2641
– Господине, моля ви, дайте ми десет лева! От сутринта не съм хапвал нищо… – Аз също. – Тогава дайте ми двайсет и ще ви поканя да вечеряте с мен.
– Господине, моля ви, дайте ми десет лева! От сутринта не съм хапвал нищо… – Аз също. – Тогава дайте ми двайсет и ще ви поканя да вечеряте с мен.
Режисьор коментира сценария на новата пиеса с писателя: – Трябва да го променим, аз съм противник на псувните в театъра! – Какви псувни? В сценария няма никакви псувни! – Там няма, но сред публиката ще има!
Дежурният офицер пита редника на пост на портала на поделението: – Какъв беше този камион, който излезе пред малко? – Зелен. – Идиот! Питам те за номера му! – Номера беше червен на бял фон.
По времето на Сталин ще вдигат паметник на Пушкин в Москва. Носят проекта на Сталин за одобрение: стои Пушкин, чете томче съчинения на Сталин. Генералисимусът коментира: – Политически е правилно, но исторически – неправилно! Не може. Носят му нов проект – стои Сталин и чете томче на Пушкин. – Исторически е правилно, но политически – неправилно! Не може. Носят му трети проект – стои Сталин, и чете томче съчинения на Сталин. – Ето това е! И политически правилно, и исторически правилно! Приема се!
Карал си един човек трабантчето, но ненадейно му отказали спирачките и се натресъл отзад на един чисто нов мерцедес. Излизат от него пет глави и шефът им почва: – Ей сега си написа смъртнта присъда! Ше те убием бе, ей! Човека ги погледнал и казал: – Недейте така бе, хора! Вие сте пет а аз един. Шефът на борците се замислил и казал: – Иване, Пешо, минете от него и да заформяме търкала!
Пиян мъж се опитва да влезе в метрото в Москва. На входа го спира полицай: – Не може! Пияни не пускаме! – Добре де, поне ми кажи – вярно ли е, че всички спирки били облицовани с мрамор, че било чудно красиво… – Ама ти не си ли от Москва, не си ли влизал досега? – От Москва съм. Ама ето – все не ме пускате!
Мъж се прибира от гостуване във Франция. – Когато бях в Париж при мадам Мишел, на вечеря тя слагаше на масата бяла покривка – нищо не е, ама голям кеф! На следващата вечер жена му сложила бяла покривка… – Когато бях в Париж при мадам Мишел, тя пускаше лека музика – нищо не е, ама голям кеф! На следващата вечер жената слага бяла покривка, пуска лека музика… – Когато бях в Париж при мадам Мишел… – Виж сега – казала жената – ти като беше в Париж при мадам Мишел, аз бях на гости при съседа Пешо – неговият ей с толкова е по-голям от твоя – нищо не е, ама голям кеф!
Ленин говори на събраните революционни матроси: – Другари, революцията се отлага! Феликс Едмундович отиде за риба! – Не можем ли да минем без него? – Без него можем, но без "Аврора" – не!