На генерал му се родил внук. За да разбере на кого прилича, той изпратил в родилното своя адютант. Връща се той и радостно казва: – На вас! – Браво! Разказвай подробности! – Ами внучето ви е плешиво, бузесто, от нищо не разбира и през цялото време крещи.
Знаете ли ли какво представлява микробетона, от който строят жилищата на БОДК? Това е 80% бетон и 20% микрофон.
Ето какво би казал Цезар, ако днес беше жив и се хранеше в ресторант. – Дойдох, видях, но не победих. Все още чакам келнера.
Вървял си заека из гората и срещнал медената питка: – Здравей, медена питке! – Разкарай се бе, боклук такъв! След малко лисицата и тя срещнала медената питка: – Я каква хубава медена питка! – Ебати тъпата лисица… И така цял ден, медената питка напсувала всичките животни. Те решили да се оплачат на лъва: – Абе лъвчо, медената питка ни псува наред всичките, няма ли да направиш нещо? – Вие сте големи глупаци бе, това е таралежа – утре ще ходи войник.
Катаджия отивал на работа, обаче навън валяло, студено… Стоял на пост, минавали малко коли, той направо замръзнал и се прибрал вечерта бесен като куче. Казва на сина си: – Донеси си бележника! Изплашил се синът и отишъл при майка си: – Имам двойка, какво да правя? – Дай тук бележника. Донесъл го синът, тя сложила вътре 20 лева и момчето го занесло на баща си. Отворил го той: – Ох, слава богу! Поне в къщи всичко е наред!
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
На един генерал му се родил внук. Той изпраща адютанта си да го види. Задъхан адютантът се връща и докладва: – Цялото прилича на вас, господин генерал: плешиво, бузесто, нищо не разбира и си дере гласа.
Иванчо се завръща вкъщи след първия учебен ден и още от вратата се провиква: – Мамо, татко, аз вече мога да пиша! – Какво можеш да напишеш? – Откъде за зная? Нали не мога да чета!
