След сражението изправят войник пред военен съд. – Защо избягахте от противника? – питат го. – Бяхте въоръжен до зъби, а не се бихте! – В едната си ръка държах пушка, а в другата – граната. И двете ми ръце бяха заети. Какво можех да направя на врага – да го ухапя ли?
Тайните служби на вражеска империалистическа сила решават да направят покушение срещу Тодор Живков. Пращат убиец – не се връща. Пращат втори – и той. Пращат най-добрия си човек. Връща се целия насинен, изподран, едва ходи – не изпълнил задачата. – Какво стана? – питат го. – Ами какво… Карах по плана – отивам на една манифестация, смесвам се с тълпата. Приближаваме се до него, аз вадя пищова… и като скочиха върху мене всичките хора от тълпата, като взеха да ме дърпат и да ме бутат… – ??? – … и всичките викат "дай на мене, дай на мене!"
След провала на Правителството се разбира, че Цветанов е червен агент внедрен в приятелския кръг на Бойко Борисов. Бойко Борисов не може да побере това в главата си, но понеже това му е коствало провала вика англичаните да разследват. Идват Шерлок Холмс и д-р Уотсън и почват разследване. След прочита на пресата и преглед на откритите източници Уотсън почва да се вайка: Ооо Хоолмс как е възможнооо. Как е възможно червените така навътре да внедрят Цветанов и толкова добре да го законспирират. Холмс отвърнал: Елементарно Уотсън. Как така елементарно ? Кое е елементарното ? – попитал Уотсън. Холмс отвърнал: Не кое, а кой ?
Доктор се обажда на пациент по телефона: – Получихме резултатите от изследванията ви и имам една добра и една лоша новина. Добрата е, че ви остават още 24 часа живот. Ужасеният пациент пита: – А тогава каква е лошата? – Не можах да са свържа с вас вчера.
Учител по музика към Иванчо: – Предупреждавам те, че ако не се държиш както трябва, ще кажа на родителите ти, че имаш талант …
– Нашите предшественици са били големи изобретатели. Изобретатели са приспособление, с помощта на което може да се гледа и вижда и през най-дебелата стена! – И какво е това приспособление? – Прозорецът.
Киркор и Гарабед попаднали на самотен остров. Киркор си води дневник: Ден 1: скука Ден 2: голяма скука Ден 3: ужасна скука Ден 4: космическа скука Ден 5: Гарабед взе да ми харесва Ден 6: Гарабед все повече ми харесва Ден 7: Гарабед ме изпревари
– Чухте ли, режисьорът иска петстотин статисти. – В костюми от онази епоха ли? – Не, в обикновени. За да се напълни залата.
