51
В горите живеят гарги, синигри и други подобни врабчета.
Една компания наркомани решили да отказват дрогата. Разбрали се да си направят купон в един от тях, но без наркотици. Домакинът приготвил всичко за купона, но не се стърпял и решил да се боцне за последно. За да не се издаде пред приятелите си написал на едно листче: "Кой е?" за да знае какво да говори когато се звънне на вратата. Надрусал се яко и по едно време се звъни. Той отива до вратата и казва: – Кой е, въпросителен. Отговарят му: – Ние сме запетайка твоите приятели точка.
Девойка влиза в казино и иска да заложи голяма сума на едно число. – 22. – Госпожице, това не е разумно. – 22. Пада се 22. – Всичко отново на 22. – Госпожице, ще загубите всичко! – 22. Отново се пада 22. – Всичко пак на 22. – Госпожице, това е направо самоубийство! – 22. И отново топчето спира на 22! Крупието е шашнато: – Госпожице, откъде разбрахте? – Всичко е много просто: Аз пристигнах днес със самолет Боинг 777, номерът на билета ми беше 777, возих се до хотела с такси с номер 777, в хотела ми дадоха стая 777, когато се разхождах по улицата видях вашето казино със светещи три седмици. Тогава разбрах, че е настъпил моят час, събрах трите седмици и се получи 22.
Лягат си Раиса и Михаил Горбачови да спят. – Ех, Миша, Мишаа… ти някога сигурно не си си и мечтал да спиш с жената на председателя на СССР!…
По време на спектакъла актьорът почувствал, че му се отлепа брадата и казал на партньорката си: – Извини ме, скъпа, някой ме вика. Той изтичал зад кулисите, но тъй като гримьорът го нямало там, актьорът свалил брадата си и вече без нея излязъл отново на сцената. – Кой беше? – попитала партньорката му. – Бръснарят!
Мутри си спретнали купон. Едната от мутрите довела и жена си. Естествено, разговорите се въртели около насилието, наркотиците и прочие. Накрая жената не издържала: – Абе, вие не можете ли да говорите за нещо по-културно? Миг мълчание, и един се обадил: – Помните ли как го пребихме оня, в лицето беше станал като картина на Пикасо… – Добре, добре – прекъснала го изнервена дамата – я по-добре някаква музикална тема! Пак кратко мълчание, и се обажда друг: – А помните ли колко наркотик пренесохме в онова виолончело? – Абе, вие не можете ли да говорите за нещо чисто и възвишено? След кратко смущение се обажда трети: – А помните ли как го очистихме оня на Витоша?
Иванчо казва на баща си: – Тате, пак те викат в училише, счупих едно стъкло. – Господи! Колко стъкла има?! Това училище ли е, или някаква оранжерия!