Изпит в университета. Професорът пита: – Въпрос за отличен – как се казвам? Гробно мълчание сред студентите. – Въпрос за много добър – какъв цвят е учебникът? Пълно мълчание. – Въпрос за добър – по какво сте на изпит? От задните банки се чува приглушен шепот: – Един лесен въпрос не зададе до сега!
В травматологията разговарят болните целите в гипс. – Ти как пострада? – Натресох се в един гараж. – Колата, разбира се, е на сол? – Не, аз се прибирах пеша.
Щирлиц вървеше по коридора. Изведнъж нещо го тресна с всичка сила по гърба. Щирлиц се просна на пода. Надигна се, огледа се – нямаше никого. "Сторило ми се е!" – помисли си Щирлиц.
На погребение един мъж плаче неудържимо. Питат го: – Какъв ви беше покойникът? – Длъжник.
Заводите Форд в Детройт. В кабинета на шефа влиза човек и крещи: – Еврика! Толкова години работя по този електродвигател и ето накрая го направих. Пристигам тук от Ню Йорк със собствения си електромобил! – И колко ви струваше пътуването? – пита шефа. – Четири хиляди и седем долара. Седем долара за електроенергия, а останалите за удължител.
– Докторе, започнал съм да ставам сомнамбул. Разказват ми, че ставам нощем и страшни неща правя в съня си. А пък аз нищо не помня. Какво да правя? – Ами като начало започни да разпръскваш кабърчета около леглото си…
Срещат се двама стари приятели след дълга раздяла. Побъбрили си за това-онова… от дума на дума станало въпрос и за ежедневните им радости и грижи. Гарабед попитал ей тъй, с участие: – Киркоре, извинявай, братле, ама колко си докарваш месечно? – Ее, няма какво да крия – 130… и нещо отгоре… Ами ти? – А, аз съм малко по-добре от теб – 140… и нещо отгоре… – Като си говорим за тия проблеми… да знаеш какво прави нашият приятел – професора, Агоп? – сетил се Гарабед. – Отдавна не съм чувал нищо за него! – Ох, завалията… той е много зле! Получава 450… и нищо отгоре!
