6629
Цените са като децата. Растат…
Цените са като децата. Растат…
Мюлер си вървеше по коридора, когато ненадейно нещо твърдо се опря в гърба му. – Пистолет! – помисли си Мюлер. – Близо си, сладур… – помисли си Щирлиц.
Май живееш през 2004-та година, ако… 1. Без да искаш въвеждаш паролата си в микровълновата печка. 2. Не си играл на белот или пасианс с истински карти от 10 години. 3. Имаш списък от 15 тел. номера за да се свържеш с тричленното си семейство. 4. Пращаш e-mail на човека на съседното бюро защото било по-лесно. 5. Обяснеието ти защо не се виждаш със съучениците си е това, че им нямаш е-mail адресите. 6. Когато се прибереш в къщи след работа все още отвръщаш на телефона в бизнес маниер. 7. Когато се прибереш в къщи след работа се опитваш да излезеш с 0 за телефонна централа. 8. От години работиш на поне две места. 10. Разбираш, че си напълно излишен по новините в 10:30 часа. 11. Шефът ти даже не разбира какво правиш, но продължава да крещи. А истинските клишета са: 12. Докато четеш този списък се усмихваш и кефиш. 13. Докато четеш този списък си мислиш на кой точно да го препратиш. 14. Получаваш това от приятел с когото не си се виждал от година и единствените ви връзки са препращане на такива глупави смешки. 15. Прекалено си бил зает за да забележиш че, не е имало номер 9! 16. Току що скролна и видя, че няма номер 9! И на всичко отгоре се смееш самодоволно на себе си!
Карал си един човек трабантчето, но ненадейно му отказали спирачките и се натресъл отзад на един чисто нов мерцедес. Излизат от него пет глави и шефът им почва: – Ей сега си написа смъртнта присъда! Ше те убием бе, ей! Човека ги погледнал и казал: – Недейте така бе, хора! Вие сте пет а аз един. Шефът на борците се замислил и казал: – Иване, Пешо, минете от него и да заформяме търкала!
Един мъж все ходел с много тесни обувки и един ден неговите приятели го попитали: – Абе защо не си купиш обувки, които да ти стават? – Как да ви кажа… то е дълга история. Имам грозна жена, която по цял ден ми мърмори. Тъщата живее при нас и тя мърмори. Децата все създават проблеми… – Това какво общо има? – Ами единствената ми радост е като се прибера вечер, да си сваля обувките…
Щирлиц рови в секретния архив на Гестапо. Изненадващо влиза Мюлер: – Щирлиц, какво правите тук? – Амии, чакам трамвая! – Аха. Мюлер си тръгва, но съмнения започват да го преследват. Връща се в архива, но Щирлиц вече го няма там. "Сигурно е минал трамвая" – мисли си Мюлер.