Престарял участник в Гражданската война разказва спомени за Чапаев пред група пионерчета: – Аз, деца, съм последният който видя героя Чапаев жив… Още си го спомням ясно, все едно беше вчера… Битка, изстрели, Чапаев се хвърля в реката с коня си. И негово благородие ни командва: "Огън!"…
Петка докладва на Чапаев, че Анка се опитва да мине на страната на белогвардейците и пита дали да я застреля. – Недей, – отговаря Чапаев – тя е нашето бактериологично оръжие.
– Келнер! Донесете ми бульон, моля! – Натурален или изкуствен? – Как правите изкуствения? – Разтваряме във вряла вода едно кубче концентрат. – А натуралния? – Разтваряме две кубчета.
Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата: – Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли? – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. На другия ден: – Зетко, чешмата капе… – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден: – Зетко, плочките тука са за сменяне… – На теб какво ти дреме? Къщата си е моя…
В час по история учителката на Иванчо обяснява: – Деца, партизанското име на Тодор Живков е било Янко…. Иванчо настойчиво вдига ръка. Учителката го вдига. – Кажи Иванчо? – Моля, другарко, оттам ли идва лафа "Кура ми Янко"?
Мутра, шеф на голяма компания се обръща към новия си заместник: – Едва преди година, вие, дойдохте при нас в качеството си на прост инженер. Два месеца по-късно станахте шеф на плановия отдел, след още два се превърнахте във финансов мениджър, а сега аз ви назначавам за свой заместник. Какво ще кажете за това? – Благодаря…тате.
В една фирма имало един възрастен и плешив служител. Над него постоянно един млад се майтапел с неговата плешивина. Един път младия отишъл при него и го погладил по кубето и казал: – На пипане е точно като дупето на жена ми. Тогава плешивия също се погладил по главата и казал: – Да бе, прав си! Много прилича!
