Сър Джон стоял след обяд в кабинета си, пушел пура и четял вестник „Таймс“. По едно време извикал слугата: – Джордж, донесете ми една чаша вода! Слугата донесъл, но лордът го върнал за още една чаша. Когато слугата донесъл четвъртата чаша, се осмелил да каже: – Извинете, сър, но се тревожа за здравето ви с тази вода… – Остави сега здравето ми Джордж, къщата гори.
– Много ви благодаря, докторе, за това че ме излекувахте. За съжаление не мога да платя сега сметката си, но задължително ще ви спомена в завещанието си. – Прекрасно! Само, бихте ли ми дали за момент рецептата, която ви изписах, бих искал да внеса в нея малки изменения.
Шефът на хотела върви по коридора и чува от една стая пеене. Обажда се на рецепцията: – Вие връчихте ли сметката на клиента от 108-а стая? – Да. – А защо пее тогава? – Не пее той. Опяват го.
Отиват трима студенти при Свети Петър. Той пита първия: – Откъде си? – Икономическия във Варна. – А, бил си в Рая, ха сега малко в Ада. Пита втория: – Много си блед, откъде си? – Медицинската академия. – Бил си в Ада. Хайде в Рая. Идва ред на третия: – А ти откъде си? – От Техническия Университет. – Добре… Я иди в Ада, да видиш що е Рай!
Генерал се връща от еднодневна отпуска и пита редник Каракочев: – Какво стана докато ме нямаше, редник? – Нищо, генерале… – Сигурен ли си?! – Ами… само едно куче умря… – Какво куче? – Дето яде от червата… – Какви черва? – Тези на коня… – Какъв кон? – Дето умря докато теглеше каруцата… – Каква каруца? – Тази с водата… – Каква вода? – Тази с която гасихме пожара… – Къде пожар? – Ами…полка… – Какво? Как? – Ами от фаса на Любо… – Ама Любо не пуши…? – Е, и вие ще пропушите, ако ви откраднат знамето…
