4196
Постъпката й не се поддава на никакви препятствия и тя извършва подвиг,като му взема пушката и му отнема мъжествеността. Из съчинение върху "Немили-недраги"
Катаджия спира автомобил за проверка. От автомобила излиза човек, който едва се държи на краката си. Катаджията: – Оппа! Май нещо си пил, а? Я духни тука в уреда! Шофьорът мълчаливо бърка в джоба си и подава сто лева. – Такааааа… Я духни още веднъж! Шофьорът подава още петдесет лева. – Не толкова слабо, бе! Духни силно, както първия път!
Новобранец се оплаква: – Господин ефрейтор, погледнете само каква униформа са ми дали: панталоните до коленете, ризата до пъпа, ръкавите и те до коленете, ботушите, като ски… Ефрейторът с назидание: – Всичко е наред. Ти си още млад, не разбираш, какво е службата. А истинският войн трябва само с външния си вид да всява страх у врага!
Класическа ситуация – Трабант се удря в голям черен Мерцедес. Шофьорът на Трабанта е в ужас, но решава, че така и така е мъртъв, поне да си направи кефа. Изскача от колата, вади една манивела от багажника и започва да троши Мерцедеса. Чупи стъклата, огледалата, изкривява ламарините… Накрая оглежда, какво е направил, сяда в Трабанта и си заминава. В Мерцедеса седят две мутри. Единият с мъка затваря провисналото си чене и казва: – Ебаси, а представяш ли си, кво щеше да стане, ако ние го бяхме ударили тоя…
Младоженци. Първата сутрин след брачната нощ мъжът, прегладнял, пита: – Скъпа, какво има за закуска? – Секс, мъжо – казва жената. И мъжът, нали е младоженец, зарадвал се на закуската. На следващата сутрин: – Скъпа, какво има за закуска? – Секс, мъжо. И така цяла седмица. На осмия ден жената се събужда и гледа – мъжът й, съвсем гол, седнал и се грее на парното. – Какво правиш? – учудила се тя. А той: – Топля ти закуската.
Човек тича след набиращия скорост претъпкан догоре автобус. Крещят му: – Зарежи го бе! Ето идва още един! – С удоволствие, но аз съм шофьорът на този автобус.
Старшината пита: – Редник, бръснахте ли се днес? – Тъй вярно! – Следващия път стойте по-близо до бръснача!
– Как беше на морето? – Какво да ти кажа… Същото, като на работа. Седиш, дремеш и чакаш да дойде време за ядене…
Щирлиц пише с боси крака на пищещата си машина и си мисли: "Нека сега Гестапо намери някой с такива отпечатъци на пръстите…"
– Иванчо, защо на диктовката имаш точно същите грешки като Марийка, с която стоиш на един чин? – Защото с нея имаме една и съща учителка, госпожо.
Сръбска и натовска ракета се срещат над Югославия. Сръбската заговаря другата: – Чакай малко, колежке! За къде бързаш? Дай да идем да се почерпим нещо! – А, не мога! Бързам за Белград! Но сръбската ракета била много убедителна и най-накрая двете заседнали в едно заведение. Някъде след полунощ натовската ракета вече фъфлеща казала: – Ами аз май е крайно време да тръгвам! Само да можех да си спомня за къде бях тръгнала… Белград ли беше…? София ли беше…?