8673
При мен не може да се преписва нито на писмен, нито на устен изпит! Доцент от УНСС
Иванчо се връща от училище и пита баща си: – Тате, вярно ли е, че човекът е произлязъл от маймуната? – Ти да, но аз не.
Един мъж се прибира посред нощ. Влиза вкъщи и се опитва да обясни на жена си, защо е закъснял: – Жена,… аз… Жената: – Знам, знам, имали сте събрание, после си чакал трамвай, рейс и докато дойдат…. е закъснял си. Голяма работа! На другия ден мъжът пак закъснява: – Жена, аз… Жената: – Знам, знам имали сте банкет, не са работили телефоните и не си могъл да ми се обадиш, после рейс, трамвай… е закъснял си. Голяма работа! На третия ден мъжът пак закъснява. Влиза, целият в червило, от джоба на сакото му висят бикини… Жената: – Скъпи, къде беше? Мъжът: – Ти си умна жена, ще измислиш нещо.
Седят двама и се черпят. Единият взел да откровеничи: – Помниш ли, че тебе в старият квартал те обраха? – Помня. – Аз имах пръст в това. А спомняш ли си, че те съдиха за измама? – Спомням си. – Пак аз се бях намесил. Тогава вторият му казва с досада: – А помниш ли, че ти се роди син преди две години? – Помня. – Е, тогава аз се намесих…
Сър Джон се прибира късно вечерта от клуба и заварва Милейди в леглото с непознат. Излиза от спалнята смутен, отива до камината, откачва сабята си и се връща обратно в спалнята. Чува се писък. Сър Джон излиза от стаята и се обръща към дотичалия иконом: – Алфред, повикайте линейка за младия господин, и моля ви… донесете тирбушон за Милейди.
– Кубинците съдят САЩ за 121 млрд. долара пропуснати ползи. – А имат ли шанс да спечелят делото? – Имат, ако първо осъдят и обесят Фидел Кастро за пропуснати години.
Барабанист и басист направили оркестър.Започнали работа в ресторант. След няколко дена работа, барабаниста казал: – Абе колега, излез отпред и чуй как е общото звучение! Барабаниста ударил здраво барабаните и вдигнал саунда. А басиста замислено се ослушвал пред сцената. – Е, как е, ставаме ли? – попитал барабаниста. – Хм, така си и мислех. Само барабани се чуват!
Майор Михов – виден държавен герой, посещава един ден класа на Ванчо. Учителката, страшно поласкана, дава следната задача на дечицата: – Деца, нека всеки да напише кратко съчинение, където да фигурира името на Майор Михов и всички думи в изречението да започват с "м"! Започнали да творят децата и след малко започнали да вдигат ръчички за участие. – Кажи, моето момиче! – казала учителката на най-напористата девойка. Момиченцето се изправило и започнало: – Москва! Манифестации! Майор Михов минава с много медали! Майор Михов бил страшно поласкан, а учителката похвалила детето. Друг напорист ученик бил вдигнат и започнал: – Милано! Мафията моли майор Михов за милост! Милост, майор Михов, милост! Майор Михов направо изпаднал в екстаз! И други дечица казали своите творения, но учителката така и не искала да посочи Ванката, който бил не по-малко напорист от останалите. Накрая майор Михов казал: – Вдигнете го, моля ви, и това момче, нека да го чуем! Станал Ванката и започнал: – Мизия! Мараня! Минарета! Малък миндер, много мухи! Майор Михов млящи мазен минет на Мустафа Манаф, Мустафа Манаф мърмори: Машалла, майор Михов, машалла!