1993
Блондинка отива на доктор и казва: – Докторе, аз май съм болна. – Защо, какво ви има? – Ами вчера гледах реклама за дамски превръзки, течността, която показаха там беше синя, а при мен е червена…
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
Учителката: – Иванчо, днес домашната ти работа е написана доста добре. Сигурен ли си, че никой не е помагал на баща ти?
Стандартна ситуация – съпруг се връща от командировка, съпругата е с любовник. Любовникът е на терасата. Мисли: „Какво да правя – да бях мушица, да не се забелязвам??“ Глас свише: Дръпни си х** и ще станеш. Така и направил младия любовник. И наистина се првърнал в мушица. Не му стига обаче и си казва: „Ех, сега да можех и да излетя оттук!“ Отново гласът свише: „Дръпни си *** още веднъж и ще излетиш!“ Така и станало – излетял от терасата и кацнал на тротоара. И пак мисли: „Сега ако можех да се превърна отново в човек..“ Дръпнал ГО! Гласът свише мълчи! Дръпнал отново! Гласът отново мълчи! Дърпа! Мълчание! Дърпа по-настървено! И тук гласът проговорил: – Млади човече, не стига че спите по време на моята лекция, ами и онанирате…