9733
Лекар преглежда пострадал пациент: – Да-а-а. Всички кости са си цели, само че някак подредбата им е по-друга.
Лекар преглежда пострадал пациент: – Да-а-а. Всички кости са си цели, само че някак подредбата им е по-друга.
Пациент възмутено говори на лекар: – Докторе! Каква е тая огромна сметка, бе? Та ти ме лекува само две седмици…. – Мда, скъпи мой! Само ако знаеше, колко интересен е твоят случай и какво огромно изкушение изпитвах да доведа нещата до аутопсия, мисля, че нямаше да възразяваш изобщо за сметката си.
Питали радио Ереван – Кои са от по-древен род – арменците или грузинците? Радио Ереван отговаря : – Арменците, разбира се. Ние произхождаме от рода Орангутян. В това време се намесило радио Тблиси: – Как ли пък не! Ние водим началото си още от рода Шимпандзе.
След представление, хор от шестима певци отишли да се почерпят. Когато тръгнали да се прибират, диригента казал: – Чарли, ти ще караш. Прекалено си пиян, за да пееш с нас отзад.
Съобщение из научната преса: "При разкопки в планините втората археологическа експедиция на Академията на Науките откри останките от първата археологическа експедиция."
Придружавайки по необходимост знатна възрастна дама на балет, за целите на избягване на конфуза, поручик Ржевски решил да се изпразни в ръката си. Седейки на последния ред поручикът така и направил, след което неволно изтръскал цялото съдържание напред. Спермата полетяла през всичките редове и паднала в оркестъра върху цигуларя. По време на антракта, цигуларят се жалва на диригента: – Маестро, някой се изпразни върху мен… – И правилно, свириш като путка!
Попитали Радио "Ереван": – Има ли живот след смъртта? – Има, но само за политическите трупове и то доста охолен!
Щирлиц отваря вратата – светлина. Затваря вратата – мрак. Пак отваря вратата – пак светлина. – А-ха! Хладилник! – досети се Щирлиц.
Малката Марийка се прибира от училище и казва: – Мамо, днес Иванчо в междучасието ме целуна по устата! Майката, възмутена, но и учудена пита: – И как стана това? – Не беше лесно, но три съученички ми помогнаха да го държим.
– Какво става, Иванчо, защо плачеш? – Ами тате ковеше пирони и се удари с чука по пръста. – Е, и? – Ами аз се засмях…
Цените са като децата. Растат…
По време на комунизма. Върви си един обикновен човек из Москва, оглежда магазините и си мърмори: – Сирене няма… яйца няма… месо няма… мляко няма… Идва до него милиционер и му казва: – Ако не млъкнеш веднага, ще те ударя с пистолета по главата! – Стига бе, и патрони ли вече няма?