Учителката по богословие говори за първият мъж и първата жена, Адам и Ева, и как целия човешки род произлязъл от тях двамата. Иванчо решил да се направи на остроумен и казал: – Ама тате каза, че ние сме произлезли от маймуната! Учителката: – Вашите семейни истории изобщо не ме интересуват!
Имало в гората едно учтиво таралежче, ама толкова учтиво че с всеки се познавало и с всеки било в добри отношения. Та вървяло си учтивото таралежче през гората и видяло четиримата мускетари: – Здравей, Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Как си, Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Чао, Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Арамис. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Арамис. – Чао, учтиво таралежче. И учтивото таралежче продължило да си върви през гората. Вървяло, вървяло и видяло Али Баба и четиридесетте разбойника, яхнали камили…
Лорд и лейди Хамилтън преживяват тежки времена. – Принудени сме да икономисваме – казва лордът. – Не би ли могла, скъпа, да вземеш няколко урока по кулинария? Тогава ще можем да минем без готвачка. – Добре, скъпи. А ако ти вземеш няколко урока по секс, ще можем да уволним и нашия лакей.
Писател: – Представяш ли си: връщам се вкъщи и виждам моя три годишен син да къса на части новия ми ръкопис. – Ооо, нима вече може да чете!
Иванчо си редял лайненца в училищния двор. Минава учителката и го пита: – Иванчо, какво правиш тука бе? – Ми играя си на учители и ученици. Тия по-малките са учениците, а това голямото отпред сте вие. – Добре, Иванчо, добре. Минава директора: – Иванчо, какво правиш тука? – Ми играя си на учители и ученици. Тия по-малките са учениците, а това голямото отпред е учителката. – А мене няма ли да ме сложиш бе, Иванчо? – Ееее, целия двор претърсих ама такава голяма фашкия никъде не намерих!
– Другарю Сталин, вие имате ли си хоби? – Да, колекционирам политически вицове. – И много ли сте събрали? – Три-четири лагера.
– Ти знаеш ли защо слоновете имат червени очи? – Не. – За да се крият в малинаците. – Ти ме будалкаш, никой не е виждал слон в малинак. – Няма и да видят. Нали са се скрили.
