Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 5387

    Двама борци чакат автобус. Единият – номер 1, а другият – 13. След малко на спирката спира 113. Единият учудено казва: – Я, скив, двата рейса дойдоха заедно.

  • 12088

    една се представя-приятно ми е дарина.Като ти е приятно ето ти лопатата.

  • 10936

    Тежък изпит. Всичко скъсано, излиза само един усмихнат. Всички го питат: – Колко? – 6. – А стига бе! И какво те пита? – Лесно беше. Първия въпрос: Кой е президентът на Куба? Казвам: Фидел Кастро. Втори въпрос: Кои са комунистическите възстания в България? Казвам: 1923 неупешно, 1944 – успешно. Последен въпрос: Има ли живот на Марс? Казвам: Учените отдавна работят по въпроса, но още не са установили. Е това пита всички, така че запомнете отговорите. И студентът, който тепърва ще влиза, започва да си повтаря: " Фидел Кастро, 1923 неупешно, 1944 – успешно, Учените отдавна работят по въпроса, но още не са установили… Фидел Кастро, 1923… " и така нататък. Влиза той в залата. Доцентът го пита: – Как се казате, колега? Студентът автоматично отговаря: – Фидел Кастро! – Хмм… Добре, колега… Хм.. Както и да е… Кога сте роден? – 1923 неупешно, 1944 – успешно! – Вие да не сте луд?! – Учените отдавна работят по въпроса, но още не са установили!

  • 4874

    – Докторе, това лекарство което ми предписахте много ми помогна! Докторът, замислено: – Да-а-а… какво ли не се случва.

  • 1468

    – Ало! Ало да, бърза помощ ли е?! – Не! Сбъркали сте! – А-а-а! Много ви моля да ме извините! – Няма нужда! Случва се! – Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте…

  • 2238

    Философски въпрос: – Защо толкова ни привлича голото женско тяло? – Има в него едно място, където едновременно присъства нашето Минало, Сегашно и Бъдеще.

  • 6614

    "Защо стреля? Така ли разбира дружба?!" Протестен лозунг на фасадата на виетнамското общежитие в София по време на полицейската акция за изгонване – 1991г.

  • 4099

    Полицаи на практическо занятие на улицата. Инструкторът казва: – Сега, господа, ще овладеем техниките за използване на гумената палка. Обръща се към случаен минувач: – Извинете, господине, може ли за минутка…

  • 6127

    Кетчуп – нормален! Надпис на опаковка с кетчуп

  • 11015

    – Келнер, филийката ми и от двете страни ли е намазана с масло? – Не, само от едната. – Тогава покажете ми от коя, ако обичате!

  • 2082

    Всеки път след като съм ходил във фризьорския салон ме мъчи един въпрос:„Защо ме питаха как искам да ме подстрижат?“

  • 4641

    Абе аз за на кого говоря, на ония дето го духа отвън. Учителка по математика

  • 6847

    О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!

  • 9159

    „Петре, напоследък ти правя много забележки. Това значи, че или съм влюбен в теб, или се държиш неприлично“

  • 5432

    Командирът на полка минава покрай новобранец и го пита: – Как е службата, момчето ми? – Значи ти си баща ми! Мама те търси вече 18 години.

  • 7303

    На улицата момиченце се обръща към случайна минувачка: – Бихте ли ми помогнали? Не мога да отворя вратата към нашата градина. – Ще ти покажа как да я отваряш, момиченце, за да можеш утре да го правиш сама – казва жената и отваря вратата. – Разбира се, но утре боята ще е вече изсъхнала…