Пациент възмутено говори на лекар: – Докторе! Каква е тая огромна сметка, бе? Та ти ме лекува само две седмици…. – Мда, скъпи мой! Само ако знаеше, колко интересен е твоят случай и какво огромно изкушение изпитвах да доведа нещата до аутопсия, мисля, че нямаше да възразяваш изобщо за сметката си.
– Защо не се ожените, Холмс? – Защото, Уотсън, това създава купища проблеми. Ето ви например една логическа задача: на едната врата на къщата ви лае кучето и иска да го пуснете, а на другата чука жена ви, която си е забравила ключа и иска да й отворите. Кого ще пуснете в къщата по-напред? – Ами жена ми. – Неправилно, Уотсън. Трябва да пуснете кучето, защото то ще спре да лае като влезе.
Един скелет излязъл от гроба си. Понеже не знаел кой век и коя година е, отишъл да попита в "Софийския Университет". Видял той една студенка, приближил се към нея, и я потупал по рамото. Обърнала се тя, чул се пронизителен писък: – А-а-а-а-а! И студентката отпрашила на където й очите видят. Отчаян от тази случка, скелетът отишъл да попита в "Медицинския Университет". Пак видял една студенка, приближил се към нея, и я потупал по рамото. Тя се обърнала и с висок глас му извикала: – Абе, я се махай, бе простак такъв! Още по отчаян, скелетът отишъл да попита в "Техническия Университет". Отново видял една студенка, приближил се към нея, и я потупал по рамото. Тя се обърнала, чул се пронизителен писък: – А-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а! И скелетът отпрашил на където му очите видят…
В ресторанта сервитьорът пита: – Кафе или чай? – Кафе. – Не познахте, имаме само чай.
– Имате ли някаква работа за мен? – разпитва безработен човек в строителна фирма. – Може и да се намери… Какво сте работили преди да останете без работа? – Занимавах се с политика. Бях министър. – И вие смятате, че в строителството има работа за бивши министри? Питам ви, какво може да прави един министър в строителството? – Мисля, че бих могъл да правя първата копка на всяка нова сграда…
Бях малък и минавах покрай къщата на чичко Ленин. Оттам се носеше апетитна миризма на кюфтета. А аз – гладен, гладен… Срам не срам, звъня на вратата. Излиза чичко Ленин с престилка и вилица в ръката. – Чичко Ленин може ли едно кюфте, много съм гладен? – Да се махаш оттук! А очите му излъчваха ли излъчваха доброта…
Сервитьорът подава сметката на един от клиентите си. Той я разглежда известно време и казва: – Ако ви възложат преброяването на жителите на нашия град, вие ще ги изкарате няколко милиарда!
Военен преподавател обяснява на войниците новите достижения на техниката: – Американците са измислили нов вид патрони – без гилзи! Сега се опитват да изобретят и пушка за тях.
– Келнер, донесете ми, ако обичате, телефонният указател на града. Искам да намеря един адрес. – Съжалявам много, господине, но ние нямаме телефонен указател. Вземете книгата за оплаквания. Там има почти всички адреси на жителите на града.
