4945
Зъбите са ти толкова зле, като че ли си захапала снаряд. Зъболекарка към пациентка
Един зевзек отива при един полицай и го пита: – Г"син полицай, на един полицай може ли да се каже "говедо"? Полицаят ядосан: – Не! Как ще може! – Ами на едно говедо може ли да се каже "г-н полицай"? Полицаят се замисля и казва: – Може, разбира се! – В такъв случай довиждане, г-н полицай.
За летище София е закупена нова суперсистема за пропъждане на птици. Скъпоструващата апаратура може да превежда псувните на оператора в крясъци на всички птичи езици.
На съда всичко е ясно, да влезе убития.
Две 40-годишни доцентки – фаворитка и протеже на ректора – си споделят: -Как успяваш да направиш толкова много публикации? -Вземам една статия на руски език, превеждам я, деля я на четири части и получавам четири публикации. А ти как успяваш да накараш студентите да присъстват на занятията ти? -На момчетата казвам: „Ела да ти дам едно упражнение“, а на момичетата – „Ела да ти обясня как бързо да станеш доцентка“.
По време на социализма решавали въпроса с поскъпването на стоките на рулетка – напишат буквите на азбуката на колелото, пускат топчето и гледат къде ще спре. Спре на "Р" – поскъпне ряпата, спре на "Т" – телевизорите… Пускат го един ден, топчето се завърта и спира на "Ф"… Тодор Живков се замисля много, и казва: – Фсичко!
Сръбска и натовска ракета се срещат над Югославия. Сръбската заговаря другата: – Чакай малко, колежке! За къде бързаш? Дай да идем да се почерпим нещо! – А, не мога! Бързам за Белград! Но сръбската ракета била много убедителна и най-накрая двете заседнали в едно заведение. Някъде след полунощ натовската ракета вече фъфлеща казала: – Ами аз май е крайно време да тръгвам! Само да можех да си спомня за къде бях тръгнала… Белград ли беше…? София ли беше…?
На един човек му писнало от тъща му и я убил. Адвокатът, който го защитавал пред съда му казал, че за това деяние ще му дадат вероятно доживотна присъда, но ако убие и неговата тъща (на адвоката) ще му издейства условна присъда. Така и станало; човекът убил адвокатската тъща, а адвоката уредил условната присъда. След края на делото, съдията, който познавал адвоката от по-рано го извикал при себе си и го попитал какъв му е обвиняемия, че го е защитавал като роден брат. Адвокатът му обяснил каква е работата. Тогава съдията казал: – А бе, защо не ми каза по-рано. Да беше убил и моята тъща, пък щяхме да си го оправдаеме човека.