– Обичам Жоро, струва ми се, че и той ме обича, но все пак не мога да се реша да се оженим. – Защо? – Страх ме е да се впускам в такива авантюри. Веднъж се омъжиш, втори път се омъжиш и от там като се почне и няма спиране…
Телефонът звъни рано сутринта. Съпругът го вдига, слуша малко и отговаря сърдито: – Откъде да знам, аз да не съм метеоролог?! – и затръшва слушалката. Жена му в леглото до него го пита: – Кой беше? – Не знам – ядосано отговаря съпругът. – Някакъв глупак питаше дали хоризонтът е чист.
Седи Иванчо и гледа през прозореца. По едно време тича при майка си: – Мамо, мамо, татко си идва! Какво ще му покажем първо – моя бележник или новото ти палто?
