Двама лекари седят в коридора на болницата и наблюдават, как към тях се движи човек с присвити колене и ръце навряни между краката, който прави странни гримаси. Първият доктор: – Гледай, гледай, какво прави артритът от хората. – Какъв артрит, това си е церебрална парализа. – А, не, не съм съгласен, типичен артрит си е! – Аз съм твърдо убеден, че е церебрална парализа! Докато те спорят, човекът се приближва с мъка до тях и шепне: – Извинете, къде е тук тоалетната…
Щирлиц се промъква посред нощ в кабинета на Мюлер. Протяга ръце към касата със секретните документи и в този момент чува приближаващите стъпки на Мюлер! Щирлиц затваря очи и се престорва на заспал… На сутринта го викат при Мюлер. "Щирлиц, снощи ви видях в кабинета си", казва му Мюлер. "Тревожа се за вас, вие очевидно страдате от сомнамбулизъм!" "Спасен съм", мисли си Щирлиц, но изведнъж му хрумва едно ужасно подозрение. Мюлер го заварваше по този начин в кабинета си вече за 10 път… Ами ако наистина беше сомнамбул?!
Бащата на Иванчо казва: – Дай да ти видя бележника. – Не мога. Дадох го на Петърчо – искаше да изплаши родителите си.
Животните в гората направили тоалетна. Влиза Зайо и чука на вратата. Отвътре се чува дебелия глас на Баба Меца: – Зайо, заето е! Абе ти скубеш ли се? Зайо: – Не, защо? Без много да пита Меца открехнала вратата, грабнала Зайо, обърсала се с него и го хвърлила през прозорчето. Събрал лъвът животните и ги пита: – Кой счупи прозорчето на тоалетната? Излиза Зайо: – Аз! Оправили прозореца, на другия ден гледат – той пак счупен. Лъвът пак събира тайфата и казва: – Кой счупи прозорчето на тоалетната? Зайо излиза: – Пак аз! – Как така бе Зайо, пак ти ли си виновен? – Ами клекнал съм аз в тоалетната и някой чука на вратата. Питам кой е, отвънка се чува Ежко Бежко. Аз му викам: "Ежко, а бе ти скубеш ли се?". Той вика "Ами не…" И като го хванах и се обърсах с него и после не знам от кой прозорец изскочих!
– Иванчо, гледам че имаш двойки по всички предмети освен по география. Някакво обяснение? – По география още не са ме изпитвали.
Сър Хенри всяка сряда точно от два часа посещава клуба си за партия бридж. Една сряда наближава два, трима от карето са насядали около масата, картите са раздадени, но сър Хенри отсъства. Точно в два пристига иконома на сър Хенри и казва: – Господа, моят господар каза да ви предам, че има посещение на млада дама. Ако може – няма да дойде, ако не може – ще дойде.
Вали проливен дъжд. Двама приятели се срещат на улицата. Единият – с чадър, а другият – мокър до кости, но носи в ръката си неотворен чадър. – Защо не си отвориш чадъра? – пита го първият. – Абе, остави… Купих си електронен чадър, японски. Отваря се с гласова команда. "Мамка ти" – няма проблем, помня; ама как се казваше "отвори се" на японски, не мога и не мога да се сетя…
