679
Питат радио Ереван: – Има ли надежда в България? – Разбира се… Във Външно министерство.
Питат радио Ереван: – Има ли надежда в България? – Разбира се… Във Външно министерство.
Годината е 1973. След поредният арабо-израелски конфликт, враждуващите страни най-после успели да постигнат едно твърде нестабилно примирие. По установената между зоните на влияние демаркационна линия започнали да се движат въоръжени патрули. Те обикаляли мълчаливо поверените им участъци, като се правели че не се забелязват един друг. Неочаквано на един от ключовите пунктове израелският патрул проявил силен интерес към колегата си египтянин. Той неотлъчно го следвал от своята страна на браздата, вперил в него подозрителен поглед. Египтянинът тактично се преместил, но след като израелецът продължил да го притеснява, той изразил възмущението си с думите: – Ты чего смотриш, разве египетского солдата не видел?!
Един млад лекар влиза забързан в моргата и спира пред един труп:– Имам чудесна новина за вас! Не ви е спрял пулсът, а моят часовник!
– Какво ти е мнението за днешната статия на Петров? – Пълни глупости! Отгоре на всичко ги е преписал от последната ми книга!
Върви си заека през гората целият в лайна. Среща го лисицата: – Кво е станало бе Зайо? – Бих мечката и ми се посра в ръцете… По-късно го среща Вълка: – Кво е станало бе Зайо? – Абе бих мечката и ми се посра в ръцете… Стига заека до хралупата си и на вратата го посреща едно от малките му, провиквайки се: – Мамо, мамо, ела да видиш – мечката пак си е избърсала гъза с татко…