Родителите на Иванчо се усамотили в спалнята и за да не разбере той какво става му дали филия със сладко и го затворили на балкона. По едно време Иванчо се провикнал: – Тате? – Какво? – Иванови заминават на море. Натовариха лодката на колата. След малко Иванчо пак се провикнал: – Тате? – Какво? – Георгиеви отиват на планина с 2 палатки… И след още малко Иванчо пак се обадил откъм балкона: – Тате? – Kакво пък сега? – Петрови правят секс… – Е как разбра бе, Иванчо? – Ами и техния син яде заключен на балкона…
Двама милионери разговарят на терасата на луксозен хотел. – Има само един честен начин да станеш милионер – казва единият. – Кой е той? – Бях сигурен, че и ти не го знаеш…
Майстор-готвач към ученик: – Взимаш две трети мляко, една трета сметана, една трета кафе… – Но вече станаха четири трети! – Не ме прекъсвай за глупости! Вземаш по-голяма тенджера и готово!
Автобиография на … (подадена при кандидатстване за работа) Роден съм на 8 февруари 1965 година в 8 без 15 сутринта в град Симитли, махала Горната. Зодията ми е Водолей с изгряващ знак Стрелец. От малък съм закърмен с народни песни и майчина кърма. Баща ми Стефан е шофьор на автобус. Два пъти е награждаван със значка "Отличник" (1963 и 1972г.) При посещението си в Симитли през 1978 година тогавашният министър на транспорта го похвалил, което е документирано и имаме снимка. Майка ми е доячка с няколко окръжни рекорда по млеконадой (1965 г. – 8769 литра, 1976 г. – 10318 литра и 1984 г. – 12652 литра). За това е удостоена със званието Герой на … (задраскано) … труд. Брат ми Цоко тренираше борба и на юношеското първенство през 1975 год. зае 14-то място в категорията си (прилагам снимка). През 1972 година постъпих в първи клас на училище "Бачо Киро". Класна ми беше другарката Христова. Не бях отличник, но не съм повтарял годината нито веднъж. През 1976 година станах пионер и бях избран за отговорник по трудовата дейност. Колективът ме уважаваше. Основното си образование завърших в гореизложеното училище през 1980 год. Средно и висше такова нямам. Оттогава работя. Сменил съм девет професии: шофьор, носач, продавач, хигиенист и други. Сега съм на свободна практика. Не съм осъждан освен за кражби. Характерът ми е кротък. Не пия много. С първата ми жена Верка се разведохме през 1987 година по взаимно съгласие. Голямо животно беше (прилагам снимка). Тя взе децата – Сашко и Дилайла. Последната си е чиста българка, ама по него време много слушахме Том Жонс. С втората жена Сия сме в развод. Деца засега нямаме. Подпис. Дата.
В ресторанта: – Келнер, пилето ми е сурово!!! – И как разбрахте? – Изкълва ми гарнитурата!
Събрал шефа на борците всички свои подчинени и им казва: – От утре искам да ми разхождате питбула, и да внимавате да не му се случи нещо защото някой каже ли ми че му се е случило нещо ще го правя да умира. Взели те кучето и започнали да се редуват да го разхождат и да се грижат за него. Но не щеш ли, един ден го блъснала една кола. Събрали се всички мутри на съвет да обсъдят как да кажат на шефа си, че кучето е умяло. Мислили, мислили и накрая един от тях казал: – Момчета аз, ще се оправя със шефа. Отива той на другия ден при шефа си и го пита: – А бе шефе, питбула много странно гледа! – Що бе да не е умрел!?! – Шефе, ти го каза…
Питат радио Ереван: – Как изглежда мъжът в очите на собствената си жена? От радиото отговарят: – Като куфар без дръжка – да го носиш – неудобно, да го хвърлиш ти е жал.
Говорят си двама лекари: – Имам пациент, който според всички прогнози е трябвало да умре още преди 10 години. А той още е жив! – Е, какво да се прави… Ако болният иска да живее – медицината е безсилна…
