Говорят си американка, французойка и българка. Американката казва: – Аз на моя като му казах той да чисти и да готви не го видях две седмици. После се върна вкъщи и всичко почна той да прави. Французойката: – Е, ми то и аз като му казах на моя, че той ще пере и готви и аз не го видях две седмици. После си събра багажа и си замина. Българката: – Аз, като му казах на моя, че вече само той ще чисти и готви и аз не го видях две седмици. На третата почнах да го виждам с едното око…
Младоженец разказва на приятелите си: – Тя е прекрасна! Впрочем – сега ще се убедите! В този момент влиза младоженката. Ушите й са като прилепи, кривите й зъби стърчат напред, очите й – монголоидни, косите й – като четка. Мъжете недоумяващо се споглеждат. Младоженецът забелязва това и казва: – Е, разбира се, ако не харесвате Пикасо…
– Докторе, докторе, какво ми има? – Успокойте се, това са най-обикновени хемороиди. – Хемороиди? На лицето? – Аааа, това Ви е лицето?!?
Стара мома-австралийка решила най-накрая да се омъжи. За целта се обърнала към агенция за женитби, която да й намери подходящ съпруг. Единственото условие, което поставила, било кандидатът никога преди това да не е имал сексуални отношения с жена. Скоро агенцията намерила подходящ кандидат. Сватбата станала. Преди първата си брачна нощ младоженката влязла в банята, а когато се върнала в спалнята, видяла, че съпругът й е изнесъл всички мебели от стаята. – Защо, скъпи? – недоумява жената. – Разбираш ли, скъпа, аз досега не съм правил секс с жена, но ако е същото като с кенгуро, то на нас ще ни трябва много място…
Учителят казал на учениците: – Всички олигофрени да станат. Никой не станал. По едно време станал Иванчо. Учителят попитал: – Защо стана? – Стана ми мъчно да стоите само вие прав и реших да ви правя компания.
Час в училище, учителката проверява домашните на децата, стига до Иванчо и го пита: – Иванчо, имаш ли домашно? – Имахме, ама баща ми го изпи!
Взимаш релса, круша, далекоглед, пинсета и кибритена кутия. Отиваш на брега на Нил. Излиза един крокодил и почва да те гони. Бягаш, бягаш, бягаш, той почва да те настига. Хвърляш релсата и ти олеква и набираш преднина. Той обаче пак те настига. Хвърляш крушата и тъй като крушата не пада по-далече от дървото, се качваш на дървото. Взимаш далекогледа, обръщаш го и като погледнеш крокодила, той ти се вижда мъничък. Взимаш го с пинсетата и го слагаш в кибритената кутия.
