Трима приятели се прибират след тежък запой по къщите с такси. Спират пред входа на първия. Другите двама няколко пъти се опитват да го оставят изправен на крака, на стената го подпират, но той все пада. Накрая го зарязват и заминават с таксито. -Ей, че тежко се е напил, горкият! – вайкат се приятелите му. Не може да стои изправен! – Как да стои като през цялото време се мъчихте да го поставите с главата надолу? -обажда се шофьорът.
– А вие, госпожо, се нуждаете от почивка. – Докторе, погледнете ми езика! – Той също се нуждае от почивка.
Офицерският клуб. Всички са пияни. Поручик Ржевски разказва: – Господа, вървя си вчера към къщи. На вратата стои момиченце, едно такова малко и нещастно, и ми казва: "Чичо, изчукайте ме за копейка"… Толкова тъжно ми стана… – чукам и плача, чукам и плача…
В наши дни. Някъде в Източна Европа. Министър-председателят има рожден ден. Един от министрите произнася тост: Искам да поздравя от все сърце нашия многоуважаван Премиер – но не затова, че има няколко стотин хиляди в книжка – ние също сме сложили по нещо настрана; – и не затова, че има Мерцедес последен модел – ние също не ходим пеш; – и не затова, че децата му учат на Запад – нашите също учат в престижни училища и университети; – и не затова, че има триетажна къща в престижен район – ние също не живеем на улицата; – а затова, че е истински демократ!
Заете ли как са наказвали Стиви Уондър като малък? Ами като са местили мебелите.
