345
Свидетел пред съда: – Председателят на текезесето вършеше големи злоупотреби: раздаваше храна на партийните секретари, а ощетяваше другите животни.
Свидетел пред съда: – Председателят на текезесето вършеше големи злоупотреби: раздаваше храна на партийните секретари, а ощетяваше другите животни.
Две мутри се разхождат из Лувъра и си говорят. – Братче стига сме се мотали бе. Нали требваше подарък за шефа да купуваме. – Сега бе, сега, чакай малко. Я виж тая картина харесва ли ти? – казва другия и посочва една картина на Ван Гог. – Ми става бе! – отговаря другия. Викат те шефа на музея и го питат за цената. – Не се продава! – отсича той. – Аре не се прай на девственица бе. Сичко се продава, казвай колко! Шефа назовал една страхотна сума, като мислел, че ще се откажат. Мутрите обаче вадят и плащат в кеш. Изрязали картината от рамката, навили я на руло, сложили и една панделка и първият казва: – А така брато, картичка купихме, давай сега да ходиме да избираме подаръка, че стана утре!
Учителят пита Иванчо: – Можеш ли да ми дадеш исторически пример за пълен неуспех? – Да! Христофор Колумб. – Защо? – Защото не знаел къде отива, като пристигнал, не знаел къде е попаднал, а когато се върнал, не знаел къде е бил!
За протестиращите Един организатор на друг организатор: – И аз организирах протестен митинг – Как ? – С призив по Интернет „Да се съберем и ние глупаците за да протестираме“ – Сигурно никой не дойде ? – Препълниха площада – Как така ?! – Дойдоха да видят кои са глупаците !
Посетител на ресторант към оркестъра: – Момчета, вие изпълнявате ли желания на клиентите ? – Да, разбира се. – Тогава защо не седнете да си починете за 1-2 часа.
Един овчар си пасял овцете и си дъвчел един стрък трева. От планината се чул някакъв глас: – Иване-е, крадат ти жената. Овчарят започнал да бяга. Падал, ставал, търкалял се. После се спънал в един камък, ударил си главата в друг и казал: – Абе, аз защо бягам? Нито съм Иван, нито съм женен?!?
– Аз направих нещо, което трябва да ти кажа – започва да се обяснява адвокат на съдружника си. – Аз, аз, аз… Вечно "аз" казваш! Че не сме ли съдружници? Би могъл поне веднъж да кажеш "ние"… – Ами дoбре, щом искаш така да го кажа: Ние сме забременили секретарката.