– Как в тая криза сте успели да запазите фермата си, без да се разорите? – пита случаен минувач. – Виждате ли онзи мъж там – посочва фермерът. – Той работи при мен, но понеже нямам с какво да му плащам, след две години фермата ще бъде негова. Тогава аз ще започна да работя при него, докато си я върна обратно.
Из новинарска емисия: – Имаме две новини: една добра и една лоша. Катастрофирал е автобус с адвокати и всички до един са загинали. Лошата новина е, че в автобуса имало три свободни места.
Един борец си хванал едно такси защото валял много силен дъжд. Изминали 300-400 метра и едно хубаво младо момиче маха на таксито да спре. Шофьорът казал: – Абе, дай да я качим тая, скив ква пичка е. – Ми, качи я да не я вали дъжда. Качили момичето. Седнала на задната седалка и се оказало че била без бикини. Шофьорът гледал, дървил се, червил се и по едно време не издържал и завъртял огледалото към бореца: – Глей кво става бе! – казал шофьорът. – Леле, от тоя дъжд съм станал като путка в главата! – завайкал се бореца.
Един слон стъпкал един мравуняк и мравките тръгнали да го бият. Качили се мравките върху слона, но той се търкулил на земята. Всички изпопадали, само една мравка останала на гърба му и останалите започнали да викат: – Удуши го Пешо… убий го! – Абе нещо ми се губи между пръстите!
Един отива на море сам, без жена си. След една седмица жена му получава телеграма: "Продай уредбата и ми прати 300 лева." Другата седмица пак: "Продай видеото и ми прати 300 лева". След още една седмица: "Продай телевизора и ми прати 300 лева". Другата година жена му отишла на море сама. След една седмица получил телеграма: "Пращам ти 300 лева, купи телевизор." След още една седмица: "Пращам ти 300 лева, купи видео"…
Съдия се обръща към един от свидетелите по бракоразводното дело: – Господине, вие женен ли сте? – Не, ваша милост, аз просто така си изглеждам…
Малката Марийка се прибира от училище и казва: – Мамо, днес Иванчо в междучасието ме целуна по устата! Майката, възмутена, но и учудена пита: – И как стана това? – Не беше лесно, но три съученички ми помогнаха да го държим.
На един кораб пътували студенти. По едно време корабът катастрофирал. На най-близкия остров оцелели само трима студенти – от МЕИ, от ВИАС и студент по биология. Намерили ги местните канибали и им казали: – Ще ви ядеме. – А, как така ще ни ядете. – В казана и после ще ви ядеме. – Да ама така няма да е честно. Трябва да ни дадете някакъв шанс. Мислили диваците, мислили и накрая един от тях казал: – Който ни преброи овцете, няма да го изядем! Студентите се зарадвали и поискали веднага да им покажат овцете… Повели ги диваците към върха на една планина и като го стигнали, от другата страна се видяло цяло поле пълно с овце! Седнал студентът от ВИАС, смятал размера на полета, размера на овцете и какво ли още не, но накрая се отказал и канибалите го изяли… Седнал после и студентът по биология, смятал откога има овце, с каква скорост се размножавали и т.н., но накрая и той се отказал. Изяли го и него… Седнал накрая студента от МЕИ, помислил малко и казал: – Вие имате 19 456 410 овце! – А, как позна, бе? – Много просто, броиш краката и делиш на 4.
Млад поет занесъл на Волтер своя ода, чието заглавие било "Към потомството". Волтер я прочел и казал на автора: – Добре, много добре… Но мисля, че няма да стигне до адреса…
