Стефчо копае трап. – Отлично, трудовак! – Ще се старая, г-н фелдфебел! – Никакво "ще се старая!". Колко пъти ви е казвано, че на поздрава "добре", "отлично" и пр. се отговаря, не "ще се старая", а "за Вас, г-н командир!" И фелдфебелът с осанка на Наполеон продължава обиколката си. Стефчо продължава да копае. Ротният незабелязано пристига и пита: – Хм, ти защо копаеш този трап? Стефчо е малко смутен, но все пак героически отговаря: – За Вас, г-н командир!
Чапай и Петка отишли на реката. – Сега, Петка, качи се на това дърво и ако дойдат белите ми свирни. Аз влизам да се къпя. – Добре. Качил се Петка на дървото. След малко дошли белите. Петка го дострашало да свирне и не издал никакъв звук. Белите забелязали Чапай, хванали го и го пребили. На следващия ден Чапай и Петка пак отишли на реката. Чапай пак заръчал на Петка: – Като дойдат белите, ще ми свирнеш! – Добре. Белите пак дошли, Петка отново се уплашил, та Чапай пак останал пребит. На следващия ден Чапай: – Сега е твой ред да влезеш в реката. Аз ще се кача на дървото. Петка се уплашил, но послушал приятеля си. Влязал да се изкъпе и да поплува. Пак дошли белите и казали: – Хайде стига сме трепали тоя във водата, давайте да натупаме тоя, дето стои на дървото…
Пенсиониран полковник бил много щастлив да срещне по улиците на малкото градче своя някогашен адютант. И тъй като търсел прислужник, веднага му предложил работа: – Ти добре се справяше навремето и задълженията ти ще бъдат същите както в армията. Бившият адютант се съгласил и му било наредено да събуди полковника в осем часа на другия ден. Точно в осем той се втурвал в стаята на господаря, разтърсил го няколко пъти, докато го събуди, а след това се обърнал към жена му: – А ти, малката бързо се прибирай в селото…
– Келнер, донесете ми една пържола, моля! Сервитьорът носи пържолата, а клиентът възкликва: – Тази пържола мирише на гроздова ракия! Келнерът се дръпва няколко крачки назад и пита: – А сега, господине?
