Цирк гостува в Габрово. За да привлече клиенти пуска реклама: – На който не му хареса последния номер да се обади и ще му бъдат върнати парите! Естествено цирка е препълнен. Накрая конферансието обявява: – Следва последния номер – химна на Републиката.
Избягал затворник се вмъква в дома на едно семейство, завързва ги и започва да тараши по шкафовете. Мъжът прошепва на жената:– Скъпа, ако искаме да останем живи, не трябва да му пречим!– Дори и да поиска секс?– Ще се наложи да се примирим – нали искаме да останем живи?!– Радвам се, че гледаш така трезво на нещата. Докато ме завързваше, бандитът спомена, че сигурно е щял да ни убие, ако не си бил толкова симпатичен.
В детската градина пристига комисия на проверка. Навсякъде – чистота, тишина, спокойствие… – Как сте го постигнали? – питат шашнати хората от комисията. – Ами разделихме децата на групи. – обясняват учителките и повеждат комисията по коридора. На вратите – надписи: "Много добри деца". "Добри деца". "Не особено добри деца". "Лоши деца". "Много лоши деца". "Ужасни деца". "Безнадеждни деца". "Иванчо".
Съдията към свидетелка в твърде оскъдно облекло: – Как може да се явявате така в съда? – Господин съдия, аз зная че Темида е със завързани очи…
Младоженци в деня на сватбата им, чакат пред църквата. Жената пита мъжа: – Направи ли всичко което ти казах – изми ли чиниите, изпра ли? – Да, разбира се. – А, смени ли си чорапите? – Да, разбира се. След 15 минути. – Сигурен ли си че си смени чорапите? – Да, разбира се. След още 15 минути. – Наистина ли си смени чорапите? – Да, разбира се. Знаех си, че няма да ми повярваш и за това си ги нося в джоба да ти докажа.
В училище: – Иванчо, колко е 7 по 12? – Не чувам нищо, господине! – Колко е 7 по 12? – Нищо не мога да чуя от тук, говорете по-силно! Даскалът се нервира: – Не ме мотай, дай си сменим местата да видиш. Сменят се и Иванчо от учителското бюро казва: – Господине, кога ще престанете да се промъквате вечер при сестра ми? Учителят: – Вярно, от този чин нищо не се чува.
