Щирлиц вървеше през центъра на Берлин. Сред минувачите имаше агенти на "Гестапо". Усети острите им, студени погледи. Те го подозираха! Досещаха се, че е разузнавач! Може би високото му руско чело го издаваше. Или интелигентните и строги сини очи. Или волевата брадичка. Или… парашутът, който се влачеше зад него…
Един алпинист тръгнал да изкачва една много стръмна, почти отвесна скала. Изкачил я той едва-едва и на върха видял един йога, който висял с една ръка от ръба, а с другата държал книга, която четял. Алпинистът го попитал: – Абе казват, че вие йогите можете всичко. Вярно ли е? Йогата се пуснал от скалата, прелистил следващата страница, хванал се пак и казал: – Лъжат бе!
Пощаджия стои пред оградата на къща и очевидно се бои от огромния доберман в двора. – Влизайте, не се бойте, той е кастриран! – провиква се стопанката. – Ама аз, да си кажа честно, се страхувам да не ме ухапе! – мърмори пощаджията.
Иванчо се връща намръщен от училище: – Госпожицата ни обеща, че ще ни показва менует, а цял ден ни занимаваше с някакви тъпи танци!
