По време на пожар на един човек му изгорели ушите. Дълго се мъчил човекът и накрая решил да се подложи на операция за присаждане на донорски уши. Направили му операцията, всичко било нормално и го пуснали да си ходи. На другия ден, човекът звъни на хирурга: – Докторе, абе да ви питам, да не сте ми присадили уши от жена? – Мммм, да, защо? – Да не беше някоя блондинка? – Мммм, блондинка беше,… какъв е проблема? Не чувате добре ли? – А, чувам си съвсем добре, обаче нищо не разбирам!
При психиатъра. – Докторе, цялото ми тяло е в пера! – Спокойно, легнете… Повтаряйте сега след мене: нямам пера, нямам пера, нямам пера… А сега вече можете да станете! – Докторе, благодаря ви! Перата наистина изчезнаха! Пациентът излиза, а психиатърът вика чистачката: – Бихте ли премели, че целият под стана в пера…
Българи попитали Радио Ереван: – Кога ще стане по-добре? Оттам отговорили: – Вече беше.
Мъж лети с балон и разбира, че се е загубил. Променил височината и видял една жена. Спуснал се по-ниско и се провикнал: – Извинете, нуждая се от помощ. Разбрах се с приятели да се срещнем преди час, но не зная къде се намирам. Жената му отговорила: – Вие сте приблизително на 30 стъпки над земята, в балон с горещ въздух. Намирате се между 40 и 41 градуса северна ширина и между 59 и 60 градуса западна дължина. – Вие сигурно сте счетоводителка? – предположил мъжът. – Да, но как разбрахте? – попитала дамата. – Ами всичко, което казахте е абсолютно точно, но аз нямам идея какво да правя с вашата информация. Факт е, че аз все още съм изгубен, а вие не ми помогнахте с нищо. – А, вие сигурно работите в ръководството – констатирала жената. – Да, но как се досетихте? – Не знаете къде се намирате и каква е целта ви. Издигнали сте се там, където сте, благодарение на голямо количество горещ въздух. Обещавате неща, които нямате идея как да изпълните, но очаквате другите да решат вашите проблеми. И накрая вие все още сте в същото положение, след като ме срещнахте, но прехвърлихте вината за това върху мен.
Един човек се връща от командировка в Африка. Гледат го колегите – един такъв тъжен, унил, току зарее поглед в пространството. Попитали го какво му е. – Ох, – въздъхнал тежко човекът, – един ден така се случи, че се загубих в джунглата. Подгониха ме едни гладни лъвове и аз, като нямаше къде се скрия, хоп – покатерих се на една палма. А там една разгонена горила – три дни и три нощи ме еба… – Е, какво толкова – успокоили го колегите – нали си си спасил живота! – То пък, егати животът – аз тука, той там – нит пише, нит се обажда…
