– Ало! Ало да, бърза помощ ли е?! – Не! Сбъркали сте! – А-а-а! Много ви моля да ме извините! – Няма нужда! Случва се! – Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте…
– Келнер, какво е това? Ако е чай, донесете ми захар, а ако е супа – донесете ми сол!
Лекарят нарежда на болния: – От днес минаваш само на хляб и вода, никакво пиене, никакви жени, никакви забавления… – И докога така? – Докато не ми платиш сметката.
Художник отива при директора на художествена галерия и пита:– Как е? Продават ли се картините ми?Директорът:– Представяте ли си, вчера дойде един мъж и ме помоли, да му покажа вашите картини. След това ме попита, дали ще станат популярни след смъртта на автора, както се случва с великите художници. Аз естествено му казах, че ви познавам много добре и съм сигурен, че след вашата смърт цената им ще се вдигне многократно. И той взе, че купи всичките ви картини.Художникът:– Ама, това е великолепно!Директорът:– Хм, да, но има едно НО! Той каза, че е вашият личен лекар…
По социалистическо време, един работник искал да напусне завода но все не го освобождавали. Тогава го посъветвали да обвини началника на цеха, че краде и уволнението му е в кърпа вързано. – Мълчи си! Половината от откраднатото ще е за тебе. – казал началника и го оставил на работа. Тогава го посъветвали да каже нещо антипартийно на партийния секретар. Влязъл работникът при секретаря и извикал: – Хайл Хитлер! Партийният секретар скочил иззад бюрото и извикал: – Хайл! Наште ли дойдоха?
Иванчо отива на училище. По време на час госпожата изпуска тебешира и се навежда да го вземе. Иванчо казва: – Госпожо, видяха ви се гащичките. – Иванчо, напусни! – казала госпожата. Иванчо напуснал. На следващия ден учителката отново изпуснала тебешира и се навела да го вземе. Иванчо си взел чантата и излязъл от час. Госпожата го догонила и го попитала: – Иванчо, защо напусна часа? – Ако ви кажа какво видях, ще ме изгоните за цял месец!
В болницата. В коридора пред операционната нервно ходи мъж. Един час, два, три… Накрая излиза хирургът и с тъжна физиономия казва на мъжа: – Имам лоша новина. На третия час от операцията вашата майка… Мъжът нетърпеливо го прекъсва: – Това не ми е майка. Това е тъща ми! Хирургът: – Добра новина. На третия час от операцията…
