Разговор между двама съседи: – Гоше, абе снощи през цялата нощ у вас свети. Да не си правил купонче нещо, а… и да си забравил да се обадиш? – Нема такова нещо, бе, Кире. Жената утре си идва от почивка и може да възникнат някой въпроси – защо толкова малко ток съм изразходвал, докато я е нямало…
– Стой, кой там! – Баща ти с дамаджаните! – Баща ми на място, дамаджаните при мен!
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. – Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. – Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: – Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? – Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума – купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: – Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. – Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
Доктор помолил своя приятел фотограф да го замести за малко в лекарския кабинет -Не мога,нищо не разбирам от тая работа,какво ще правя ако някой дойде? -Не се притеснявай,няма кой да дойде. Фотографът се съгласил, но както си стоял в кабинета изведнъж задъхан човек влиза. -Докторе,помогни голям проблем… -Какво става!? -Докторе, жената черна, аз съм черен, а бебето бяло. -Ей верно, голям проблем -замислено казал доктора. Ти мушка ли го? -Мушках го. -Вади ли го после? -Вадих го. -И пак го мушка и пак го вади. -Да-виновно казал пациента. -Какво си направил ти бе,ти си осветил бебето!!!
Попитали радио Ереван: – Можете ли да съобщите повече информация за кончината на Андропов? Знаете ли от какво точно е умрял? – Не знаем. Знаем само, че много е страдал по време на аутопсията
Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните и уж водят разговор с кукла с подвижна челюст, седяща върху коленете им), излиза за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано: – Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от средно-статистическите? Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка: – Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо… – Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!
Степени на пиянството: Първа степен – Седиш с баща си, пиете ракия и ти му казваш: – Аз тебе те познавам от някъде. Втора степен – Седиш със жена си и пиете ракия, по едно време й казваш: – Жена, хайде да ходим по курви. Трета степен – Обаждаш се на жена ти в десет часа и й казваш: – Жена, конференцията се проточи много и ще трябва да преспя при нея. Четвърта степен – Поръчваш си такси, влизаш и шофьорът те пита: – На къде, господине? – Тебе пък какво те интересува на къде. Пета степен – Качваш се в таксито, шофьорът те пита на къде, ти му отговаряш: – Към къщи. Шеста степен – Вървиш по улицата и се чудиш защо асфалта скача и те удря по главата. Седма степен – Седиш на бара, пиеш и по едно време викаш келнера и му казваш: – Келнер донеси вратата, че искам да си ходя!
Двама руснаци стоят пред супермаркет и спорят: – Този път ще вземем две. – Как две бе – оня ден взехме две и не ни стигнаха. Вземаме три. – Как три бе – вчера взехме три и ни остана. Вземаме две. – Не. Три. – Не. Две. – Три. – Две….. И след дълъг и припрян спор, решили да вземат две. Влезли в магазина и поръчали: – Един кашон водка и две репички…
Правят моэъчна операция на чалгаджийка. Лекарите отварят черепа и эяпват иэумени – вътре имало само едно опънато въженце. Всички се чудят какво да правят. Най-накрая решават да отрежат въженцето, режат го и… на чалгаджийката й клепнали ушите.
В генералния щаб се срещат двама генерали. – Изглеждате някак странно тази сутрин – казва единият – Да, наистина, за първи път откакто работим заедно, ви виждам без медали. Другият генерал поглежда към гърдите си и възкликва: – О, забравил съм да ги сваля от пижамата си!
