Престарял лорд седи в ресторанта на своя клуб и задълбочено чете "Таймс". Съседът му по маса дълго го гледа и накрая не издържа: – Простете, казват, че вчера сте погребали жена си. Какво се случи с нея? – Тя, знаете ли, умря – измърморва лордът, без да се откъсва от вестника.
Мъж влиза в банка и вика: – Всички на земята, това е обир. След малко: – Всички ли сте на земята, защото съм си забравил очилата?
Вярвам в две неща: Първо във Възкресение Христово,защото всеки път ми се оправдавате че не си знаете уроците защото бабите ви са умрели и нямало как да ги нучите, пък на следващия ден ги срещам на улицата живи и здрави… и второ, че човекът е произлязъл от маймуната, защото вие всеки път когато имаме час се държите така! Учителка по история
Двама лекари седят в коридора на болницата и наблюдават, как към тях се движи човек с присвити колене и ръце навряни между краката, който прави странни гримаси. Първият доктор: – Гледай, гледай, какво прави артритът от хората. – Какъв артрит, това си е церебрална парализа. – А, не, не съм съгласен, типичен артрит си е! – Аз съм твърдо убеден, че е церебрална парализа! Докато те спорят, човекът се приближва с мъка до тях и шепне: – Извинете, къде е тук тоалетната…
Атомен физик се прибира позакъснял у дома и жена му го пита: – Къде беше досега? Закъсняваш вече с няколко часа! – Ох, остави се жена, много тежък експеримент правихме и отне много време. След като се нахранили си легнали и в момента в който жена му угасила лампата се нахвърлила срещу него с юмруци: – Ах ти, мръсник, мене ще лъжеш! Казвай веднага къде си бил! Казвай защо не свети тази вечер в тъмното…
Вози се някакъв селянин в един претъпкан трамвай, а до него един огромен куфар. Един възмутен гражданин му казва: – Господине, моля ви преместете си куфара защото пречи на хората! Но онзи не му обръща никакво внимание. Гражданинът повтаря по-силно: – Господине, моля ви, разкарайте си скапания куфар! Но онзи пак нулево внимание. Накрая гражданина се вбесява и изхвърля куфара през прозореца и казва весело: – Какво ще кажеш сега, а? А селянинът му отговорил спокойно: – Куфаро не беше мой!
– Човешко е да се греши… – така командирът на поделението започна издалече разговора със съпругата на сапьора.
