4100
Къртиците са слепи,но имат силно развито зрение.
– Коя е тази солидна дама? – Певица е. Преди години работеше в цирка. Пееше в клетката с лъва. – И защо вече не пее? – Намеси се дружеството за защита на животните.
Новост за домакините: революционно ново изобретение, чудо на техниката! Измислена е перална машина, която след изпиране връща точно толкова чорапи, колкото сте пуснали в нея!
Разчуло се из гората, че заека оправил мечката. Това заинтригувало вълка и един ден той го сгащил: – Казвай как го направи! – Много просто – навих парче едра шкурка на оная си работа. На другия ден вълка отново причакал заека, но в ужасно настроение: – Ти защо не ми каза от коя страна се слага шкурката бе?
– Тате, тате, какъв беше цвета на комунистите? – Остави ме сега… – Ама тате, какъв им беше цвета на комунистите? – Не ме разсейвай бе, работя. – Ама кажи бе, тате, вярно ли били червени? – Какви ти червени бе, в сравнение със сегашните направо златни бяха!
Отива един социолог-сексолог да чете лекции пред войници: – …и в заключение ще кажа, че има три основни групи, при които изневярата е особено изявена: Това са на първо място моряците, после идват хората на изкуството и накрая са военните. Става един капитан и казва: – Ама господине, айде моряците как да е – те месеци наред не помирсват женско, и ония разните там артисти и без това са си чалнати, ама защо военните? Ето аз например вече 17 години съм женен и досега друга булка не съм пипал. Става и полковника: – Ей заради такива капути сме на трето място!
Мъж се прибира вкъщи и носи папагал. – Какъв е тоя папагал? – пита жена му. – Купих го от един търг. Платих за него 200 лева. Представяш ли си, искаха да го купят още десет човека. Обаче аз дадох най-добрата цена. А най-интересното е, че дори не знам дали е говорящ или не… – Как не знаеш дали съм говорящ, бе? – обажда се папагалът. – А кой според теб наддаваше на търга?
Оптимист и песимист си говорят за положението в страната. Оптимистът, явно вече разочарован, казва: – Както е тръгнало, май всички ще стигнем до просия. Песимистът: – Да просим? А от кого?
Тристан Бернар решил да изпрати на няколко приятели билети за своя пиеса, която не била приета възторжено нито от критиката, нито от публиката. Към всеки билет Бернар добавил бележка със следния текст: "Елате въоръжен, защото мястото е пусто!".
Вървели Петка и Чапай през нощта и стигнали до една река с мост. – Чапай, – казал Петка – ще знаеш, че сто на сто белите пазят моста. Дай да минем през реката. – Петка-а-а, Петка, на теб само бели ти се привиждат. Прави каквото искаш, аз минавам по моста. Минал Чапай по моста и белите естествено го хванали. – Пол? – попитал командира им Чапай. – Женски. – отвърнал Чапай. – Как женски бе, виж какъв голям мъж си. Пол? – Женски. – Абе как така женски бе, виж какви големи мустаци имаш! – Путка съм аз, путка-а-а-а, хубаво ми викаше Петка да минем под моста…