682
Когато мечките се изкъпят излизат на брега и почиват, като на курорт. Из ученическо съчинение
Върви лисицата през гората и гледа – гаргата лети с опашката напред! Пита я тя: – Защо ма, сврако, летиш на обратно? – Еми на, Лисо, то нали е демокрация, правя каквото си искам, кой ще ми каже нещо? – Бре! То хубаво нещо било демокрацията – си казала Лиса и взела и тя, нали е демократ, да върви със задника напред. Както вървяла, не щеш ли изскочил от едни храсталаци Кумчо Вълчо и тя докато се усети я наебал. Лиса: – Чакай бе Вълчо, какво правиш? – Абе Лисо, нали е демокрация, правя каквото си искам. Кой ще ми каже нещо? Тръгнала пак Лиса с дупето назад. Оппа-а-а, изскочил от едни шубраци Заека и той нали е бързак я надупил за секунди. Лиса: – Чакай бе Зайко, недей така, какво направи? – Спокойно Лисо, тука е демокрация, кой ще ми каже нещо? Ти ли? Продължила нататък пак Лисанка със задника напред и тъкмо си мислела хубави работи, и усетила познато чувство – обърнала се тя и какво да види – Мечо я напънал на задна прашка и шиба като луд. – Ауууу, Мечо, какво правиш? Какви са тия неприлични действия? – Тихо Лисо! Вече е демокрация, какво протестираш? Ти май искаш нещо да ми кажеш а? Тихо, щото да не те зачеша пак! Продължила Лиса и кой да види – Свраката – пак по стария начин си лети безгрижно. Лиса си казала – "Сега ще й търся отговорност на тая!" и вика: – Ей Гарго! Какво ме излъга ти за тая демокрация – тука половината гора ме наеба вече! Гаргата се обадила: – Е Лисо, така е то, за нас горе е демокрация, за вас долу живо преебаване!
Известен адвокат бил повикан в провинцията, за да защитава някакъв обвиняем. Противната страна имала за защитник местен адвокат, който започнал речта си със следните думи: – Господа съдии, най-напред искам да обърна вниманието върху следното: всички знаем, че когато някой се почувства малко неразположен, обикновено се обръща за съвет към аптекаря. Ако види, че е по-сериозно болен, отива при домашния лекар, с когото преди това често се е съветвал. Но когато е убеден, че случаят е безнадежден, той вика на помощ най-известните специалисти от столицата.
Инкасаторът звъни на вратата. Отваря му малко момченце. Инкасаторът: – Имате тук едни сметки за плащане… Хлапето се провиква към къщата: – Мамо, мамо, чичкото пак е дошъл за пари! Имаш ли да му платиш, или да излизам да си играя на двора?