2900
Стои Брежнев пред огледалото и си мърмори: – Аз съм стар… аз съм много стар… аз съм суперстар…
Стои Брежнев пред огледалото и си мърмори: – Аз съм стар… аз съм много стар… аз съм суперстар…
Разговарят хирурзи: – Чу ли, как не му е провървяло на нашия завеждащ отделение? – Още не. Да не би най-сетне да са го уволнили за бездарност? – Не, счупил си е крака. – Е, това действително е лош късмет! И сега с какво ще прави операции?
След като двама били заедно, на сутринта дамата пита:– Скъпи, ти да не си анестезиолог?– Да. Но как разбра?– Ами нищо не усетих.
Син се обажда на майка си: – Мамо, ще се женя! – Много се радвам, сине! – Ама да ти кажа отсега – тя е негърка… – Е, няма нищо, ние не сме расисти. – И малко накуцва, и недовижда с едното око… – Е, щом си я харесваш. – И има четири деца. – Няма лошо. – И всичките ще живеят с нас. – Нека заповядат – идвайте вкъщи. – Ама къде ще се съберем в тоя едностаен апартамент? – Няма страшно, татко ти като чуе и направо ще хване гората. – А ти? – А аз ей сега като затворя телефона, ще падна и ще умра от щастие за теб.
Политически виц от комунистическо време: Двама са в командировка, спят на хотел. До тях в съседната стая други си разправят шумно политически вицове. На тия им писнало и се наговорили да ги шашнат, та да млъкнат. Единия отива оттатък и вика: – Абе, кви са тия политически вицове бе? Вие не знаете ли, че тука всичко се подслушва и записва? – Айде бе, не може да бъде. – Ей сега ще ви покажа. Навежда е към контакта и вика: – Две чайчета в тази стая, моля. Другия е вече подготвен и след малко влиза с два чая. Ония се сбъркват, млъкват веднага и всичко утихва. На сутринта нашите хора отиват да си плащат сметката. На излизане портиера им казва: – Ей, на майора много му хареса тоя номер с контакта.
– Един милиард долара дава Буш за Бен Ладен! – А той? – Пет пари не дава…
Богата тъща казва на зетя си: – Зетко, ето ти сто хиляди лева. Прави – струвай, само искам да ме погребеш много богато и да ми направиш скъп мраморен паметник. На следващата сутрин зетят отива рано при тъщата си и казва: – Направих всичко както ми нареди. Прави – струвай, погребението е днес в 12 часа.
Борец отива на ресторант и си поръчва супа от костенурки. Чака той 10, 15 минути, половин час и отива в кухнята и пита: – Абе какво става? – Имаме проблем, брато – отговарят му готвачите. – Не можем да я заколим. – Дай една вилица – казва бореца. Хванал яко костенурката и няврял пръст отзад. Онази изпънала врат, а той я забол с вилицата. Питат го после готвачите: – Ей брато, откъде знаеш този номер? – А ти как мислиш слагам вратовръзката на моя шеф всяка сутрин?