3679
– Скъпи, ще си спомняш ли за мен, когато умра? – Разбира се, скъпа, нали знаеш какъв съм злопаметен.
– Беше ли на зъболекар? – Бях. Извади ми зъба. – А сега не те ли боли? – Не зная. Той остана при зъболекаря.
Вярвам в две неща: Първо във Възкресение Христово,защото всеки път ми се оправдавате че не си знаете уроците защото бабите ви са умрели и нямало как да ги нучите, пък на следващия ден ги срещам на улицата живи и здрави… и второ, че човекът е произлязъл от маймуната, защото вие всеки път когато имаме час се държите така! Учителка по история
Разпоредителка в кино отива на зъболекар. – Кой зъб ви боли? – пита лекарят. – Балконът, ляво, място номер три.
– Сто мили в час? – изненадва се шофьорът. – Та аз се движех със скорост не по-голяма от петнайсет мили в час! – А може би ще кажете, че изобщо сте стояли на едно място? – ехидно пита полицаят. – Ами да! Практически направо бях спрял! – Чудесно! Глоба от сто долара! – За какво? – За спиране на непозволено място.
Гарабед и жена му в съда: – Господин съдия, тя ми счупи кура! – Има ли свидетели? – Какви свидетели? Да извадя да ви покажа! – Не може, отлагаме делото, докато се яви свидетел! След 2 месеца: – Господин Киркор, какво знаете по случая? – Седя си аз една вечер в кухничката. Прозорецът беше отворен, и гледаше към блока в който живее Гарабед. Има-няма 200-300 метра. Изведнъж се чу: "Тря-я-я-я-с", и замириса на счупен кур!
Учението е завършило. Сърдит сержант се отправя към редника: – Какво става с теб? Стърчиш прав като дърво, когато от теб до въображаемия противник има само сто метра! – Да, ама аз стоях зад въображаема скала, висока десет метра!