3973
Певица пее известната ария: "Ако бях птица…". От галерията се чува: – А ако имах пушка!
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
-
8888
Млада певица пее в операта. След изпълнението я викат на бис. После втори бис. Трети, четвърти… осми. По някое време се престрашила да попита: – Докога ще ме викате така на бис? Глас от публиката: – Докато се научиш да пееш!
-
3867
Шефа на една мутра го извикал и му казал: – Стягай се за път, ще ходиш в пустинята. Мутрата си приготвил багажа и се върнал. Шефа: – Какво си взе? – Храна. – За какво ти е? – Да ям по пътя. – Добре. Какво друго? – Вода. – За какво ти е? – Да пия по пътя. – Добре. Друго? – Една врата на кола. – Врата?! Че за какво ти е? – Като ми стане горещо, да отворя джама!
-
-
-
6964
Офицери решават важен въпрос: колко бутилки водка да се вземат за утрешния пикник? Полковникът: – Вашите предложения, господин лейтенант. – Предлагам да вземем по осем бутилки на човек. – Е, вие сте млад, може би не си спомняте, че преди две години ние взехме по осем бутилки на човек и какъв беше резултата? Изгубихме си автобуса! Не, не става. Вашите предложения, господин капитан. – Седем бутилки на човек. – Вие служите при нас малко по-отдавна и би трябвало да си спомните, че преди четири години ние бяхме взели по седем бутилки на човек и какъв беше резултата? Изгубихме радиста! Не става. Вашите предложения, господин майор. – Шест бутилки водка на човек. – Е, това вече е непростимо! Вие сте длъжен да си спомняте какво се случи преди три години, когато взехме по шест бутилки. Какво стана? Изгубихме си въдиците, ето какво стана… Не, господа, чуйте моето предложение. Взимаме по десет бутилки водка на човек. Въдици не взимаме, радиста не взимаме и не излизаме от автобуса.
-
1253
На един генерал му се родил внук. Той изпраща адютанта си да го види. Задъхан адютантът се връща и докладва: – Цялото прилича на вас, господин генерал: плешиво, бузесто, нищо не разбира и си дере гласа.
-
-
-
-
-
-
-
417
Любовното обяснение на един счетоводител: С настоящото бордеро декларирам, че целият авоар от надежди и всички вътрешни ресурси от търпение за взаимност от моя страна са изчерпани. Защо сторнираш всички мои платежни искания отправени към теб по ускорената форма? Инкасирай поне това, което е последно от моя страна. Твоят поглед е винаги студен като на ревизор, забелязъл дебитно салдо по разплащателната сметка. Защо е това презрение към мен, като към облигации от фашисткия заем през 1942 година? Твоята студенина е в състояние да докара до банкрут и най-пламенната любов, каквато е моята. Анализирайки досегашният баланс на нашата нещастна и несподелена любов, дойдох до заключението, че не мога да разчитам на никакво любовно авансиране от твоя страна. Но аз ще си отмъстя! Ще настъпи падежа на моето отмъщение и тогава ще си платиш с лихвите на просрочените заеми. Не очаквай милост от моя страна! Разбира се до този момент ще гасна в дълбоко просрочие- нещастен и влюбен! Времето обаче не ще успее да амортизира моите чувства, защото те са свети и силни. Пак те моля, авансирай ме с малко любов и аз ще бъда твой на безсрочен влог! О, нима моите любовни мечти и блянове не ще бъдат никога погасени? По-добре да умра, отколкото да кредитирам сърцето си на някоя друга след твоето сторно. Твоят отказ тегне като блокирана сметка на съзнанието и мислите ми. О, моя бедна любов, лутаща се като отклонени оборотни средства! Изглежда ще бъда принуден да обявя на ликвидация чувствата си по твоята аналитична сметка към синтетичната й, наречена любов! О, само ако би направила справка в главната книга на моето сърце, ти би открила такъв голям фонд любов, който ще може да те премира през целия си живот. Но ти си замразена като заем за нередовни запаси. Превеждам ти моите последни прощални поздрави! На приносящия настоящия любовен ордер се заплаща 3% комисионна за услугата. Прилагам един лимитиран чек за безкасово изплащане на милиони целувки, които ти не ми даваш възможност да ти предам лично в твоя трезор. Твой вечен дебитор?
-
9010
По време на бал в императорския дворец Александър Втори попитал поручик Ржевски: – Драги мой поручик, кажете, а вярно ли е, че сте се стреляли с корнет Оболенски пред Наташа Ростова? – Това е силно преучеличено, Ваше величество! Аз стрелях зад Наташа Ростова, а страхливецът Оболенски – зад дървото.