Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата:
– Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли?
– Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
На другия ден:
– Зетко, чешмата капе…
– Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден:
– Зетко, плочките тука са за сменяне…
– На теб какво ти дреме? Къщата си е моя…
3650
