Скъпа Наташа…– Да – трепетно промълвя тя.– Вас някога удряло ли ви е гребло по путката?Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:– Ннне… Защо питате, поручик?– А, нищо – вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. – Аз така, просто се опитвам да завържем разговор.
-
-