Седят си Мюлер и Калтенбрунер в един бар и си говорят. По едно време Мюлер казва: – Сега Щирлиц ще влезе и ще си поръча една водка. По това ще го познаеш, че е руски шпионин. Влиза Щирлиц, вижда ги и казва на бармана: – Айн шнапс, бите. Поглежа Мюлер и Калтенбрунер, показва им среден пръст и им казва: – На-а-а-а-а-а!
Internet все ни свързва ала БТК ни дели, ако ще и с модем Motorola да си. [по Васил Найденов]
Железопътна катастрофа. От релсите е излязъл специален влак с депутати. Пристига спасителен отряд и намират всички депутати погребани от местните жители. – Какво стана, бе? Всичките ли бяха мъртви? – пита шефа на отряда. – Да! Е, някой се опитваха да ни убедят, че са живи, ама нали ги знаете депутатите – винаги лъжат…
Една жена дала обява за запознанство: "Търся мъж – непиещ, непушач, да не ходи по жени, с цел – брак". На другия ден се звъни на вратата й. Отваря – а там някакъв тип, пиян като кирка, с цигара в уста. – Какво искате? – Ами дошъл съм за обявата. – Пиете ли? – Редовно. – Пушите ли? – По две кутии на ден. – А по жени ходите ли? – Всяка вечер с различна! – А защо си дошъл при мене тогава, като бях писала точно обратното в обявата? – Дойдох да ти кажа да не разчиташ на мен.
Професор по математика изнася лекция. Той пише на дъската формула след формула в бързо темпо. По едно време казва: "От тук очевидно следва…" и изписва формула, нямаща нищо общо с която и да било от предишните. След момент се умълчава и изпада в дълбок размисъл. После напуска аудиторията. След 15 минути се връща сияещ: – Аз бях прав! Това наистина е очевидно!
Заседават новите собственици на зоологическата градина. Единият предлага: – Няма да е зле да пуснем гондола в голямото езеро с лебедите! – Да пуснем две гондоли! – съгласява се другият. – Мъжка и женска!
– Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година. Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам – свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре – топло, уютно – в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка. – Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин! – Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: "Може ли да се постопля при вас другарю – изгубих се в бурята, умирам от студ". А той каза само "Вън!" … а очите му добри, добри…
Иванчо пита баща си: – Тате, кой ебе бе? Който е отгоре или който е отдолу? Баща му отговаря: – Който е отгоре. Що питаш? – Малеей, да знаеш вчера мама как скъса комшията от ебане…
