11866
– Чух, че правиш пари от Интернет. – Да, открих виртуален хотел. – Хотел? Че в него нито може да се живее, нито да се спи, нито да се яде. За какво взимаш пари тогава? – За вход и за изход.
– Чух, че правиш пари от Интернет. – Да, открих виртуален хотел. – Хотел? Че в него нито може да се живее, нито да се спи, нито да се яде. За какво взимаш пари тогава? – За вход и за изход.
Противно на общото мнение, социологията е точна наука. Колкото платиш, точно такива резултати и ще получиш.
В Париж тече културен симпозиум. На вратата стои човек от охраната и проверява пропуските. Към него се приближава старец: – Здравейте, аз съм за симпозиума… – Вашият пропуск, моля… – Знаете ли, аз го забравих в хотела. Аз съм Пикасо… – А, как ще го докажете? Старецът вади един фулмастери и рисува на стената гълъб… – Влезте моля… След известно време към вратата приближава друг мъж. – Аз съм за симпозиума… – Пропуска, моля! – Забравил съм го, но аз съм българският културен министър… – Трябва да го докажете! Ето например Пикасо нарисува ей оня гълъб на стената… – А, кой е Пикасо? – Влезте моля…
Питат радио Ереван: – Вярно ли е, че около атомния реактор в ЖК "Младост" има много четирилистни детелини? – Вярно е! – А защо никой не е успял да си вземе поне една? – Много бързо бягат!
Разговор между отскорошни юзери на DOS: – Пускам си Norton Comander-а и гледам – отляво диск С: и от дясно диск С: … и си викам за какво са ми два диска С:. И единия го форматирах…
Из новинарска емисия: – Имаме две новини: една добра и една лоша. Катастрофирал е автобус с адвокати и всички до един са загинали. Лошата новина е, че в автобуса имало три свободни места.
Студент петокурсник е на купон, а на вратата доцентът му се моли: – Хайде бе момче, за седми път се явяваш, нищо не знаеш, дай да ти пообясня нещата! Моля те бе, човек! – Я се махай, купон правя сега! Отчаян се връща доцентът, и гледа друг доцент се качва при студента. Последния, виждайки отчаяната физиономия на колегата си, пита: – И днес ли връща?
Старшина командва взвод войници: – Ходом, марш! Раз, два… раз, два… Покрай него минава петгодишно хлапе и му казва: – Ей, чичо, а пък аз мога да броя до десет!