Имало едно време едно момиче и едно момче. Те учели в една и съща гимназия и толкова много се обичали, че си обещали, че ще отидат в един и същи колеж. Но когато завършили, момичето било прието в колеж на източния, а момчето – в колеж на западния бряг. Двамата влюбени се врекли, че ще си бъдат верни един на друг. Но времето минавало и момичето започнало да пише все по-рядко. Момчето започнало да се съмнява във верността на своята любима. Докато един ден се получила снимка, на която неговата любима прави свирка на непознат мъж. На гърба на снимката имало текст "Имам си нов приятел! Остави ме намира!". Тогава в момчето се родил план за отмъщение: препратил снимката на родителите на момичето, като написал "Прекарвам си чудесно в колежа! Изпратете ми още пари!".
Щирлиц върви посред нощ из гората. И изведнъж вижда – от храстите просветват две очи. – Мюлер! – мисли Щирлиц. – Ти си Мюлер – мисли вълкът.
Бизнесмен решил за първи път в живота си да отиде в данъчното и да декларира доходите си. Започнал да разпитва приятелите си, как да се облече. Един му казал: – Облечи се като скитник, може да мине номера и да платиш по малко данъци! Друг пък го съветва: – Защо като скитник, бе? По-добре се облечи изискано. Нека мислят, че си авторитетен човек. Може да се уплашат и да ти вземат по-малко… Накрая бизнесменът пита жена си. Жената: – Слушай сега, какво ще ти кажа. Когато щяхме да се женим, майка ми ме съветваше да се облека с дълга рокля. Ти пък искаше да съм с къса рокля с цепка… – Не мога да разбера, защо ми разказваш всичко това!? – Затова защото, с каквото и да си облечен – все едно накрая ще те прекарат…
Сър Джон стоял след обяд в кабинета си, пушел пура и четял вестник „Таймс“. По едно време извикал слугата: – Джордж, донесете ми една чаша вода! Слугата донесъл, но лордът го върнал за още една чаша. Когато слугата донесъл четвъртата чаша, се осмелил да каже: – Извинете, сър, но се тревожа за здравето ви с тази вода… – Остави сега здравето ми Джордж, къщата гори.
