Крикор бил оптимист, а Гарабед песимист. Срещнали се, поговорили се, и на изпращане Гарабед казал: – Сбогом, Крикор. – Ама защо така "сбогом", много черногледо! – Ами знае ли човек… Може например да умреш и повече да не те видя. Или, напротив, да ослепееш и ти мен повече да не ме видиш.
Един ден Бай Ганйо и англичанина пътували в самолет.Бай Ганйо ял пъпеш.По едно време отрязъл малко пъпеш на англичанина. -Тенкю.-отговорил той. Бай Ганйо ллед 15 минути пак му отрязъл.Отговорът на англичанина пак бил. -Тенкю. – и така няколко пъти.Най-накрая Бай Ганйо се ядосал и подал пъпеша и ножа на англичанина и му казал. -На,щом ти е тянко нарежи си сам!
Борчага кара с превишена скорост и ченге го спира: – Талона, моля – казало ченгето. – Ела, да ти го дам на прозореца – отвърнал борчагата. Ченгето си подало главата и борчагата я защипал с прозореца. После излязал от колата и му смъкнал гащите и накрая потеглил. Едно дете гледало отстрани и полицаят го питал: – Ей, дете, видя ли му номера? – Аз такъв номер и в цирка не съм виждал! – отвърнало детето.
След обиска на Октопода занесли купищата иззети документи на министър Цветанов. Той дълго чел и с ужас установил, че Алексей Петров знае почти колкото цялото МВР. След интервютата на министъра за паралелното МВР, писарушките установили, че целия архив на Петров се състои от открити източници. Обяснили на Цветанов, че това не е класифицирана информация, но че всички уважаващи себе си служби я набират и че е много полезна. Недоумявайки как е пропуснал такова нещо Цветанов наредил да му се носят всички открити източници. Писарушките възроптали – Но г-н министър вие не можете да прочетете цял месец откритите източници само от един ден ? Тогава Цветанов наредил – Да ми се носят прочетени !
Любовното обяснение на един счетоводител: С настоящото бордеро декларирам, че целият авоар от надежди и всички вътрешни ресурси от търпение за взаимност от моя страна са изчерпани. Защо сторнираш всички мои платежни искания отправени към теб по ускорената форма? Инкасирай поне това, което е последно от моя страна. Твоят поглед е винаги студен като на ревизор, забелязъл дебитно салдо по разплащателната сметка. Защо е това презрение към мен, като към облигации от фашисткия заем през 1942 година? Твоята студенина е в състояние да докара до банкрут и най-пламенната любов, каквато е моята. Анализирайки досегашният баланс на нашата нещастна и несподелена любов, дойдох до заключението, че не мога да разчитам на никакво любовно авансиране от твоя страна. Но аз ще си отмъстя! Ще настъпи падежа на моето отмъщение и тогава ще си платиш с лихвите на просрочените заеми. Не очаквай милост от моя страна! Разбира се до този момент ще гасна в дълбоко просрочие- нещастен и влюбен! Времето обаче не ще успее да амортизира моите чувства, защото те са свети и силни. Пак те моля, авансирай ме с малко любов и аз ще бъда твой на безсрочен влог! О, нима моите любовни мечти и блянове не ще бъдат никога погасени? По-добре да умра, отколкото да кредитирам сърцето си на някоя друга след твоето сторно. Твоят отказ тегне като блокирана сметка на съзнанието и мислите ми. О, моя бедна любов, лутаща се като отклонени оборотни средства! Изглежда ще бъда принуден да обявя на ликвидация чувствата си по твоята аналитична сметка към синтетичната й, наречена любов! О, само ако би направила справка в главната книга на моето сърце, ти би открила такъв голям фонд любов, който ще може да те премира през целия си живот. Но ти си замразена като заем за нередовни запаси. Превеждам ти моите последни прощални поздрави! На приносящия настоящия любовен ордер се заплаща 3% комисионна за услугата. Прилагам един лимитиран чек за безкасово изплащане на милиони целувки, които ти не ми даваш възможност да ти предам лично в твоя трезор. Твой вечен дебитор?
