10920
В зъболекарския кабинет пациентът негодува: – Но какво правите, казах Ви, че ме боли кътникa, а Вие ми вадите преден зъб! Зъболекарят: – Спокойно, ще стигнем и до кътника.
В зъболекарския кабинет пациентът негодува: – Но какво правите, казах Ви, че ме боли кътникa, а Вие ми вадите преден зъб! Зъболекарят: – Спокойно, ще стигнем и до кътника.
– Чух, че работиш в пощата и слагаш печатите на писмата. – Да, така е. – Не е ли много скучно? Всеки ден – едно и също… – Как така едно и също? Датата всеки ден я сменяме.
Във влак пътували лисицата, вълка, и други горски животни. По едно време влиза зайчето с една бухалка и пита: – Има ли тарикати? Всички мълчат и зайчето казало: – Дайте тогава по 2 лв. След малко се върнало пак и попитало: – Има ли тарикати? Пак мълчали всички. – Тогава дайте по 2 лв. Така няколко пъти, но на животните им писнало и когато дошло пак вълка станал и извикал: – Има тарикати. Тогава зад заека се показала мечката и казала: – За тарикати по 4 лв.
Маниак на преглед при психиатър. Психиатърът: – Кажете ми какво е това – две колелца, две дръжки, а по средата гвоздей? – Ами, това е някакъв очилатко, а между очите му са забили пирон! – Не познахте. Ножица. – Забили са му ножица?! Баси маниашкото!
В ресторанта. Келнерът се приближава към масата. – Какво ще обичате? – Шишчета. – Чудесно! – Печено пиле. – Прекрасно! – Торта и плодове. – Не е лошо! – Бутилка вино. – Добре! Съжалявам, но имаме само картофени кюфтета и чай… – Но защо не казахте веднага? – Знаете ли, толкова красиво се изразявахте…
– Келнер, донесете ми, ако обичате, телефонният указател на града. Искам да намеря един адрес. – Съжалявам много, господине, но ние нямаме телефонен указател. Вземете книгата за оплаквания. Там има почти всички адреси на жителите на града.