1412
Разговор между цветенца: – Маргаритке, много те обичам! – И аз те обичам, Карамфиле! – Ох, дано по-скоро дойдат пчеличките!
Представяне на новия роман на световно известен автор. Млада репортерка, голяма почитателка на писателя, се промъква до него и с нескрит ентусиазъм пита: – Извинете, как съумявате да опишете така прекрасно женското сърце, женската душа, да се докоснете с неповторимост до нашите мечти, страсти и стремежи? Писателят направил крачка към нея, взел нежно ръката й и прошепнал: -Простичко е. Представям си мъж, премахвам надежността, разума, благородството и сърцето и съм готов.
Някаква жена започнала да подозира мъжа си, че й изневерява. Наела частен детектив да го следи. Идва той след седмица и й носи доклад – цял роман! Вътре всичко описано с подробности. Вечерта мъжът се прибира от работа, а жена му без да му говори му подава доклада. Чете оня, бледнее, и по някое време пита жена си: – И сега? Какво ще правим? Жената издърпва доклада от ръцете му и започва да сочи из него: – Това, това, това! И всичко от 58-ма до 62-а страница!
Господ отишъл в студентски град в София и решил да се разкрие на някой. Срещнал един студент и започнал: – Момче, аз искам… Студентът го прекъснал – Знам какво искаш. Купил две бутилки водка и се качили в стаята. Като изпили бутилките Господ пак започнал: – Абе момче, аз искам… Студентът пак го прекъснал: – Знам какво искаш. Излязъл от стаята и се върнал с малко трева. Като изпушили тревата Господ замаян рекъл: – Мммомчее, азз иссскам… Студентът отново го прекъснал: – Не ми казвай, аз знам. Донесъл от някъде малко хероинче и го изсмъркали. Като се съвзел Господ след известно време започнал да говори: – Момче, искам да ти кажа, че аз съм Господ. Момчето се надигнало и рекло: – Еее, яка е дрогата, нали, яка е!
– Докторе, започнал съм да ставам сомнамбул. Разказват ми, че ставам нощем и страшни неща правя в съня си. А пък аз нищо не помня. Какво да правя? – Ами като начало започни да разпръскваш кабърчета около леглото си…
доктор пита новоназначената медицинска сестра: – Сестра, взехте ли кръв от пациента в шеста стая както ви казах? – Да, докторе. – Колко? – Колкото можах… – По-точно? – Към пет литра.