7072
Обява: "Изгубена е дамска чанта с особено важни документи. Моля, върнете я на адрес ХХХYYYZZZ, срещу прилично възнаграждение. P.S. Съгласна съм и на неприлично…"
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
Какво е войнишки секс? Отгоре войника, отдолу няма никой!
Вървял си слона из гората и изведнъж: – Ох, мама му дееба! – настъпил трън. Извадил го той и продължил. Още една крачка не направил и пак: – Ох, мама му дееба! – втори трън. Извадил го и продължил по пътя. След малко обаче пак изревал: – Мамицата им мръсна мравешка, пак са прокарвали телеграфна линия.
Седи Зайо Байо в гората и пише на лаптоп. Идва лисицата и пита: – Зайо Байо, какво правиш? – Пиша дипломна работа как зайците ядат лисиците. Лисицата съответно дълбоко се възмущава: – Зайо, това е поредната ти измишльотина! Какви ги разправяш! Зайо казва: – Ела в пещерата и ще ти покажа! Влизат в пещерата, излиза заекът и продължава да пише. Идва вълкът. – Зайо, какво правиш? – Пиша дипломна работа как зайците ядат вълците. Вълкът също се ядосва. – Абе, Зайо, не почна ли да поумняваш и да разбираш как стоят нещата? Заекът: – Ела в пещерата и ще се разберем! Влизат в пещерата, излиза заекът и продължава да пише. Идва мечката. – Зайо, какво става? – Пиша дипломна работа как зайците ядат мечките. Мечката почва да се пени: – Зайо, стига си ми разправял глупости! Престани! Омръзна ми от твоите глупости! И отново влизат в пещерата. Излиза заекът и продължава да пише. След това действието се пренася в пещерата, където лъвът дооглозгва последните кокали от мечката. Извод: Не е важна темата на дипломната работа, а кой ти е научният ръководител!