Журналист прави анкета на хората от третата възраст. Той среща мъж с набръчкано лице, прегърбен, с треперещи ръце и доста отпаднал вид. – Спазвали ли сте някакъв режим през живота си, за да доживеете до вашата възраст? – пита го журналистът. – Не, не съм. Пуша по три пакета цигари на ден, пия половин литър уиски всяка вечер и си лягам след полунощ… – Това е необикновено постижение… И на колко години сте? – На тридесет и пет.
Въпрос към радио Ереван: – Може ли да се оправи колежка в работно време? – А в кое друго време?!
Мутра влиза в аптека. – Какъв хляб имате? Аптекарят учудено: – Ама тук е аптека какъв хляб? – Смееш да ми противоречиш? – и го смлял от бой. На следващият ден мутрата пак идва. – Какъв хляб имате? – Казах ви вече, че не продаваме хляб. – Ооооооо! – и още по як пердах. На третия ден още при появяването на мутрата аптекарят започва да вади хляб изпод тезгяха. – Ето "Добруджа", ето "Стара загора". Имаме ръжен, типов, франзели… – Хляб има вече във всички аптеки. Покажи киселото мляко.
По времето на училищните бригади три учителки се прибират от полето по безлюден междуселски път. Настига ги шофьор и спира за да ги качи на стоп до селото. Първата отказва. Отказва и втората. Третата решително се качва. Шофьорът потегля и пита учителката защо другите две учителки са отказали да ги повози. – Първата е историчка. Тя живее още в миналия век и има остарял мироглед. Втората е географичка. Тя ще се ориентира в пресечената местност и ще се прибере пеша. А аз се качих, защото съм математичка и предпочитам двайсет сантиметра пред два километра.
Съдията съобщава на подсъдимия, че е оправдан. – Какво означава това? – пита подсъдимия. – Това ознчава, че сте свободен, понеже няма достатъчно доказателства, че сте обрали банката. – Слава Богу! Значи мога да задържа парите?
Един човек отива при личния си лекар и казва: -Докторе,имам хемороиди! -Така ли,къде?
Срещат се двама бивши колеги от ВИТИЗ и споделят, кой до кьде е стигнал в развитието си. Единият бил вече станал известен артист, докато другият едва сега получил малка роля: – Е, не е нещо особено: в един момент излизам на сцената и казвам "Белгуев! Дрьж ми шпагата!" – Малее, като те помня, какъв смотаняк беше, ти няма начин да не се обьркаш! Ще вземеш да кажеш "Белхуев" и ще станеш за резил! Разделили се, ама на нашият човек му се свило сьрцето. Почнал да си повтаря наум "Белгуев,дрьж ми шпагата… Белгуев,дрьж ми шпагата… Белгуев, дрьж ми шпагата…", та белким не се заплете. Дошьл денят на премиерата. Долу на първия ред в очакване го гледал бившият му колега. Завесата се вдигнала и нашият излязъл на сцената: – Белгуев! – доволен от успеха си, той погледнал право в колегата, – Дръж ми хуя!…
Проверка в поделение. Командирът развежда генерала, криейки очите си с ръка. Генералът е възхитен от чистотата. – Ммм, забележително. Кой отговаря за чистотата на плаца? – Сержант Петров. – Браво! Продължават огледа. В столовата също блести. – Кой отговаря за чистотата в столовата? – Сержант Петров. – Юнак! Навсякъде всичко е изрядно и за всичко отговаря сержант Петров. Накрая генералът поръчва да му се яви въпросния сержант. – Браво сержант. Обявавам ти благодарност! – Благодаря, г-н генерал. А вие си закопчайте най-горното копче на униформата, ако обичате. – Ти ли ще ми кажеш бе, сержант!? Командира си маха ръката от лицето – окото му е синьо – и шепне на генерала: – Г-н генерал, сержант Петров никога не повтаря по два пъти…
