Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 5284

    много е интересно твърдото състояние Химически факултет на СУ – Физико-химия -Доц. Пенева

  • 8161

    Как без да се произнесе нито дума, да се направи комплимент на жена в смисъл, че тя е бодра, енергична и изглежда доста по-млада от годините си? – Не й отстъпвайте място в градския транспорт.

  • 2528

    С това пиене няма да стигнеш далеч! – Не ми и трябва… Кръчмата е на пет метра от дома ми!

  • 5734

    "Това е национален празник, който се прави само в Пловдив!" Мнение, изказано по повод отбелязването на Съединението

  • 5819

    "Ядрото на клетката е изключително малко и е видимо единствено със светлинен телескоп…" Из тема по Биология

  • 7724

    Кой е изял фазовата диаграма? Признайте си, зайци! Химически факултет на СУ – Физико-химия -Доц. Пенева

  • 51

    В горите живеят гарги, синигри и други подобни врабчета.

  • 10186

    Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)

  • 152

    Разговор между наркомани: – Виждаш ли онова там? – Къде? – Ей онова там! – Къде, бе? – Ей там! – А, там ли бе? – Къде, бе?

  • 2607

    Учителката задава на децата, да напишат съчинение на тема "Какво ще направя, ако имам един милион". "Ще нахраня всички бездомни кучета" – мисли си Марийка. "Ще помогна на пенсионерите" – пише Гошко. "Ще построя голям балон и ще дам на всички да се повозят на него" – мечтае си Танчето. Учителката върви между чиновете и изведнъж вижда Иванчо седи и зяпа през прозореца. – Ти що не пишеш, бе, Иване? – Да не съм луд? Имам един милион и ще седна да работя нещо….

  • 7048

    Младо семейство обядва с гостуващата тъща. Тъщата моли зетя: – Ще ми отрежеш ли малко салам? – Съжалявам, не мога да режа толкова тънко.

  • 8154

    Съдия-изпълнител описва копие на "Леда и лебедът". В протокола той записва: "… формат 80 на 100, рамка от светъл дървесен вид, гола блондинка на видима възраст около двадесет и пет, изнасилвана от възбудена гъска…"

  • 2299

    Говорят си група старци, от какво ядене се получава най-добра ерекция: – Орехи с мед. – Цариградски локум. – Шоколад с бадеми. – Виагра. – Боб с вафли. – Кой ти го каза? – Един войник.

  • 10468

    Какво казва една блондинка-секретарка по телефона, когато шефът й иска да не го безпокоят? – Ами той в момента е в тоалетната. Моля обадете се след един час…

  • 7956

    – Погледнете пилето, келнер – само кожа и кости! – Момент, у мен са перата!

  • 9641

    В Черно море се отглеждат морски деликатеси. От есе за Черно море