Баща и син си говорят по полови въпроси. – Кажи, сине, какви качества търсиш в жените? – Ами… големи гърди. – Е, а за сериозни отношения? – Ами… големи гърди. – Не, питам те ако например искаш да се свържеш с жената за цял живот? – Е, чак пък цял живот… толкова големи гърди няма в природата.
Учителката влиза в клас и казва на учениците: – Деца, днес ще учим за лекарствата. Нека който познава някакво лекарство да ни разкаже. Вдига ръка Драганчо и казва: – Аз познавам аспирина. – И за какво е полезен аспирина? – пита учителката. Драганчо отговаря: – За температура, главоболие и въобще за болки. – Браво Драганчо! – казва учителката. Вдига ръка Петърчо и казва, че знае за сироп за кашлица като обяснява, че той помага за болки в гърлото, кашлица и т.н. – Браво Петърчо, още някой ще каже ли нещо? – пита учителката. Тогава се надига Иванчо и амбициран съобщава че познава виагра. Учителката пита: – От къде познаваш виаграта и за какво помага тя? – От майка ми разбрах че виаграта помага на диарията. – Като как помага на диарията? – интересува се учителката. – Всяка нощ аз чувам майка ми да казва на баща ми: "Вземи виагра, може би ще помогне това лайно да се втвърди!"
Чапай и Петка лежат на припек на полянката. Свалили са си ботушите и си гледат краката. Петка пита: – Абе Чапаев, защо твоите крака са по-мръсни от моите? – Логично, Петка – аз съм по-стар от тебе.
– Ти знаеш ли защо слоновете имат червени очи? – Не. – За да се крият в малинаците. – Ти ме будалкаш, никой не е виждал слон в малинак. – Няма и да видят. Нали са се скрили.
Ученик непрекъснато говори на своя учител на "ти". За да го отвикне, учителят му казва: – Ще напишеш сто пъти изречението: "Възпитаното дете се обръща към по-възрастните с "вие", а не с "ти"!". На другия ден детето носи тетрадка, в която е написало изречението двеста пъти. – Защо си направил това? – пита учителят. – За да ти направя удоволствие!
Жена пътувала във влака за чужбина, избрала по мобифона си своя съпруг и го попитала: – Как е любимата ми котка? Тъгува ли за мен? – Тя вече издъхна! – Господи, какъв ужас. Знаеш ли ти си крайно нетактичен! Нима трябваше да ме уведомиш така директно? Можеше по-деликатно да ми кажеш, че е била на покрива, откъдето е паднала и умряла… Разбираш ме, нали? – Абсолютно! – А сега ми кажи какво прави мама? – Седи на покрива…
Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев: – Добрутро, Леонид Илич! Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия. – Това съм аз, Карлсон. – Хмм, хмм, – още повече се чуди Брежнев. – Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги! – Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?
– Крикор, честито! Скоро ще се сватосваме с вашето семейство… – Ама как така бе Гарабед? Сина ми и дъщеря ти? – Не. Аз и жена ти.
Срещат се Елцин, Клинтън и Костов да обсъдят проблемите си. Елцин: – Моят проблем е, че един от дванадесетте ми бодигарда иска да ме убие, но не знам кой точно! Клинтън: – Имам 12 стажантки и една от тях иска да пише книга, но не знам точно коя! Костов: – Един от моите 12 министри със сигурност е професионалист, но не мога да разбера кой е!
Посръбнал литературен критик на среща с читатели: – Как станахте литературен критик? – Аз още от малък не обичах литературата…
