12006
Дъб до дъб гъста гора няма къде да сера. Луната бледа гъза ми гледа. Клони кърша гъза си бърша. Мамка му кирлива туй било коприва.
– Как щеше да се казва София ако беше столица на Чечения? – Мръсни.
Разговор между двама съседи: – Гоше, абе снощи през цялата нощ у вас свети. Да не си правил купонче нещо, а… и да си забравил да се обадиш? – Нема такова нещо, бе, Кире. Жената утре си идва от почивка и може да възникнат някой въпроси – защо толкова малко ток съм изразходвал, докато я е нямало…
Майор Михов – виден държавен герой, посещава един ден класа на Ванчо. Учителката, страшно поласкана, дава следната задача на дечицата: – Деца, нека всеки да напише кратко съчинение, където да фигурира името на Майор Михов и всички думи в изречението да започват с "м"! Започнали да творят децата и след малко започнали да вдигат ръчички за участие. – Кажи, моето момиче! – казала учителката на най-напористата девойка. Момиченцето се изправило и започнало: – Москва! Манифестации! Майор Михов минава с много медали! Майор Михов бил страшно поласкан, а учителката похвалила детето. Друг напорист ученик бил вдигнат и започнал: – Милано! Мафията моли майор Михов за милост! Милост, майор Михов, милост! Майор Михов направо изпаднал в екстаз! И други дечица казали своите творения, но учителката така и не искала да посочи Ванката, който бил не по-малко напорист от останалите. Накрая майор Михов казал: – Вдигнете го, моля ви, и това момче, нека да го чуем! Станал Ванката и започнал: – Мизия! Мараня! Минарета! Малък миндер, много мухи! Майор Михов млящи мазен минет на Мустафа Манаф, Мустафа Манаф мърмори: Машалла, майор Михов, машалла!
Крикор бил оптимист, а Гарабед песимист. Срещнали се, поговорили се, и на изпращане Гарабед казал: – Сбогом, Крикор. – Ама защо така "сбогом", много черногледо! – Ами знае ли човек… Може например да умреш и повече да не те видя. Или, напротив, да ослепееш и ти мен повече да не ме видиш.
Иванчо карал колело, но като минавал по моста, спукал гума, паднал в реката и се удавил. Като го оплаквал, баща му казал: – Иванчооо, Иванчоо, от спукана гума се роди, от спукана гума умря!
Избягал затворник влязъл с взлом в една къща и завързал младо семейство в спалнята. Докато тършувал на долния етаж, съпругът успял да си отпуши устата. – Скъпа – задъхано прошепнал той, – тоя тип от години не е виждал жена. Прави каквото ти казва. Ако иска секс, не му противоречи. Възможно е от това да зависи животът ни. В този момент и тя успяла да си отпуши устата. – Толкова съм облекчена, че смяташ така, скъпи – отвърнала съпругата, – защото той ми каза, че имаш страхотен стегнат задник.
Лили Иванова инкогнито към радио Ереван: – Бихте ли ми казали какво е това "юбилей"? Радиото отговаря: – Това е когато има много цветя, а ти все още си жив!
Щирлиц трябва да се срещне със свръзката си от Русия в някакъв германски бар. Отива, сяда на бара и казва: – 100 грама водка. – Нямаме, вчера свърши. – Тогава сто грама коняк. – И коняка свърши. – Една бира? – И бирата свършихме. "Ясно, свръзката е пристигнала", мисли си Щирлиц.