Пациент възмутено говори на лекар: – Докторе! Каква е тая огромна сметка, бе? Та ти ме лекува само две седмици…. – Мда, скъпи мой! Само ако знаеше, колко интересен е твоят случай и какво огромно изкушение изпитвах да доведа нещата до аутопсия, мисля, че нямаше да възразяваш изобщо за сметката си.
Шефът на хотела върви по коридора и чува от една стая пеене. Обажда се на рецепцията: – Вие връчихте ли сметката на клиента от 108-а стая? – Да. – А защо пее тогава? – Не пее той. Опяват го.
В училище: – Иванчо, колко е 7 по 12? – Не чувам нищо, господине! – Колко е 7 по 12? – Нищо не мога да чуя от тук, говорете по-силно! Даскалът се нервира: – Не ме мотай, дай си сменим местата да видиш. Сменят се и Иванчо от учителското бюро казва: – Господине, кога ще престанете да се промъквате вечер при сестра ми? Учителят: – Вярно, от този чин нищо не се чува.
Годишно събрание на земеделската кооперация. Доклад. Предложения. Гласуване. Овации. Накрая водещият пита: – Има ли някакви въпроси? Отзад се надига Вуте: – Сакам да питам дека е житото? Настава смут – крясъци, шамари, счупени столове… След една година: събрание, доклад, овации… – Има ли някакви въпроси? Нане се надига тоя път: – Сакам да питам дека е Вуте, дека лани пита за житото?
По време на снимките на филм режисьорът казва на главната героиня: – А сега трябва да скочите от ей онази скала. – Ами ако се убия? – Няма страшно, това и без това са последните кадри, които трябва да заснемем.
Демокрацията ни донесе светлината в края на тунела. Мамка му и тунел… изобщо няма край!
Лекар ругае пациента си: – Вие сте абсолютно недисциплиниран и безотговорен човек! Не си вземате лекарствата, пиете, пушите, търчите подир жени и на всичко отгоре се чувствате добре!
