Щирлиц изби вратата с ритник, след което на пръсти се запромъква към седящия в стаята Борман…
Три мутри се возят в кола. Изведнъж колата им изгасва. Звъни единия на шефа по мобифона: "Шефе колата изгасна, какво да правим?" Шефът отговоря: "Взимайте каквото искате от колата и тръгвайте към мен." Първия взема мобифона. Втория взема едно шише с вода, а третия откъртва вратата и я взема с него. Когато пристигат при шефа, той пита първия, защо е взел мобифона? Той отговаря: "Ако нещо стане да ти звъннем." Шефа пита втория за какво му е шишето с водата. Той отговаря: "За до пием като ожаднеем." Пита третия: "Ти защо откърти вратата?" "За да си отварям прозореца като ми стане топло."
Гост на мизерен хотел пита служащия на рецепцията: – Какво е това върху бланката, която попълвам, господине? – Дървеница, сър. – Нямам нищо против, че във вашия хотел има дървеници, но когато те излизат навън, за да видят коя точно стая давате – това вече е прекалено!
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. – Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. – Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: – Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? – Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума – купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: – Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. – Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
